№ 4832
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110144040 по описа за 2024 година
Предявен е от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за потребителски кредит от
разстояние № ОL00085428 от 12.10.2023г. е нищожна, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 65,65 лева
/съгласно увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 13.03.2025г./,
представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно
разглеждане на заема, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 22.04.2024г., до окончателното й изплащане.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 12.10.2023г. бил сключен Договор за потребителски
кредит от разстояние № ОL00085428. Страните били договорили отпуснатият заем да е в
размер на 350 лева със срок за погасяване 15 дни. В посочения договор кредиторът бил
уговорил, че ГПР е в размер на 48, 05 %, а договорната лихва в размер на 5,69 лева. Била
начислена и такса бързо разглеждане в размер на 65,65 лева, като по този начин общият
размер на задължението възлизал на 421,34 лева. Сочи, че погасил изцяло задълженията си
по договора. Поддържа, че клаузата, с която било уговорено заплащане на такса в размер на
65,65 лева била нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че била
сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143,
ал. 1 ЗЗП. Счита, че клаузата противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не
оспорва, че с ищеца бил сключен процесния договор, както и че на ищеца е бил предоставен
заем в размер на 350 лева. Била договорена лихва от страните в размер на 5,69 лева за
1
ползване на кредита за срок от 15 дни при ГЛП по кредита 39 % и ГПР 48,05 %. Не оспорва,
че ищецът е погасил задължението си по кредита за всички суми по договора. Поддържа, че
на 18.04.2024г. ищецът е получил от Кредито сума в общ размер на 330,38 лева като
надвнесена по 5 броя кредити, измежду които и процесният. Прилага разписка №
2000000406502943 от 18.04.2024г. По процесния кредит била върната събраната такса
експресно разглеждане в размер на 65,65 лева и надвнесената сума в размер на 5,31 лева. За
извършения превод бил уведомен ищеца по имейл. С оглед извършеното плащане намира
исковете за недопустими, евентуално за неоснователни. Изложени са подробни съображения
за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на процесните искове. Искането към
съда е да прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С протоколно определение от 13.03.2025г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК
изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличение на размера му до сумата от 65,65
лева и е оставил без уважение искането за изменение на размера на предявения осъдителен
иск чрез увеличението му до сумата от 70,96 лева /със сумата от 5,31 лева, остатък по
сметка/.
Предвид което съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00085428 от
12.10.2023г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 65,65 лева, представляваща платена без основание по
нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска за прогласяване
нищожността на договорната клауза е неоснователно. Действително, както е посочено в
отговора на исковата молба, ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен
иск за нищожност на договора тогава, когато е платил вземанията по него и разполага с
осъдителен иск за връщане на платеното поради липса на основание. Това разрешение,
обаче, е приложимо само тогава, когато ищецът изобщо не е предявил осъдителен
кондикционен иск, а единствено установителен иск за нищожност на договора. В хипотезата
на предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въпросът за валидността на
правоотношението, по което е извършено плащането, е преюдициален по отношение на
основанието за имущественото разместване, и съдът поначало дължи произнасяне по него в
мотивите на съдебния акт. При това положение кумулативно съединеният установителен иск
за нищожност на това правоотношение има характера на инцидентен установителен иск, с
който се иска произнасяне със сила на пресъдено нещо по преюдициалния за осъдителния
иск въпрос. Подобно съединяване е допустимо, както когато е извършено с исковата молба,
2
така и когато е извършено по реда на последващото обективно съединяване на искове
съгласно чл. 212 ГПК.
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за
заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, както и извършеното
плащане на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна
клауза.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените
от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
В конкретния случай с определението от 13.01.2025г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 13.03.2025г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между страните е бил сключен на 12.10.2023г. Договор за потребителски кредит от
разстояние № ОL00085428 от 12.10.2023г., както и че В. С. С. е погасил изцяло
задълженията си по кредита в това число и начислената такса за експресно разглеждане в
размер на 65,65 лева.
Горните обстоятелства се установяват от приетия препис от Договор за потребителски
кредит, както и от приетата справка по индивидуален кредит № OL00085428, в която е
посочено, че кредитополучателят е погасил по процесния кредит задължения в общ размер
от 420,96 лева, разпределени както следва: 350 лева, главница, 65,65 лева, такса експресно
разглеждане и 5,31 лева, остатък по сметка.
По делото е приет препис от Индивидуален договор за потребителски кредит номер
OL00085428 от 12.10.2023г., сключен между „Кредито“ ЕООД и В. С. С., с който страните са
договорили предоставянето на кредит в размер на 350 лева при лихвен процент по кредита-
39 %; годишен процент на разходите- 48,05%; лихва- 5,69 лева; такса експресно разглеждане
в размер на 65,65 лева; брой погасителни вноски- 1; дата на падеж- 27.10.2023г.; обща
стойност на плащанията по кредита- 421,34 лева и срок на кредита – 15 дни.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата,
регламентираща такса за бързо разглеждане съдът намира следното.
В параграф от договора, наречен „Такса за експресно разглеждане“ е посочено, че
индивидуално договорена и приета за разумна от страните е такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя, за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна
обработка на кандидатурата на кредитополучателя в срок до 20 минути от постъпването му
при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа. Ако е
постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ
работен ден.
Съгласно т. 2.1. от договора кредиторът се задължава да даде отговор на
кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 20 работни
3
дни, считано от получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен
отговор, а ако 20-ият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът трябва да бъде
даден в първия следващ работен ден.
В т. 2.2. от договора е посочено, че кредиторът дава право на кредитополучателя
изрично да заяви получаването на допълнителна, незадължителна услуга, за експресно
разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресно разглеждане на искането
за кредит от кредитополучателя. Експресното разглеждане на искането за кредит гарантира
получаването на отговор до 20 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и
без забавяне веднага след получаване на искането за отпускане на кредит.
Съгласно т. 2.3 от договора в случай когато искането за отпускане на кредит постъпи
извън официалното работно време на кредитора /преди 09:00 ч. и след 18:00 ч./, в неработен
ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 20
минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 1 час
от началото на първия следващ работен ден.
В т. 2.4 от договора е посочено, че кредиторът не отговаря за забавяния, възникнали
поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при изключен
мобилен телефон/, като кредиторът се задължава да изпълни услугата веднага, когато това
стане възможно.
Съгласно т. 2.5 от договора за допълнителната незадължителна услуга за експресно
разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно
разглеждане. Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга била видима
на сайта на кредитора и била описана в условията и параметрите на договора за кредит.
В т.2.6 е посочено, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5 се
дължала от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи
ако искането бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 2.7 допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително
условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи
кредит.
В Приложение № 1 към договора е обективиран погасителен план към същия, в който
е посочена първа и единствена вноска на 27.10.2023г. в размер на 421,34 лева, от която 350
лева, главница, 5,69 лева лихва и 65,65 лева, такса експресно разглеждане.
По действителността на уговорената клауза съдът намира следното:
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за
покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на
кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
4
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по
усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с
действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради
което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Видно от
гореописаните клаузи от договора същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи
от размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се
преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е
пряко свързана с предоставянето на самия кредит.
На следващо място, по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че
при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и
неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за
отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/
не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно.
Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на
цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на
съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. №
5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение №
5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на
други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен.
Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил сумата от 65,65 лева за
погашение на процесната такса за бързо разглеждане, поради което предявеният иск за
връщане на така посочената сума като платена при начална липса на основание е
основателен изцяло.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е върнал неоснователно
5
получената от ищеца парична сума.
По този въпрос е приет имейл от „Изипей“ АД от 18.04.2024г., в който е посочено, че
е извършен превод от 18.04.2024г. със системен код 2000000406502943 за сумата от 330,38
лева с основание „паричен превод към EasyPay: връщане на надвнесена сума по кредит
OL00085286 OL00085428 OL00085627 OL00085846 OL 00086025“.
Приет е имейл, изпратен до ***************@*****.***, в който е посочено, че по
сметката в Изи пей са преведени надвнесени суми по кредити, като е описан и договор за
кредит с номер OL00085428.
С молба от 16.01.2025г. ищецът е посочил, че не му е известен сочения от ответника
превод и не е получавал същия от страна на ответника. Твърди, че към днешна дата в
системата на „Изи пей“ няма сума, „чакаща“ за получаване в брой на каса.
По въпроса дали със соченото плащане е извършено погасяване на процесната
претенция съдът намира следното:
В процесния договор страните са уговорили, че в момента на потвърждаване на
договора, кредитополучателят може да получи заемната сума в офис на „Изипей“ АД /чл. 2,
ал. 2 от договора/. В чл. 3 е посочено, че връщане на дължимите суми по договора ще се
извършва по банкова сметка, посочена в договора или чрез системата на на Изипей по
посочен в договора КИН. Съгласно чл. 4 всички плащания се считат за извършени от
момента на получаването им, или от момента на превеждането на сумата по посочената
банкова сметка /на кредитодателя/. Видно от приетата разписка № 0700020038600046 от
12.10.2023г. В. С. е получил заемната сума чрез Изипей в брой, респ. в сключения договор не
е посочен номер на банкова сметка, на която да е титуляр.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено
на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, а в противен случай то е
действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.
В конкретния случай при тълкуване на разпоредбите от договора съдът намира, че
страните са договорили, че дружеството-кредитодател ще получава дължимите по договора
парични средства по посочената в договора банкова сметка, респ. по открита микросметка в
Изипей. Съгласно договора В. С. е следвало и е получил в брой заемната сума чрез каса на
Изипей. При тълкуване на разпоредбата на чл. 4 от договора съдът намира, че плащанията
по договора следва да се считат за извършени от момента на реалното им получаване, ако
същите са извършени чрез офис на Изипей, респ. от момента на заверяване на банковата
сметка, ако същите са извършени чрез банков превод. В този смисъл доколкото соченият от
ответника превод е извършен чрез Изипей е било необходимо същият да бъде получен, за да
породи погасителен ефект.
Процесната разписка /№ 2000000406502943 от 18.04.2024г.- л. 82 от делото/ не
удостоверява обстоятелството, че сумата е платена в полза на В. С., респ. че същият я е
усвоил, а единствено, че сумата е внесена на негово име и е на негово разположение, в
какъвто смисъл е и приетия имейл, изходящ от „Изипей“ АД. Следва да бъде посочено, че за
6
разлика от внесената на открита на името на кредитора банкова сметка, сумата, изпратена
както чрез пощенски запис, така и чрез „Изипей“, може да остане неполучена. В този смисъл
в Общите условия на „Изипей“ АД за откриване и обслужване на платежни сметки и
предоставяне на платежни услуги /общо достъпни на интернет страницата на дружеството/ в
част VI Наличен паричен превод е посочено, че наличният паричен превод /какъвто е
процесният/ е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са
открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел
прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги,
действащ от името на получателя и/или когато тези средства се получават от името на
получателя и са на негово разположение. В 1.2 е посочено, че при получен в Изипей наличен
паричен превод, непотърсен от получателя в рамките на 7 работни дни от датата на
нареждане на превода, Изипей връща средствата на платеца в брой на каса на Изипей или
чрез превод към платежна сметка по IBAN, предоставен от платеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че извършеният от ответника и неполучен от
ищеца превод не представлява изпълнение, доколкото не са налице доказателства ищецът да
е потвърдил изпълнението и да е получил преведената сума. Наличието на превод в
„Изипей“ АД не представлява изпълнение по чл. 75, ал. 1 ЗЗД, доколкото до получаването на
сумата същата е на разпореждане на изпращача, а както беше посочено по-горе в ОУ на
дружеството е предвиден срок, през който сумата е можела да бъде усвоена от получателя,
след което същата е подлежала на връщане на платеца.
Съдът намира, че не е налице и хипотеза на забава на кредитора, доколкото ищецът
не е бил уведомен за извършеното плащане преди образуване на делото. Производството по
гр. дело № 44040/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав е образувано след изпращане на
делото по подсъдност с влязло в сила Определение № 175 от 22.04.2024г., постановено по
гр. дело № 265/2024г. по описа на РС- гр. Своге, което е било образувано по искова молба,
подадена чрез куриер на 12.04.2024г. Т.е. извършеният превод от 18.04.2024г. е след като
ищецът е изпратил чрез куриер исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
Съдът приема, че ищецът е узнал за обстоятелството, че е внесена сума на негово име с
получаване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, доколкото не
се установява същият да е бил уведомен за извършения превод преди това. Изпратеният от
ответното дружество имейл, адресиран до ищеца, датира от 18.04.2024г.- л. 80 от делото. Във
връзка с изложените в молбата от 12.03.2025г. съображения следва да бъде посочено, че
ответникът не е ангажирал доказателства на коя дата ищецът е получил описаните съдебни
книжа по посочените в молбата дела.
Така действително ответникът е извършил опит да погаси процесното задължение, но
ищецът не е получил претендираната сума, предвид което за него е налице правен интерес от
предявените искове.
На последно място, следва да бъде посочено, че приложима за ответника е била
разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД с оглед на която дружеството е могло да внесе парите в
банка по местоизпълнението на името на ищеца, с което да изпълни задължението си, което
7
плащане би имало погасителен ефект, но такива действия не се сочи да са били извършени
от страна на ответното дружество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че паричният превод няма погасителен ефект
по отношение на задължението на ответника да върне неоснователно получената такса за
експресно разглеждане и предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло. Законна
лихва следва да бъде присъдена върху първоначално предявения размер от 5 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба- 22.04.2024г., до окончателното плащане, а върху
увеличения размер от 60,65 лева /65,65 лева – 5 лева/ от датата на подаване на молбата за
увеличение на размера на иска по чл. 214 ГПК- 16.01.2025г., до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, които следва да му се присъдят. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 94 от делото.
Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към
което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е
приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без изслушване на
вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в
проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на страните. На следващо
място, предявените искове са взаимосвързани и касаят защита на един и същ интерес. С
оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния
представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молби-
становища. Поради гореизложеното на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да
се присъди възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Г, офис 32, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
8
нищожността на клаузата в Договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00085428
от 12.10.2023г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
65,65 лева, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 65,65 лева, представляваща
платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на
заема, ведно със законната лихва върху сумата от 5 лева за периода от 22.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, и ведно със законната лихва върху сумата от 60,65 лева
за периода от 16.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело №
24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на В. С. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9