Решение по дело №153/2020 на Районен съд - Сливен

         М О Т И В И към решение № 77 по АНД № 153 по описа за 2020 год. на Районен съд Сливен, шести наказателен състав, изготвени на 12.03.2020 год.

         По отношение на обвиняемата Б.А.М. *** е внесла предложение за извършеното от М. престъпление по чл. 207, ал.1 от НК обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание.  

         В съдебно заседание представител на РП Сливен не се явява. Обвиняемата се явява лично и със защитник - адв. Д. ***.

         След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

         На 20.08.2019г. след 18.00ч. в ресторант „Жега“ на Сливенски минерални бани, землище на гр.Сливен се празнувала сватба. Св. Йорданов бил част от оркестъра, който свирел на сватбата. Около 22.00ч. оставил мобилния телефон, който ползвал - “Iphone XS Мах 64 GB Space Grey“ на масата, на която седял. Телефонът бил с поставен силиконов гръб. Бил собственост св.М.Й, която го била закупила на изплащане с договор с мобилния оператор „Теленор“ на 06.02.2019г На сватбата присъствала обв.М., заедно с двамата си сина, снахите и и внуците си, между които и св.Митко Михайлов. След 22.00ч. обв.М. излязла извън заведението и седнала на една скамейка където бил оставен мобилен телефон. Тя помислила, че това е мобилният телефон на внука и - св.М.М. и го взела със себе си. Вътре в заведението се опитала да попита внука си дали мобилният телефон, който е намерила е неговият, но музиката била много силна, а внукът и танцувал на дансинга. Обв. М. прибрала мобилният телефон в чантата си. Когато се прибрали в дома си видяла, че внукът й оставя мобилния си телефон на масата. Тогава показала мобилния телефон, който намерила и му обяснила,че го е взела, защото помислила, че е неговия. Св.М.Мизвадил СИМ картата от намерения мобилен телефон и сложил СИМ карта, която ползвал, но е регистрирана на баба му - обв.М.. Телефонният апарат обаче бил с парола и не успели да го включат. Обв. М. оставила мобилния телефон в дома си. През м.декември 2019 год, в хода на образуваното досъдебно производство, било установено, че процесният мобилният телефон, ползван от св.Й. е бил включен и е бил със СИМ карта, регистрирана на името на обв.М.. На 09.12.2019г. тя е предала с протокол за доброволно предаване мобилния телефон на полицейските служители, които посетили дома й. В последвие телефонът бил върнат на ползвателя му - св.Й.

Заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза сочи, че стойността мобилния телефон, ведно ссъс силиконов гръб към него, към момента на извършване на деянието са на обща стойност 1726.00 лв.

         Разпитана в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса обвиняемата се признава за виновен и изразява съжаление за стореното.

         Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

         Видно от приобщената справка за съдимост на обвиняемата последната е не осъждана. По делото са изготвени и приобщени характеристична справка и справка от масите на АИФ МВР, от които се установява, че М. не е криминално проявена, не е агресивна и конфликна личност, ползва се с добро име сред съседите си.

         От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди.

         При така установената фактическа обстановка становището на прокурора с внесеното предложение до РС Сливен е, че се касае за извършено от обвиняемата от обективна и субективна страна престъплението по чл. 207 ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2019г. е намерила чужда движима вещ - мобилен телефон марка “Iphone XS“ с поставен на него силиконов гръб на обща стойност 1726.00 лева и в продължение на една седмица не е съобщила за това на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

         Този извод на прокурора се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се подкрепя от съда.

         Деянието е извършено от обвиняемата с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

         При така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая са налице основанията на чл.78а от НК: За деянието се предвижда наказание ""глоба от сто до триста лева. Деецът до момента не е осъждан за престъпление от общ характер. От деянието не са били причинени имуществени вреди. Предвид изложеното съдът като освободи обв. М. от наказателна отговорност й наложи административно наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 100.00 лв. Съдът намира наложеното наказание за справедливо и отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът наложи наказание под предвидения в чл. 78 А от НК размер, тъй като за деянието по чл. 207, ал.1 от НК е предвидено единствено и само наказание глоба и в този случай съгласно разпоредбите на чл. 78 А ал. 5 от НК тази глоба не може да надвишава предвидената за съответното престъпление. Глобата от 100.00  лв., какъвто е минималният размер на наказанието по чл. 207, ал.1 от НК е под минималния размер на наказанието по чл. 78 А от НК, но в същото време за съда не остава възможност за преценка на размера на наказанието, каквато задължителна преценка съдът следва да направи при определяне на всяко едно наказание в зависимост от степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и условията за извършване на деянието, смекчаващите отговорността обстоятелства и т.н. Ето защо, съдът определи наказание под размера от 100.00 лв. и с оглед добрите характеристични данни и направените самопризнания, обстоятелствата, при които е извършено деянието, определи размер от 100.00 лв. Съдът намира и че по този начин ще бъде постигнат максимален поправително-превъзпитателен и предупредително - възпиращ ефект върху обвиняемата.

         Съгласно правилата на процеса, обвиняемата беше осъдена да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 42.00 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР - Сливен.

 

 

         Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: