Р Е Ш Е Н И Е
№ 409/20.5.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен
състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Антоанета Метанова с участието на прокурора Даниела
Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 154 по
описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на З.З.Л.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адв. В.Д. срещу решение № 82 от 30.12.2021 год. постановено по
административно-наказателно дело № 444 от 2021 год. по описа на Районен съд – Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 36-0000817 от 29.10.2021 год.,
издадено от изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) – гр. Пловдив, с което на З.З.Л., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00
(двеста) лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), за нарушение по чл. 2, ал. 1, предл. първо от Наредба № 41 от
04.08.2008 год. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпити за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на
транспорта (Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ).
В касационната жалба се релевират оплаквания
за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на
материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат
се доводи за наличие предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Подробни
съображения се развиват в писмени бележки. Моли се за отмяна на обжалвания
съдебен акт. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Пловдив не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Велинград е образувано
по жалба на З.З.Л., чрез адв. Д., против наказателно постановление (НП) №
36-0000817 от 29.10.2021 год., издадено от изпълняващ длъжността директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – гр. Пловдив, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,
00 (двеста) лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, предл. първо от
Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ.
От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че посоченото
НП е издадено за това, че на 21.10.2021 год., около 12.30 часа, на път
III-8434, на пътния банкет, на 3 км от с. Рохлева, в посока с. Аврамово,
лицето, като водач управлявания от него товарен автомобил „ИФА В 50Л“, с рег. №
***, от категория N2, негова лична собственост, е извършвал обществен превоз на
товари (дърва) от с. Бутрева до с. Рохлева с превозен билет №
10816/00056/630YY0E от 21.10.2021 год. с пътно превозно средство, за което се
изисква свидетелство за управление от категория „С“, без да притежава карта за
квалификация на водач. Нарушението е установено от извършената на място
проверка на документите на жалбоподателя от свидетеля К. С. К. – служител при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ — гр. Пловдив. След направена
справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна администрация“ –
София, свидетелят е установил, че Л. е извършвал превоз на товара без да
притежава карта за квалификация на водач и съставил на З. З. Л. акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия А-2020 № 293247 от 21.10.2021 год. Жалбоподателя
е подписал акта като при запознаване със съдържанието му е посочил, че ще даде
допълнително писмени обяснения, но в срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не е
депозирал възражения срещу него. Въз основа на него е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите
К. С. К., в качеството му на актосъставител и А. С. Т. - присъствал при
установяването на нарушението. Съдът е кредитирал устните показания като
последователни, логични и непротиворечиви помежду си и останалите писмени
доказателства, събрани пред районния съд.
От правна страна съдът е приел, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган – Г. Д. П. – изпълняващ длъжността директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Пловдив, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице — свидетелят К. С. К., заемащ длъжността
„инспектор“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Пловдив,
с оглед представената по делото заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 год. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и при
спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не е
установил наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Също така са издадени при спазване
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от посочения. Не е установил нарушение
на относимите материалноправните норми, поради което е приел, че поведението на
жалбоподателя правилно е квалифицирано от издателя на акта като нарушение по чл.
2, ал. 1, предл. първо от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, за което е
приложена относимата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Районният съд
е посочил още, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност е типична за разглеждания вид
нарушения, независимо от представеното по делото удостоверение
за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 150-022350
от 04.11.2021 год., издадено от управителя на „Бест консулт 2021“ ООД за
извършена начална квалификация в курс за ускорено обучение по чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, от 12.10.2021 год. до 04.11.2021 год. В
заключение е достигнал до крайния извод за неоснователност на жалбата, подадена
от З. З. Л. срещу процесното наказателно постановление, поради което е
потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен.
Решението е правилно, валидно и допустимо.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и
от приетите неоспорени писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд правилно
е изяснил фактическата обстановка по делото, приложил е относимите правни норми
към спора, въз основа на които е достигнал до обоснован извод за
законосъобразност на наказателното постановление. Настоящият касационен състав
споделя изцяло съображенията на първостепенния съд за безспорност на визираното
нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство и правилно определено наказание в
установения от закона фиксиран размер.
В разглеждания случай безспорно се установява, че З.З.Л., в качеството му на водач на товарен автомобил „ИФА В 50Л“, с
рег. № ***, от категория N2, негова лична собственост, е извършвал обществен
превоз на товари (дърва) от с. Бутрева до с. Рохлева с превозен билет №
10816/00056/630YY0E от 21.10.2021 год. с пътно превозно средство, за което се
изисква свидетелство за управление от категория „С“, без да притежава карта за
квалификация на водач, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност с АУАН и впоследствие с оспореното
наказателно постановление му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200, 00 (двеста) лева.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 год. на МТ, в приложимата й редакция към ДВ, бр. 57 от
2021 год., в сила от 09.07.2021 год., законодателят е приел, че водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории C1, C1Е, C, CE, D1, D1E, D
или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози,
превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването
за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. Посочената наредба е издадена на основание
чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози и въвежда
изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15
юли 2003 год. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на
някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за
отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. Ето защо, изискването за притежаване на
такава карта е свързано със следните обстоятелства: с категорията на самото
управлявано МПС и с дейността, която се извършва с него. Първото условие е при
управление на МПС от категории C1, C1Е, C, CE, D1, D1E, D или DE следва да се
притежава карта за квалификация на водача за съответната категория, а второто –
с превозни средства, за управлението, на които се изисква посочената категория,
да се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна
помощ. Районният съд е отбелязал, че длъжностното лице при РД „АА“ – гр.
Пловдив при констатиране на нарушението, след извършена справка в Единна
информационна система (ЕИС) на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
(ИА „АА“) е установил извършването на превоз, от страна на Л., без да притежава
карта за квалификация на водач с ППС, за което управление се изисква
свидетелство за управление на категория „С“, поради което първото изискване, на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ, не е
налице. Второ условие е с превозните средства, за управлението, на които се
изисква посочената категория, да се извършват обществени превози, превози за
собствена сметка или пътна помощ. Това изискване е налице, тъй като въз основа
на предоставените им за проверка документи контролните органи са установили, че
Л. извършва обществен превоз на товари.
Легалната дефиниция на понятието „обществен превоз“ се
съдържа в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр (в относимата й редакция към ДВ, бр.
60 от 2020 год., в сила от 07.07.2020 год., бр. 108 от 2020 год.) представлява
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство. От събраните гласни
доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че в превозния билет
като получател на дървесния материал, транспортиран от касатора, е вписано
друго лице, различно от него. Следователно Л. е осъществил дейността по
управление на ППС „ИФА В 50Л“ във връзка с превозване товара на друг субект,
което описание квалифицира превоза като обществен, по смисъла на параграф 1, т.
1 от ДР на ЗАвПр (в относимата му редакция).
Цитираната правна норма съдържа две хипотези, окачествяващи превоза като
обществен, а именно: да е извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага. Правилно инстанцията по същество е приела, че
осъществяваният от жалбоподателя превоз е бил за чужда сметка, тъй като не
доказва да е налице заплащането на парична сума за превоза на товара, което
квалифицира превоза като „обществен“.
Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за
приложение на разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на
ЗАвПр. С цитираната норма законодателят е определил значението на „превоз
за собствена сметка“, което по своята същност представлява превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него. От приобщения
доказателствен материал по делото се установява, че в превозния билет като
получател на дървесния материал е посочено лице, различно от водача на пътното
превозно средство. Това обстоятелство не обосновава приложимостта на параграф
1, т. 4 от ДР на ЗАвПр, тъй като превозът на дърва не е извършван от Л. във
връзка с осъществявана от него собствена дейност.
Ето защо, правилен е изводът на районния съд, че
поведението на водача на автомобила е било квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41
от 04.08.2008 год. на МТ, за което следва да се приложи санкционната разпоредба
по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр с фиксирано по размер наказание – глоба в размер на
200, 00 (двеста) лева.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифициране
на процесното нарушение като маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Дейността по превозване на дървен материал е рискова и при извършването й
водачът на превозното средство следва да осигури безопасността, сигурността и
надеждността на превоза и с тази цел е нормативно регламентирано издаването и
притежаването на водача на МПС на определени документи, позволяващи му да
извършва тази дейност. Фактът, че З.Л. е завършил курс за начална квалификация
за ускорено обучение по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ,
не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство. Към момента на
издаване, както на АУАН, така и на процесното НП, той е започнал обучението си,
но не го е завършил, а при управлението на неговия личен товарен автомобил „ИФА
В 50Л“, с рег. № ***, е бил длъжен да притежава карта за квалификация.
С оглед изложеното, наведеното от касационния
жалбоподател оплакване за неправилност на оспореното решение като постановено в
нарушение на материалния закон е необосновано, поради което атакуваният съдебен
акт следва да се остави в сила като правилен.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се
присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, ХII-ти касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 30.12.2021 год.
постановено по административно-наказателно дело № 444 от 2021 год. по описа на
Районен съд – Велинград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)