РЕШЕНИЕ
№ 16654
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221110157830 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от [фирма] срещу Ю. Й. А. и В. Й. А. с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност, следните суми: сумата
518.91 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с
абонатен номер ****, находящ се в [адрес], за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
сумата 111,57 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода
01.01.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер 1,45 лв. – главница, и 2,45 лв. – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г.
Претендира законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2022 г. – до окончателното изплащане.
С молби с вх. на СРС № 272790/08.12.2022 г. и вх. на СРС № 288418/23.12.2022 г.
ищецът е уточнил, че претендира от всеки от ответниците сумите, както следва:
1/ от Ю. Й. А. – 4/6 от посочените суми, както следва: 345,94 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; 74,38 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия,
както и сума за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на
0,96 лв. за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г. и 1,63 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г.;
2/ от В. Й. А. – 1/6 от посочените суми, както следва: 86,48 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 18,59 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г.
– 30.04.2021 г. в размер 0,24 лв. - главница, 0,40 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г.
1
С влязло в сила определение от 25.05.2023 г. производството по делото е прекратено
срещу ответника Г. Ю..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия /ОУ/, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо, моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
От страна на ответника Ю. Й. А. е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК. Сочи, че ползва имота изцяло. Представя доказателства за заплащането на цялата
претендирана сума.
Ответникът В. Й. А. е подал отговор в законоустановения срок. Оспорва иска.
Твърди, че не е собственик на имота, поради което моли за отхвърляне на предявения срещу
него иск. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете, предявени
срещу В. Й. А., за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
2
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая съдът намира, че отговорност за претендираните суми следва да понесе
единствено ответникът Ю. Й. А., тъй като от представените писмени доказателства по
делото безспорно се установява, че съсобственик на процесния имот е именно ответникът
Ю. Й. А., а не В. Й. А.. Така, видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба №
195, том XXXX, дело 7933/1995 г. на Нотариалната служба при СРС собствеността върху
процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], е била придобита от Ц. Д. Е.. Към тази
дата последната е била в брак с Г. Ю. Е. /заверено копие на акт за граждански брак на л. 75
от делото/, поради което следва да се приеме, че имотът е бил придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Ц. Д. Е. на 23.09.2008 г. съпружеската
имуществена общност се прекратява и така собственици на имота стават нейният съпруг – Г.
Ю. Е. – и синът Й. Х. А. – удостоверение за наследници на л. 92 от делото. Видно от
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез наследство и
завещание № 19, том I, рег. № 905, дело № 16/23.04.2015 г., който нотариален акт има
легитимиращо действие, Й. Х. А. е признат за собственик на 1/2 ид. ч. от процесния
недвижим имот по силата на наследство и завещание. По силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 32, том I, рег. № 1201, дело № 24/09.06.2015 г. пък Й. Х. А. е
дарил на сина си Ю. Й. А. процесния недвижим имот.
При така установената фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод,
че ответникът В. Й. А. не е пасивно материалноправно легитимирани да отговаря по
предявените искове – същият няма качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди нито по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/, тъй като не е установено да са
притежатели на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване
върху имота, нито пък се твърди или установява той да е страна по сключен с [фирма]
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия.
Ето защо, предявените срещу В. Й. А. искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като това се отнася и за предявените искове за заплащане на суми за
услугата дялово разпределение, както и за акцесорните искове за лихва за забава.
По отношение на исковете, предявени срещу Ю. Й. А., съдът намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия. Ответникът Ю. А. не оспорва, че е собственик на имота.
Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1,
13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 153 ЗЕ ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон е обвързан от Общите условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Не е спорно, че в сградата
е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор между етажните
собственици и третото лице-помагач, както и че доставената и реално потребена топлинна
енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и изпадането в забава на длъжника. Налице е ликвидно и изискуемо вземане
на ищеца срещу ответника Ю. А. в претендирания размер.
С протоколно определение от 02.10.2023 г. е отделено като безспорно и признато
3
между страните, че с направеното на 10.04.2023 г. плащане от страна на ответника Ю. А. са
погасени исковите суми. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази
извършеното погашение, поради което исковете срещу Ю. Й. А. следва да се отхвърлят, без
да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват, както на ищеца, така и на ответника В.
Й. А..
Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на
основание чл. 78, ал. 8 и ал. 1 ГПК съдът определя на 50 лв. предвид представения списък на
разноските. С поведението си ответникът Ю. Й. А. е дал повод за завеждане на делото, тъй
като не е погасил дълга си преди процеса, поради което следва да понесе отговорността за
разноски.
Ответникът В. Й. А. претендира и представя доказателства за заплащане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /договор за правна защита и съдействие от
02.02.2023 г. на л. 91 от делото/– в минимален размер. Ето защо, [фирма] следва да бъде
осъдено да заплати на В. Й. А. сумата от 400 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в [адрес], срещу Ю. Й. А., ЕГН **********, с адрес в [адрес], вх. Б, ет. 2, ап. 26 искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника Ю. Й. А. да заплати на [фирма] следните суми: сумата 345,94 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с абонатен номер ****,
находящ се в [адрес] за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до
окончателното погасяване, сумата 74,38 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г. /съобразно уточнителна молба
с вх. № от 23.12.2022 г./, сумата 0,96 лв. – главница, представляваща стойност на услуга
дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до
окончателното погасяване, както и сумата 1,63 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г. като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в [адрес], срещу В. Й. А., ЕГН **********, с адрес в [адрес] искове с правно основание чл.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника В. Й. А. да
заплати на [фирма] следните суми: сумата 86,48 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за имот с абонатен номер ****, находящ се в [адрес] за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното
погасяване, сумата 18,59 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г., сумата 0,24 лв. – главница,
представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата 0,40 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
12.10.2022 г.
4
ОСЪЖДА Ю. Й. А., ЕГН **********, с адрес в [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в [адрес], сумата 50 лв. – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в[адрес], да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. Й. А., ЕГН **********, с адрес в [адрес],
сумата 400 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5