№ 103
гр. Перник, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241720201300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Перник, чрез адв. Б., против
НП № 24-1920-000097 от 13.06.2024г. издадено от началник сектор в Първо РУ при ОДМВР -
Перник, с което:
1. на основание чл. 175а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване да управлява
МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
2. на основание чл.179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че са налице процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН. На следващо място,
посочва, че нарушението не е осъществено, тъй като не се установява от фактите вменени
АУАН и НП. Претендира присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и чрез адв. Б. поддържат
жалбата. Молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Ответникът - началник сектор в Първо РУ при ОДМВР – Перник, чрез юрк. В.
оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като съответно на материалния закон и
процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.04.2024 г. в 22:00 ч. в гр. Перник по ул. Отец Паисий с посока от ул. Миньор
към ул. Искър, Р. Р. е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц200 ЦДИ с рег. № РК *****. При
1
движението е форсирал двигателя на автомобила, умишлено и предизвикал странично
хлъзгане на автомобила и завъртане около оста му, с което полза пътя не по неговото
предназначение. При извършената проверка срещу бл. 86 на ул. „Отец Паисий“ се
установило и, че МПС-то е с отстранен краен шумозаглушител.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1066603 от
01.04.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
В показанията на полицейските служители св. К. и св. К. се твърди, че управлявания
от Р. автомобил се е движил с висока скорост, като е имало и завъртане. Задните гуми са се
въртели и задницата е поднасяла на ляво и на дясно. След като е бил спрян за проверка е
била установена и техническа неизправност на автомобила в ауспуха, като е издавал силен
шум. При така изложеното констатирали процесните нарушения и издали АУАН.
Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и К. тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни,
като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
По делото са разпитани и св. Б. и св. А., които твърдят, че са се возили в автомобила
на наказаното лице. Излагат, че Р. е шофирал нормално като не е били налице поднасяне на
автомобила или неговото форсиране. Отчитат, че по време на шофирането се е установила
техническа неизправност като автомобила е бил без шумозаглушително устройство и е
издавал по-силен шум.
Съдът подложи на внимателна проверка показанията на св. Б. и св. А.. РС не изгради
фактическите си констатации на данните, изводими от техните показания, за това че
наказаното лице не е форсирало двигателя на автомобила и не е било налице поднасяне по
пътното платно. Следва да се отбележи близките приятелски отношения с наказаното лице,
както и че и св. Б. и св. А. посочиха, че и двамата са се возили на предна дясна седалка до
шофьора, което е съществен елемент от фактическата обстановка. Съдът преценява техните
показания за противоречиви, избирателни, неподкрепени и изолирани от доказателствената
съвкупност.
Настоящият съдебен състав приема за недостоверни показанията на тези свидетели,
тъй като те не се потвърждават от фактическото изложение на св. К. и св. К..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за
форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на
свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В наказателното постановление нарушенията са описани пълно и ясно, съобразно
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното
2
лице. Не е допусната сочената от жалбоподателя неяснота относно фактическото основание
за налагане на наказанието и правната му квалификация- видно от словесното описание на
нарушенията в наказателното постановление. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение и е наложил
съответно наказание.
Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил
визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите
разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и
въз основа на какви доказателства. От така описаното съдът констатира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят
неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение, водещи до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За да се приеме обаче, че това
нарушение е извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно
е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане
на гуми, т. е. извършил е т. н. "дрифт". Няма легално определение за този начин на
шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на автомобила,
характерна с умишленото му извеждане от водача извън контрол чрез форсиране и
презавиване, което води до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила
напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент.
От подробните свидетелски показания на св. К. и св. К. се установява, че
действително жалбоподателят не е спазил изискването на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Свидетелите са категорични, че са видели опасното и демонстративно шофиране на
водача, чуто е и форсиране на лекия автомобил. Свидетелските показания на св. Б. и св. А.
не успяха докажат обратното.
В случая жалбоподателят при боравене със системите на автомобила с рязко подаване
на газ, е постигнал определен ефект, при който е демонстрирал приплъзване на движещи
колела на колата, известно като форсиране, въртене на гуми и дрифт.
Целеният ефект не би могъл да настъпи при нормално управление. В случая
умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством приплъзване на колелата на
автомобила и завъртане на задницата на автомобила, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - да
се използват за превоз на хора и товари.
Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на опасното
шофиране на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена
опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП.
Следва да се отбележи, че нарушението е извършено и в централната част на града на
улица с множество спрели коли, което води до още по-висока обществена опасност и висок
риск от настъпване на материални щети на гражданите.
Наказанието е наложено законосъобразно в предвиденото в санкционната норма на
чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3000 лева, както и кумулативно предвиденото
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
3
По отношение на второто нарушение.
Съгласно приложената в процесното производство бланкетна и обща норма на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни.
Доколкото разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 е бланкетна, нито актосъставителят,
нито наказващият орган, са посочили конкретна материалноправна разпоредба, относима
както към техническа неизправност, така и конкретно към възприетото й класифициране
като значителна.
Определения за незначителни, значителни и опасни неизправности се съдържат в ДР
на ЗДвП, § 6, съответно в т. 71, т. 72 и т. 73. Съгласно определението в т. 72 "значителни
неизправности", вкл. укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други, по-значителни несъответствия.
Полицейските служители са установили, че автомобила е бил без шумозаглушително
устройство.
На свой ред разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че при възникване
по време на движение на повреда или неизправност в ППС, която застрашава безопасността
на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В, ал. 2
на с. чл. е указано, че когато отстраняването на повредата или неизправността на място е
невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
Това разрешение, по, ал. 2, не се отнася за случаи на възникнали или констатирани опасни
неизправности (чл. 101, ал. 3 от ЗДвП).
На последно място съдът взема предвид и разпоредбите на действащия Правилник за
прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), в който е посочено какво е технически неизправно МПС по
смисъла на ЗДвП, и във връзка с чието приложение в цялост е приет Правилника. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, МПС и тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя повредите или неизправностите, изброени изчерпателно в т. 1 до
т. 12
В т. 10, б. „б“ е посочено като нарушение, когато нивото на шума на двигателя не
съответства на предписаните нормативни стойности.
Настоящият състав счита, че не е налице вмененото нарушение, тъй като не е
нормативно определена като неизправност управлението на автомобила с неизправно
шумозаглушително устройство. Неизправност съобразно чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ би било
това, че нивото на шума на двигателя не съответства на предписаните нормативни
стойности но такова нарушение не е вменено на наказаното лице, нито са посочени данни за
измерване на шума от процесния автомобил.
От гореизложеното съдът счита, че наложеното наказание по т. 2 на обжалваното НП
е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски в настоящото производство, такива следва да бъдат присъдени за
отменената част от НП. Съобразно чл. 63д от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 600 лева. Така определения размер от съда не е прекомерен
с оглед възражението на ответника в тази насока.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна ответника за присъждане на
разноски в настоящото производство, такива следва да бъдат присъдени за потвърдената
част от НП. Съобразно чл. 63д от ЗАНН на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 120 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-1920-000097 от 13.06.2024г. издадено от началник сектор в
Първо РУ при ОДМВР - Перник В ЧАСТТА по т. 2, с което на основание чл.179, ал. 6, т. 2
от ЗДвП на Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Перник му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА № 24-1920-000097 от 13.06.2024г. издадено от началник сектор в Първо
РУ при ОДМВР - Перник в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник да заплати на Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Перник
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Перник да заплати на ОДМВР-Перник
сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5