Р Е Ш Е Н И Е
№ 261150 18.10.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Радостина Тавитян,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 572 по описа на Бургаски районен съд за 2029 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Форет“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от управителя А.С.А., срещу В.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 010 лева, представляваща неплатена цена по договор за лизинг на ППС, сумата 600 лева, представляваща наем за ползване на ППС за 20 дни за периода от 31.08.2020 година /по 30 лева на ден/, сумата 718, 08 лева, представляваща разноски, направени за транспортиране на ППС, предмет на договора за лизинг от град Созопол до град Нови пазар, сумата 80 лева, представляваща разноски за изготвяне на две нотариални покани, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищецът твърди, че между него, от една страна като лизингодател, и ответника от друга, като лизингополучател, бил сключен договор за лизинг на 28.05.2020 година на ППС – Ремарке за товарен автомобил, Марка и модел „Кроне А 3 В 18“, ДКН **, рама № **, цвят – зелен, с уговорена крайна дата 30.08.2020 година. До посочената дата ответникът следвало да плати сумата 3 600 лева, но той платил единствено сумата 590 лева. Поради това ищецът счита, че от 31.08.2020 година ответникът е в забава и дължи наем, пропуснати ползи и други вреди. Ищецът определяне наемна цена за ремаркето в размер на 30 лева на ден. Поради неизпълнението изпратил покана за доброволно изпълнение на лизингополучателя с предоставен 3 – дневен срок от получаването за доброволно изпълнение, но такова не последвало. На 19.09.2020 година ищецът получил обратно ремаркето, но за транспортирането му направил разходи в размер на 718, 08 лева. С втора нотариална покана уведомил ответника за задълженията, които има към него и поискал плащането им. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., дава писмен отговор на предявените искове. Не оспорва сключване на договора, но счита, че като вид уговорките релевират на сключен предварителен договор за покупко - продажба на посоченото ППС, а не на договор за лизинг,в която насока излага фактически и правни доводи. В тази посочва, че продавача не може да иска заплащане на продажна цена преди обявяване на договора за окончателен, за което се позовава и на съдебна практика. Не е оспорва и развалянето на договора с получаване на поканата на 13.09.2020 година. Поради това ответникът счита, че дължи заплащане на наем за ремаркето за периода от 13.09.2020 година до 19.09.2020 година, когато ремаркето е транспортирано до ищеца. По отношение на иска за заплащане на цена за ползване на ремаркето ищецът оспорва и размера на тази цена. В писмения отговор е оспорен и иска за заплащане на сумата 718, 08 лева, за която ищецът твърди, че представлява разноски, направени от него за връщане на ремаркето. Ответникът оспорва съдържанието на издадената на това основание фактура. По отношение на иска за заплащане на разноски, направени за връчване на нотариални покани ответникът заявява, че не е получавал втората, описана в исковата молба нотариална покана и оспорва авторството на документа. По изложените съображения от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявените искове, направено е възражение за прихващане със сума, платена по договора в общ размер от 590 лева, както и възражение за прихващане със сумата 166, 66 лева, представляваща платена от него цена за закупуване на „Клапан команден ремарке с код 24024 – немски и бърка връзка метална права Ф -10“ за ремаркето, поради необходимост от подмяна. В писмения отговор са приложени доказателства.
В съдебно заседание дружеството – ищец се представлява от управителя А.С.А. и адвокат И. от Шуменска адвокатска колегия, които поддържат предявените искове и сочат доказателства. В писмени бележки от името на ищеца са изложени подробни доводи за основателност на предявения иск и неоснователност и недоказаност на възражението за прихващане със сума, платена за закупуване на част.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за частична основателност на предявените искове, както и за основателност на направеното от негово име възражение за прихващане.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Искът за осъждане на ответника да плати на ищеца сума, представляваща цена по договор за лизинг, е с материално правно основание чл.342 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД; Исковете за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за вреди от неизпълнение на договора на две основания /за възстановяване на разходи за транспортиране на ППС и за разноски за нотариални покани/ е с материално правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД; Искът за заплащане на обезщетение за ползването на ремаркето за период от 20 дни, считано от 31.08.2020 година е с правно основание чл.345 от ТЗ вр. чл.233, ал.2 от ЗЗД.
В писмения отговор е направено възражение за прихващане със сума платена от ответника за закупуване на части за ремаркето със стойност 166, 06 лева, което с правно основание чл. 55 от ЗЗД, както и възражение за прихващане със сума в размер от 590 лева, платена от него по договора.
От събраните по делото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:
Между страните на 28.05.2020 година е сключен двустранен договор именуван от тях „предварителен договор за покупко – продажба на пътно превозно средство /ППС/ - лизинг“. Предмета на договора е следния: продавачът А.С.А., като управител на „Форет“ ЕООД, продава на купувача В.Г.Д. следното собствено ППС - ремарке за товарен автомобил, Марка и модел –Кроне А3В18, ДКН **, рама № **, заедно с всички принадлежности към него, за сумата 3 600 лева. Страните уговорили, че първата вноска ще бъде заплатена при подписване на договора и е в размер от 450 лева. Уговорили са крайна дата за прехвърляне на правото на собственост на ППС- 30.08.2020 година, като купувачът ще заплаща съобразно възможностите си суми по банков път по посочена в договора сметка, до заплащане на остатък от 3150 лева. Уточнено е от страните, че купувачът заплаща на продавача вноски по издължаването си с различен размер и различни дати, според възможностите си. След заплащане на последната сума до 30.08.2020 година продавачът се задължава да прехвърли на купувача правото на собственост по отношение на автомобила. При неизпълнение на тези задължения в срок продавачът има право да си върне владението на ППС, като платените до този момент вноски се считат за наем за ползване на описаното ППС.
Не е спорно по делото, че ищецът е предал на ответника владението на индивидуализираното по – горе ППС – ремарке, а той, от своя страна, му заплатил първоначално сума в размер от 450 лева. Впоследствие е платена и сумата 140 лева. Не е спорно по делото също така, че ответникът не е извършил други плащания по договора. С нотариална покана, изпратена от продавача по договора и връчена на купувача на 10.09.2020 година ищецът предявил претенциите си за заплащане на сумите, предмет и на настоящото производство, за прехвърляне на правото на собственост след изпълнение на посочените задължения, както и предаване на документи и уведомяване на купувача какви действия възнамерява да предприеме продавача. На 19.09.2020 година е съставен приемателно – предавателен протокол, подписан от страните по спора, от който се установява, че поради изтичане на срока на договора за лизинг и съгласно покана за доброволно изпълнение от 04.09.2020 година ответникът предал на управителя на дружеството ищец посоченото ППС. Посочено е, че няма възражения по повод констатации при предаването.
Като писмено доказателство по делото е приета фактура, издадена от „Свигра - М“ ОООД с получател „Форет“ ЕООД, което е дружеството ищец, с основание товарен превоз на ремарке, индивидуализирано с марка и ДКН, от град Созопол до град Нови пазар, товарителница № 261579 от 19.09.2020 година, издадена за сума в размер 718, 08 лева с ДДС. По повод оспорване на издадената фактура с оглед платената цена за превоза е установено, че общата реална стойност на разхода за транспортиране на процесното ремарке от град Созопол до град Нови пазар и обратно /двете посоки/, съобразно разхода на гориво на камион „Мерцедес Бенц“ с посочен модел, с какъвто съгласно твърдението на ищеца е теглено ремаркето, е 180, 36 лева без ДДС. Този отговор е даден по повод доказателствено искане на ответника с оглед твърдението му, че ищецът не е бил длъжен да ползва транспортните услуги на друга фирма. В отговор на поставен втори въпрос вещото лице е заявила, че общата средна стойност на транспортната услуга по метода на пазарните аналози, в двете посоки /град Нови пазар – град Созопол/ възлиза на 600, 60 лева без ДДС. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ремаркето е за камион, както й било казано от ищеца, и е посочила пазарните аналози с тонаж , който отговаря за ремаркето – камион до 10 тона.
В първоначално изслушано заключение по съдебно – икономическа експертиза вещото лице е посочила, че наемната цена за 1 ден наем на ППС - ремарке на товарен автомобил Кроне А3 В 18 с ДНК ** е 30 лева, а за периода считано от 31.08.2020 година за двадесет дни сумата е 600 лева.
Заключенията на вещото лице, изготвила допуснатите по делото съдебно – икономически експертизи са обосновани и не са оспорени от страните. Настоящият състав приема, че въз основа на тях могат да бъдат формирани изводите от фактическа страна.
За установяване на твърденията на ответника за това, че е закупил клапан команден ремарке за процесното ремарке като писмено доказателство е приета фактура от 17.06.2020 година, издадена за сума в размер от 166, 06 лева с получател „Д. *** ЕООД. От показанията на свидетелката Т.н.Г., която живее на семейни начала с ответника В. Д., се установява, че след като докарали ремаркето в град Созопол установили, че на командния клапан имало дефект, който не подавал въздух на ремаркето и това наложило закупуването на посочената част. Тя присъствала на закупуването й. Освен тези показания свидетелката заявява, че е придружила ответника до град Нови пазар по повод покупка на ремаркето, което видели на обява за цена 3 200 лева. Впоследствие цената била променена на 3 600 лева. Уговорката първоначално била да отидат в град Нови пазар и да вземат ремаркето като заплатят първоначална сума от 600 лева. Впоследствие управителят на дружеството започнал да звъни на ответника, за да му търси цената, след което дошъл и взел ремаркето.
По повод неизпълнение на задълженията от ответника за заплащане на сумите, уговорени като цена по договора, ищецът изпратил покана от 04.09.2021 година и покана от 24.09.2021 година. В поканата от 04.09.2021 година той отправя искане за заплащане на уговорената цена и прехвърляне на правото на собственост по съответния ред и предаване на владението на всички предадени документи. С тази покана ответникът е уведомен за намерението на ищеца да си възстанови владението по отношение на ППС, като всички разноски по транспортирането, както и останалите посочени по – горе плащания ще търси по съдебен ред. Видно от приложената обратна разписка поканата е получена на 10.09.2021 година, както беше посочено по - горе. Втората покана е изготвена на 24.09.2021 година и тя съдържа отново покана за заплащане на цената по договора, наемна цена в размер на 600 лева за периода до предаване на ремаркето или общо за 20 дни, сумата 718, 08 лева, представляваща разходи по транспорт на ремаркето, сумата 80 лева, представляваща дължим адвокатски хонорар за изготвянето им, сумата 18, 80 лева, представляваща цена за платени куриерски услуги. В обратната разписка е отразено, че поканата е получена от ответника В. Д. на 25.09.2020 година, но този факт е оспорен от негово име в съдебно заседание. По повод направеното доказателствено искане е допуснато извършване на съдебно – графологична експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписа, положен на обратната разписка не е на ответника. От изложеното настоящият състав приема, че документите не са получени от него. Като писмено доказателство за установяване твърденията на ищеца са приети и два договора за правна помощ, съставени съответно на 04.09.2020 година и 24.09.2020 година за заплащане на възнаграждение в размер 40 лева за изготвяне на покана за доброволно изпълнение.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Страните спорят относно вида на договора и това е необходимо за преценка приложимите правила за това дължима ли е сумата от 3 100 лева, за която ищецът е предявил като иск за заплащане на лизингова цена.
От уговорките на договора настоящият състав приема, че волята на страните е била ищецът да прехвърли на ответника правото на собственост по отношение на ППС след изплащане на уговорената цена в пълния й размер в срок, като междувременно ответникът ползва ремаркето. Не е спорно по делото, че ремаркето му е предадено в деня на подписване на договора – 28.05.2020 година и след заплащане на част от цената.
Настоящият състав приема, че в случая договора съдържа елементи на предварителен договор за покупко - продажба, тъй като съдържа изразена воля за прехвърляне на правото на собственост на по – късен етап и след заплащане на цена по договора до 30.08.2020 година. Доколкото е уговорено ползване на ремаркето в срока на договора, в който е следвало да бъде изплатена цената, договорът съдържа елементите на договор за финансов лизинг- предвид и уговорката за придобиване. За разлика от договора за лизинг, който съдържа фиксиран погасителен план и типичната, в случая такъв не е уговорен и не е приложен по делото. Посочване на конкретни вноски с размери и периоди, за които са дължими, е необходимо, за да бъде квалифициран договора като лизинг, тъй като по отношение на лизингодателя и лизингополучателя се прилагат правилата за договора за наем /чл.344 и чл.345 от ТЗ/. Посочено е в случая, че ответникът ще заплаща сумите според възможностите си. Поради това настоящият състав приема, че договора съдържа клаузите и на двата вида договори по отношение на отделните елементи на правоотношението. Предвид прекратяване на договора поради неизправност на ответника, като купувач, който е следвало да плати договорна цена по договора в срок, настоящият състав приема, че ищецът не може да претендира заплащането й, ако не прехвърля правото на собственост като насрещна престация. От друга страна, при приложение на правилата за договора за лизинг в договора е посочено, че в случай на неизпълнение на уговорките по договора продавачът има право да си върне владението на ППС, като платените до този момент вноски се считат за наем на ползваното ППС. Поради това следва да се приеме, че платената сума от 590 лева следва да бъде квалифицирана като наем за ползването. Не е налице основание за заплащане на цената по договора дори същият да бъде квалифициран като договор за лизинг, тъй като тя е уговорена за заплащане като насрещна престация за прехвърляне на правото на собственост, а не само като цена за ползване на вещта. По тези съображения искът за заплащане на главница следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползването на ремаркето за периода от 31.08.2020 година до 19.09.2020 година, който е с правно основание чл.345 от ТЗ вр. чл.233, ал.2 от ЗЗД, настоящият състав приема следното:
Не е спорно по делото, установява се от събраните по делото доказателства и становищата на страните по фактите, че падежът на задължението за заплащане на цена по договора е настъпил на 30.08.2021 година, но ответникът не го е изпълнил. Ответникът не се сочи причини за неизпълнението, за да се прецени дали те го освобождават от отговорност. Поради това не се установява наличие на такива обстоятелства и съответно той носи отговорност за вредите. Ответникът счита, че дължи обезщетение от датата на получаване на нотариална покана за предаване на владението и документите, както и за заплащане на цената. Настоящият състав приема, че ответникът е в забава считано от датата посочена в исковата молба - 31.08.2021 година, тъй като падежът на задължението е определен до посочена дата /чл.84, ал.1 от ЗЗД/, в случая до 30.08.2020 година. Възможността на кредитора да предприеме разваляне на договора като преди това предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение /чл.87 от ЗЗД/, чрез изпращане на волеизявление в този смисъл, каквото в случая е обективирано в нотариалната покана, не го лишава от възможността да поска обезщетение за вреди в случай, че би претърпял такива в срока на действие на договора. В случая невъзможността му да предостави ППС за ползване на трети лица срещу заплащане на насрещна цена е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е можело да бъде предвидена при пораждане на задължението /чл.82 от ЗЗД/. Поради изложеното ищецът търпи вреди, представляващи пропуснати ползи, които той определя като невъзможност да получи наем от предоставяне ползването на ППС на трети лица /видно от твърденията в исковата молба, уточнението и нотариалната покана/.
Поради това искът е основателен за периода от 31.08.2021 година до 18.09.2020 година или за 19 дни. Наемната цена, която може да се приеме като размер на вредата, претърпяна от ищеца, предвид невъзможността да получи наемна цена в размер на 30 лева дневно, съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, или 570 лева за периода. До този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер на претенцията от 600 лева искът следва да бъде отхвърлена. Следва да се приеме, че искът е неоснователен за присъждане на обезщетение за 19.09.2020 година в размер от 30 лева.
По отношение на иска за заплащане на транспортни разходи с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД:
Не е спорно по делото, предвид становищата на страните по фактите, че на 19.09.2020 година ищецът е пристигнал в град Созопол, за да си върне владението на предоставеното по договора ППС и това е станало на посочената дата, видно и от подписания от страните приемо – предавателен протокол. Страните спорят за това дали този иск е основателен за сумата, която е платил на друго дружество за извършване на транспортна услуга или само за реално направените разходи, които са за гориво в двете посоки. Настоящият състав приема, че в случая следва да бъдат присъдени разноските, които ищецът реално е направил със заплащане на цена за услугата в стойността на сумата, посочена във фактурата. Видно от средната пазарна цена за този вид услуга, дадена от вещото лице по допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза сумата е в размер от 600, 60 лева без ДДС или 720,72 лева с ДДС. В случая претенцията е за заплащане на сумата 718,08 лева, за която е представена фактура, а и не се установява, че ищецът е имал възможност сам да извърши този превоз, с оглед необходимата обезпеченост. Тези вреди също са пряка и непосредствена последици от неизпълнение на задължението от страна на ответника, за което той носи отговорност, предвид липсата на обективни обстоятелства, които да го освобождават от тази отговорност.
Като претърпени вреди в резултат на неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД следва да бъде присъдена и сумата 80 лева платена по договори за правна защита и съдействие от 04.09.2020 година и 24.09.2020 година, като по всеки един от тях е платена сума от 40 лева. Настоящият състав приема, че факта на неподписване на обратната разписка от ответника за връчване на покана от 24.09.2020 година, от което следва извод за това, че той не е получил поканата, е ирелевантен за дължимост на тази сума. Поканата има ефект за поставяне в забава на ответника за посочените задължения, но не е елемент от фактическия състав, от който са породени вредите и който е неизпълнение на договорното задължение от ответника.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 570 лева, представляваща обезщетение за ползване на ППС за периода от 31.08.2020 година до 18.09.2020 година в размер на 30 лева дневно, сумата 718, 08 лева, представляваща обезщетение за направените от ищеца разходи за транспортиране на ППС от град Созопол до град Нови пазар, както и сумата 80 лева, платена за изготвяне на две покани за уреждане на отношенията между страните по повод договора. Исковете за осъждане на ответника да плати цената по договора до пълния уговорен размер от 3 010 лева, за заплащане на обезщетение за ползване за разликата между присъдената на това основание сума от 570 лева до претендираната сума от 600 лева, следва да бъдат отхвърлени.
От сумата 570 лева, представляваща наемна цена, следва да бъде прихваната сумата от 166, 06 лева, представляваща платена от ответника част /клапан команден ремарке/, за която от фактическа страна беше установено, че е закупен от ответника и сумата следва да бъде възстановена от ищеца на основание чл. 55 от ЗЗД. Поради това като обезщетение следва да бъде присъдена сумата 403, 94 лева и да бъде посочено, че до сумата 570 лева задължението е погасено чрез прихващане.
По изложените по – горе съображения за това, че сумата 590 лева се дължи като наем при прекратяване на договора, съгласно уговорката между страните, цитирана по – горе, настоящият състав приема, че възражението за прихващане със задължения по договора е неоснователно.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК всяка от страните носи отговорност за разноските, съответно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил следните разноски:
Сумата 270, 40 лева, представляваща платена държавна такса по договор за правна защита и съдействие, сумата 410 лева, платена по договор за правна защита и съдействие, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, сумата 100 лева възнаграждение за вещо лице. Общо направените от страната разноски са в размер от 930, 40 лева. Сумата от 20 лева, внесена от ищеца за призоваване на свидетел не следва да бъде присъждана, тъй като свидетелят не е призован и разноските подлежат на възстановяване, в случай, че това бъде поискано от страната.
Ответникът е направил следните разноски: сумата 600 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сумата 250 лева, представляваща възнаграждения за вещи лица или общо сума в размер от 850 лева.
Съответно на уважената част от иска и по правилото на чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер от 253, 71 лева, при предявени искове в общ размер от 4 408, 08 лева и уважен размер от 1 368, 08 лева 1 202, 02 лева, след компенсацията с възражението от ответника.
Съответно на отхвърлената част от иска от 3 206, 06 лева ищецът следва да плати на ответника сумата 618, 22 лева, представляваща разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, да плати на „Форет“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от управителя А.С.А., сумата 403, 94 лева /четиристотин и три лева, деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на ППС - Ремарке за товарен автомобил, Марка и модел „Кроне А 3 В 18“, ДКН **, рама № **, цвят – зелен за периода от 31.08.2020 година до 18.09.2020 година в размер на 30 лева дневно, като до пълния размер, за който този иск е основателен от 570 лева /петстотин и седемдесет лева/ вземането е погасено чрез прихващане, сумата 718, 08 лева /седемстотин и осемнадесет лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за направените от ищеца разходи за транспортиране на ППС от град Созопол до град Нови пазар, сумата 80 лева /осемдесет лева/, платена по договори за правна защита и съдействие съответно от 04.09.2020 година и 24.09.2020 година за изготвяне на две покани за уреждане на отношенията между страните по повод договора, както и сумата 253, 71 лева /двеста петдесет и три лева, седемдесет и една стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Форет“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от управителя А.С.А., против В.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 010 лева / три хиляди и десет лева/, представляваща цена по договора за покупко – продажба на пътно превозно средство /ППС/ - лизинг от 28.05.2020 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Форет“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Нови пазар, област
Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от управителя А.С.А., против В.Г.Д. ЕГН ********** с адрес:
***, за сума в размер разликата между
присъдената сума от 403, 94 лева /четиристотин и три лева, деветдесет и четири
стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 600 лева /шестстотин
лева/, представляваща обезщетение за ползване на ППС - Ремарке за товарен
автомобил, Марка и модел „Кроне А 3 В 18“, ДКН **, рама № ** цвят – зелен, в размер на 30 лева /тридесет
лева/ дневно, за сума в размер от 30
лева /тридесет лева/ за ден 20.09.2021 година, а за периода от 31.08.2020
година до 18.09.2020 година вземането в общ размер от 570 лева /петстотин и
седемдесет лева/ е погасено с прихващане в хода на процеса със сумата 166, 06
лева /сто шестдесет и шест лева и шест стотинки/, дължима на основание
неоснователно обогатяване като платена от ответника част за ППС, до сума в размер от 403, 94 лева /четиристотин
и три лева, деветдесет и четири стотинки/, както и претенцията за присъждане на
разноски по делото до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ възражение
за прихващане, предявено от В.Г.Д. ЕГН
********** с адрес: ***, срещу на „Форет“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19,
представлявано от управителя А.С.А., със
сума в размер от 590 лева /петстотин и деветдесет лева/, платена от него по договор за покупко - продажба на пътно превозно средство /ППС/ –
лизинг от 28.05.2020 година.
ОСЪЖДА „Форет“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19, представлявано от управителя А.С.А., да плати на В.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 618, 22 лева /шестстотин и осемнадесет лева, двадесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.