Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………………………гр.Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд- четвърти тричленен състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница
Кръстева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдията Мария Ганева к.адм.дело № 1996 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Клеа“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от А.К.А.,
срещу Решение № 260594/17.05.2021 година, постановено по АНД № 491/2021 година
по описа на Районен съд-Варна, ХХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/
№ 23-0001126/08.12.2020 г. на директора на регионална дирекция на ИА
„Автомобилна администрация“ гр. Варна.
В касационната жалба се
релевира допуснато нарушение на закона-
касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Оспорва се констатацията на районния съд за извършен обществен превоз на
товари , въпреки събраният като писмено
доказателство пътен лист, тъй като такива данни в него не се съдържат . Твърди
се съществуване на формални нарушения по смисъла на чл.42, т.3 и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН тъй като в актовете, съставени в хода на
административнонаказателното производство, са изложени противоречиви данни
досежно времето на извършване на нарушението. Във връзка със същото са развити
доводи, че от начина, по който в НП е описано изпълнителното деяние на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на превозвача,
може да се направи извод, че се касае за случай на допустителство по смисъла на
чл.10 от ЗАНН без да са изложени конкретни обстоятелства в тази насока, които
да го потвърждават. Предвид това се изтъква, че съставомерните белези на
нарушението не могат да бъдат установявани или извличани по пътя на формалната
и на правната логика.
Отправено искане към съда е за
отмяна на обжалваното съдебно решение като се претендира присъждане на разноски
в полза на доверителя му, в това число и адвокатски хонорар. Прави се
възражение за прекомерност.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява, но депозира писмени бележки в насока
основателност на подадената касационна жалба.
Твърди се необходимост от хармонизиране на националното законодателство,
регулиращо сферата на обществения транспорт, с това на Европейския съюз.
Подробно е аргументирано становище, че законодателят е поставил като условие за
издаване на СУМПС на кандидатите, същите да отговарят на критериите за
психологическа пригодност, ерго – след като не е спорно, че към момента на
извършване на проверката на автобус марка „Фолксваген Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. №
**** неговият водач И. В.М.е притежавал валидно издадено СУМПС, то от това
логично следва, че водачът е и психологически пригоден да извършва превози.
Ответникът по касационната
жалба – Регионална дирекция на ИААА- , в съдебно заседание не се представлява ,
но депозира писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила. Претендира се юриск. възнаграждение.
Участващият в производството
представител на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за
оставяне в сила решението на ВРС.
Настоящият тричленен състав
на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид
следното:
Предмет на
съдебен контрол пред РС-Варна е било НП № 23-0001126/08.12.2020 г., издадено от
Директора на регионална дирекция на
ИА„Автомобилна администрация“ -Варна, с което на „Клеа“ ЕООД за нарушение по
чл.96г, ал.1, предл. 2-ро от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от същия закон /ЗАвПр/ му
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди / лева.
От фактическа
страна районния съд е приел, че на 10.09.2020 г. в гр. Варна, р-н Одесос, ---------------работник
на „Клеа“ ЕООД И. В.М.с ЕГН: ********** е управлявал автобус марка „Фолксваген
Крафтер 2,5 ТДИ, кат.М2 с рег********, собственост на същото дружество , като
според регистъра за психологически изследвания на водачите за явяванията за психологическо изследване И. М. е бил
без издадено валидно удостоверение за психологическа годност за периода от
08.07.2020 г. до 14.09.2020 година. Водачът е представил пътен лист, издаден за
маршрут „Варна – Интера/ Интера-Варна“ ,заверен от „Клеа“
ЕООД. Наказаното дружество притежава лиценз № 10055/26.02.2013 г. за
международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 25.02.2028 година.
Нарушението е било установено на 29.09.2020 г.
От правна
страна предходната съдебна инстанция е приела, че няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. НП е
издадено от компетентен орган с оглед на представената към доказателствата
заповед за оправомощаване № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Формиран е извод, че
административнонаказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в
ЗАНН. Счела е след анализ на представените доказателства , че санкционираното
дружество-превозвач е осъществило от обективна страна състава на описаното в НП
административно нарушение, поради което основателно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В мотивите на обжалваното решение
се съдържа позиция за немаловажност на случая с аргумент, че нарушението е от
категорията на т.нар. формални административни нарушения, поради което същото е
довършено винаги при проявление на съставомерните белези на изпълнителното
деяние.
Касационният
съд счита заявеното оплакване на „Клеа“
ЕООД за допуснато нарушение на закона
при постановяване на обжалваното съдебно решение за лишено от основание.
В
касационната жалба се твърди недоказаност на административнонаказателното
обвинение поради недоказан обществен
превоз , въпреки представения пътен лист от водача, но дружеството е
наказано на основание чл. 96г от ЗАвПр. Според тази разпоредба който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
Законодателят
е предписал санкциониране не само при реализиран обществен превоз , но и при
превоз за собствена сметка . Легалното
определение на това понятие се съдържа в § 1
т. 4 от цитирания нормативен акт , според който това е превоз на товари
без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието,
а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са
били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него.
В
контекста на изложените по-горе фактически данни и посочена правна
регламентация е налице превоз за
собствена сметка .
По повод
оплакването на касатора за непълнота на даденото описание на нарушението в АУАН
и НП поради ползваната от наказващия орган
формулировка „ превозвачът е
допуснал до управление на автобус…
водача И. В.М.“, то същата кореспондира
със съдържанието на
административнонаказателната разпоредба на чл. 96г ЗАвПр и по-специално една от посочените форми
на изпълнителното деяние на нарушението – „който допусне водач…“ .
На
следващо място , неоснователно е възражението на касационния жалбоподател , че субекти на нарушението по чл. 96г ЗАвПр
са само физически лица . Тази правна теза няма нормативна опора , защото
законодателят при осъществена диспозиция на тази правна норма е предвидил
„глоба“ или „ имуществена санкция“ , а
имуществената санкция не е сред
наказанията по чл. 13 ЗАНН . Имуществена санкция се налага на
юридическите лица заради неизпълнение на
задължения към държавата или общините
при осъществяване на тяхната дейност / арг. чл. 83 ЗАНН./
Правилно
първостепенният съд е съобразил разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр, според
която лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В
случая касаторът в нарушение на това задължение е допуснал общественият превоз
през релевантния период - от 20,30 ч. на 10.09.2020 г. до 07,00 ч на 11.09.2020
г., да се извърши от водач, който към този момент не е имал валидно
удостоверение за психологическа годност, което да удостовери, че отговаря на
изискванията за психологическа годност. Правилни са изводите на ВРС, че от
обективна страна санкционираният превозвач е извършил нарушение на чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от ЗАвПр.
От
приложената към административнонаказателната преписка справка от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явявания на психологически
изследвания по категоричен начин е установено, че посоченият в НП водач И. В.М.не
е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като
валидността на удостоверението, с което е разполагал към релевантния момент
/период/, е изтекла на 07.07.2020 г., а следващото му явяване на изпит за
установяване на психологическата му годност е на 14.09.2020 г., тоест – след
извършване на нарушението.
Касационната инстанция не споделя становището на процесуалния
представител на дружеството-касатор, че след като водачът на превозното
средство разполага с валидно издадено СУМПС, то това е достатъчно да се приеме,
че той отговаря на установените в приложимата нормативна уредба критерии за
психологическа пригодност. Изложеното фактическо твърдение в писмената защита
на „Клеа“ ЕООД за изпратено от
Европейската комисия до България уведомително писмо не подкрепено от
доказателства , поради което съдът не счита същото за достоверно. Освен това
съгласно чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., издадена на основание чл. 152 от ЗДвП , при всяко постъпване на
работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или
водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Удостоверението
за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото
издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на
65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в
които удостоверението е валидно за срок една година. Лицата по ал. 1 подлежат
на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на
предходното удостоверение за психологическа годност.
Безспорен факт е, че на
10.09.2020 г. водачът И. М. не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, което сочи за
извършено правонарушение, подлежащо на санкция .
Не е налице твърдяното в
касационната жалба противоречие между националното законодателство и
общностното право, тъй като цитираната в жалбата на касатора Директива №
2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства , видно и
от нейното наименование , има за предмет
на правно урегулиране свидетелствата за управление на превозни средства с преследвана
правна цел по унифициране на правилата за тези свидетелства поради разбирането
за тях , обективирано в преамбюла на Директивата , като съществен елемент на
общата транспортна политика , допринасящи за подобряване на пътната безопасност
и улесняващи свободното движение на хора, които се установяват в
държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление.
В подкрепа на това съждение е и
т.3 от цитирания преамбюл, където изрично е
посочено съвместно съществуване на различни правила в различните
държави-членки и над 110 различни образци на свидетелства за управление на
моторни превозни средства, валидни в държавите-членки. Това създава проблеми с
прозрачността на гражданите, полицейските органи и администрациите, които
отговарят за администрирането на свидетелствата за управление и води до
фалшифицирането на документи, които понякога са отпреди няколко десетки години.
Допълнителен аргумент е
разпоредбата на чл.1 от Директивата , съгласно която държавите-членки въвеждат
национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността,
уреден в приложение I, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.
Изрично в Преамбюла се отчита
важността на индивидуалните транспортни средства, което свидетелства за
преследвана цел от общностния законодател по задаване на общи правила относно
режима на ползване на лични превозни средства, а конкретния случай касае
управление на автобус т.е. управление на превозни средства като професионално
занятие . След като тази дейност представлява постоянна трудова дейност резонно
е въвеждането на завишени критерии към лицата , извършващи обществен превоз на
пътници в сравнение с останалите водачи на превозни средства. Именно поради
тази причина българският законодател е въвел допълнително изискване по
доказване на психологическа годност от водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници и товари чрез удостоверителен документ и това
нормативно условие не противоречи на конкретна разпоредба на Директива №
2006/126/ЕО , не предполага извод за нейно неправилно транспониране в
националното законодателство и не налага прилагане принципа на директен ефект
на директивите . С посочената директива се въвеждат „ минимални
стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно
средство“ / т. 9 от Преамбюла/. Законът за автомобилните превози и Наредба № 34
/1999 г. урегулират специфичните обществени отношения на вътрешни и
международни превози на пътници и товари и поради тази причина въвеждат различни нормативни предпоставки за осъществяване
на подобна обществена дейност за разлика от всички останали водачи ,
управляващи превозни средства.
В обобщение касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решението на ВРС за правилно , като същото
не страда от визираните в жалбата пороци, постановено при спазване на изискванията
на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор
претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като съобразявайки че делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след
провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ОД на МВР – Варна
не е била процесуално представлявана, съдът определя същото в размер на 80 лева
на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка
с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260594/17.05.2021 г. по нахд. № 491/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Клеа“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ---------------да заплати на Изпълнителна агенция „ Автомобилна
администрация „ юриск. възнаграждение от 80 / осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.