Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
3042/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове (след
присъединяване по реда на чл. 213 ГПК към настоящото производство на гр. д.
№3043/2021 г., по описа на I-7 състав) с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от
Д.В.Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД за следните суми:
1) 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки
и страдания от смъртта на нейния съпруг П.Д.Х., настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.04.2017 г., около 12:30 ч., на
автомагистрала „Струма“, след отбивката за гр.
Дупница, на км. 51 + 310 м, по вина на В.П.Д., водач на лек автомобил марка „Волво“, с рег. № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
2) сумата от 150 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
горепосоченото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
22.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени
твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Волво“, който нарушавайки
правилата за движение по пътищата, е предприел престрояване и връщане в дясната
лента за движение на автомагистрала „Струма“. Твърди се, че, за да избегне удар
с движещия се в дясната лента л.а. „Ауди“ с рег. № ******, л.а. „Волво“ аварийно е задействал спирачната уредба, но е
настъпил удар между челната му лява част и задна дясна част на л.а. „Ауди“. В
резултат на настъпилия първи удар л.а. „Волво“ се е
завъртял около вертикалната ос в посока, обратна на часовниковата стрелка, като
е спрял почти напречно на платното, вследствие на което е настъпил втори удар
между челната част на л. а. „Мерцедес“ с рег. № ЕН ****КК и страничната лява
част на л.а. „Волво“. В причинна връзка с така
описаното ПТП се твърди, че е настъпила смъртта на пътуващия на задна дясна
седалка на л.а. „Волво“ П.Д.Х., който е съпруг на
ищцата. Последната твърди, че като пътник на задна лява седалка в същия
автомобил, са ѝ причинени травматични увреждания, изразяващи се в:
Черепно-мозъчна травма - травматичен субдурален
хематом, проявил се в компресия на мозъка и общомозъчна
и огнищна неврологична симптоматика, наложило
оперативно лечение - трепанация на черепа и евакуация, травматичен цубарахноидален кръвоизлив; Мозъчна контузия; Разкъсно-контузни рани и контузии на меки черепни покривки;
Гръдна фрактура на девет леви ребра; Контузия на ляв бял дроб; Левостранен хемопневмоторакс и
ограничен левостранен подкожен емфизем;
Контузии на гръдната стена; Фрактура на лява ключица в областта на раменната
става и масивен хематом на меки тъкани на ляво рамо; Хематом на меките тъкани в
лява седалищна област. Твърди, че в резултат на тези травми се е развил
травматичен шок с постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Ищцата поддържа, че смъртта на
нейния съпруг и получените телесни увреждания от процесното
ПТП, са ѝ причинили силни емоционални болки и страдания, продължаващи и
понастоящем. Тъй като към датата на инцидента гражданската отговорност на
водача на л.а. „Волво“ е била застрахована при
ответното дружество и същото не е заплатило претендираните
обезщетения от по 150 000 лв., ищцата счита, че е налице правен интерес от
предявяването на настоящите осъдителни искове, ведно със законната лихва от
съответната датата на предявяването на претенцията пред застрахователя.
Ответникът „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД признава наличието на застрахователно
правоотношение, но оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу
посочения от ищцата механизъм на процесното ПТП и
наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на л.а. „Волво“ - В.П.Д., както и причинната
връзка между неговите действия и настъпилата смърт на съпруга на ищцата и
получените от нея телесни увреждания, както и причинната връзка между тях.
Счита, че В.Д. не е имал
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие. От представените по делото документи било
видно, че по същото време на автомагистрала „Струма“, след отбивката
за гр. Дупница, на км 51+310 м, се е движил лек автомобил „Ауди С6“, с рег. №******,
управляван от П. Ц., която без ясна причина намалява значително скоростта си на
движение и става причина за настъпилата верижна катастрофа. От друга страна,
водачът Д. бил предприел всички възможни мерки, за да избегне удара.
Отделно от това счита, че е налице
случайно събитие, по смисъла на чл. 15 от НК, като водачът В.Д. е бил поставен
в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие и не
е нарушил виновно правилата за движение.
При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия П.Д. и на пострадалата Д.Д. на вида и степента на телесните увреди, които не са
пътували с поставени обезопасителни колани, поради
което тялото им свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП,
удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което са
причинени сочените телесни увреждания.
Оспорва размера на претенцията
поради нейния завишен размер, както и началния момент на собствената си забава,
като се позовава на нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като ищцата не е
представила допълнително поисканите от ответника документи по чл. 106, ал. 3 КТ. Релевира и възражение за настъпила погасителна
давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД.
При условията на евентуалност
твърди, че вина за настъпване на събитието имат водачът на л.а. „Ауди С6“, с peг. №****** и водачът на л.а. „Мерцедес“, с peг. №*******, които са извършили нарушения на Закона за
движението по пътищата, вследствие на което са станали причина за настъпване на
ПТП. Тъй като гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди С6“, била застрахована
при ЗК „Л.И.“ АД, а тази на водача на л.а. „Мерцедес“ била застрахована в ЗК „О.-
клон България“ КЧТ, ответникът е направил искане и по делото тези две
застрахователни дружества са конституирани като трети лица – помагачи на негова
страна.
Третото лице помагач на страната
на ответника ЗК „Л.И.“ АД оспорва застрахованият при него водач да има вина за
настъпване на ПТП, като поддържа, че такава се носи изцяло от сочения в
исковата молба делинквент. При условията на
евентуалност релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, които не са пътували с правилно поставен обезопасителен
колан.
Третото лице помагач на страната
на ответника ЗК „О.- клон България“ КЧТ не е депозирало отговор на исковата
молба, нито е взело становище в хода на процеса.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава
право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при
който делинквента има застраховка
„Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг
е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите,
възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г.
по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
С доклада по делото е отделено за безспорно
обстоятелството, че отговорността на посочения от ищцата делинквент
като водач на лек автомобил „Волво", с рег. №СА ***СХ
към датата на процесното ПТП е била застрахована при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Според приложеното по делото
удостоверение за наследници (л. 112) Д.В.Д. е съпруга на починалия на
14.04.2017 г. П.Д.Х..
Не съществува спор между страните
и, че на 14.04.2017 г., около 12:30 ч., на автомагистрала „Струма“, след отбивката за гр. Дупница, на км. 51 + 310 м., на път ПП-I-4,
км. 10+900, м. „Сеновала“, застрахованият при ответника водач на лек автомобил
„Волво", с рег. №СА ***СХ В.П.Д. е участвал в
ПТП, в резултат на което пътуващите в същия автомобил Д.В.Д. е получила
травматични увреждания, а нейният съпруг П.Д.Х. е починал. Тези обстоятелства
се установяват и от показанията на разпитания като свидетел в съдебно заседание
от 13.06.2022 г. В.П.Д. и свидетеля Д.М.. Спорно по делото е наличието на вина за
настъпване на процесното ПТП на сочения от ищцата делинквент.
Относно механизма на процесното ПТП е приета без възражения от страните
комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според която на 14.04.2017 г., около 12:30 ч. по автомагистрала
„Струма”, в зоната на км. 51, при ясно, сухо време, много добра пътна настилка,
по дясна пътна лента на пътното платно, водещо към гр. Благоевград, се е движил
л. а. „Ауди С6”, с peг. № ******, управляван от П.Ц.
с около 110 км/ч.. Последната е предприела намаляване на скоростта си до около
50 км/ч., като по същото време и в същата пътна лента, попътно след този
автомобил се е движил л.а. „Мерцедес” с peг. № *******,
управляван от Б.Д. със скорост около 114, 16 км/ч. и дължина на опасната зона
на спиране около 115 м.
В същата посока и по същото пътно
платно, но в лява пътна лента и след гореописаните два автомобила се е движил
л.a. „Волво” с peг. № ******,
управляван от В.Д. със скорост около 134,56 км/ч. и дължина на опасната зона на
спиране около 150 м. В момента, в който л.a. „Волво”
се е намирал на дистанция около 221 м. преди мястото на първия удар (МУ 1),
водачът му е предприел престрояване от лява към дясна пътна лента. В същия този
момент л.а. „Мерцедес” се е намирал на около 207 м. преди МУ 1, а л.а. „Ауди” е
бил на около 83 м.
След като навлиза почти изцяло в
дясна пътна лента, водачът на л. а. „Волво” възприема
движещият се пред него л. а. „Ауди” като опасност и предприема аварийно спиране
с частично отклоняване в дясно към аварийната пътна лента. Разстоянието, на
което се е намирал в този момент л. а. „Волво” от МУ 1
е било около 86 м., а задната част на л. а. „Ауди“ е била на около 33 м. преди
МУ 1. Тъй като дължината на опасната зона на спиране на л. а. „Волво” е била значително по-голяма от дистанцията 33 м., съответно
настъпва удар (МУ1) между предна, челна лява част на л. а. „Волво”
и задна дясна/челна част на л. а. „Ауди”, като последният е започнал
едновременно ротация около вертикалната си ос в посока обратно на часовниковата
стрелка и транслация. В момента в който л. а. „Волво”
е бил вече разположен почти напречно на посоката на огледа и в по-голямата си
част върху дясна пътна лента е настъпил вторият удар (МУ 2), който е бил
блъснат от л. а. „Мерцедес”. За този автомобил ударът е бил челен, по-изразен в
дясната част, а за л. а. „Волво” е бил съсредоточен в
задна лява врата с най-голям интензитет на деформация (дълбочина около 596 мм.),
като са били засегнати предна дясна врата, задната част на окачването, таван,
под. След втория удар л. а. „Волво” продължил да се
движи напред и надясно, след което се установява в покой, а л. а. „Мерцедес”
също се завърта около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата
стрелка, като удря със задна лява част, преминаващият по лява пътна лента л. а.
„Ауди” в зоната на преден десен калник, след което се установява в покой около
отводнителната канавка. Лекият автомобил „Ауди “ е продължил движението си
последователно по лява пътна лента, дясна пътна лента и се установява в покой
на мястото, описано в протокола за оглед.
От техническа гледна точка
причините за настъпване на ПТП се изразяват в липсата на адекватно поведение от
страна на водача на л.а. „Волво” при извършване на
предприетото престрояване от лява в дясна пътна лента, изразяващо се в
прекалено рязко навлизане пред л. а. „Мерцедес”, което довело до попадане в
обхвата на опасната зона на спиране на л. а. „Мерцедес” и последният обективно
не е могъл да предотврати удара. Такава възможост не
е имала и водачката на л.а. „Ауди“, която е била застигната и ударена от л.а. „Волво”. Водачът на този автомобил е имал техническа
възможност да възприеме и да оцени пътната обстановка своевременно и адекватно,
като за целта е имал техническа възможност да продължи движение по лява пътна
лента, която към този момент е била свободна пред него.
Вещите лица са дали заключение, че
в причинна връзка с ПТП е настъпила смъртта на В.П.Д., както и че ищцата Д.В.Д.
е получила травматични увреждания, изразяващи се в: шок, контузия на мозъка,
хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, излив на кръв и въздух в
лявата гръдна кухина, счупване на 1-9 леви ребра, счупване на лявата ключица
към рамото.
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира заключението на КМСАТЕ, тъй като същото е изготвено при задълбочен
анализ на приложените по делото писмени и гласни доказателства, като описаният
механизъм съответства на изнесените факти от свидетелите П.И.Ц. и Б.Д.Д.. Първият от тях е водач на л.а. „Ауди“, и сочи, че се е движил
с разрешена скорост и че не е намалявал или спирал рязко преди отбивката за гр. Дупница, като е бил ударен отзад от л.а. „Волво“ и че сблъсъкът е настъпил в дясната пътна лена
(отляво на аварийната лента). След излизането си от автомобила свидетелят е
възприел, че л.а. „Волво“ също е бил блъснат от л.а.
„Мерцедес“.
Вторият свидетел Д., макар и да не
помни марката на автомобила, в който се е ударил, сочи, че същият този
автомобил го е изпреварил от лявата му страна, след което го е видял, че се завърта
и автомобилът на свидетеля го е блъснал, като преди да настъпи ПТП не е забелязал
някаква потенциална опасност в пътната обстановка на интензивен трафик.
Съдът не кредитира показания на
соченият делинквент В.П.Д., водач на л.а. „Волво“, дадени в съдебно заседание от 13.06.2022 г., че
докато се е движил в дясната пътна лента (намираща се отляво на аварийната
лента), е видял и се е ударил в спрелия пред него лек автомобил, както и че 1-2
минути преди сблъсъка се е движил в тази пътна лента. Тези показания следва да
бъдат преценени с оглед заинтересоваността на свидетеля да се оневини като
причинител на инцидента и същите са в пълно противоречие с показанията на
останалите двама свидетели. Последните изнасят факти, които изцяло
кореспондират с изчислителния анализ на КМСАТЕ, включително и с фотоснимките на
местопроизшествието относно оставения от л.а. „Волво“
спирачен път (л. 25 от КМСАТЕ), от който може да се направи обоснован извод, че
непосредствено преди удара в л.а. „Ауди“ застрахованото при ответника МПС е
извършило маневра престрояване от лява в дясна пътна лента за движение, а не се
е движило в дясната пътна лента, каквито са твърденията на В.Д..
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства съдът намира за установена вината на водача на л.а. „Волво“, който с поведението си е нарушил разпоредбите на
чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според която водачът, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Нарушена е също така и
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която задължава водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение и в частност за да премине в
друга пътна лента, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение.
В случая соченият делинквент
е извършил изпреварване със скорост, която не е съобразена с тази на движещия
се пред него л.а. „Ауди“, довело до застигането му и удрянето му отзад, като е
отнел и техническата възможност на движещият се зад тях л.а. „Мерцедес“ да
предотврати последващия удар с л.а. „Волво. Не се доказват твърденията на ответника, че л.а.
„Ауди“ е предприел внезапно спиране, поради което съдът намира, че причината за
настъпването на процесното ПТП са единствено
субективните действия на В. Стоянов Д.. Ето защо и за неговия застраховател З.
„А.“ АД възниква отговорност да обезщети причинените на Д.В.Д. неимуществени
вреди от претърпяната загуба на нейния съпруг и понесените болки и страдания от
травматичните увреждания, които е получила самата тя.
В тази връзка са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д.М.М.,
приятелка на дъщерята на ищцата. Според показанията й Д.Д.
е била в тежко състояние след ПТП, като около две седмици е прекарала в
реанимацията, а след това е била преместена в неврохирургията на болница
„Пирогов“, където е претърпяла черепно-мозъчна операция. През цялото време пострадалата
не е била контактна, отслабнала е с 12 килограма, като един месец след
инцидента дъщеря й е организирала транспортирането и лечението й в гр. Брюксел,
в Белгия. Там прекарала около шест месеца, като възстановяването й е било много
бавно и трудно. Към момента била в състояние да се обслужва сама, но била
физически слаба, не можела да излиза, да си пазарува, станала по-затворена и
необщителна. До смъртта на съпруга си живеели заедно и били неразделни, като
приела тежко неговата загуба.
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост.
По претенцията на ищцата за
причинените й неимуществени вреди от получените травматични увреждания съдът
взема предвид техния вид – съчета тежка травма на главата и гръдния кош,
изразяваща се в получени шок, контузия на мозъка, хроничен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, излив на кръв и въздух в лявата гръдна кухина, счупване на
1-9 леви ребра, счупване на лявата ключица към рамото. От значение са и
следните обстоятелства, установени от медицинската част от експертизата и
дадените от вещото лице М. пояснения в съдебно заседание от 19.12.2022 г.:
възстановителният период от половин до една година на травмата на главата и до
половин година на травмата на гръдния кош и счупените ребра; изпитваните силни
болки в първите два месеца при дишане кашляне и кихане и обръщане в леглото;
прекараният около 40 дневен престой в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в периода
14.04.2017 г. - 24.05.2017 г. (л. 12 от КМСАТЕ), в който е претърпяла
черепно-мозъчна операция на хроничен хематом, получен от процесното
ПТП; обстоятелството, че след постъпване на 14.04.2017 г. е имала сериозни
затруднения в дишането, наложили поставянето на гръден дрен
до 22.07.2017 г., като пострадалата е започнала да диша спонтанно едва на 05.05.2017 г. (зад. №15 от КМСАТЕ). От значение е и възрастта
на пострадалата 82 години към дата на ПТП, която предполага по-бавно и трудно
оздравяване.
Същевременно по делото не се
твърди, а и не се установява, конкретно получените от ПТП травматични
увреждания да са оставили необратими за нея последици върху менталното и физическото
й здраве извън присъщите негативни емоции, които изпитва всеки пострадал от
подобен вид ПТП. Видно от обстоятелствената част на експертизата, вещото лице М.
е анализирало представената медицинска документация, която е от 2017 г., но не
и последваща такава, която да даде яснота относно
състоянието и хода на възстановителния процес, въпреки че в тежест на ищцата е
да ангажира доказателства в тази насока. В съдебно заседание същото вещо лице е
изказало мнение, че поначало възстановяването на получените травми протича за
период от 6 до 12 месеца, т.е. тези увреждания не са изначално нелечими.
Невъзможността на вещото лице да даде категорична прогноза дали ищцата е
напълно възстановена по отношение на контузията на мозъка произтича от
необходимостта състоянието й да се проследи от невролог. Доколкото не са
ангажирани своевременно доказателства за периода, следващ едногодишния
възстановителен период, включително липсва медицинска документация относно
посещения на пострадалата при медицински специалисти, то и съдът не приема, че ищцата
не е възстановена от получените контузии и че те са повлияли трайно и
необратимо върху здравето й. Изнесеното от свидетеля Манчева, че понастоящем
ищцата се придвижва много трудно, съдът намира, че не е доказано да е в пряка
връзка с получените преди около пет години травми, още повече че пострадалата е
в една напреднала 87 годишна възраст, която е обичайна с такъв тип състояние. Същевременно,
както се посочи, следва да се отчита, че травмите са били тежки и от естество
да причинят сериозни болки и страдания на пострадала през прогнозния
едногодишен възстановителен период.
По отношение определянето размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П.Д.Х. съдът
взема предвид факта, че ищцата е загубила своя съпруг, който към този момент е
бил на 89 години и с който са изградили силна емоционална връзка и са създали
семейство по време на дългогодишния им брак, в резултат на което е житейски
логично да е търпяла и да продължава да изпитва силни емоционални болки до края
на живота си. От друга страна, следва да се има предвид, че по делото не се
установява загубата на съпруга да се е отразила по негативен начин върху
физическото и психическото й здраве с интензитет, по-голям от присъщия за такъв
тип трагични събития.
Предвид горепосочените
обстоятелства и като съобрази социално-икономическите условия в страната, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение, дължимо на ищцата, за претърпените
неимуществени вреди от получените травматични увреждания се равнява на сумата
от 90 000 лв., а това за емоционалните страдания от загубата на своя съпруг – в
размер на 115 000 лв. Обезщетенията в този размер съответстват, както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и възмездяват
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
Ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на Д.В.Д. и П.Д.Х., които не са пътували с поставени обезопасителни колани. Според десета задача от КСАТМЕ
поради страничния удар и деформация на лява задна врата, проникваща навътре в
купето около 590 мм. поставянето на предпазен колан не би предпазило П.Х. от
получените тежки травми, довели до неговата смърт. По отношение на ищцата
вещите лица са приели, че от техническа гледна точка наличието на предпазен
колан при страничния удар в лява задна врата с дълбочина на деформацията -проникването
навътре в купето на около 590 мм., което е функция от значителната кинетична
енергия на удара, то при пътничката Д.Д. е много
вероятно механичното въздействие на самия колан върху тялото да е предизвикало
увреждания по тялото. При констатираното наличие на всички увреждания отляво на
ищцата, то от съдебномедицинска гледна точка е било възможно тя да се удари в
пътника отляво и да получи същите увреждания.
Съдът намира, че даденото
заключение за възможно настъпване на същите травматични увреждания и при
използването на обезопасителни колани, предвид вече
описания конкретен механизъм, не доказва несъмнено възражението на ответника и
ЗК „Л.И.“ АД за съпричиняване, поради което същото се
явява неоснователно.
Относно
акцесорната претенция за лихви:
В
чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер
(само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на
претенция от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и
непроизнасянето и неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на
застрахователното обезщетение, застрахователят дължи лихва за собствената си
забава, дори и при надхвърляне на застрахователната сума - арг.
от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика, обективирана
в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Страните не са спорили относно изложените в исковата молба обстоятелства,
че ищцата е предявила извънсъдебно пред застрахователя претенция за заплащане
на обезщетение за претърпените страдания от смъртта на своя съпруг на дата 15.01.2021
г. и претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
които ищцата е получила от процесното ПТП, на дата 22.01.2021
г.. Предвид последвалия отказ от застрахователя и с оглед горните съображения, съдът
намира за основателно искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху определените
обезщетения именно от горепосочените дати, на които пострадала е сезирала
извънсъдебно ответника.
Относно разноските:
На
ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят разноски за
внесен депозит за КМСАТЕ, пропорционално на уважената част от исковете, в
размер на 170,83 лв. (ищцата е била освободена от внасяне на разноски за
разликата над 250 лв. до 500 лв.)
На адв. Т.Х.Х., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ.
По двете съединени дела всеки от исковете е с материален интерес от 150 000 лв.
Доколкото договорите за правна помощ, с които е уговорено на ищцата да се
предостави безплатна правна помощ, са сключени на 01.03.2021 г., то и приложима
е Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й от ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. Съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Ето защо на адв. Х. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по всеки от исковете съобразно уважения размер, поради което за
уважената претенция от 90 000 лв. му се дължи адвокатско възнаграждение от 3230
лв., а за тази по присъденото обезщетение от 115 000 лв. следва да му се
заплати адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 3830 лв., т.е. общо
дължимото от ответника възнаграждение на адв. Х. се
равнява на 7060 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „А.“ АД пропорционална част от претендираните
със списъка по чл. 80 ГПК суми, в общ размер на 253,34 лв., от които: 174,17
лв. – депозит за КМСАТЕ; 12,67 лв. – депозит за призоваване на свидетел; 3,17
лв. – такса за издаване на два броя съдебни удостоверения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 8200 лв., както и платения от съда
депозит за КМСАТЕ в размер на 205 лв., т.е. общо 8405 лв.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.“
АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.В.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис №7, чрез адв.
Т.Х.Х., следните суми:
1) сумата
от 115 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния съпруг П.Д.Х.,
настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
14.04.2017 г., около 12:30 ч., на автомагистрала „Струма", след отбивката за гр. Дупница, на км. 51 + 310 м, по вина на В.П.Д.,
водач на лек автомобил марка „Волво", с рег. №СА
***СХ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от
15.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата над 115 000 лв. до 150 000 лв. поради неговата
неоснователност.
2) сумата
от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на горепосоченото пътнотранспортно произшествие от
14.04.2017 г., ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 90 000
лв. до 150 000 лв. поради неговата неоснователност.
3) сумата
от 170,83 лв., представляваща сторени от ищцата съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв., на адв. Т.Х.Х., от САК, с БУЛСТАТ **********, с адрес на кантората: гр.
София, район „Средец”, ул. „******, офис №7, адвокатско възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна правна помощ в общ размер на 7060 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис №7, чрез адв. Т.Х.Х., да заплати на „А.“
АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 253,34 лв.
ОСЪЖДА „А.“ АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 8405
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: