Решение по дело №250/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-45                      08.04.2021 година                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА:

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   Трети въззивен граждански състав                                      

На тридесети март                       две хиляди двадесет и първа година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.        ЙОРДАНСКА МАЙСКА

                                                        2.мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 250 по описа за  2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Х.С.Д., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С. К.“ № **, ет.*, ап.*, представляван от адвокат Диляна Камбурова - особен представител против Решение № 260702 от 19.11.2020 г., постановено по гр. дело №1001/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено, че въззивникът дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№********* на Парижкия търговски съд чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Младост 4“, Бизнес парк - София, бл.14, представлявано от Димитър Димитров - Зам. управител, с пълномощник юрисконсулт Николета Матева, сумата 1408,99 лева, представляваща главница дължима по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №CREX-11646571, който е предоставен и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard-Card - *********, активирана на 04.04.2016 г„ сумата от 261,96 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., сумата от 73,09 лева - мораторна лихва за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №9993/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №4485 от 26.11.2019 г„ като е осъдил въззивника да заплати на търговското дружество сумата от 84,88 лева - разноски по заповедното производство и сума в размер на 573,48 лева - разноски в производството пред БРС.

Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът, който го намира за неправилно. Твърди, че сключеният между страните договор от една страна не е подписан от въззивника, а от друга страна съдържа /ако се приеме, че е подписан/ неравноправни клаузи, които на основание чл.26 от ЗЗД са нищожни. Страната се позовава на разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит. Излага съображения. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт като отхвърли претенцията на въззиваемото дружество.

В срока, предвиден в ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№********* на Парижкия търговски съд чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ КЧТ, ПИК *********, с който оспорва твърденията по подадената въззивна жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от

ГПК.

Пред Районен съд - Бургас са предявени искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

       

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството първоначално е започнало по подадено от въззиваемото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Със заповед №4485 от 26.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. №9993/2019г. по описа на БРС, заповедният съд е разпоредил въззивникът да заплати на въззиваемата страна  сумата от 1408,99 лева – главница дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги, с който е предоставен и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта активирана на 04.04.2016г., сумата от 261,96 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2018г. – 09.05.2019г., мораторна лихва от 73,09 лева за периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.11.2019г., както и разноски по делото.

По реда на чл.422 от ГПК след подадена искова молба от кредитора е образувано производството пред БРС, по което е постановен обжалвания пред настоящата съдебна инстанция резултат по делото. Видно от събраните по гр.д. №1001/2020г. и ч.гр.д. №9993/2019г. писмени доказателства, се установява, че въззивникът е сключил договор за кредит за покупка на стоки или други услуги с №CREX-11646571, по силата на който Х.Д. е дал съгласие освен усвоения кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. Картата е активирана на 04.04.2016г. при условията на максимален лимит от 1500 лева. Посочено е от въззиваемата страна, че към 01.12.2018г. длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта, което е довело до блокирането й от страна на дружеството.

Видно от представените по делото доказателства, Х.Д. е сключил договор за потребителски паричен кредит от 12.10.2015г., по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 1949 лева за закупуване на мобилен телефон. На същата дата е подписано и приложение към договора за сумата от 1500 лева – револвиращ кредит и издадена карта Master Card. Въззивникът е закупил телефона за сумата от 1900 лева платени чрез платежно нареждане и 50 лева в брой, като се е задължил да върне сума в общ размер от 2940,97 лева, от които възнаградителна лихва – ГЛП от 22,66%, ГПР - 25,17%, застрахователна премия – сигурност на плащанията от 359,10 лева, които е следвало да погаси на равни месечни вноски – 27 броя, всяка на стойност от 107,11 лева.

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че отпуснатия заем представлява финансова услуга съгласно §13, т.12 от ДР на ЗЗП, а съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК въззиваемият се е задължил да предостави на въззивника потребителски кредит под формата на заем, чието плащане е разсрочено и следва да отговаря на изискванията на чл.10 и 11 от ЗПК. Първоинстанционният съд е счел, че не са налице твърденията за нищожност и наличието на неравноправни клаузи. Според съда е спазена изискуемата по чл.10 ал.1 от ЗПК писмена форма и е използван четим шрифт. Според съдът договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояване. При това положение съдът е приел, че сумата по заявлението се дължи.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите до които е достигнал първоинстанционният съд за правилни и законосъобразни, а изложените възражения в жалбата за неоснователни. В подадената жалба въззивникът Д. чрез особеният си представител твърди, че съдът неправилно е приел представеното последно месечно извлечение от процесната кредитна карта за извлечение за месечните карти по кредитната карта, като е сторил това без доказателства за цялостното движение на сумите. Действително първоинстанционният съд е отказал извършването на съдебно-икономическа експертиза по искане на дружеството, но в ЗПК липсва изрично задължение за представяне на доказателства за движението по извършените плащания с оглед на предоставената кредитна карта. Не се установява и недействителност на револвиращия потребителски кредит. Видно от приложените договори, същите носят подписите на страните, неоснователно е и твърдението, че липсва валидно приемане на предложението от страна на Д., поради което не възниквало валидно договорно правоотношение. На 04.04.2016г. въззивникът е активирал предоставената му карта, поради което не може да се приеме, че между страните липсва подписан договор, нещо повече, последният е извършвал плащания по предоставената му кредитна карта, което води до извода, че правоотношението между страните съществува и е било изпълнявано в определен период от време.

Другото оплакване на въззивника за това, че не са предоставени доказателства, че основните клаузи относно съществените елементи от договора, касаещи ГПР и ГЛП, не са индивидуално уговорени и поради тази причина са нищожни по смисъла на ЗПК. Според страната те са нищожни, тъй като накърняват и добрите нрави. От там се прави извод за това, че е налице нарушение на чл.10 от ЗПК и по тази причина на основание чл.23 от същия закон длъжникът дължи само чистата стойност на кредита. Тези обстоятелства не се установяват по делото, включително и твърдяното нарушение по чл.10 ал.1 от ЗПК, касаещо шрифта на част от елементите и условията по договора. По мнение на настоящата съдебна инстанция няма спор, че между страните е подписан договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта Master Card. От своя страна длъжникът е изпълнявал задълженията си по този договор, като в периода от 04.05.2016 г. до 14.11.2018г. е извършил общо 30 броя плащания за погасяване на задълженията по кредита. Твърдението, че претендираната възнаградителна лихва е над трикратния размер на законната лихва и по тази причина се явява нищожна уговорка по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, не се споделя от настоящия съд. Действително в тази връзка има постановени решения на върховната инстанция, които обаче са преди направеното изменение на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, което е към 23.07.2014 г. В този смисъл е предвидено, че по отношение на лихвата, същата не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва. В този смисъл направеното възражение е неоснователно.

Що се отнася до неспазване на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, касаеща шрифта на част от елементите и условията по договора, за който страната твърди, че е по-малък от законно установения размер 12, по делото не са ангажирани доказателства за това обстоятелство от една страна. От друга страна, изискването за изготвяне на договора с шрифт над 12 е въведено с цел да бъде защитен интереса на икономически по-слабата страна, което обаче не може да бъде единствено обстоятелство въз основа на което да се приеме, че договорът е нищожен. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК не съответства на изискванията на Европейското законодателство в тази връзка, тъй като въвежда по-тежки условия и не може при това положение да бъде предпоставка за прогласена от съда нищожност на договора. С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 512,74 лева – разноски по делото, включващи държавна такса за въззивното производство в размер на 60,74 лева, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 352 лева – депозит за особен представител.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260702 от 19.11.2020 г., постановено по гр. дело №1001/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

ОСЪЖДА Х.С.Д., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С. К.“ № **, ет.*, ап.*,  да заплати на  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№********* на Парижкия търговски съд чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Младост 4“, Бизнес парк - София, бл.14, представлявано от Димитър Димитров - Зам. управител, с пълномощник юрисконсулт Николета Матева, сумата от 512,74 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                         

      

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                          2.