№ 11950
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110135651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „Пертито“ ЕООД срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата от
958.90 лева, незаплатената част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № В 3757 РВ, причинени в резултат на
осъществен на 26.04.2018г., на 28.04.2018г. и на 30.04.2018г. застрахователен риск, дължимо
по силата на сключен между страните застрахователен договор за имуществено
застраховане по полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до
06.05.2018 г., ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. №
В 3757 РВ, за който бил сключен договор с ответника за имуществено застраховане по
полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г.
Посочва, че на 26.04.2018г. настъпило застрахователно събитие, при което водачът на
автомобила - Емил Велинов Пиралков, при извършване на маневра за паркиране в гр. Варна,
на ул. „Проф. Казашки“, увредил предния капак, предна броня и преден ляв калник на
автомобила. Твърди също, че на 28.04.2018г. в гр. Варна, на ул. „Филарет“, водачът
паркирал автомобила и при тръгване установил, че левите врати, заден ляв калник и ляво
странично огледало на автомобила били увредени. Заявява още, че на 30.04.2018г. водачът
паркирал автомобила в гр. Варна, на улица зад хотел „Димят“, и при тръгване установил, че
автомобилът е увреден от дясната страна-по преден десен калник, десен страничен мигач,
предна дясна врата и дясно огледало. Посочва, че по образуваните при ответника щети му
1
били изплатени застрахователни обезщетения за първото събитие по щета № 0020-090-
0664/2018г. в размер на 119.20 лева, за второто събитие по щета № 0020-090-0665/2018г. в
размер на 208.00 лева и за третото събитие по щета № 0020-090-0666/2018г. в размер на
171.20 лева, които не обезщетявали действителния размер на нанесените на автомобила
вреди. Незаплатената стойност на необходимия ремонт за отстраняване на посочените щети
без отстъпка възлизал на следните суми: 436.30 лв. по щета № 0020-090-0664/2018г., 347.50
лв. по щета № 0020-090-0665/2018г. и 329.40 лв. по щета № 0020-090-0666/2018г. Предвид
изложеното, предявява осъдителен иск по чл.405, ал. 1 КЗ за сумата от 958.90 лева,
незаплатената част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № В 3757 РВ, причинени в резултат на осъществен на
26.04.2018г., на 28.04.2018г. и на 30.04.2018г. застрахователен риск, дължимо по силата на
сключен между страните застрахователен договор за имуществено застраховане по полица
№ 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г. Прави искане
за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковата претенция, като твърди,
че житейски е невъзможно последната седмица преди изтичане срока на договора да
настъпят четири застрахователни събития спрямо едно превозно средство, за които при
застрахователя са заведени посочените от ищеца щети. Сочи, че е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по експертна оценка, като от страна на ищеца не са
представени никакви документи, установяващи направения разход за извършен ремонт.
Оспорва механизма на настъпване на събитията, както и размера на търсено обезщетение
като завишен. Твърди, че застрахователният договор е с лимит на застрахователното
обезщетение до сумата от 1666.50 лева, който лимит е постигнат с плащането по четири
щети, включително сред тях процесните три, и на това основание претендираното вземане
не се дължи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като счита за приложима
тригодишната погасителна давност от датата на заплащане на застрахователното
обезщетение. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че л.а. марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № В 3757 РВ, е
собственост на ищеца „Пертито“ ЕООД.
Установява се, че този лек автомобил е бил застрахован при ответника по
застрахователен договор за имуществено застраховане по полица № 0020090201700603, със
срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г. и е сключен за застрахователна сума
5555.00 лева, до който лимит застрахователят се задължавал да изплаща обезщетение при
настъпило застрахователно събитие – покрит риск по договора. С него се предвижда още, че
при настъпило ПТП застрахованият е длъжен да съобщи за това на надлежните органи за
съставяне на документи, удостоверяващи събитието, което било предвидено като
предпоставка за изплащане на обезщетение (чл. 24, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от ОУ). Самото
обезщетение се определяло след оглед на автомобила и опис на щетите, като отстраняването
2
им се осъществявало по избран от застрахователя начин – с покриване на разходите за
отремонтирането на вещта в доверен сервиз на застрахователя – чл.19, ал. 1 от ОУ, респ.
изплащане на обезщетение на собственика на застрахованата вещ от представяне на
необходимите документи, относимо към установяване размера на щетите – чл.19, ал. 3 от
ОУ.
Установява се от приетите уведомление на лизингополучателя от 02.05.2018г. /л.43-
51/, че ответникът е бил известен за настъпилите произшествия с автомобила, управляван от
Емил Велинов Пиралков. Уведомленията касаят три произшествия, а именно: на
26.04.2018г. в гр. Варна на ул. „Професор Казаски“ е увреден преден капак, предна броня и
преден ляв калник при маневра за паркинга водача закачил бодливия плет и мрежата; на
28.04.2018г. в гр. Варна на ул. „Филарет“ са увредени леви врати, заден ляв калник, ляво
странично огледало при потегляне водачът установил, че автомобилът е охлузен от
неизвестно МПС; маневра за паркинга водача закачил бодливия плет и мрежата; на
30.04.2018г. в гр. Варна на улицата зад хотел Димят е увреден преден десен калник, десен
страничен мигач, предна дясна врата, дясно огледало като автомобилът бил паркиран и
когато потеглял водачът установил, че е охлузен от неизвестно МПС.
По уведомлението за настъпили вреди от произшествие на 26.04.2018г. по делото е
приет извършен от застрахователя опис на щетите и писмо /л.68/, от което е видно, че е
образувана щета № 0020-090-0664/2018г., по която е отказано плащане за ремонт на предна
броня с мотива, че щетата не е покрит рис съгласно чл.5, ал. 2, т. 16 от ОУ. По отношение на
останалите щети е изплатено обезщетение в размер на 119.20 лева /л.73-74/.
По уведомлението за настъпили вреди от произшествие на 28.04.2018г. по делото е
приет извършен от застрахователя опис на щетите /л.88/, от което е видно, че е образувана
щета № 0020-090-0665/2018г., по която е изплатено обезщетение в размер на 208.00 лева
/л.92-94/.
По уведомлението за настъпили вреди от произшествие на 30.04.2018г. по делото е
приет извършен от застрахователя опис на щетите и писмо /л.108-109/, от което е видно, че е
образувана щета № 0020-090-0666/2018г., по която е отказано изплащането на обезщетение
за мигач, десен калник и огледало дясно с мотива, че са били уредени към момента на
сключване на договора, поради което не са покрит риск съгласно чл. 5, ал. 2, т. 29 от ОУ.
Установява се, че е изплатено обезщетение по тази щета в размер на 171.20 лева /л.113-114/.
Изслушано и прието по делото е заключение по САТЕ, вещото лице по която е дало
отговор за стойността за възстановяване на вредите по средни пазарни цени по трите щети и
съответно стойността на обезщетението по определената експертна оценка, а именно по
щета № 0020-090-0664/2018г.-474.62 лева и 207.60 лева, по щета № 0020-090-0665/2018г.-
639.00 лева и 253.80 лева и по щета № 0020-090-0666/2018г. – 334.79 лева и 167.97 лева. В
заключението е отговорено, че не е възможно да се определи точни механизъм на
настъпване на произшествията, както и че е възможно да бъдат получени в паркирано
състояние. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че няма
данни, от които да се установи механизма. Вещото лице заявява, че е възможно щетите да са
3
получени по друг начин. Пояснява, че от снимковия материал не се установява повреда на
предна дясна врата по третата щета.
След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск предполага доказване от ищеца на обстоятелството, че
е застрахован по договор за имуществено застраховане на лекия автомобил, претърпял
пътно-транспортно произшествие, което е застрахователно събитие по договора, вид и
размер на причинените вреди, както и причинната връзка между застрахователното събитие
и претендираните вреди, прехвърляне на вземането за обезщетение на ищеца. В тежест на
ответника е да докаже плащане на предявеното вземане.
Качеството застрахован по договор „Каско“ има собственикът на застрахованото ППС.
Собственик на л.а. марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № В 3757 РВ за времето на действие
на договора за имуществено застраховане с ответника е „Пертито“ ЕООД. Обстоятелството
не е спорно между страните и се доказва от удостоверение за регистрация на МПС и
вписаното в графа С.2.2., където са данните за собственика. Свидетелството за регистрация
на автомобила е официален свидетелстващ документ. Той е доказателство относно
съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответното МПС
(така в Решение № 213/21.01.2015 г. по т.д. № 4131/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Предвид изложеното, съдът приема, че собственик на автомобила е „Пертито“ ЕООД.
Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на договора за
застраховка.
Спори се за механизма на произшествията и дали от тях е възможно да са настъпили
описаните щети, ерго представляват ли те покрит застрахователен риск.
Отговора на въпроса се извежда от предвиденото в договора и ОУ към него. Съгласно
чл. 18, ал. 2, т.6 от ОУ застрахователното събитие се доказа с посочените там документи. В
случая, за такъв документ служи представеното до застрахователя уведомление, което
застрахователят сам е приел за достатъчно и е изплатил обезщетение в определен от него
размер. За доказване механизма на произшествията служи и заключението по САТЕ, което
дава отговор, че е възможно щетите да настъпят по описания в уведомлението начин.
Описаното като механизъм на увреждане следва да се подведе под хипотезата на чл. 1.2. от
ОУ „ПТП в паркирано състояние“ и представлява покрит застрахователен риск.
Спорен по делото е също въпроса, свързан с направеното от ответника възражение за
наличие на освобождаващо отговорността му основание. Данни по делото обаче в подкрепа
на релевираното възражение не се съдържат. Изслушаното заключение също не допринася
за изясняване на този въпрос. Не са представени доказателства за състоянието на
автомобила към датата на сключване на договора, за да се направи преценка дали някои от
твърдените за увредени детайли следва да бъде изключен.
При все това, съгласно разпоредбата на чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено
4
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. В чл. 403,
ал. 4 КЗ е предвидено право на застрахователя да откаже плащането и ако нито
застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията
си в сроковете по ал. 1 и 2 (срок за уведомяване) с цел да се попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. Предвиденото в т. 5 от
Общите условия право на застрахователя на отказ или намаляване на застрахователното
обезщетение следва да бъде разгледано именно в смисъла, заложен в цитираните разпоредби
на Кодекса на застраховането, т. е за да възникне правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно размера на риска, обхвата
и размера на вредите или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило, както и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а
следва да се докаже в процеса от застрахователя (в този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в Решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от
12.06.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. №
840/2012 г. на ВКС, I ТО, Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II ТО).
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява при
дължимото от ответника главно и пълно доказване такова поведение на застрахования,
което да изключи или намали отговорността на застрахователя.
При това положение и с оглед липсата на други наведени конкретни възражения от
ответника и доколкото по делото се установява настъпването на твърдяното
застрахователно събитие в срока на покритие по валидна застраховка "Каско", се налага
извод, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на настъпилите щети.
При наличието на частична щета размерът на обезщетението следва да се определи
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ - в размер на вредата, а същата е равна на възстановителната
стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на застрахователното
събитие. От приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че действителната
стойност, необходима за възстановяване на щетите е в общ размер на 1448.41 лева или по
щета № 0020-090-0664/2018г.-474.62 лева, по щета № 0020-090-0665/2018г.-639.00 лева и по
щета № 0020-090-0666/2018г. – 334.79 лева.
По отношение дължимостта на вземането е релевирано възражение, че е достигнат
лимита по застраховката, което не се приема за основателно. В полицата се съдържа
означение, че е сключена при кампания „Пролет“, но по делото не се съдържат условията по
5
нея. По тази причина е невъзможно да бъде извършена преценка за наличието на
релевираното ограничение.
Основателно е обаче възражението за погасяване на вземането по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 378, ал. 1 КЗ - правата и задълженията по застрахователния договор във
връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. Според текста на чл. 378, ал. 9 КЗ
давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на
застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл.
108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или
5, която от двете дати е по-ранна.
Предвид характера на процесния застрахователен договор не е приложима
разпоредбата на чл. 378, ал. 2 КЗ, с която е определена 5-годишна давност за погасяване на
правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот", "Злополука",
"Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13,
раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или
сума, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая
застрахователната претенция е предявена на 02.05.2018г. /уведомления/, в какъвто смисъл е
и изявлението на застрахователя в негово писмо с най-късна дата от 18.05.2018г. /л. 110 по
делото/, от който момент е започнала да тече тригодишната давността, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 378, ал. 1 и ал. 3 КЗ.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ следва да се приеме, че от
02.05.2018г давността е спряла да тече до 18.05.2018 г., в който момент застрахователят се е
произнесъл по чл. 108, ал. 1 КЗ. Давността не се счита спряна, ерго прекъсната, с подаване
на заявление по чл. 410 ГПК и прерастване на производството в исково по реда на чл. 422
ГПК. Това е така, защото с направените уточнения на исковата молба съдът е установил
липса на тъждество между предмета на заповедното и исковото производство и е приел, че
се касае за нов осъдителен иск, което е дало основание издадената заповед по чл. 410 ГПК да
бъде обезсилена. При все това, не се касае за изменение на иска – преминаване от
установителен към осъдителен, тъй като освен петитума, промяна има и в обстоятелствената
част на исковата молба. Според този състав в случая чл. 101, ал. 2 ГПК също не приложим
именно защото се касае до предявяването на нов иск. До момента на предявяването на
осъдителния иск – 04.11.2022г., е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Като
акцесорна нему следва да се отхвърли и претенциията за законна лихва.
По разноските
При този изход на спора по делото, отговорността за разноските се разпределя по
правилата на чл.78, ал.3 ГПК.
6
Сторените от ответника разноски по делото са в общ размер от 350.00 лева, от които
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лева депозит за вещо лице. Разноски в
този размер се възлагат на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, предявеният от „Пертито“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, ж.к. ЧАЙКА бл.
50 вх.Б ет.3 ап.40, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, иск с правно основание чл.405, ал.1
от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 958.90 лева, незаплатената част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка „Рено“, модел
„Канго“, рег. № В 3757 РВ, причинени в резултат на осъществен на 26.04.2018г., на
28.04.2018г. и на 30.04.2018г. застрахователен риск, дължимо по силата на сключен между
страните застрахователен договор за имуществено застраховане по полица №
0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 02.11.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Пертито“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 350.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7