№ 17
гр. Ловеч, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200067 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, № 5334750 на ОД на МВР Ловеч е наложено на И. А. Г. от
гр.**, в качеството му на законен представител на ЕТ „Д-р И. Г. – *****“, административно
наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер
на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят И. Г., който го е обжалвал и
моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като неправилен и незаконосъобразно
издаден. Сочи, че не е извършил посоченото във фиша нарушение, а същото не е било
установено по предвидения от закона ред и със законоустановените средства.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Г. не се явява. Представил
е молба, в която е изложил доводите си обосноваващи претенцията за незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ. На първо място е посочил, че от ангажираните с
административнонаказателната преписка доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин мястото на извършване на нарушението. Позовава се на представения по
делото протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като сочи, че в него не са
попълнени графите указващи точното местоположение на АТСС и отстоянието му до знака,
с който е било въведено ограничението на скоростта. Счита, че по този начин е налице
пречка за извършване на преценка дали водача на МПС действително е възприел въведеното
с пътен знак ограничение на скоростта. Изтъква и че в протокола не е посочен вида на знака,
с който е било въведено ограничението на скоростта, както и че в обстоятелствената част на
ЕФ е посочено, че нарушението е било извършено в землището на ****, а не в населеното
1
място ****. Развити са подробни съображения в тази насока. Сочи и че е налице
разминаване относно посочения точен час на извършване на нарушението между този в ЕФ
и отразения на приложената снимка. Заявява, че не претендира разноски по делото, тъй като
не е направил такива.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са изпратили на съда
административнонаказателната преписка /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират от
жалбоподателя разноски по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 10.10.2021 г., в 14:30:54 часа, на път І-4, при км.34+900, системата за контрол на
скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 91 км/ч лек
автомобил. Видно от схемата за организация на пътното движение /л.31 от делото/, преди
км.34+900, в посока гр.София, на км.35+075 имало въведено със знак В26 ограничение на
скоростта от 50 км/час. Пак от схемата става ясно, че преди въведеното ограничение на
скоростта със знак В26, на км.35+306 имало поставена табела Д11 „Начало на населено
място“ с обозначение „****“.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклипа, на
който било заснето нарушението /л.10/ установили, че засечената в 14:30 часа на 10.10.2022
г. скорост от 91 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата
скорост била изчислена на 88 км/ч) била от лек автомобил „***” с рег.№ ****.
След справка в централната база данни на КАТ /л.16/ било установено, че собственик
на автомобила е ЕТ „Д-р И. Г. – *****“ – гр.**, област **, представлявано от И. А. Г..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 11.10.2021 г. /справка на л.12 от
делото/ срещу И. А. Г. от гр.**, в качеството му на законен представител на ЕТ „Д-р И. Г. –
*****“ бил издаден електронен фиш серия К, № 5334750 /л.9/. Видно от известието за
доставяне на л.15 от делото и цитираната справка, фишът бил връчен на Г. на 30.12.2021
година.
По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
2
жалбоподателят Г. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, видно от входящият
номер на сектор ПП при ОДМВР Ловеч върху жалбата /л.4/. Подадена е също така от
надлежна страна, доколкото И. Г. е визиран като адресат на оспорвания електронен фиш,
поради което е допустима за разглеждане.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0197748 /л.10/ заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 91 км/час. След като бил
приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при измерването),
наказуемата скорост е била определена на 88 км/час и въз основа на нея е било изчислено
превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 38 км/час. Следва да
се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за
контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че
едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена за участъка от пътя скорост, то той е нямало да бъде
заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа ясно е
видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобилът с рег.№ **** е
бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг
автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила.
Следва да се посочи и че автоматизираното техническо средство, с което е била
засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по
метрология и от протокол от проверка № 21-С-ИСИС/13.07.2021 г. на ГД „МИУ” при БИМ
/л.7 и 8/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща
периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за
измерванията.
С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се
установява, че на 10.10.2021 г., в 14:30:54 часа, на първокласен път І-4, при км.34+900, с
автомобила на жалбоподателя е било извършено нарушение на скоростния режим, като
същият е преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на
скоростта до 50 км/ч) със скорост от 88 км/час.
3
Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.
Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДвП, в
хипотезата на т.4, с която се санкционират нарушения на скоростния режим в населено
място. Такова населено място обаче не е посочено в обстоятелствената част на ожалвания
ЕФ. В нея е отразено, че нарушението е извършено на км.34+900 от първокласен път І-4, в
землището на ****. За целите на ЗДвП, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП е дадена
дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при която
началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци . Такива знаци са указателните
табели Д11 и Д12, обозначаващи съответно „Начало на населено място и селищно
образувание“ и „Край на населеното място“. В настоящият случай, видно от схемата за
организацията на движението /л.31/ такива знаци е имало поставени, в частност знака Д11,
който се е намирал на км.35+306 в посоката към гр.София и покрай който автомобилът на
жалбоподателя е минал, преди да бъде заснет да се движи с установената от АТСС скорост
на км.34+900. Знакът Д11 сигнализира мястото, от което започват да важат правилата за
движение в населено място. Наличието му е било отразено в обстоятелствената част на ЕФ.
Следва да се има предвид обаче, че знаците Д11 и Д12 указват начало и край на населено
място, но те не въвеждат ограничения на скоростния режим, както словесно е изписано в
ЕФ. Ограничението е въведено по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо,
изхождайки от тези нормативно установени положения, то правилната правна квалификация
на установеното нарушение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неясно защо нарушението е било
квалифицирано по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в
случая 50 км/час за населено място), е различна от посочената в ал.1 на чл.21, това се
сигнализира с пътен знак. Такива са знаците от категорията „В“, в частност В26 и какъвто е
имало поставен на км.34+977, т.е. малко преди автомобилът на жалбоподателя да бъде
засечен да се движи със скорост от 88 км/час.
Объркването е още по голямо, а с това и невъзможността за преценка дали дадената
правна квалификация на нарушението е правилна, тъй като в обстоятелствената част на ЕФ,
както се посочи и по-горе, не е посочено конкретно населено място, а е отразено, че
нарушението е извършено в „…землището на ****…“. В разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на
Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) се
съдържа дефиниция за понятието „землище“, а именно : съвкупността от поземлени имоти,
принадлежащи към дадено населено място. В този смисъл следва да се има предвид и
нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на населеното
място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Землището на
дадено населено място винаги е обособена територия от земната повърхност, която е извън
обхвата (строителните граници) на конкретното населено място т.е. то е извън населеното
4
място. В контекста на обсъждания случай, тези нормативно установени положения имат
значение освен за правилната квалификация на установеното нарушение, то и за правилното
приложение на съответната санкционна норма, тъй като нарушенията на скоростния режим
извършени в извън населено място се санкционират по реда на чл.182, ал.2 от ЗДвП.
В контекста на гореизложените съображения съдът намира за основателни доводите
на жалбоподателя относно реквизитите на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е
самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било
използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен
за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.
Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено
със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено
мобилното АТСС и други изисквания по наредбата. В обсъжданият случай, в протокола
/л.13/ е отразено, че за контролираният участък е налице общо ограничение на скоростта от
50 км/час, което ограничение е за населените места, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, но с „да“ е попълнена и графата „Пътен знак за ограничение“ (евентуална
квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП), без да е отбелязано кой е този знак и най-вече - какво
е разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС. По този начин, от
протокола като свидетелстващ документ не може да се извлече необходимата
доказателствена информация къде е било разположено техническото средство, тъй като само
от представената снимка на л.14 от делото това обстоятелство не може да се установи.
Имайки предвид описаните в обстоятелствената част противоречиви данни относно мястото
където е било извършено нарушението (в населено или извън населено място), правната му
квалификация, както и по какъв начин е било въведено ограничението от 50 км/ч с оглед
данните от схемата на организацията на движението, че последователно на пътя в посока
гр.София са били разположени първо знак Д11, а след него и знак В26, то разположението
на техническото средство не може да бъде установено, съответно спазени ли са били
техническите изисквания по спецификацията на АТСС, за необходимото разстояние до
обекта чиято скорост се засича.
Предвид на изложените съображения, съдът прие, че е налице противоречие между
словесното изписване на нарушението и квалификацията на приложения състав на
нарушение и съответната санкционна норма, което прави волята на наказващия орган
неясна и противоречива, което пък от своя страна ограничава правото на защита на
наказаното лице и съществено опорочава издадения ЕФ.
Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим
с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има
за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
5
(деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена
административнонаказателна норма.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че в случая не се касае за
доказателствен дефицит, а за порок още при описание на нарушението. Предметът на
доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението, с неговите
признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ.
Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на
обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
противоречиво описание на нарушението, като са били посочени съставомерни фактически
признаци от съставите на две нарушения – това по чл.21, ал.2 и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено, като той
е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво
административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които наказващият орган е
съобразявал при решаване въпроса за отговорността му. Поради това, обжалваният ЕФ серия
К, № 5334750 е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
Тъй като жалбоподателят изрично е декларирал, че не претендира разноски, а и
такива не се установи да са направени от него по делото, то този въпрос не следва да бъде
обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5334750 на ОД на МВР
Ловеч, с който на И. А. Г. от гр.**, ****5, ЕГН : **********, в качеството му на законен
представител на ЕТ „Д-р И. Г. – *****“, е наложено административно наказание на
основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6