РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 26.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2715 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Д.З.” ЕАД срещу ответника „З.А.Д.А.“ АД за плащане
на сумата от 92 569.45 лв., от които
92 554.45 лв. – изплатено от
ищеца по застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на
товарен влекач мерцедес Бенц Актрос с ДК № *******при ПТП, настъпило на
18.10.2015 г. в резултат от поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника
и 15.00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане и сумата от 15 685.39 лв. – мораторна лихва върху посочената
по-горе главница за периода от 21.04.2017г. до датата на завеждане на исковата
молба – 21.12.2018г. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че с полица № 440215271000066/19.08.2015г. е сключило
договор за имуществена застраховка „Каско +“ за товарен влекач МЕРЦЕДЕС БЕНЦ
АКТРОС, с ДК № *******, номер на рама *******собственост на „П.Л.“ ЕООД, със срок на
действие от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. при уговорено застрахователно покритие
„Пълно каско“ съгласно Общите условия на застраховката (л. 1). На 18.10.2015г.,
в срока на действие на застраховката, на главен път Севлиево – Велико Търново в
района на гр. Стражица е настъпило ПТП между товарен влекач МЕРЦЕДЕС БЕНЦ
АКТРОС, с ДК № ******* и л.а. ВОЛВО с
ДК № ********и във
връзка с това ПТП е образувано досъдебно производство № 177/2015
по описа на РУ на МВР – Стражица, пр. преписка №
1962/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново. Настъпилата
внезапна сърдечна смърт на водача Д. Т.К.по време на управлението на лекия
автомобил, при което е загубил контрол върху него и е предизвиквано
настъпването на ПТП – удар в насрещно движещия се т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС.
При проведено разследване – изясняване причините за смъртта на водача Д. Т.К.се
е установило, че последният е имал болестни изменения на сърцето, от които е
страдал приживе, довели до настъпване на моментална смърт при управление на
МПС, което е довело до загуба на контрол върху МПС и е предизвикало
настъпването на ПТП. Твърди, че ударът между двете МПС не би настъпил, ако
водачът на л.а. ВОЛВО не бе навлязъл в платното за насрещно движение, по което
се е движел т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС. Не можело да бъде предотвратено
настъпването на удара и вредите от него. По повод на настъпилото ПТП в „ДЗИ – О.З.“
ЕАД е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
нанесените имуществени вреди на собственик на т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС и е
била заведена ликвидационна преписка по щета № 44012711506486. На основание
сключения договор за имуществена застраховка „Каско +“ и на база на описа,
експертиза и оценка на щетите по т.в. МЕРЦЕДЕС БЕНЦ АКТРОС е определено
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 92 554.45 лв., изплатено
на собственика „П.Л.“ ЕООД на 21.02.2017г. С полица № BG/11/115001664516, сключена на 23.06.20154г. и валидна от 30.06.2015г.
до 29.06.2016г. между „З.А.Д.А.“ АД и собственика на л.а. ВОЛВО, при
управлението на който е причинено ПТП и вредите от него, е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът
твърди, че с писмо с изх. № 92-2280/17.03.2017г. е поканил „З.А.Д.А.“ АД
доброволно да плати платената на „П.Л.“ ЕООД сума в размер на 92 569.45
лв., от които 92 554.45 лв. – стойност на щетата и 15 лв. - ликвидационни
разноски. Поканата е получена от „З.А.Д.А.“ АД на 21.03.2017г.. С писмо с изх.
№ 100-7615/31.10.2017г. „З.А.Д.А.“ АД мотивирано е отказал да възстанови на
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД исканата сума, който отказ ищецът счита за
незаконосъобразен.Твърди, че сумата от 92 569.45 лв. не му е изплатена и
към настоящия момент.
С отговора за исковата молба ответникът
„З.А.Д.А.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е
представил нито при предявяване на претенцията си извънсъдебно, нито с исковата
молба доказателства относно наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на водача К., поради което искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че
за да възникне гражданска отговорност, съответно – задължение за изплащане на
обезщетение, вредите трябва да са причинени виновно – умишлено или
непредпазливо, а в конкретния случай собственикът на л.а „Волво С 80“ с ДК № ********не
е могъл да предвиди настъпването на събитието и на вредоносния резултат, т.е.
не е действал виновно, което обуславя и липса на основание за пораждане на
деликтна отговорност. Счита, че се касае за случайно събитие, за което не е
възникнала отговорност в тежест на застрахования водач К., поради което и не би
могла да възникне и за застрахователя по задължителна застрахова „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Към момента на настъпване на процесното ПТП
собственикът, съответно – ползвателят на вещта л.а. „Волво С 80“с ДК № ********вече
е бил починал и за него не би могла да възникне отговорност за репариране на
причинените вреди. Евентуално счита, че претърпените вреди са в по-малък размер
от цената на предявените искове. Не оспорва писмените доказателства към
исковата молба, наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между „ДЗИ – О.З.” ЕАД и
„П.Л.“ ЕООД по отношение на т.в. „Мерцедес Бенц Актрос“ с ДК № ******, не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.А.Д.А.“ АД по отношение на
л.а „Волво С 80“ с ДК № ******, не оспорва извършеното плащане от страна на
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД в полза на „П.Л.“ ЕООД в размер на 92 554.45 лв. по щета
№ 44012711506486.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за имуществена
застраховка на ППС, настъпването в срока на действие на застрахователния
договор на вреди по застрахованата вещо
в причинна връзка с поведение на водач, чиято гражданска отговорност към този
момент е застрахована от ответника, стойността на вредите и на
обичайните ликвидационни разноски.
Ответникът следва да докаже твърденията си относно съществуването
на обстоятелства, които изключват вината на застрахования от него водач.
За безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между „ДЗИ – О.З.” ЕАД
и „П.Л.“ ЕООД по отношение на т.в. Мерцедес Бенц Актрос с ДК № ****** по полица № 440215271000066/19.08.2015г.,
валидна към датата на ПТП – 18.10.2015г.; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД по отношение на л.а „Волво С 80“ с ДК № ********по
полица № BG/11/115001664516, със срок на действие от
30.06.2015г. до 29.06.2016г., валидна към датата на ПТП – 18.10.2015г. ; извършеното
плащане от страна на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в полза на „П.Л.“ ЕООД в размер на
92 554.45 лв. във връзка с нанесените на т.в. Мерцедес Бенц Актрос с ДК № ******
имуществени вреди във връзка с процесното ПТП по щета № 44012711506486.
Установява се от представените по делото
протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 18.10.2015 г., съставен
по реда чл.155 -156 НПК, показанията на
свидетеля Д. К. и заключението на допуснатата авто-техническа експертиза, че
18.10.2015 г. между застрахования от ищеца товарен автомобил Мерцедес,
управляван от Д.И. и лек автомобил Волво С80, с рег. № ******, управляван от Д.
Т.К.е настъпило пътно-транспортно произшествие на главен път І -4 (Севлиево –
Хасково), км.169 +070, в района на гр.Стражица, където платното за движение е
двупосочно и се състои от две ленти – по една за всяка посока, като лекият
автомобил Волво, движещ се в посока от София към Варна навлиза в лентата за
насрещно движение се сблъсква челно с движещия се в същата лента товарен
автомобил Мерцедес, управляван от свидетеля И., който предприема маневра за аварийно спиране, като повлича пред
себе си лекия автомобил и в резултат на кинетичната енергия и предприетата
маневра по спиране товарният автомобил се обръща на дясната си страна върху лекия автомобил Волво. Вещото лице дава
заключение, че първоначалния удар между превозните средства е в лентата за
движение на товарния автомобил, без възможност да се определи точното му място
по протежение на същата лента. Според показанията на свидетеля И., които съдът
приема за достоверни, тъй като съответстват и на отразените в протокола за
оглед факти относно местопроизшествието и следите от него, както и на
заключението на автотехническата експертиза, свидетелят, управлявайки товарния
автомобил излиза от десен завой и възприема по следващия след завоя прав
участък на пътя, че в лентата му за движение е навлязъл и се движи
насрещно лек автомобил Волво.Свидетелят
натиснал спирачките, но не успял да спре преди удара с лекия автомобил, който
се ударил в него, след което двата автомобила продължили движението в посоката
на товарния автомобил и навлезли в гората, като товарният автомобил се обърнал
върху лекия. Въз основа на показанията и заключението на експертизата, съдът
приема, че ударът е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил.
Експертизата дава заключение, че
обезщетените от ищеца вреди по товарния автомобил Мерцедес Актрос са в причинна
връзка с настъпилото на 18.10.2015 г. произшествие, като изплатеното
обезщетение съответства на средната пазарна стойност за труд и материали,
необходими за отстраняване на настъпилите повреди.
Следователно по делото се установява
настъпването на вреди по застрахования от ищеца товарен автомобил в причинна
връзка с противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника, тъй като произшествието е настъпило поради навлизане
на лекия автомобил, управляван от Д. К., в лентата за насрещно движение, в
нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД при
установяване на противоправно поведение от което са произлезли вреди, вината на
дееца се презумира, като съдът намира, че по настоящото дело тази презумпция не
е оборена.
На първо място не се доказват
твърденията на ответника, че навлизането на лекия автомобил Волво в лентата за
насрещно движение е в резултат на настъпилата смърт на водача на автомобила Д. К.,
което изключва виновното му поведение за нарушението на правилата за движение.
Тъкмо обратното – от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че смъртта на К. е настъпила в резултат на получените
травматични увреждания от пътно-транспортното произшествие и в частност като последица
от несъвместимите с живота гръдна и гръбначно-мозъчна травми, които в рамките
на минуси да довели до непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност
и травматичен шок, като вещото лице е категорично, че смъртта е настъпила след
травматичните увреждания, като се основава на установените при аутопсия кръвонасядания
и кръвоизливи, които не биха могли да се получат след спиране на сърцето. Не се
установяват по делото и други факти, изключващи вината на К. и основани на здравословното
му състояние, тъй като макар и да има медицински находки, установяващи
физиологични и функционални изменения на сърдечния му мускул, относими към
дългогодишна хипертония и настъпването на сърдечен инфаркт, то влиянието на тези заболявания върху
човешкото здраве и разнообразието от симптоми, които предизвикват, не
позволяват еднозначно установяване на конкретното им проявление в определен
момент и спрямо конкретния човек, в случая Д. К., само на базата на откритите
при аутопсията му обективни находки. Следователно съдът, в приложение на
правилата за разпределение на доказателствената тежест, приема, че по делото не
се установяват факти, оборващи презумпцията за вина по отношение на
противоправното поведение на Д. К., поради което и ответникът, в качеството му
на застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ носи риска от настъпилите
вреди.
За пълнота следва да се посочи, че
дори и да беше установено по делото, че навлизането в лентата за насрещно
движение е в резултат на настъпило внезапно непредвидимо и непредотвратимо
влошаване на здравето на Д. К., което е изключвало възможността му да действа
съзнателно, респективно да управлява автомобила, то ответникът пак носи
отговорност за настъпилите вреди по силата на сключения застрахователен договор
за задължителна застраховка, който покрива както отговорността за лични виновни
и противоправни действия на собственика и водачите на автомобила по чл.45 ЗЗД,
така и несанкционните задължения за обезвреда на възложителя по чл.49 ЗЗД за
вреди, причинени от действията на трети лица, на които е възложена работа,
както и на собственика и лицето, под
чиито надзор се намира вещта по чл.50 ЗЗД, за вреди причинени от свойствата и
характеристиките на самата вещ. В случая, дори да се приеме, че водачът на
лекия автомобил Волво, който е предизвикал произшествието, от което са
причинени вредите, не носи отговорност, тъй като е налице случайно събитие, което
изключва вината, като елемент на деликтната отговорност, то при всички случаи
вредите са причинени чрез приведения в движение автомобил и дори и без вина на
водача му, за вредите отговоря застрахования собственик, респективно
застрахователят му по задължителна гражданска отговорност. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 15/01.06.2012 г.
по т. д. № 279/2011г. на ВКС, I т. о, решение № 113/23.11.2012 г. по т. д. №
708/2011г. на ВКС, I т. о. и решение № 181/20.01.2014г. по т. д. №
335/2012г. на ВКС, IІ т. о.
Следователно по делото се
установяват всички предпоставки за основателност на иска по чл.213, ал.1 КЗ
/отм./, който следва да се уважи.
Установява се от представената
регресна покана и придружително писмо с изх.№92-2280/17.03.2017 г., че ищецът е
предявил извънсъдебно регресните си претенции пред ответника, като с писмо изх.№100-7615/31.10.2017 г. ответникът е
отказал възстановяване на изплатеното обезщетение. Не са представени
доказателства регресната претенция на ищеца да е получена от ответника преди
датата 27.10.2017 г., която е посочена в писмото на ответника с
изх.№100-7615/31.10.2017 г. като дата на полагане на подписа от единия от
изпълнителните директори на З.А. АД, поради което и съдът приема, че ответникът
е поканен именно на 27.10.2017 г. Срокът за изпълнение по чл.213а, ал.3 КЗ
/отм./ е изтекъл съответно на 27.11.2017 г., като считано от 28.11.2017 г.
ответникът е изпаднал в забава на плащането, респективно дължи обезщетение в
размер на законната лихва, което до датата на исковата молба е на стойност 10003,44
лв., определено от съда по реда на чл.162 ГПК въз основа на данните за основния
лихвен процент, определен от БНБ. За разликата над тази сума и за периода 21.04.2017 г. –
27.11.2017 г. акцесорният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, които са ги претендирали. Поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото съдът определя разноски за възнаграждение за
представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв. на всяка от страните, поради
което и на ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят
разноски в размер на 4595,62 лв. за държавна такса, депозити за експертиза и
свидетел и юрисконсултско възнаграждение от общо разноски в размер на 4855,19
лв., а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се
присъдят разноски в размер на 20,99 лв. за депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение от разноски в общ размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да
заплати на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Д.З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 92 569.45 лв., от които 92 554.45 лв. – изплатено от ищеца по застраховка „каско“
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на товарен влекач мерцедес Бенц
Актрос с ДК № *******при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
18.10.2015 г. в резултат от поведение на водач на л.а „Волво С 80“ с ДК № ******,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника и 15.00 лв. – ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата от 21.12.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 10003,44 лв. –обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 28.11.2017г.
– 21.12.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 4595,62 лв. за държавна такса, депозити за експертиза
и свидетел и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над 10003,44 лв. до 15 685.39
лв. и за периода 21.04.2017г.
-27.11.2017 г.
ОСЪЖДА
„Д.З.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на З.А.Д.А.“
АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в
размер на 20,99 лв. за депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: