МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против В.П.П. *** за това, че през периода 12.05.2014
година – 14.06.2014 година, в град Плевен, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Н.Я. ***
заблуждение, че ще изработи надгробен паметник и надгробна плоча и с това му
причинил имотна вреда в общ размер на 450 лева, както следва:
На
12.05.2014 година, в град Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у Н.Я. *** заблуждение, че ще изработи надгробен паметник и надгробна
плоча и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 350 лева;
На
14.06.2014 година, в град Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у Н.Я. *** заблуждение, че ще изработи надгробен паметник и надгробна
плоча и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 100 лева, поради което
и на основание чл. 209 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия
се представлява от служебен защитник –
адвокат *** - Адвокатска колегия - Плевен.
До откриване на съдебното
следствие в наказателното производство е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от Н.А.Я. *** против подсъдимия за сумата от 450
лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди.
Със съгласието на подсъдимия, в
присъствието на защитника му производството е проведено по реда на съкратеното
съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия П.
обвинение за извършено престъпление по чл. 209 ал. І от НК. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и
налагане на наказание на подсъдимия между минимума и средата на предвиденото в
закона, като няма пречка това наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок и на основание чл. 67 ал. ІІІ от НК по време на така отложеното наказание
на П. да бъде определена пробационна мярка. Гражданският иск намира за
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец подържа изцяло гражданският си иск.
Защитникът
на подсъдимия, адвокат *** моли съда да определи и наложи наказание при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - признаване на вината, чистото съдебно минало на П., както и
обстоятелството, че същият изцяло съдейства за разкриване на обективната истина
по делото, а именно: 1 година лишаване от свобода, който размер да бъде
редуциран с 1/3 на основание чл. 58 А ал. І от НК.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимия
В.П.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия В.П. признава вината си и всички факти,
написани в обстоятелствената част на обвинителния акт, изявява категорично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното, СЪДЪТ прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 12.06.2013 година починал бащата
на свидетеля Н.Я.. Организацията на траурната церемония била възложена на
погребална агенция. В хода на тази организация свидетеля Я. видял обвиняемия В.П.,
който извършвал различни дейности, ангажирани с церемонията и решил, че би
могъл да поръча на подсъдимия П. изработването на паметник и надгробна плоча за
гроба на баща си.
На 12.05.2014 година, в град Плевен,
свидетеля Я. се срещнал с подсъдимия П.,
като на срещата присъствала и свидетелката Б. – съседка на Я.. Свидетелят попитал
подсъдимия дали има възможност да изработи надгробен паметник и надгробна плоча.
Подсъдимият, въпреки, че осъзнавал, че не притежава умения, нито пък имало
каквито и да било обективни предпоставки да извърши такава услуга, решил да си
набави парични средства по измамлив начин, като въведе в заблуждение свидетеля
относно възможността да му изработи исканите от него вещи с култово предназначение.
Подсъдимият заявил, че лично ще изработи паметника и плочата за срок от един
месец, за да са готови до навършване годишнина от кончината на бащата на
свидетеля и че това ще му струва 690 лева. За изпълнение на поръчката свидетелят
дал на подсъдимия сумата от 350 лева, за което съставил разписка от същата
дата. Подсъдимият В.П. взел сумата от 350 лева и напуснал дома на свидетеля.
На неустановен ден през месец юни
2014 година свидетелят Я. провел телефонен разговор с подсъдимия, за да се
информира до къде е стигнал с изработването на паметника. Подсъдимият, без да е
извършил каквато и да е дейност в тази насока му отвърнал, че паметника е
готов, но за изработването на надгробната плоча е необходимо да вземе материал
от град Сандански и за целта му трябват пари за гориво.
На 14.06.2014 година свидетелят Я.
провел среща с подсъдимия в района на ЖП-гара - Плевен, на която отново
присъствала и свидетелката Б.. Предвид заблудата си, че подсъдимия извършва някакви
действия по изработката на надгробните паметник и плоча, свидетелят Я. му дал сумата
от 100 лева, като свидетелката Б. вписала тази сума в разписката за
получаването на сумата от 350 лева.
След като крайния срок за
изработката на вещите изминал, в началото на месец септември 2014 година
свидетелят се срещнал с подсъдимия, който заявил, че не е завършил поръчката, но
обещал до няколко седмици да я завърши. След като минал и този разтеглив период
от време, свидетеля потърсил подсъдимия П. по телефона, като и при този
разговор подсъдимият заявил, че не е готов с поръчката и се оправдал с лошото
време.
В крайна сметка подсъдимият П. не
изработил надгробния паметник и плоча за гроба на бащата на свидетеля Я., както
и не върнал на същия дадената от него парична сума в размер на 450 лева. Същата
парична сума подсъдимият П. употребил за собствени нужди.
С оглед всички тези обстоятелства
свидетелят Н.Я. депозирал жалба в полицията, въз основа на която била извършена
проверка.
По случая било образувано и
проведено настоящото досъдебно производство.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса писмени материали и присъединени към
доказателствата по делото по реда на чл. 373 ал. ІV от НПК, приложени по досъдебно производство № Д 148 от 2015 година по описа на Районна
прокуратура – протокол за разпит на свидетеля Н.А.Я.; протокол за разпит на
свидетелката Ц.С.Б.; протокол за разпит на подсъдимия В.П.П.; справка за
съдимостта на подсъдимия П., присъединени по реда на чл. 283 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка СЪДЪТ прие, че с поведението си
подсъдимия П. е осъществил състава на престъпление по чл. 209 ал. І във вр. с
чл. 26 ал. І от НК.
От
обективна страна - през периода 12.05.2014 година – 14.06.2014 година, в град
Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил у Н.Я. *** заблуждение, че ще изработи надгробен
паметник и надгробна плоча и с това му причинил имотна вреда в общ размер на
450 лева, както следва:
На
12.05.2014 година, в град Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у Н.Я. *** заблуждение, че ще изработи надгробен паметник и надгробна
плоча и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 350 лева;
На
14.06.2014 година, в град Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у Н.Я. *** заблуждение, че ще изработи надгробен паметник и надгробна
плоча и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 100 лева.
Престъплението
е извършено при наличието на ясни представи в съзнанието на подсъдимия за
противоправността на извършваното и неговия резултат като е искал настъпването
на неблагоприятните последици и от двете деяния – при пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. ІІ от НК.
Ето
защо съдът призна подсъдимия
В.П.П. за виновен в извършване на престъпление чл. 209 ал. І във вр. с чл. 26
ал. І от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, СЪДЪТ взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства
направените самопризнания и доброто му процесуално поведение.
Преценявайки
горните обстоятелства и проведеното производство по реда на Глава 27 от НПК,
СЪДЪТ определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК като
съобрази конкретната степен на обществена опасност на извършеното, семейното и
социално положение на подсъдимия, изразената критичност към извършеното,
личната му ниска степен на обществена опасност – случилото се и изолиран случай
в живота му и същият няма трайно установени противоправни навици.Преценявайки
тези обстоятелства съдът определи на подсъдимия п. наказание в рамките на
предвиденото в разпоредбата на чл. 209 ал. 1 НК – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58 А ал.
І от НК намали същото с 1/3 и го осъди да изтърпи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На
основание чл. 66 ал. І от НК отложи ефективното изтърпяване на така
определеното на подсъдимия П. наказание с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, като на основание чл. 67 ал. ІІІ от НК съдът постанови през
време на изпитателния срок подсъдимия да търпи пробационна мярка по чл. 42 А
ал. ІІ т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.
По този начин СЪДЪТ намери, че
спрямо подсъдимия П. ще бъдат постигнати ефективно целите на наказанието,
предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По така
предявеният граждански иск съдът съобрази следното:
Гражданският
иск, предявен от Н.А.Я. *** против подсъдимия за сумата от 450 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди е основателен и доказан. Налице е деяние, извършено от
подсъдимия виновно, в резултат на което на Н.Я. е причинена имуществена вреда.
Ето защо съдът прие, че са налице всички елементи от състава на чл. 45 ЗЗД, поради
което и за подсъдимия П. възниква задължението да възмезди причинената вреда.
Ето
защо съдът осъди подсъдимия В.П. да заплати на Н.Я. сумата от 450 лева,
представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението
имуществени вреди.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: