Р Е Ш
Е Н И
Е № 353
гр.
Пловдив, 10.12.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 596/2018 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 421 от 19.07.2018
година, постановено по т. дело № 164/2018 година по описа на Пловдивския
окръжен съд, е осъдена „З.к.Л.И.“ АД ,ЕИК *, да заплати на К.Т.Г., ЕГН **********,
и Л.К.Г., ЕГН **********, сума от по 150 000 /сто и петдесет хиляди /лв. за
всеки от тях ,представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №*от
04.11.2015г., за претърпени от ищците неимуществени вреди- болки и страдания от
смъртта на наследодателя им - М.Е.Г., настъпила при пътно-транспортно
произшествие, станало на 20.06.2016г. на път */гр. П.-гр. А./, причинено
противоправно и виновно от Д.Р.М.при управление на лек автомобил „Б.” с рег. №К.,
ведно със законната лихва върху главниците ,считано от 23.02.2017г. до окончателното им изплащане.
Отхвърлени са предявените от К.Т.Г. и Л.К.Г. против „З.к.Л.И.“
АД искове за разликата над присъдените по 150 000 лв. до
претендираните по 200 000лв. – част от
вземане с общ заявен размер от по 300 000лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на М.Г., починала при ПТП на 20.06.2016г.,
като неоснователни.
Със същото решение е осъдена „З.к.Л.“ АД да заплати на Л.К.Г. сумата от 200 лева обезщетение за имуществени вреди , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Посочени са банковите сметки, по
които следва да се изплатят присъдените обезщетения на всеки един от двамата
ищци.
Осъдена е „З.к.Л.И.“ АД да заплати на адвокат А.В.С. ***
адвокат *, сума в размер на 9360.- адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ на К.Т.Г. и Л.К.Г..
Осъдена е „З.к.Л.И.“ АД
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския окръжен съд, държавна такса в размер на 12 050 лева, както и сумата от 240 лева , представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и
АТЕ.
Срещу така постановеното решение
са подадени две въззивни жалби.
Ищците в първоинстанционното
производство К.Т.Г. и Л.К.Г. са обжалвали решението в частта, с която
предявените от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху тях са отхвърлени за разликата над по 150 000 лева за
двамата до претендираните частично по 200 000 лева от общо дължимите по 300 000 лева. Доводите
във въззивната жалба се свеждат до незаконосъобразност на решението в тази част
като противоречащо на чл. 52 от ЗЗД, като се поддържа, че не са приложени
стриктно задължителните указания по тълкуване на тази разпоредба, дадени в т.
11 на Постановление № 4 от 23.12.2968 година на Пленума на ВС. Твърди се, че не
са отчетени в достатъчна степен доказателствата за трайните и непоравими
последици за ищците от смъртта на тяхната наследодателка. Не били съобразени и
конкретните икономически условия, чийто ориентир се явявали нормативно
определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Не била взета предвид и съдебната практика за размера на обезщетение по сходни случаи.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната части постановяване на ново по същество, с което да
се уважат предявените искове в пълния им предявен размер от по 200 000 лева частично от общо по
300 000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията от 23.02.2017
година до окончателното им изплащане. Не са направени нови доказателствени
искания. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат А.С.
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът „З.к.Л.И.“ АД е подал въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част за присъдено обезщетение за неимуществени
вреди за всеки един от двамата ищци в размера над по 100 000 лева до по
150 000 лева, ведно със законната лихва от 23.02.2017 година. Оплакванията
са за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на
решението в тази му част. Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, без съобразяване на конкретните установени по делото
неимуществени вреди, че съдът механично е приел за установени еднакви
обстоятелства и за двамата ищци и е определил еднакъв размер на обезщетенията,
без да съобрази конкретните доказателства. Освен това постановеното решение не
било в съответствие със съдебната практика, като са цитирани решения на ВКС. Искането е за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят
предявените искове за разликата от по 100000 лева до по 150 000 лева за
всеки един от двамата ищци, както и да се отмени съразмерно първоинстанционното
решение в частта за законната лихва, разноски
и адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят претендира присъждане на
разноски за двете инстанции. Не прави нови доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба на „З.к.Л.И.“
АД е подаден писмен отговор от адвокат А.С. като процесуален представител на К.
и Л.Г. с изразено становище на нейната неоснователност.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са
от лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в
отделните му части – ищците в отхвърлителната, а ответника – в осъдителната,
като при подаване на въззивните жалби е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК
срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищците са
сезирали ответното дружество с претенции за заплащане на обезщетения за
причинените им вреди от смъртта на тяхната наследодателка при ПТП. Образувана е
щета № */24.02.2017 година. По тази преписка няма произнасяне в срока по
чл. 496 ал. 1 от КЗ. Безспорно е между страните, че след този срок също не е
постигнато съгласие за размера на обезщетенията, въпреки водената
кореспонденция – писмо изх. № 5213
/15.06.2017 година, изпратено от ответника
до ищците и отговор на това писмо, получен от ответника на 16.08.2017 година.
Ищците не са получили суми от
застрахователя по тази преписка, поради
което предявеният пред съда иск е допустим съгласно изискванията на чл.
498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивните жалби, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените
с въззивните жалби оплаквания, отнасящи се до неправилно приложение на принципа
за справедливост, установен в чл. 52 от ГПК при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди за всеки един от двамата ищци вследствие
смъртта на М.Г., настъпила при ПТП на 20.06.2016 година.
Починалата М.Г. е съпруга на
ищеца К. Г.и майка на ищцата Л.Г.. Обстоятелствата, свързани с изключителната
вина на Д.Р.М.– водач на автомобила, причинил ПТП, при което е загинала М.Г., липсата на съпричиняване от страна на М.Г., както и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за
автомобила, с който е причинено ПТП, са безспорни между страните по делото и са
извън предмета на произнасяне в настоящото производство.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на
ВС, както и множеството решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на неимуществените вреди на ищците - болки и
страданията, претърпени от деликта, е
необходимо да бъдат взети предвид установените по делото обстоятелства за
конкретния случай. Сред тях са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта
на наследодателката на ищците, нейната възраст, отношенията в семейството,
грижите, които тя е полагала за семейството, стреса за близките й от внезапната
й смърт, интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията
им, дали те са приключили или продължават, загубата на морална, емоционална и
материална подкрепа.
От събраните по делото доказателства се
установява, че смъртта на наследодателката на ищците е настъпила неочаквано,
внезапно за всички, докато е била с таксиметровия автомобил, с който е работила
като таксиметров шофьор. Става дума за 60 годишна жена, която е работела, осигурявала е финансови средства за
издръжката на семейството, както и непрекъснати грижи и подкрепа, имала е едно
сплотено семейство, била е в течение с всички събития в живота на децата си,
всички членове на семейството са били задружни, организирали са общи
празници, имали са общи планове за бъдещето. От доказателствата се установява, че освен че е била неочаквана,
смъртта на М.Г. е причинила огромни
болки и страдания на близките й и поради факта, че заради състоянието на тялото
се е наложило погребването й да стане в
затворен ковчег и не е позволило те да я видят и да се простят с нея. По
причина, че катастрофата е била много тежка, тя е отразявана медийно известно
време след това, включително с репортажи
по телевизията и със снимки. Това допълнително причинявало силни негативни емоции на близките, включително на съпруга и на бременната дъщеря на загиналата - Л..
Към момента на настъпване на смъртта
й М.Г. е живеела със съпруга си, а двете
й дъщери, включително ищцата Л.Г. са живеели отделно. Л.Г. е живеела с приятеля
си близо до своите родители и е поддържала ежедневни контакти с майка си, имали
са непрекъсната и силна връзка. Към момента на настъпване на смъртта на майка й
Л.Г. е била в напреднала бременност – девети месец, разчитала е на
присъствието, съветите и помощта на майка си както за предстоящото раждане, така
и впоследствие за отглеждането на детето, тъй като бащата на детето й често
отсъствал заради работата си, пътувал и в чужбина. След смъртта на майка си Л.Г. изпаднала в много тежко състояние, не искала
да излиза и да говори с никого, събуждала се с плач. Единствените хора, които
допускала до себе си, били баща й, сестра й
Д.и приятеля й И.С.. Наложили се чести
/ през два – три дни/ прегледи при
гинеколог и психолог до датата на раждането на детето, тя приемала и успокоителни
лекарска. Близките й не й разрешили да отиде на погребението на майка си, за да
не се влоши състоянието й. След раждането на детето Л. се чувствала още по-зле,
като обяснявала, че майка й много й липсва, за да й помага. Тя започнала да се
поуспокоява няколко месеца след ПТП, до тогава била напълно затворена. Едва
след това постепенно започнала да говори и да споделя как се чувства. И до момента Л.Г. не била възстановена
напълно, била мълчалива, често ходела на гроба на майка си, като искала да
остава сама, имала нейна снимка на калъфчето на телефона си. Освен това вече не
искала да шофира, като преди смъртта на майка си обичала да шофира. Сега само
се возела и непрекъснато правела
забележки, че скоростта е висока.
Що се отнася до К.Г., по делото е
установено следното: Той е имал 36
годишен брак с М., били сплотено семейство, обсъждали проблемите си, имали общи
планове и ги реализирали. След като научил за смъртта на съпругата си, ищецът
бил много разстроен, плачел, не говорел
и не реагирал адекватно, не се прибрал в дома си докато не дойде дъщеря му Д.,
защото не смеел да съобщи на майката на М.за случилото се. Променил се е
напълно след смъртта на съпругата си, станал затворен, избухлив, като започвал
скандали внезапно и без повод. Преди смъртта на съпругата си К.Г. бил уверен.
След това той станал нерешителен, непрекъснато търсел съвети от близките си –
дъщерите си и сестра си Н.Д. и предоставял на тях вземането на решения. В
същото време полагал огромни усилия да
замества покойната в отношенията с
децата им.
Гореизложените обстоятелства се
установяват от показанията на тримата разпитани по делото свидетели – Д.Т.,
която е дъщеря на К. и сестра на Л., И.С. – приятел на Л. и баща на детето й и Н.Д.
– сестра на К..
Свидетелката Н.Д. установява, че К. и Л.Г. не са се
възстановили до момента, че се учат да живеят без М.и да разчитат на себе си,
тъй като докато е била жива, тя е била тази, която е знаела проблемите на
всичките си близки и е помагала за решаването им и на която съпругът й и децата й са разчитали.
Освен установените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и
страдания след смъртта на М.Г., от значение при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за справедливост. То намира израз в нормативно определените лимити
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отчитането на
икономическото положение в страната и
общественото възприемане на справедливостта при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето от съдебната практика/ Решение № 27 от 15.04.2015 година на ВКС по
т. дело № 457/2014 година на второ т.о./. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти
ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и по
1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно
пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането,
влязъл в сила на 01.01.2016 година, в
чл. 492 предвижда лимит за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв.
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Настоящият съдебен състав,
съобразявайки и съдебната практика намира, че следва да отчете като ориентир за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди конкретните икономически условия в страната и нивата на
застрахователно покритие към момента на ПТП, при което е причинена смъртта на М.Г..
С оглед на всичко гореизложено –
от една страна безспорни доказателства за това, че става въпрос за особено
тежък случай на внезапна загуба на изключително близък човек с последица
непоправима душевна травма и за двамата ищци, а от друга – промененото
обществено възприемане на критерия за справедливост, намерило нормативно отражение в значителното нарастване
на лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди за всеки един от
ищците следва да бъде 200 000 лева.
Този размер се явява справедлив с оглед принципа,
установен в чл. 52 от ЗЗД.
Що се отнася до цитираната от
процесуалния представител на „З.к.Л.И.“ АД съдебна практика, тя не променя
горните изводи. Определянето на размера на обезщетението е в зависимост от установените обективни факти и обстоятелства
по конкретното дело и от икономическото
положение в страната към момента на настъпване на събитието, причинило вредите.
С оглед на всичко гореизложено
Апелативният съд намира, че следва да отмени първоинстанционното решение в частта,
с която са отхвърлени предявените искове за разликата над по 150 000 лева
до по 200 000 лева, претендирани като частични от общо по 300 000
лева, за всеки един от двамата ищци и следва да осъди „З.к.Л.И.“ АД да заплати
допълнително обезщетение на всеки един от двамата ищци за неимуществени вреди в
размер на по 50 000 лева, наред с присъдените от първоинстанционния съд по 150 000 лева.
„З.к.Л.И.“ АД следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса за въззивното производство върху присъденото от въззивната инстанция обезщетение в размер на 2000 лева, както и допълнителна държавна такса
за производството пред първата инстанция в размер на 4000 лева.
На основание чл. 38 ал. 2 във
връзка с чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата „З.к.Л.И.“ АД дължи на адвокат А. С.
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищците К. и Л.Г. пред
въззивната инстанция. Съобразявайки искането на адвокат С., съдът намира, че по
жалбата, която е подадена от името на К. и на Л.Г. и която е с обжалваем
интерес от по 50 000 лева за двамата, му се дължи само възнаграждението,
посочено в чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, или по 2030 лева за двамата. Допълнително
възнаграждение за самото изготвяне на въззивната жалба не му се дължи съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1. Дължи му се и възнаграждение за
изготвяне на отговор и за процесуално
представителство по въззивната жалба,
подадена от „З.к.Л.И.“ АД . Обжалваемият интерес отново е по 50 000 лева
за К. и за Л.Г., т.е. дължимото възнаграждение на адвокат С. е по 2030 лева за
всеки един от двамата, или общо дължимото адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция е 8120 лева.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 421 от 19.07.2018 година, постановено по т. дело № 164/2018 година по описа
на Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен иска на К.Т.Г., ЕГН **********, и Л.К.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес *** против „З.к.Л.“ АД, ЕИК *, за разликата над присъдените по 150 000 лв. до
претендираните по 200 000лв. – част от
вземане с общ заявен размер от по 300 000лв. за всеки от тях, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на К.Т.Г., ЕГН **********, и Л.К.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, сума в размер на по 50 000 лева за
всеки един от двамата / разликата межди присъдените с първоинстанционното
решение по 150 000 лева и дължимите по 200 000 лева за всеки един от
двамата/, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със застрахователна полица №*от 04.11.2015г., за
претърпени от ищците неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на
наследодателя им - М.Е.Г., настъпила при пътно-транспортно произшествие,
станало на 20.06.2016г. на път */гр. П.-гр. А./, причинено противоправно и
виновно от Д.Р.М.при управление на лек автомобил „Б.” с рег. №К., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 23.02.2017г. до
окончателното им изплащане.
Присъдените на ищците суми да се изплатят от
ответника „З.к.Л.и.“АД по следните банкови сметки:IBAN:***, BIC: *** „Р./Б./“
ЕАД, с титуляр К.Т.Г. и IBAN:*** ,BIC: *** „Р./Б./“ ЕАД, с титуляр Л.К.Г..
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат А.В.С.,***
адвокат-*, със служебен адрес: гр. П.,ул. „С.” №8Б, офис 2, сума в размер на 8120
лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна помощ на К.Т.Г., ЕГН **********, и Л.К.Г., ЕГН **********
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 2000 лева, дължимата за производството пред въззивната
инстанция, както и допълнителна държавна такса в размер на 4000 лева за
производството пред първата инстанция наред с присъдената с първоинстанционното
решение държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.