Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260021 06.01.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина П.
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина П.
гражданско дело номер 3386 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез упълномощения й процесуален представител – адв. П.М., с която е предявила иск за осъждане на ответника Д.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да й заплати на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД /след прието увеличение на размера на частичната искова претенция/ сумата в размер на 9720 лв., предявена като частичен иск от цялото й вземане в размер на 20 421.80лв., представляваща половината от извършените по време на брака й с ответника подобрения в собствения на ответника апартамент на горепосочения адрес : гр. Б, ул. „, описани подробно в исковата молба и уточненията й, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на исковата молба -02.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи и по време на брака си са живели в семейното жилище на горепосочения адрес – гр. Б, ул. „, което е лична собственост на ответника. Ищцата сочи, че първоначално жилището е било на груб строеж, което наложило закупуването на материали и обзавеждане, както и извършване на множество СМР по време на брака им. Твърди, че за периода от 1999г. до 2017г. по време на брака си страните са извършили подробно описаните в исковата молба покупки и СМР, в т.ч. са заплащали за извършване на такива, които подобрения са на обща стойност 40 843.60 лв. Ищцата претендира осъждане на ответника – бивш нейн съпруг да й заплати половината от стойността на подобренията в имота, като е предявила частичен иск за сумата от 9720 лв. от общото й вземане в размер на 20 421.80 лв. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа иска си и моли съдът да го уважи. Ангажира доказателства. Представят писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете. Навежда съображения, че при прекратяване на брака си чрез споразумение по чл. 51 от СК съпрузите са се съгласили ищцата да няма претенции към ответника за довършителните работи и обзавеждането в горепосоченото жилище. Сочи, че всички довършителни работи били извършени със средства и труд на неговите родители. Наред с това сочи, че претендираните суми от ищцата са завишени. По подробно изложените в писмения отговор съображения, моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете. Представят писмени бележки.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
По делото се
установява, че същите са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на
04.05.1996г., е прекратен с развод по взаимно съгласие със споразумение по чл.
51 от СК, одобрено от съда с влязло в законна сила съдебно решение от
15.04.2019г. по гр.д. № 6302/2018г. по описа на БРС. Страните не спорят, а и от събраните
доказателства се установява, че по време на брака си страните са живели в
семейно жилище, с адрес: гр. Б, ул. „,
което е лична собственост на ответника, придобита чрез дарение, при запазено
пожизнено право на ползване на неговите родители.
От ангажираните по делото свидетелски показания
се установи, че страните са започнали ремонти в семейното жилище - мезонет през
1995г., когато то е било на груб строеж, като в периода от тогава до 2015г.
всички извършени в жилището дейности -СМР, закупуване на обзавеждане и
заплащането им е било извършено със семейни средства, в т.ч. и с теглене на
кредит, с изключение на отделни СМР – поставяне на теракот на стълбите,
монтиране на паркет /с изключение на циклене и лакиране/, монтиране на желязна врата
и др., които са извършени безвъзмездно от св. П. –баща на ответника.
От извършената и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на всички СМР
/включващи труд и материали/, извършени в процесното жилище за периода от
1999г. до 2015г. към момента на извършването им възлиза на сумата от
19 440 лв., а понастоящем стойността им възлиза на 17 330 лв. Вещото
лице е изчислило, че така направените подобрения са увеличили стойността на
имота на ответника със сумата в размер на 19 700лв.
С оглед гореустановената фактическа обстановка
от правна страна съдът намира следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
За да е налице фактическия състав на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД следва да е налице обогатяване на ответника за сметка на ищцата с увеличената стойност на имота му, вследствие извършените СМР по време на брака му с ищцата. В тежест на ищцата е да докаже, че по време на брака на страните са извършени твърдените от нея СМР в семейното жилище –собственост на ответника, които са довели до увеличение на стойността на имота му.
При
съобразяване задължителната съдебна практика по въпроса за правното положение
на съпругът- несобственик за направените по време на брака подобрения в имот,
представляващ семейно жилище, което е лична собственост на другия съпруг /съгласно
решение № 343 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2733/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
и решение № 144 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 581/2016
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д и т. 4 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г /, съдът намира, че тези отношения между бившите съпрузи следва да се уредят съобразно с принципите
на неоснователното обогатяване с
иск по чл. 59 от ЗЗД. С оглед посочената законова норма подобрителят
има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил /извършените
разходи за СМР/ и тази, с която собственикът се е
обогатил, само ако тези разходи са довели до
увеличаване стойността на имота, т.е. собственикът дължи
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, а именно разликата между цената на имота
преди и след подобренията.
По делото се установи, че всички подобрения в процесния
имот –собственост на ответния бивш съпруг са извършени по време на брака на страните чрез заплащане на СМР на
трети лица, поради което те представляват разходи, извършени от двамата
съпрузи за задоволяване на нуждите на семейството. Що се касае до СМР, извършени безвъзмездно от бащата на
ответника, съдът приема, че независимо, че са вложени в жилището, собственост
само на ответника, те са извършени за задоволяване нуждите
на семейството, а не с цел лично дарение на
ответния съпруг. Този извод следва от принципа на съпружеската имуществена общност,
регламентиран в СК, затова съдът
приема, че те следва да се считат за общи в полза на двамата съпрузи.
Предвид това, тъй като се касае за подобрения, извършени по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на брака при липсата на оборване на законовата презумпция за равни дялове, съпругата, която не е собственик, има право на половината от по-малката сума измежду общата стойност на извършените СМР /19440 лв./ и увеличената стойност на имота, вследствие тези подобрения /19700 лв./, т.е. в случая това е сумата от 9720 лв., която се равнява на половината от по-малката сума – 19 440 лв. измежду двете горепосочени стойности. Съдът не споделя възраженията на ответника, че по силата на споразумението по чл. 51 от СК съпрузите са се съгласили ищцата да няма претенции към ответника за довършителните работи и обзавеждането в семейното им жилище, предвид липсата на такива клаузи в споразумението по чл. 51 от СК, респ. други доказателства в този смисъл по делото.
Предвид
гореизложеното съд намира, че искът по чл. 59 от ЗЗД
се явява изцяло основателен за предявената като частичен иск сума от 9720лв. от
размера на общото вземане от 20421.80 лв., с оглед на което ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата тази частична сума от 9720 лв., представляваща
половината на сумата от 19440 лв., представляваща стойността на извършените за процесния
период СМР, тъй като в резултат на подобренията,
извършени по време на брака им се е увеличила
стойността на собствения на ответника недвижим имот.
Поради основателност на главния частичен иск следва да се уважи и претенцията за присъждане на обезщетение за забава на плащането на главницата от 9720 лв. в размер на законната лихва, считано от този подаване на исковата молба - 02.07.2020 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК
поради уважаване на иска в полза на ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на общо 1388.50
лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника Д.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер 9720 лв., предявена като частичен иск от цялото й вземане в размер на 20 421.80лв., представляваща половината от извършените по време на брака й с ответника подобрения в собствения на ответника апартамент на горепосочения адрес : гр. Б, ул. „, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на исковата молба -02.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 1388.50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Радостина Петкова
Вярно с оригинала: З.М.