№ 21124
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110166589 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „A1 България“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Ай Ен Си“ ЕООД, за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 715,57 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги по
договор М6497040 от 06.03.2020г. за периода от 16.10.2021г. до 15.03.2022г., ведно със
законна лихва от 24.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 40,99 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за месечни такси за
периода от 10.12.2021г. до 23.08.2022г., сумата от 2 203,01 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва за период от
24.08.2022г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 104,33 лв.,
представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от
04.12.2021г. до 23.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
01.09.2022г. по ч.гр.д. №45542/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „A1 България“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника „Ай Ен Си“ ЕООД
договор за използване на мобилни услуги № М6497040, партида *********, като с
приложение № 1 от 11.11.2021г. за срок от 2 години е активиран пакет от услуги
фиксиран интернет 101002168115 и телевизия 201002168114 с план А1 Нет 300 + А1
ТВ 200+ MAX Sport + Cinemaх и стандартна месечна такса 37,99 лв. и промоционална
1
такса 35,99 лв. Активиран е и допълнителен пакет Cinemaх с месечна такса 2,99 лв.
Съгласно т.6.1. на абоната е предоставено за временно ползване оборудване – STB
устройство и допълнителен ТВ приемник, което последният се е задължил да върне на
оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност.
Използван е и пакет от услуги за фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер
********** и мобилна услуга „Бизнес безкрай 30“ на един брой SIM карта за номер
********** с месечна такса за пакета 23,90 без ДДС. По договора били издадени и
дължими следните фактури на обща стойност 715,57 лв.: фактура №********* от
19.11.2021г.; фактура № ********* от 20.12.2021г.; фактура №********* от
19.01.2022г.; фактура № ********* от 18.02.2022г. и фактура №********* от
18.03.2022г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника и на
основание чл.54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „А1
България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, договор М6497040 бил едностранно
прекратен, считано от 10.04.2022г. Ищецът твърди, че при прекратяване на договора по
вина на абоната, последният е длъжен да заплати неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на договора за всяка активирана услуга, за която срокът на действие не е
изтекъл в общ размер на 2203,01 лв., за която са издадени сметки ********* и
********* от 30.11.2021г., сметка ********* от 03.12.2021г., и от 10.04.2022г. сметки
*********, *********, *********, *********, *********, *********, *********,
*********, ********* и *********. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът „Ай Ен Си“ ЕООД чрез управителя Н.М.Р., в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, тъй като
законният представител на дружеството при подписване на Приложение №1 от
11.11.2021г. към договора е въведен в заблуждение от служители на ищцовото
дружество, че подписва коригиран договор, който на 10.11.2021г. е подписан между
ищеца и физическото лице Н.М.Р. и касае посочените в исковата молба услуги,
предоставяни на адрес в гр. София, ул. „Латинка“ №5. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между
него и ответника по договор за използване на мобилни услуги мобилни услуги №
М6497040, партида ********* и приложенията към него за допълнително
2
предоставени услуги, пълното и точно изпълнение на поетите задължения –
предоставяне на услугите, както и възникването за ответника на задължението за
плащане на уговорената цена.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си.
От представените писмени доказателства се установява, че между страните валидно
е сключен Договор № ********* от 18.05.2020 г. за предоставяне на мобилни услуги –
електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер **********, при
уговорена месечна абонаментна такса в размер на 9 лв. без ДДС, съгласно тарифен
план за мобилна телефонна услуга А1 М Клас S, с уговорен допълнителен пакет за
мобилен интернет на максимална скорост 1000 MB на стойност 2,00 лв. без ДДС
/видно от приложение № 1 към договора и последващо допълнително приложение към
приложение № 1 на л.6-8 от делото/.
С приложение № 1 от 27.10.2020г. за срок от 2 години е активиран и тарифен план
А1 Бизнес мобилен интернет план S за номер **********, при уговорена месечна
абонаментна такса в размер на 10 лв. без ДДС /л. 9 от делото/.
Видно от Приложение № 1 от 28.01.2021 г. към процесния договор /л. 12-14/, за
срок от две години е активиран пакет от услуги фиксиран интернет, телевизия и
мобилна услуга Бизнес безкрай 30 на 3 броя SIM карти, чиито номера, съгласно
изявленията на ищеца, са както следва: фиксиран интернет с номер 101002250663,
телевизия с номер 201002250662 и 3 броя SIM карти за номера: **********,
********** и **********, при месечна такса за пакета 62,90 лв. без ДДС.
С Приложение № 1 от 09.02.2021 г. към договора /л. 15-16/ страните са уговорили
предоставянето на услугата сателитна телевизия А1 ТВ 100 с номер 201002607248 с
месечна такса 10,99 лв., с включен допълнителен приемник с месечна такса 2,99 лв., а
с друго Приложение № 1 от същата дата – 09.02.2021 г., за срок от две години е
активирана услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер ********** в
комбинация с А1 Телевизия с план А1 Net Box 50 и месечна такса от 11,99 лв. /л. 17-
18/.
Съгласно Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към Договор № ********* /л.19-20/
страните са уговорили специални условия за ползване на пакет от фиксиран интернет и
телевизия – A1 Нет 300 + А1 ТВ 200+ MAX Sport + Cinemax, за срок от две години, при
промоционална такса за първите две години в размер на 35,99 лв., както и активиран
допълнителен пакет Cinemax с месечна такса от 2,99 лв. Ищецът посочва, че в случая
се касае до фиксиран интернет с номер 101002168115 и до телевизия с номер
201002168114.
На ответника е предоставен още пакет от услуги за фиксиран интернет през
мобилна мрежа за номер ********** и мобилна услуга Бизнес безкрай 30 на 1 брой
3
SIM карта за номер **********, с месечна такса за пакета 23,90 лв. без ДДС.
Съдът констатира, че посочените от ищеца в исковата молба номера на услугите,
свързани с предоставянето на интернет и телевизия, както и на 3 броя SIM карти, са
същите, представени като обобщена информация към процесните фактури и
допълнително съвпадат с тези, отразени от вещото лице по СТЕ в изготвената в
табличен вид справка на предоставените от мобилния оператор услуги.
Видно от клаузите на сключения между страните договор (чл. 3.1 от същия, както и
приложенията към него), ищецът (операторът) се задължава да предоставя на
ответника (абоната) електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи, при условията на съответния договор и общите
условия за взаимоотношения между дружеството ищец и потребителите на съответната
услуга, в частност по възникналите правоотношения – да му предоставя достъп до
далекосъобщителната мрежа за осъществяване на разговори с мобилен телефон,
мобилен интернет /мобилни данни/, съответно фиксиран интернет и телевизия.
От описаното съдържание на възникналото между страните облигационно
правоотношение по силата на сключения помежду им договор следва извод, че е
уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на
предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги
да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен и фиксиран достъп до
интернет и телевизия с оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на
кратки текстови съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката.
Видно от съдържанието на договора е, че страните са уговорили дължимост на
абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е
дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа,
поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се
осъществява ползването на останалите мобилни услуги, съответно осигурения достъп
до фиксиран интернет и телевизия. Отделно страните са уговорили заплащането на
ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно
ценоразписа на търговеца, съобразно реалното потребление от клиента. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е
обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който
договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до
мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва
услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, с възложена задача на
вещото лице да се запознае със софтуерната система на ищеца, се установява, че в
системата на „А1 България“ ЕАД съществува договор с ответното дружество №
М6497040, клиентски ID: ********* и партида № *********, с отразена справка за
4
услуги, предоставяни на процесните мобилни телефони и номера на услуги за интернет
и телевизия, а именно: **********, **********, **********, **********,
201002607248, **********, 201002168114, 201002250662, **********, **********,
101002250663, 101002168115, **********. В обстоятелствената част на заключението е
посочено, че за целия процесен период от 16.10.2021 г. до 15.03.2022 г., на 06.12.2021 г.
временно е ограничена услугата за изходящи обаждания при гласовите услуги
(входящите услуги са позволени), услугите Интернет и Телевизия са спрени, съответно
на 04.02.2022 г. временно са спрени както изходящите, така и входящите обаждания и
на 10.04.2022 г. услугите са изцяло прекратени.
Видно от приложена по делото фактура № ********** от 19.11.2021г., за отразения
период на фактуриране 16.10.2021г. – 15.11.2021г. мобилният оператор е начислил на
ответника месечни абонаментни такси по следните тарифни планове: А1 М клас S, А1
бизнес мобилен интернет S, A1 ТВ 100, А1 Net Box 50, Пакет от услуги за номера
**********, **********, **********, 101002250663 и 201002250662, Пакет от услуги
за номера ********** и **********, както и Пакет от услуги с номера 101002168115 и
201002168114, докато в останалите процесни фактури, а именно – фактура №
********* от 20.12.2021г.; фактура №********* от 19.01.2022г.; фактура № *********
от 18.02.2022г. и фактура №********* от 18.03.2022г., са отразени предоставени
услуги по тарифни планове: А1 М клас S, А1 бизнес мобилен интернет S, A1 ТВ 100,
А1 Net Box 50, както и Пакет от услуги с номера 101002168115 и 201002168114, като
по всички тях са посочени и други такси, включително таксувано потребление.
Начислените суми по фактурите са изцяло в съответствие с изложеното в
обстоятелствената част на заключението по СТЕ, а именно съобразно ограничения
достъп до услугите – частично, а впоследствие и напълно спрени според предвидените
в общите условия санкции при неуредени плащания, като е отчетен и фактът, че част
от услугите са пренесени към друг оператор. Следва да се посочи, че макар и при
ограничен достъп до услугите, същите продължават да бъдат активни и във всеки
момент могат да бъдат възстановени в пълен обем, в случай на погасяване на
задълженията. В този смисъл обстоятелството, че услугите за телефонни обаждания,
интернет и телевизия са били ограничени /спрени/ не обуславя извод за недължимост
на процесните вземания.
Приетата по делото ССчЕ, от друга страна, установява, че процесните фактури са
осчетоводени от ищцовото дружество, като размерът на дължимите суми по тях за
месечни такси и потребление възлиза на стойност 715,57 лв. с ДДС. Поради липсата на
осъществен контакт с ответното дружество, заключението е изготвено на база
предоставени счетоводни данни от „А1 България“ ЕАД, с подробно излагане на
информацията за издадените фактури, крайната дата на плащане по тях, доставени
услуги и отстъпки, както и ДДС и крайна стойност.
5
По отношение на възраженията на ответника, свързани с подписването на
Приложение №1 от 11.11.2021г. към договора поради въвеждането на Н.М.Р. в
заблуждение от служители на ищцовото дружество, съдът намира следното:
Доводите на ответника са, че спорното приложение е било подписано от Н.М.Р.,
имаща качеството на управител на ответното дружество „Ай Ен Си“ ЕООД, която е
считала, че подписва коригиран договор, който на 10.11.2021г. е подписан между нея в
качеството на физическо лице и ищеца, като същият касаел посочените в исковата
молба услуги, предоставяни на адрес в гр. София, ул. „Латинка“ № 5. При анализ на
оспорения документ – Приложение №1 от 11.11.2021г. към Договор № ********* /л.
19-20/, и ангажираните от ответника доказателства, а именно: Приложение № 1 към
Договор № ********* и Допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор
№ ********* – и двете от 10.11.2021 г. /л. 82-84/, се установява, че същите се отнасят
до едновременно съществуващи облигационни правоотношения, възникнали между
отделни страни, на различни основания и с различен предмет. От една страна, с
Приложение № 1 от 10.11.2021г. към Договор № *********, мобилният оператор е
предоставил на Н.М.Р. в качеството на физическо лице ползването на телевизионна
услуга – А1 Xplore TV за смарт телевизор, тарифен план: Смарт ТВ 100+ КиС Промо
Ноем’21, за срок от 2 години, а от друга страна – с Приложение №1 от 11.11.2021г. към
Договор № *********, в полза на ответника „Ай Ен Си“ ЕООД, действащ чрез
управителя си Н.М.Р., е уговорено ползването на пакет от фиксиран интернет и
телевизия, тарифен план: А1 Нет 300 + А1 ТВ 200 ++ Cinemax & GO MAX + MAX
Sport Plus, за срок от 2 години. Предвид изложеното, неотносимо към делото,
съответно към крайния извод на съда, се явява потвърденото и от СТЕ обстоятелство,
че в системата на ищеца съществува и друг договор за същия административен адрес с
представителя на ответното дружество Н.М.Р., доколкото в случая се касае до
предоставянето на различни по вид от процесните услуги, в това число и на различно
основание – сключен Договор № ********* с физическото лице Н.Р., поради което
възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Още повече, че Н.Р.
изрично признава обстоятелството, че положеният в оспореното приложение от
11.11.2021 г. подпис е именно неин, а твърденията за извършена измама не се
подкрепят от надлежни доказателства, нито са установени по предвидения в закона
ред.
С оглед изводите, до които съдът достигна, че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение, породено от сключения помежду им и
посочен по-горе договор, ведно с приложения, с които на ответника са предоставени
услуги по тарифни планове: А1 М клас S, А1 бизнес мобилен интернет S, A1 ТВ 100,
А1 Net Box 50, Пакет от услуги за номера **********, **********, **********,
101002250663 и 201002250662, Пакет от услуги за номера ********** и **********,
както и Пакет от услуги с номера 101002168115 и 201002168114, и съобразно
6
приложените по делото като писмени доказателства фактури, обективиращи
претенцията на ищеца за дължими суми за абонаментни такси, респективно
заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвени и мотивирани, се налага изводът за основателност на иска в
тази му част за сумата от 512,94 лв. с ДДС. Същата представлява сбор от начислените
и обективирани в следните фактури и приложения към тях стойност на абонаментни
такси: фактура №********* от 19.11.2021г. за сумата от 185,92 лв. с ДДС, съответно
фактура № ********* от 20.12.2021г., фактура №********* от 19.01.2022г.; фактура №
********* от 18.02.2022г. и фактура №********* от 18.03.2022г. – всяка от четирите
фактури за сумата от по 81,76 лв. с ДДС.
По отношение на претенцията на ищеца за предоставени и начислени
далекосъобщителни услуги настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал
пълно и главно в хода на съдебното дирене изпълнението на това свое договорно
задължение. В обобщената информация към фактурите, касаещи процесните отчетни
периоди, ищецът е начислил стойност за определено потребление на мобилни услуги,
но не са ангажирани доказателства, че електронни съобщителни услуги на
претендираната стойност действително са били предоставени на ответника.
Представените фактури са частни свидетелстващи документи, едностранно съставени
от ищеца и съдържащи изгодни за автора им обстоятелства (за доставка на определено
количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания), поради което
същите не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните с тях права
и задължения, а формалната им доказателствена стойност се отнася единствено до
факта на писменото изявление и неговото авторство. Документите не са подписани от
длъжника и не съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно
установяват само наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност,
но не и реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане.
При липсата на признание от ответника на твърдяната от ищеца доставка на мобилни и
далекосъобщителни услуги, посочените едностранно съставени от страната документи,
съдържащи изгодни за нея факти, не са достатъчни, за да докажат пълно и главно
извършено от ответника потребление в претендираното количество.
По делото не са представени други доказателства и не са направени
доказателствени искания в подкрепа на тези твърдения на ищеца, като следва да се
посочи, че в заключението по СТЕ е даден отговор относно начина на отчитане на
месечното потребление на абонатите за всяка мобилна услуга при определяне на
трафичните данни и включването им в клиентските фактури, но вещото лице описва
генерално процеса по трансфер на трафичните данни между мрежовите елементи,
респективно тяхното остойностяване, без да анализира в конкретика таксуваното
потребление на ответника за разговори, съобщения и интернет, нито респективно
начислените суми с посочено основание „други такси“. По изложените мотиви, съдът
7
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта на изпълнение на
договорното му задължение да предостави услуга на претендираната стойност в
посочените периоди. Ето защо, в тежест на ответника не е възникнало парично
задължение за заплащане на начислените в приложените фактури далекосъобщителни
услуги и т.нар. „други такси“, поради което предявеният иск в тази част е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен за сумата от 512,94 лв.,
представляваща сбор от начислените в посочените по-горе и представени по делото
фактури месечни абонаментни такси, като за разликата до пълния предявен размер от
715,57 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявената претенция с посоченото правно основание в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключените договори,
респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна по същите/, че е
била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените
задължения от ответника, както и какъв е размерът на неустойката по всеки договор за
исковия период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си.
По делото са представени сметки ********* и ********* от 30.11.2021г., сметка
********* от 03.12.2021г., и от 10.04.2022г. сметки *********, *********, *********,
*********, *********, *********, *********, *********, ********* и *********, в
които са обективирани начислени от ищеца на името на ответника неустойки и
обезщетение за обработка на просрочени задължения в общ размер от 2 203,01 лв., но
от съдържанието на документите не става ясно коя неустойка по кой договор,
респективно приложение към него е начислена, съответно на какво основание и за
какъв период. При липсата на други данни следва да се приеме, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на предпоставките за възникване на претендираните от него
неустоечни вземания, поради което искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
За пълнота на изложението и с оглед посоченото в исковата молба основание за
начисляване на неустойка поради предсрочно прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя следва да се отбележи, че действително
съгласно клаузата на чл.54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни
мрежи на „А1 България“ ЕАД (приложими към сключения между страните договор),
8
договорът се счита едностранно прекратен от страна на оператора в случай на забава в
плащането на дължимите суми от абоната с повече от 124 дни. Съобразно клаузите на
т.4.5 от Договор №********* от 18.05.2020г., препращащ към съответното
приложение, конкретно т.6.1. от Приложение №1 от 17.03.2020г., Приложение №1 от
27.10.2020г., т. 8.3. от Приложение №1 от 28.01.2021г., т. 8 от Приложение №1 от
09.02.2021г., т. 7 от Приложение №1 от същата дата 09.02.2021г. и т. 9 от Приложение
№1 от 11.11.2021г., сключени между страните, в случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора или общите условия, в това число, ако по
негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от
датата на прекратяването му до изтичане на определения срок на договора.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението
задължителни тълкувателни разяснения, преценката дали една неустойка е нищожна от
гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение, какъвто е процесният, развалянето няма
обратно действие, като за бъдещ период прекратилият договора кредитор има право на
обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е
съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените
разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде
високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално
предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. По делото не са наведени твърдения,
нито са представени доказателства за извършени високи разходи или получавана
висока печалба. Напротив, в хипотезата на големи доставчици на обществени услуги
обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база (ако
такава въобще е закупувана с оглед конкретния клиент), а също и възможност за
известна оперативност в управлението на персонала. Съответно делът на спестените
поради развалянето разходи е относително висок. Не се установяват и каквито и да е
9
косвени загуби или пропуснати ползи.
Следователно, получаването на цената до края на срока на договора, особено при
прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на вероятност до
неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни услуги, доколкото
ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението на договора, а
същевременно ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна,
което несъмнено нарушава принципа на справедливост. В този смисъл – решение
№110 от 21.07.2016г. по т.д. №1226/2015г. на ВКС, I т.о., решение № 193/09.05.2016г.
по т.д. №2659/2014г. на ВКС , I т.о., решение №219/09.05.2016г. по т.д. №203/2015г. на
ВКС, І т.о. и др. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна.
Нищожността на неустоечната клауза, за която съдът следи служебно, изключва
възникването на претендираното въз основа на нея вземане за неустойка, поради което
и на това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и момента на изпадане на длъжника в забава.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг за месечни абонаментни
такси в размер на общо 512,94 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В този
смисъл следва да се приеме, че считано от деня, следващ посочения краен срок на
плащане във фактурите, ответното дружество е изпаднало в забава относно плащането
на главниците по тях, както следва: от 10.12.2021г. по отношение на задълженията по
фактура №********* от 19.11.2021г.; от 10.01.2022г. – по фактура № ********* от
20.12.2021г.; от 09.02.2022г. – по фактура №********* от 19.01.2022г.; от 11.03.2022г.
– по фактура №********* от 18.02.2022г., както и от 08.04.2022г. – по фактура
№********* от 18.03.2022г., като крайният срок на забавата е датата, предхождаща
тази на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тоест до 23.08.2022 г. Предвид
изложеното, при условията на чл. 162 ГПК, съдът намира, че мораторната лихва,
начислена върху вземанията за месечни такси за периода от 10.12.2021 г. до 23.08.2022
г., възлиза на обща стойност 29,78 лв., поради което до размера на посочената сума
акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 40,99 лв. – да се отхвърли.
10
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг за сумата от 2203,01
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора, поради което искът за
заплащане на лихва за забава върху тази главница в размер на 104,33 лв. за периода от
04.12.2021 г. до 23.08.2022 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 70,55 лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е действително платено на адв.
Лилия Ралчева, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
от 22.08.2022г. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 128,75
лв., представляваща заплатена държавна такса и възнаграждения на вещи лица по СТЕ
и по ССчЕ.
Съдът констатира, че с протоколно определение от 21.11.2023 г. на ищеца по
делото „А1 България” ЕАД е указано в едноседмичен срок от съобщението да внесе по
сметка на СРС сума в размер на 200 лв. – допълнително възнаграждение на вещото
лице Н. Х. за приетата по делото ССчЕ. До датата на постановяване на настоящото
решение ищецът не е представил доказателства да е извършил действия в изпълнение
на определението на съда, поради което и с оглед изхода на делото следва да се
приложи чл. 77 ГПК, вр. чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 164,57 лв. съобразно уважената част на исковете, а
ответникът – сумата от 35,43 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че „Ай Ен Си“
ЕООД, ЕИК *********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 01.09.2022г. по ч.гр.д.
№45542/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 512,94 лв., представляваща месечни
такси за използване на услуги по договор М6497040 от 06.03.2020г. за периода от
16.10.2021г. до 15.03.2022г., съгласно следните фактури: фактура №********* от
19.11.2021г.; фактура № ********* от 20.12.2021г.; фактура №********* от
19.01.2022г.; фактура № ********* от 18.02.2022г. и фактура №********* от
18.03.2022г., ведно със законна лихва от 24.08.2022г. до изплащане на вземането;
11
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29,78 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху вземането за месечни такси за периода от 10.12.2021г. до
23.08.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над
512,94 лв. до пълния предявен размер от 715,57 лв., иска по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 29,78 лв. до пълния предявен размер от 40,99 лв. , иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 203,01 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договор М6497040 от 06.03.2020г., както и иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 104,33 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху вземането за неустойка за периода от 04.12.2021г. до
23.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ай Ен Си“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 70,55 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №45542/2022г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 128,75 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 164,57 лв., представляваща
допълнително възнаграждение на вещото лице по приетата СТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Ай Ен Си“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 35,43 лв., представляваща
допълнително възнаграждение на вещото лице по приетата СТЕ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12