Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
02.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №9012 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.Ф.,
БУЛСТАТ ******адрес *** против А.В.С.
ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 66 334,08лв., представляваща изплатено от ГФ по щета
№210243/14.11.2012г. и присъденото по влезли в сила съдебни решения по
гр.д.№3093/2013г. на СГС, 20с-в, в.гр.д.№2989/2014г. на САС и
гр.д.№21250/2013г. на СРС обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на осн.чл.288 ал.1 т.2б.а от КЗ/отм./ сега
чл.557 ал.1т.2 б.а от КЗ е изплатил по щета №2100243/14.11.2012г. обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 66 334.08лв. на И.С.Л.,
пострадал при ПТП, настъпило на 30.04.2012г. в гр.Разлог, постановени по влезли
в сила съдебни решения, по които ответникът С. е бил трето лице помагач на
страната на ГФ.
Твърди,
че виновен за катастрофата бил А.В.С., който управлявал лек автомобил марка БМВ
модел 318 И с ДК №******под въздействие на алкохол в кръвта 1,78промила и
скорост на движение от 115км/ч в гр.Разлог. Твърди се, че ответникът е
управлявал увреждащият автомобил без сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност. При ПТП И.Л.получил травматични увреждания, които били обезщетени
от ищеца.
На
осн.чл.46 ал.7 от ГПК съдът е назначил особен
представител на ответника А.С., адв.Е.П. от САК.
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея, на осн.
чл.131 от ГПК са били връчени на адв.П.. В законоустановения срок е било упражнено правото на писмен
отговор. Оспорва се изцяло основателността и размера на предявения иск. Твърди
се, че представените от ищеца доказателства доказвали плащане по изпълнително
дело, което не изключвало възможността ответникът да е заплатил лично на
пострадалия присъдената сума. Възразява срещу включване в процесната
сума на разноските на ищеца по съдебните производства, които последният е
сторил по негова вина, защото е отказал да заплати обезщетение извънсъдебно.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното.
Видно
от представените копия от съдебни решения, пострадалият И.С.Л. не се е съгласил
с постановения отказ от изплащане на обезщетение и е предявил срещу Фонда иск по гр. д №3093/2013
г. на СГС за сумата от 100 000 лв. С Решение от 12.03.2014 г. съдът присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. ведно със законната
лихва от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер
на 52лв. по компенсация. Ответникът ГФ е бил осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1820лв. и разноски в размер на 68,25лв.
С
Решение №2447 от 30.12.2014г. постановено по гр.д.№2989/2014г. по описа на САС,
е потвърдено решението на СГС досежно присъденото
обезщетение. ВКС не е допуснал апелативното решение до касация. Решенията са
постановени при участието на настоящия ответник А.В.С. като трето
лице помагач.
С
решение от 05.03.2014г. по гр.д.№21250/2013г. на СРС ГФ е бил осъден да заплати
на пострадалия И.Л.сумата от 2073лв. имуществени вреди и 708,04лв. разноски в
производството.
Пострадалият
Л.се е снабдил с изпълнителни листи за присъдените суми, копия от които са
представени по делото. По образуваните и.д. №20157820400014/15г. и изп.д.№20157820400082/2015г.
на ЧСИ №782 при СГС, след получаване на покани за доброволно изпълнение, ищецът
е изплатил по изпълнителните дела с взискател И.Л.сума в общ размер 66 334,08лева. В
сумата влиза главници, лихви и разноски. За плащането е представена Справка по
щета №21-0243/14.11.2012г.
С
Регресна покана изх. №ГФ-РП596/18.12.2018г. ищецът
поканил ответника да възстанови платените суми, но пратката не е потърсена,
видно от Известието за доставяне на „Български пощи“.
Въз
основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 558 ал.7 вр.чл.557
ал.1т.2 от КЗ.
Съгласно
разпоредба на чл.558 ал.7 КЗ урежда хипотезата, че след изплащане на
обезщетението по чл.557 ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите
за определянето и изплащането му. Съгласно чл.557 ал.1 т.2 „а“ Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В
случая фактическият състав на правната норма е налице. Настъпилите
неимуществени вреди, причинени противоправно и
виновно от А.С. с управлявания от него автомобил, за който не е била налице
действаща към ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са
факти, установени с влезли в сила решения, чиито мотиви съгласно чл. 223 ал.2
от ГПК са задължителни за настоящия ответник в отношенията му с Гаранционния
фонд, на когото е бил помагач.
Фондът
е изплатил обезщетението на пострадалия, лихви и разноски в претендирания
с иска общ размер.
Виновният
водач дължи разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
По
делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума, поради което исковата претенция се
явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид
изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 2 653,36лв.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. и
разноски за особен представител в размер на 2520лв.
На основание изложеното Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.В.С. ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ ******адрес
*** сумата
от 66 334,08лв., изплатена от ГФ по щета №210243/14.11.2012г. и присъдено по
влезли в сила съдебни решения по гр.д.№3093/2013г. на СГС, 20с-в,
в.гр.д.№2989/2014г. на САС и гр.д.№21250/2013г. на СРС, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 08.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
А.В.С. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ ******адрес ***
разноски
в производството за държавна такса в размер на 2 653,36лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. и разноски за особен представител в размер на
2520лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: