№ 2202
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110161658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете М. Л. Т., действащо чрез
неговата майка и законен представител Л. Г. Т.а, срещу Л. Й. Т. иск за
увеличение на присъдената месечна издръжка от 120 лева на 400 лева,
считано от завеждане на исковата молба в съда - 14.11.2022 г., ведно със
законната лихва, т.к. обстоятелствата, при които издръжката е била
определена, са се изменили съществено – с нарастване на възрастта са се
увеличили потребностите на детето. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който признава исковата претенция за увеличаване на издръжката до сумата
от 200 лева, като за разликата над същата счита иска за неоснователен и
недоказан. В проведеното по делото на 01.02.2023 г. открито съдебно
заседание ответникът се явява лично, като чрез упълномощения му
процесуален представител с представено по делото пълномощно, с която
същият е упълномощен и с правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, заявява, че
максималният размер на издръжката, която би могъл да заплаща на ищеца, е
сумата от 250 лева.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане № 100320, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0320/09.04.2010 г., съставен в гр. София, район „Младост“, се установява,
че ищецът М. Л. Т. е родена на 31.03.2010 г., съответно е малолетен, както и
че същият е син на ответника.
По делото се установява, че с решение № III-91-265 от 10.12.2013 г.,
постановено по гр. дело № 19468/2012 г. по описа на СРС, 91-ви състав,
1
влязло в сила на 10.12.2013 г., Л. Й. Т. се е задължил да заплаща на детето си
М. Л. Т., чрез неговата майка и законен представител Л. Г. Т.а, месечна
издръжка в размер на 120 лева, считано от 10.12.2013 г.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищеца до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През
изминалия не малък период от време /повече от девет години/ детето е
пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване и социално-културно развитие /доколкото всеки
човек има нужда от такива/, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Това именно дава основание на съда да
приеме, че е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била
определена издръжката по смисъла на чл. 150 от СК, поради което и
последната следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези девет
години обичайни, според възрастта, нужди на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В настоящия случай от събрания по делото доказателствен материал –
приобщените писмени доказателства, се установява, че М. Т. е ученик в
2
шести клас, като посещава допълнително курс по БЕЛ и математика на обща
стойност 1 770 лева. Бащата – ответник по делото, е в работоспособна
възраст, трудоспособен е, като от служебно изискани от съда справки от НОИ
и НАП е видно, че средномесечният му осигурителен доход за периода м.
11.2021 г. – м. 10.2022 г. е в размер на сумата от 2 580,22 лева и не са налице
данни за прекъснато трудово правоотношение. За периода м. 12.2021 г. – м.
11.2022 г. средномесечният осигурителен доход на майката е в размер на 1
925,36 лева. Установи се също, че след постановяване на решение № III-91-
265 от 10.12.2013 г., постановено по гр. дело № 19468/2012 г. по описа на
СРС, 91-ви състав, за ищеца е възникнало алиментното задължение и към
други лица, а именно – към децата му Божидар Л. Т. и Йоанна – Мария Л.а
Т.а, родени на 11.05.2014 г.
Предвид горното и като съобрази нуждите на ищеца и възможностите на
ответника, включително алиментното му задължение, съгласно разпоредбата
на чл. 150 от СК, съдът приема, че последният може да заплаща на детето М.
Л. Т. месечна издръжка в размер на сумата от 270 лева, считано от 14.11.2022
г. - датата на исковата молба /съобразно искането в тази насока и с оглед на
задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г./. Присъдената издръжка се
дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Исковата претенция за увеличаване на присъдената издръжка, дължаща
се от родител на ненавършилото му пълнолетие дете, за разликата над 270
лева до пълния предявен размери от 400 лева, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
При този изход на спора на страните се следват разноски по правилата на
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК, като присъждането на такива е
претендирано единствено от ищеца - за адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на сумата от 400 лева, като са представени доказателства за
действителното й заплащане. Поради което, при съобразяване уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на сумата от 214,29 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се
възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 216
лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № III-91-265 от 10.12.2013
г., постановено по гр. дело № 19468/2012 г. по описа на СРС, 91-ви състав,
влязло в сила на 10.12.2013 г., в полза на М. Л. Т. месечна издръжка в размер
на 120 лева на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Л. Й. Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
М. Л. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л. Г.
Т.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 270 /двеста и
седемдесет/ лева, считано от 14.11.2022 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в останалата й част за разликата до пълния предявен размер от 400
лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Й. Т., ЕГН **********,
да заплати на М. Л. Т., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител Л. Г. Т.а, ЕГН **********, сумата от 214,29 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Й. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 216 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 15.02.2023 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 15.02.2023 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4