РЕШЕНИЕ
05.12.2018 г.,гр.София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,ГО,ІV
А въззивен състав в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При
секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия
ТАШЕВА сложи на разглеждане въззивно
гр.д.5437 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.01.2018 по гр. д. № 75391//2016
г. по описа на СРС, 55 състав ОТХВЪРЛЯ, предявеният от БДЖ - Т.П.“ ЕООД - Поделение за Т.П.
София, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „********, съдебен
адрес:***, срещу Н.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.Б./, иск с правно основание
чл.203, ал.1 вр.чл.210, ал.З КТ за заплащане на сумата 850.18 лева -
имуществена вреда, нанесена по небрежност от ответника на ищеца при изпълнение
на трудовите задължения, която вреда е в размер на стойността на 634.7 литра дизелово гориво, за което е допуснат преразход
за периода м.май - м.юни 2016г„ ведно със законната лихва върху сумата от
23.12.2016г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ТПК, БДЖ - Т.П.“
ЕООД - Поделение за Т.П. София да заплати на Н.К.М. сумата 800.00 лева - разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Осъжда БДЖ-Т.П. ЕООД-Поделение за
Т.П. София да заплати на СРС 200 лв.възнаграждение за вещо лице.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца като се твърди,че същото е неправилно,незаконосъобразно
и необосновано.От транспортната техническа експертиза се установявало,че нормите
за разход на дизелови локомотиви се изработвали на база проведени експерименти
при различни видове влакова работа маневра,горещ престой в различни сезони на
годината,след което се прилагат,т.е. нормите за разход посочени в ИТПС 490/2012
г.са постижими.Неправилно е тълкуван чл.52 от ИТПС 490/2012 г.Енергийната
комисия,в самото заседание извършвала сравнение и анализ на разхода на гориво за конкретния машинист
при обслужваните от него влакове през предходен период при сходни условия и
изготвяла доклада на база разгледаните в самото заседание справки и съдържал
констатираните обстоятелства.Действително нивомерната система не била съвършена,според
вещото лице,но допустимото отклонение от 7 % коригирало несъвършенствата на
нивомерната система.
Моли да се отмени
решението и да се уважат исковете..Претендира разноски .
Въззиваемият не е подал отговор,но в съдебно заседание
оспорва въззивната жалба.Не претендира разноски .
Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск за реализиране
ограничена имуществена отговорност на работника Н.М. за причинени вреди на
работодателя "БДЖ-Т.П." ЕООД - Поделение за Т.П. София.
Съобразно чл. 203, ал. 1 КТ, работникът
отговаря имуществено пред работодателя за вредите, причинени по небрежност при
и по повод изпълнение на трудовите задължения. Неговата отговорност е
ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, по отношение на
ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение, а
отчетниците - до размера на три месечни трудови възнаграждения или при липси -
в пълен размер. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по
правилата на чл. 210 КТ - чрез издаване на заповед, с която се определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя, като само
при оспорването ѝ в срока по чл. 210, ал. 3 КТ се открива възможност за
работодателя да предяви иск против служителя пред съда, какъвно е настоящият
случай. Съгласно събраните по делото доказателства работодателят е изпълнил
предвиденото в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 КТ производство, приключило с
издаване на Заповеди № 161,162 и 163/18.10.2016 г. и № 213 и 229/2.11.2016 г.
за налагане на имуществени санкции спрямо ответника, с които е определено
основанието и размера на отговорността му. Същите са издадени в предвидените в
закона срокове и в едномесечен срок е постъпило възражение от работника като
предпоставка за развитие на съдебното производство за реализиране ограничената
имуществена отговорност на работника по чл. 210, ал. 3 КТ.
За да бъде
уважен предявения иск, работодателят следва да докаже наличието на трудово
правоотношение между страните, по силата на което ответникът - работник да
изпълнява отчетнически функции - задължение да събира, съхранява, разходва или
отчита парични или материални ценности в длъжностното си качество; настъпване
на вреда, изразяваща се в реално претърпяна имуществена загуба и размер на
същата; противоправно поведение на работника, довело до настъпването на вредата
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/;
причинна връзка между противоправното поведение и неговия резултат - вредата.
Не подлежи на доказване от страна на работодателя небрежността като форма на
виновно поведение на работника, но тази законовата презумпция за виновност може
да се обори от ответника, като докаже, че вредата не се дължи на негови
действия или бездействия, а е налице обективна причина за увреждащия резултат.
Първата
предпоставка за уважаване на предявения иск е доказана от ищеца, тъй като между
страните по делото не се спори относно обстоятелството, че са в безсрочно
трудово правоотношение, като в длъжностната характеристика на ответника -
"машинист, локомотивен, влакова работа ІІІ гр." в Локомотивно депо
гр. Дупница - експлоатационен пункт София при ПТП -София, е посочено, че носи
отговорност за наличното количество гориво в резервоара на локомотива и е
материално отговорно лице. По отношение на останалите обаче не е налице пълно и
главно доказване от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за
тези факти.
От събраните
по делото доказателства - Доклад с рег. № 93-00-3660/30.07.2015 г. и Доклад с
рег. № 93-00-3660/10.08.2016 г. на инж. Т.С.и инж. И.П..,Протокол 11/04.07.2016
г., Протокол № 12/1.08.2016 г. от заседание на Енергийната комисия и
заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза се
установява, че при извършена проверка на пътните листове е констатиран
преразход на гориво. Тези данни са установени от проверката на цитираните пътни
листове, техническо нормиране на разхода на гориво по тях, както и разшифровка
на контролната лента на влаковете за съответните локомотиви. Изчисленията обаче
са направени съгласно формули и стойности по приложената към делото ИТПС
490/2012 г., която определя само относителния разход на гориво, което един
локомотив може да изразходи в даден участък при съответните маневри, престой,
тягови нужди и т.н.
В цитираната
инструкция - чл. 39, ал. 1 и, ал. 2 се посочва, че за локомотивите, приключили
месеца с преразход, енергийната комисия в локомотивното депо анализира подробно
причините за преразхода и при доказана неправилна работа или злоупотреба с
гориво, на допусналите преразход локомотивни бригади се търси имуществена и
дисциплинарна отговорност, а в случай, че преразхода се дължи на влошено
техническо състояние на локомотива и причината за това влошаване е некачествено
извършени ремонтни дейности, отговорност и санкции се налагат на съответната
ремонта бригада. З а да се установи дали има преразход или икономия, е
необходимо да се извърши сравнение и анализ на разхода на дизелово гориво за
конкретния машинист при обслужваните от него влакове през предходния месец,
както и на процентно отклонение на нормирания разход на дизелово гориво за
всички повески, обслужени с конкретния локомотив през предходния месец, както и
справка за констатирани нарушения по пътния лист, след което топлотехникът
изготвя обобщен доклад, съдържащ всички констатирани обстоятелства и посочване
на конкретно допуснатите нарушения от длъжностните лица - чл. 55 от ИТПС
490/2012 г. По делото не са представени доказателства от ищеца за извършен
анализ от енергийната комисия за причините за преразхода с конкретни нарушения
от страна на ответника. Освен това по отношение на пътните листове са
представени само Доклад за проверка на
пътни листове и Протокол от заседание на Енергийната комисия, които не съдържат
никаква конкретика относно поведението на ответника, а се ограничават
единствено до констатация за преразход на гориво, с посочена причина "лош
начин на управление на локомотива". В този смисъл не е доказана в
условията на пълно и главно доказване и претърпяната от ищеца вреда.
Поради
изложените съображения за недоказване на противоправно поведение от страна на
ответника, респ. претърпяна вреда за ищцовото дружество, не може да се изследва
и установи наличието и на причинна връзка между поведението му и резултата от
него. Именно затова е неоснователно и твърдението на въззивника, че констатирането
на преразход е достатъчно за ангажиране отговорността на ответника.
Установяването на причината за допуснатия преразход е от съществено значение, тъй
като от нея зависи кое лице и по кой ред може да бъде реализирана съответната
отговорност /ограничена или пълна имуществена отговорност/. Доводите на
въззивното дружество, че не е необходимо посочването на всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, чрез което е допуснато конкретно
неизпълнение на трудовото задължение, биха били релевантни, ако доказателствата
по делото позволяват изключването на обективна причина или престъпно
посегателство върху имуществото на работодателя като причини за преразхода.
Поради
изложеното и при съобразяване на неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът приема за недоказан в пълнота фактическия състав за реализиране
на търсената ограничена имуществена отговорност. Районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба - оставена без уважение.
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК право на
разноски има въззиваемият, който не е претендирал присъждане на такива и съдът
не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 25.01.2018 по гр. д. № 75391//2016 г. по описа на СРС, 55 състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.