№ 12839
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110164482 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Н.
Н. Н,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Д. М.,с адрес
гр.С,против „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Ф Д,с искане за прогласяване недействителност на
договорна клауза по чл.4 от приложение № 5 към договор за потребителски
кредит № ***** относно заплащане на неустойка при непредоставяне на
поръчител в размер на 3,28 лева дневно,но не повече от 10% от стойността на
кредита,на клаузата по приложение № 3,според която заемополучателят
следва да заплати 50 лева такса за ВИП обслужване,както и осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лева,предявена като частичен
иск от 98,50 лева като заплатена без основание ( след допуснато увеличение
на иска по размер по чл.214 от ГПК искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД се
явява предявен за сумата от 87 лева ).
В исковата молба се твърди,че на 23.01.2023 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит № *****,а според чл.4 от приложение 5 към
договора заемополучателят е длъжан да предостави обезпечение като при
непредставяне на обезпечение възниква дължимост на неустойка. Ищцата Н
сочи,че уговорената заемна парична сума е 500 лева,а срокът за издължаване
– един месец. Според ищцата Н в предоставения погасителен план е включен
общ размер на задължението от 665,16 лева,от които 500 лева главница,16,66
лева възнаградителна лихва,50 лева такса за преференциално обслужване и
98,50 лева неустойка. В исковата молба са изложени твърдения,че клаузата за
неустойка противоречи на императивни правила на ЗПК и се явява
недействителна. Твърди се,че чрез уговаряне на неустойката заемодателят
реализира скрита печалба,а същевременно се цели заобикаляне
1
разпоредбата,регламентираща максимален размер на ГПР. Ищцата Н сочи,че
такава клауза за неустойка не съответства на типичните за неустойката
функции,поради което е нищожна. В исковата молба са изложени
твърдения,че при сключване на договора е подписано и приложение №
3,според което е уговорено заплащане на 50 лева за ВИП
обслужване,изразяващо се в удължено работно време и участие в промоции
или томболи. Според ищцата уговарянето на такса за дейности,свързани с
предоставянето и управлението на кредита нарушава императивната
забрана,установена в ЗПК за начисляване на такси за дейности,свързани с
предоставянето на заема. Ищцата твърди,че сумата от 5 лева,предявена като
частичен иск от 98,50 лева е платена без основание. В хода на производството
по реда на чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на иска по размер от 5 лева
на 87 лева. Ищцата моли съда да уважи предявените искове.
В срока за представяне на писмен отговор е депозиран такъв от
ответника със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че с
подадената искова молба се е достигнало до недопустимо съединяване на
установителни искове с осъдителни искове. Твърди се,че за ищцата липсва
интерес от предявяване на установителните искове. Оспорени са твърденията
уговорената неустойка да е недействителна като ответникът изразява
становище,че чрез клаузата за неустойка нито се нарушава ЗПК,нито ЗЗП.
Твърди се,че неустойката е уговорена поради липсата на поръчители или на
баН гаранция. Оспорен е и искът за недействителност на клаузата,пораждаща
задължение за такса от 50 лева поради ВИП обслужване. Твърди се,че таксата
се начислява за допълнителни услуги,несвързани с договора за заем.
Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за потребителски кредит № *****,сключен на
23.01.2023 г. между „А“АД,като кредитор,и Н. Н. Н,като
кредитополучател,съгласно който кредиторът се задължава да предостави в
заем парична сума от 500 лева за срок от един месец – до 22.02.2023 г.,като
възниква дължимост на следните парични суми – 500 лева главница,16,66
лева договорна лихва,50 лева такса,98,50 лева неустойка за непредоставяне на
обезпечение. Към договора са представени приложение № 3 Условия за
ползване на пакет П,както и приложение № 5.
Видно от разписка от 23.01.2023 г.,“А“АД нарежда сумата от 500 лева
по сметка на Н. Н. Н.
Установява се,че на 26.01.2023 г. Н. Н. Н заплаща на „А“ сумата от 587
лева.
Приети са общи условия на „А“АД,приложими към договорите за
потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковете за прогласяване недействителност на
договорни клаузи по сключен между страните договор :
2
Софийският районен съд счита,че за ищцата Н е налице правен интерес
от предявяване на исковете за прогласяване недействителност на договорни
клаузи. В хипотезата,когато страна по договорно правоотношение твърди,че
договорна клауза е недействителна,тази страна има правен интерес от
прогласяване недействителност на съответната договорна клауза,за да бъде
установено в отношенията между страните,че договорната клауза не би могла
да породи правни последици,респективно да бъде преустановено прилагането
на тази договорна клауза. Съдът намира,че страната,която се позовава на
недействителност на договорно правоотношение или на отделни клаузи от
договорно правоотношение може да предяви иск за прогласяване
недействителност на същите като в настоящия случай не се достига до
еднаквост в предмета на установителните искове и на осъдителния иск – в
производството по установителните искове подлежи на разглеждане въпросът
дали отделни договорни клаузи се явяват недействителни,докато в
производството по осъдителния иск подлежи на разглеждане въпросът дали
парична сума е заплатена при липса на основание. Така мотивиран,съдът
счита,че установителните искове са допустими за разглеждане.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за прогласяване
недействителност на договорна клауза по чл.4 от приложение 5 към договора
за кредит е доказана по основание и подлежи на уважаване. Според
представеното по делото приложение се установява,че страните са уговорили
като обезпечение по договора за кредит заемополучателят да осигури
поръчители,които да отговарят на посочени изисквания или да бъде
представена баН гаранция,а при неизпълнение на това договорно задължение
е уговорена неустойка в размер на 3,28 лева на ден за всеки ден без
обезпечение до окончателното изплащане на паричната сума като неустойка е
дължима дори при предсрочно погасяване на задължението. Софийският
районен съд приема,че така уговорената неустойка противоречи на типичните
за неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,поради
което тази договорна клауза се явява нищожна. Неустойката представлява
договорен способ,съгласно който страните уговарят при сключване на
договора по какъв начин ще бъдат осигурена обезвреда за едната страна по
договора при допуснато неизпълнение на другата страна по договора като при
постигната уговорка за неустойка страната,в чиято полза е уговорена не е
длъжна да доказва вредите си освен ако не твърди,че са настъпили вреди в
такъв обем,при който неустойката не покрива всички действително
претърпени вреди. В настоящия случай съдът приема,че начисляването на
неустойка поради неосигурено и непредоставено обезпечение представлява
форма на реализиране на скрита печалба,а по начина,по който е уговорена
клаузата за неустойка,чиято дължимост възниква непосредствено след
сключване на договорното правоотношение страната заемополучател е
лишена от възможността да прецени общия размер на задължението към
сключване на договора. Съдът счита,че кредиторът следва да извърши
преценка за платежоспособността на всяко лице,което кандидатства за
кредит,както и за потенциалния риск относно допускане неизпълнение на
задължения по договора за кредит и ако прецени,че такъв риск е налице
предоставянето на обезпечение следва да бъде реализирано към сключване на
договора,докато начисляването на неустойка поради непредставяне на
обезпечение не съответства на обезпечителната функция. Начисляването на
3
такава неустойка не осигурява правото на кредитора да получи дължимите по
договора за заем суми,а единствено увеличава общия размер на дълга. Не
могат да бъдат споделени доводите на ответника,релевирани в писмения
отговор,че уговорената неустойка има компенсаторен характер предвид
допуснатото неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на
поръчители или на баН гаранция. Уговарянето на договорна клауза за
неустойка,при която дължимост на неустойка възниква независимо дали
заемополучателят изпълнява точно или допуска неточно изпълнение на
задължението си да върне заемната парична сума не съответства на
присъщите на неустойката функции и тази договорна клауза се явява
недействителна.
Софийският районен съд намира за недействителна и клаузата,според
която се начислява такса от 50 лева за ВИП обслужване. От приложение 3
към договора,което регламентира условията за ползване на пакет П се
установява,че са включени дейности по предоставяне на услуги в удължено
работно време,известяване настъпване на падежна дата,предоставяне на
информация за преференциални условия или бъдещи промоции,възможност
за получаване на удостоверение за актуален дълг или за липса на
задължения,възможност за участие в томболи и награди. Софийският районен
съд счита,че уговарянето на такса относно услуги по договора за
кредит,свързани с обслужването на кредита,уведомяване за погасителни
вноски,издаване на документ относно размера на дълга или относно липсата
на задължения противоречи на императивна правна норма и поради тази
причина договорната клауза,регламентираща дължимост на такса за ВИП
обслужване е недействителна. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да
уговаря дължимост на такси само за дейности,които представляват
допълнителни услуги,а по повод усвояването или обслужването на договора е
забранено начисляването на такси. Цитираната разпоредба има императивен
характер,уговорена е за защита на потребителя и не е допустимо
договор,сключен с потребител да съдържа клауза,която противоречи на
закона. В настоящия случай описаните дейности,за които се начислява такса
ВИП обслужване представляват такива по обслужване на кредита,т.е.
свързани са непосредствено със заемното правоотношение и поради тази
причина противоречи на закона начисляването на такси за тези дейности.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция за
прогласяване недействителност на клаузата е доказана по основание.
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказването,че парична сума е заплатена,но е заплатена без
основание. В хипотезата на предявен иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
страната ищец твърди,че към момента на плащането същото се е явявало
реализирано без основание,респективно подлежи на възстановяване.
Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената
тежест,съдът приема,че в тежест на ищцовата страна е възложено
доказването,че е реализирала плащането,а в тежест на ответната страна е
възложено доказването,че има основание да получи плащането. Страните не
спорят,а и от представено по делото преводно нареждане се установява,че
ищцата Н е заплатила сума в размер от 87 лева,надвишаваща размера на
заемната парична сума,т.е. ищцата е доказала факта на плащането.
4
Следователно преценката дали искът е основателен е дали ответникът в хода
на производството е ангажирал доказателства,установяващи наличието на
основание да получи плащането. Съдът счита,че ответникът не е провел
пълно доказване наличието на основание да получи паричната сума в размер
от 87 лева,в която насока следва да бъде отчетено,че съдът възприема
договорните клаузи за неустойка и за такса ВИП обслужване за
недействителни,съответно платените по тези договорни такси парични суми
представляват платени без основание парични суми. Така мотивиран,съдът
намира,че искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на уважаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по иск,предявен от Н. Н.
Н,ЕГН **********,с адрес гр.С срещу „А“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Ф Д договорна клауза за
неустойка по чл.4 от приложение 5 към договор за кредит № *****.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по иск,предявен от Н. Н.
Н,ЕГН **********,с адрес гр.С срещу „А“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Ф Д договорна клауза за такса
ВИП обслужване,уговорена съгласно приложение № 3 към договор № *****-
Условия за ползване на пакет „П“.
ОСЪЖДА „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Ф Д да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД на Н. Н. Н,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 87 ( осемдесет и седем
) лева,ведно със законната лихва върху главницата от 5 лева,предявена като
частичен иск – считано от предявяване на иска – на 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,а в частта за разликата над 5 лева до
пълния претендиран размер от 87 лева – считано от увеличението на иска – на
29.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5