Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2145
гр. Русе,
18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
25-ти ноември през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1033 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на
01.12.2016 г. ответникът сключил с трето-неучастващо в делото лице договор за потребителски
паричен кредит №***. С договори за цесия между третото лице и Изи Асет Мениджмънт АД, а
впоследствие между тях и ищеца на последния били прехвърлени вземанията срещу
ответника като неизправен кредитополучател по договора за кредит. Същите
били в размер 2340.26 лв. - главница, 418.98 лв. - договорна лихва от
07.01.2017 г. до 27.01.2018 г., 114,60 лв. -
такса за оценка на досие, 586,43 лв. – такса за услуга кредит у дома за периода
от 14.01.2017 г. до 27.01.2018 г.,
1368,30 лв. - такса услуга кредит у дома за събиране на вноски за същия период
и 275,13 лв. - обезщетение за забава за периода от 08.01.2017 г. до подаване на
заявлението по ч.гр.д № ***/2018 г. по описа на РсРС, по което претендирали сумите
по реда на заповедното производство. По същото заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за
установяване на задължението му по исков ред, което се претендира с иска по настоящото
производство. Ищецът претендира и за присъждане на разноските по делото. В исковата молба изрично е посочено, че
кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем поради неплащане на погасителни
вноски.
Ответникът Д.Х.С. е редовно призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не се
явява. Назначеният му особен представител адв. Д. не е подал отговор на
исковата молба. Моли съда да постанови справедливо решение съобразно
представените доказателства като не оспорва предоставянето на кредита.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/2018 г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4017/02.11.2018
г. срещу Д.Х.С. да заплати на кредитора “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 2340.26 лв. - главница по сключен с „Провидент
Файненшъл България ООД договор за потребителски
паричен кредит №***/01.12.2016 г., 418.98 лв. - договорна лихва от 07.01.2017 г.
до 27.01.2018 г., 114,60 лв. - такса за оценка
на досие, 586,43 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 14.01.2017
г. до 27.01.2018 г., 1368,30 лв. - такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на вноски за същия период и 275,13 лв. - обезщетение
за забава за периода от 08.01.2017 г. до подаване на заявлението по ч.гр.д № ***/2018
г. по описа на РсРС. По делото е представен препис от въпросния договор от
01.12.2016 г., от който е видно, че на ответника е предоставен паричен заем
/кредит/ в размер на 2500 лв., а той се е задължил да върне заемната сума, заедно
с договорените такса за разглеждане на кредита/оценка на досие/, договорена
лихва, както и такса за услуга „Кредит у дома“, всичко в общ размер от 5250,37 лв.,
на 60 анюитетни седмични погасителни вноски, от които 59 вноски в размер на 87,51
лв. и една вноска в размер на 87,48 лева. Договорът е подписан от договарящите страни и не
е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че ответникът е усвоил
отпуснатия заем, както и че е преустановил плащанията по кредита.
По делото са представени и писмени доказателства за прехвърляне на вземания
(цесия) от „Провидент Файненшъл България
ООД на Изи Асет Мениджмънт АД, а впоследствие и от тях на ищеца и
уведомителни писма до ответника за извършените цесии, с оглед на което съдът приема,
че ищецът в качеството си на цесионер има всички права на кредитор.
С оглед изложеното съдът счита, че по делото са доказани правопораждащите
за правата на ищеца факти – договор за кредит, изпълнение на задълженията на
кредитора по него и цедиране на вземанията му срещу длъжника на ищеца. С оглед
на това, че договорът за кредит е за потребителски кредит следва да се извърши
и служебна проверка за действителност на същия с оглед особените изисквания на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1
т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният
план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план
се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
При тези съображения спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното
в процесния договор относно размера на седмично плащане с изключение на последното
– 87,51 лв., размера на последното плащане – 87,48 лв., срока на договора – 60 седмици,
падеж на първото плащане 10.12.2016 г. и падеж на определен ден (сряда) на всяка
следваща седмична погасителна вноска, обективира погасителен план по смисъла на
чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация
за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК,
за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока
за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато
е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера
на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява
главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща
с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 87,51 лв., съставляваща
размер на седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как
се формира сумата от 87,48 лв. – последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо
от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява,
че общата сума от 5250,57 лв. е сбор от сумата от 2 500лв. – главница по договора,
сумата от 125 лв. – такса за оценка на досие, 493,14 лв. – общ размер на фиксираната
лихва и сумата от 2132,43 лв. – такса за услугата „Кредит у дома“, не е посочено
в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите
и допълнителните разходи. Включително таксата „Кредит у дома“ следва да бъде отразена
в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски
кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на
действие на договора за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става
ясно как се определя размерът на таксата „Кредит у дома“ в двете й разновидности
– за предоставяне кредита в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като
няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице
пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото
на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Освен това клаузите за дължими от ответника такси „Кредит у дома“ и такса за
оценка на досие са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата
на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите
„Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата
част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната
клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер
не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор
спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно
ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането
им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК. Освен това не са ангажирани доказателства
за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство,
за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна същност представлява
дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът
намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен
само за сумата от 2340.26 лв. - главница
по сключен с „Провидент Файненшъл България
ООД договор за потребителски паричен кредит №***/01.12.2016 г., но не и
по отношение на останалите претендирани суми, за които следва да се отхвърли.
Разноските по делото, вкл. и за държавна такса, следва да се разпределят
между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу Д.Х.С., ЕГН:**********
*** за сумата от 2340,26 лв. – неизплатена главница по сключен с „Провидент
Файненшъл България ООД договор за потребителски
паричен кредит №***/01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху същата от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираните 418,98 лв. - договорна лихва от
07.01.2017 г. до 27.01.2018 г., 114,60 лв. -
такса за оценка на досие, 586,43 лв. – такса за услуга кредит у дома за периода
от 14.01.2017 г. до 27.01.2018 г.,
1368,30 лв. - такса услуга кредит у дома за събиране на вноски същия период
и 275,13 лв. - обезщетение за забава за периода от 08.01.2017 г. до подаване на
заявлението по ч.гр.д № ***/2018 г. по описа на РсРС.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН:**********
*** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 387,10
лв. – разноски по настоящото дело съразмерно на уважената част от иска,
както и сумата в размер на 69,65 лв. – разноски по заповедното
производство по ч.гр.д № ***/2018 г. по описа на РсРС съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН:********** *** да заплати по сметка на Русенски районен съд
държавна такса от 112,79 лв.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
“Лабиринт“, ет.2, офис 4 да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса
от 133,47 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: