№ 324
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20233100900055 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
3899/14.02.2023г. на З. Т. Т. с ЕГН ********** от ****, чрез пълномощник
адв.С. С. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, представлявано от М.К. – изпълнителен директор, с която, на
осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, е предявен иск за осъждане на
ответника да й заплати :
Сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2021г. в гр.Варна по вина
на П. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. * като водач на МПС – л.а. „**“ с рег. №
**, изразяващи се във фрактури на двете кости на дясната предмишница в
долния отдел (към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на
движението на горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при
правилно протичане на възстановителния период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред
ответника – 16.09.2021г. до окончателното плащане на задължението и
Сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
1
ищцата имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение по фактура
№ 45414 от 16.08.2021г. за заключваща плака и табуларна плака, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията пред ответника – 16.09.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
В исковата молба се излага, че на 12.08.2021 г. П. Й. Б. привел в
движение лек автомобил „**" с peг. № **, като се движел с него по път „9004,
км. 5" (пътя, свързващ гр. * и гр. Варна), в посока на движение към гр. Варна.
Около 08:20 часа на 12.08.2021 г. се намирал в района на местността
„Орехчето", като се движел с управлявания от него лек автомобил в дясната
лента за движение на пътното платно. Пътят бил сух, а времето ясно, като в
този участък пътят бил праволинеен и било въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ час. В същото време ищцата предприела пресичане на
пътното платно на път „9004, км. 5", непосредствено след спирка „Рибарска".
Водачът Б. я забелязал още със стъпването й на пътното платно, като същата
се намирала на разстояние от 73, 63 метра от автомобила в момента на
стъпването й върху пътя. Въпреки, че възприел стъпването от страна на
ищцата на пътното платно, Б. не задействал незабавно спирачната уредба на
автомобила, като това той направил едва на разстояние от 15, 95 метра от
мястото, където пресичала пешеходката, като същевременно намалил
скоростта на автомобила до 30 км/ час. Тази несвоевременна реакция на
водача се оказала причина да не бъде предотвратен удар между управлявания
от него лек автомобил и тялото на ищцата. Самият удар се случил на около 0,
5 м. от лентата за движение на автомобила, като ищцата била ударена в
дясната част на тялото си с предната дясна част на управлявания от Б.
автомобил, конкретно в областта на фара. Вследствие на удара, тялото на
пешеходката се възкачило върху дясната част на предния капак на
автомобила, настъпило т.нар. „носене" на тялото от превозното средство и
след кратко време тялото изпаднало от дясната страна на предния капак
върху пътния банкет, където се установило в покой. Лекият автомобил
изминал разстояние от 5.30 метра след удара до установяването му в покой.
В резултат на удара ищцата получила увреждания, изразяващи се във
фрактури на двете кости на дясната предмишница в долния отдел (към
китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на
горния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца при правилно
протичане на възстановителния период. Непосредствено след ПТП З. Т. е
откарана по спешност в МБАЛ „Св.Анна – Варна“. Сочи се, че на 16.
2
08.2021г. е извършена оперативна интервенция под обща анестезия с открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, открита репозиция и
фиксация с 1 бр. заключваща плака и фиксация с 1/3 табуларна плака, след
което е извършен подслоен шев и гипсова имобилизация.
Твърди се, че с влязло в законна сила на 08.07.2022г. решение №
841/22.06.2022г., постановено по НАХД № 1944/2022г. по описа на ВРС, П. Й.
Б., като водач на л.а. ** с рег. № **, е признат за виновен в това, че е
предизвикал описаното ПТП, в резултат на което ищцата е получила средна
телесна повреда.
Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са безспорно установени.
Сочи се, че пострадалата е търпяла интензивни физически болки и
страдания, които продължават макар и с по-слаб интензитет. В резултат
ежедневието й се променило коренно, в следствие на което се затворила в
себе си, имала неспокоен сън, съпроводен с наличие на кошмари от
преживяното, налице е страх от превозни средства, страх да пресича
самостоятелно. Налице са симптоми на тревожност, потиснато настроение,
понякога и липса на апетит. Когато чуе за пътни инциденти изживява отново
това, което се е случило с нея. Налице е силен емоционален стрес, чувство за
непълноценност, невъзможност да се обслужва с увредената ръка. В тази
връзка неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки и страдания,
както и негативни психични изживявания и емоционален стрес.
Твърди се, че с писмена застрахователна претенция ищцата уведомила
Гаранционен фонд относно застрахователното събитие, с писмена
застрахователна претенция, в резултат на което пред ГФ е образувано щета
вх. № 24-01-353 от 16.09.2022г., по която липсва извършено плащане.
Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач не е
налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност, поради
което насочва иска срещу ГФ. Молбата е за уважаване на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът Гаранционен фонд е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че предявената от ищцата застрахователна претенция е образувана
щета № 22210136 от 16.09.2022г. Оспорва исковата претенция по основание и
размер; механизма на ПТП; виновното противоправно поведение на водача,
както и наличието на останалите елементи от ФС на непозволеното
увреждане.
Въвежда възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна
на пострадалата, като твърди, че тя не е предприела необходимите действия
за осигуряване на собствената си безопасност, пресичайки коридора на
движение на л.а.; навлиза внезапно на пътното платно, като се явява
непредвидимо за водача на МПС препятствие; движила се е неправилно по
пътното платно, като е предприела пресичане на неопределено за целта място
3
в нарушение на чл. 108, ал.2, чл.113 и чл.144 от ЗДвП.
Отделно, счита, че размера на претенцията е прекомерно завишен.
Оспорва претенцията за лихва, както и началната дата, считано от която се
претендира.
Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените
в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в
исковата молба досежно основателността на предявените искове.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника, в който се поддържат направените възражения в
отговора на исковата молба.
С определение № 708/05.02.2021г., постановено по т.д. № 55/2023г., по
искане на ответника, в качеството на трето лице-помагач е конституиран
делинквентът П. Й. Б. с ЕГН **********. В отговор с вх.№ 1373 от 02.06.2023
г. третото лице - помагач П. Й. Б. оспорва исковете по основание и размер и
въвежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата,
изразяващо се в пресичане на необозначено за целта място. Пресичане в
нарушение на разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, в конкретика, че на мястото
на инцидента липсва пешеходна пътека. Счита, че не са установени
неимуществени вреди, изразяващи се в съществени личностови изменения от
психологично естество, поведенчески и емоционални промени. Счита за
прекомерно завишени претендираните суми за обезщетение. Счита, че
началният момент, от който следва да бъде присъдена законната лихва за
забава е датата на исковата молба.
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на
МПС, управлявал същото без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сезиран е местно и родово
компетентен съд. Съдът приема, че предявеният иск е допустим.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
4
правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като в
случая на осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд,
съотв. решението по анхдело, постановено по реда на чл.78а от НК във
вр.чл.343а ал.1 б.а вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал. от НК, по силата на
т.15 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК е
задължително за гражданския съд относно деянието, противоправността и
виновността.
Ищецът следва да установи предпоставките за ангажиране
отговорността на Гаранционен фонд по чл.557 от КЗ; наличието на
фактическия състав на деликта, причинно-следствената връзка на получените
увреждания с процесното ПТП; претърпените болки и страдания,
включително да обосноваване размера на претендираното обезщетение.
Ответникът и трето лице-помагач на ответника следва да докажат
основателността на възраженията си срещу исковете, вкл. това за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата във въведените от тях
форми и действия.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
С присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на
престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния
съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за
гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася
по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието,
противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на
отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.
Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно
нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно
наказание, е приравнено на влязла в сила присъда (в тази насока ТР №6 от
5
06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК, т.15).
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с
допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства (напр. за
съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за
солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др.) подлежат
на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите
са събирани доказателства в хода на наказателното производство.
От приложеното по настоящото дело нахд № 1944/2022г. по описа на
ВРС се установява, че с влязло в законна сила на 05.08.2022г. решение № 841
от 22.06.2022г. съдът е признал П. Й. Б. с ЕГН ********** за виновен в това,
че на 12.08.2021г. по пътя от гр. * към гр. Варна, в района на местността
Орехчето, при управление на МПС л.а. ** с рег. № **, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно : чл.20, ал.2 от ЗДвП : Водачите на ППС са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението; чл. 116 от ЗДвП : Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. Т. Т.,
изразяваща се в фактура на две кости на дясната предмишница в долния отдел
(към китката) с разместване, довело до трайно затруднение на движението на
горен десен крайник за период от около 3,5- 4 месеца при правилно
протичане на възстановителния период, като след деянието деецът е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, при което е
извършил престъпление по чл.343а ал.1 б.а вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342
ал. от НК
За гореописаното престъпление, на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК
6
вр.чл.78а, ал.1 от НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На
осн.чл.78а, ал.4 от НК вр.чл.343г от НК му е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Не се спори, че към момента на реализиране на ПТП – 12.08.2021г. –
водачът П. Й. Б. е управлявал МПС без сключена ЗЗ Гражданска
отговорност на автомобилистите.
Ищцата З. Т. Т. представя по делото заведена, на осн.чл.380, ал.1 от КЗ
във вр.чл.558, ал.5 от КЗ, с вх. № 24-01-353 от 16-09.2022г. извънсъдебна
застрахователна претенция за обезщетяване на претърпени от нея
имуществени вреди пред ответното дружество, оценими на 40 000 лева и
имуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 12.08.2021г. в гр.Варна, по вина на водача на МПС л.а. ** с рег.
№ **, без за същото към момента на ПТП да има сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отразено е, че
искането е придружено с КП за ПТП, решение на ВРС, фактури.
Не се спори, че ответникът отказва да изплати претендираните
обезщетения. По делото липсват данни за изплатено от ответното дружество
в полза на З. Т. застрахователно обезщетение към датата на подаване на
исковата молба, както и към приключване на съдебното дирене.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищцата травматични увреждания, по нейно искане и
изслушана СМЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано и
неоспорено от страните, съдът кредитира. От представените по делото
медицински документи – фиш от Спешна медицинска помощ № 33067 от
108.2021г. ; Епикриза ИЗ № 7874/917 от 12.08.2017г., изд. от Клиника по
ортопедия и травмотология към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна,
както и талон за медицинско изделие заключваща Т- плака за радиус и 1/3
тубуларна плака се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила
Счупване на дясна лъчева и лакетна кости в долна трета определили трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 60 дни.
Контузия на главата с разкъсно-контузна рана определила разстройство на
здравето неопасно за живота. Установено е, че счупването е лекувано
оперативно, костите са наместени и фиксирани с метал, последвала е гипсова
имобилизация и рехабилитация след свалянето й. Раната е обработена
хирургично- почистена и зашита. Вещото лице докладва, че получените
7
травматични увреждания могат да се получат по описания в исковата молба
начин, както и че медицинските изделия - заключваща Т-плака за радиус и 1/3
тубуларна плака на обща стойност 2350 лева са необходими за лечението на
счупената предмишница, тъй като съединяват костните фрагменти на
счупените кости.
При извършения на 15.06.2023г. медицински преглед вещото лице
установява жена на видима възраст 80 години в добро общо състояние
ориентирана, адекватна, походка нормална без накуцване. Оплаква се от
слабост на ръката и болки при промяна на метеорологичните условия и
физическо натоварване. По дланната повърхност на дясна лъчева кост се
вижда белег с дължина 6 см. с цвета на околната кожа. В окосмената част на
главата в дясна париетална зона има едва забележим белег с дължина около
Зсм. Лека подутина в долна трета на дясна предмишница непосредствено
преди гривнената става. Движенията в дясната гривнена става са слабо
ограничени: екстензия- 70гр./норма 80гр./, флексия 80гр./норма 90гр/. В
радио-улнарна става движенията са в норма. Слабо изразена хипотрофия от
обездвижване на мускулатурата на десния горен крайник.
Експертът докладва, че към настоящия момент костите са срастнали,
движенията са възстановени в добра степен, функционалната годност на
ръката е възстановена за леки натоварвания. При рязка промяна на
метеорологичните условия и при физическо натоварване може да изпитва
болки. Хипотрафията на мускулатурата може да се преодолее с помощта на
лечебна физкултура. Няма увреждания които да останат за цял живот.
Счупените кости са съединени с помощта на две плаки и винтове, последните
не са отстранени. По желание на ищцата те могат да се отстранят оперативно,
но това не е задължително.
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания, ищцата
получава и психическа травма. Съгласно заключението на вещото лице по
проведената и приета съдебно-психиатрична експертиза, както и
допълнителна такава, преди преживения инцидент ищцата не е страдала от
психични разстройства, което се потвърждава от отсъствието на съответната
медицинска документация.
Експертът докладва, за изложеното от ищцата, че към момента на ПТП
живеела на вилата. Отишла да хвърли боклука, което било на другата спирка.
8
Видяла автомобила, който й се сторил, че е много далеко и пресякла. Била
пресякла платното, вече на тревното поле, когато връхлетял отгоре ми. След я
изписали от болницата поне 2 месеца била с гипс на ръката.
За периода след инцидента споделило, че се преместила да живее при
семейството на сина си, тъй като вече не можела да се справя сама. Не
можела да ползва пълноценно дясната си ръка. Имала нестабилна походка,
залитала, излизала с придружител. Постепенно функционирането се
възстановило, но споделя, че все още не може да вдига тежки предмети
(„торбата с покупки“) с дясната ръка, върви бавно, не се чувства сигурна при
ходене. През този период психичните преживявания са свързани най-вече с
чувството за малоценност и зависимост от околните, обективно изводими от
житейската ситуация. Не е насочвана и не се е консултирала с психиатър или
психолог по повод на психичното си състояние. Не се установяват данни за
психично разстройство. Към момента на изследването е психомоторно
спокойна. Поддържа зрителен и словесен контакт. Охотно споделя
преживяванията си. Без съзнание за психично заболяване. Цялостно
ориентирана. Възприятно-представна дейност– не споделя и не се установяват
сензопатии. Мисловният процес протича с нормален темп, правилен по
структура, апсихотичен. Емоционално – съответна. Волево – нормобулична.
Памет и интелект – в норма. Не се установяват данни за актуално психично
заболяване. Освидетелстваната споделя, че изпитва страх при пресичане на
пътното платно като пешеходец и при приближаване на бързо движещи се
автомобили. Въпреки, че излиза сама от дома си, избягва да пресича сама
улица, като обикновено е придружавана от познати или пресича заедно с
други пешеходци. Според вещото лице подобно поведение може да бъде
резултат от психотравматично преживяване, каквото за нея се явява
процесното ПТП. В заключение вещото лице докладва, че през
възстановителния период психичните преживявания на ищцата са свързани
предимно с чувството за малоценност и зависимост от околните, обективно
изводими от житейската ситуация. Не са установени данни за настъпило
психично разстройство. Не са установени данни за медицински направления/
насочване към психиатър или психолог, както и за провеждани консултации
или специфично лечение. Като психична травма може да се разглежда
споделеният от ищцата страх при пресичане на пътното платно като
пешеходец и при приближаване на бързо движещи се автомобили.
9
С оглед въведеното от ответника и третото лице-помагач на ответното
дружество възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на
пострадалата, по делото са събрани гласни доказателства и е проведена и
приета като САТЕ.
Св. И. П. Й. е син на водача на л.а. „**“ с рег. № **, и в момента на ПТП
пътувал на дясната седалка за пътници в процесния автомобил. Маршрутът
бил от гр.* за гр.Варна. Свидетелят сочи, че след преминаването на
насрещния автомобил, непосредствено зад него баща му и той виждат жена
на пътното платно. Баща му намалява скоростта до спиране на автомобила,
когато жената се блъска в машината и пада на земята. Имало кръв от
наранената й глава; тя искала на става, на той и баща му, заедно с друг водач
не й позволили до пристигането на линейката. Казала, че е добре и че
шофьорът нямал вина, тъй като те не се била огледала. Според свидетеля,
жената не се е огледала за автомобили в посока гр. Варна както преди, а и по
време на пресичането си и „буквално се блъсна в автомобила“. Св. Й. твърди,
че на мястото на ПТП няма пешеходна пътека, съотв. знаци за такава; липсва
знак за кръстовище; както и завои; има отбивки за къщи, в които живеят
хората, като счита, че вероятно жената е излязла от там.
Св. Р. Н. К. управлявал собственото си МПС в посока гр. *, когато по
пътя след с. Звездица пред автомобила му пресякла стара дама. Походката й
била достатъчно бърза за възрастна жена и „в никакъв случай“ бавна. Жената
преминала в дясна лента, т.е. лява за свидетеля, откъдето идвал другият
автомобил, който с дясната част на преден десен калник я удря и тя „хвръкна
във въздуха“. Свидетелят спрял и отишъл при нея. Тя била адекватна, но
ръката й била ударена, главата – пукната, тъй като около нея имало малка
локва кръв. Според свидетеля на мястото на ПТП нямало пешеходна пътека.
Вещото лице по САТЕ като черпи данни от събраните по делото
писмени доказателства и ДП №301/2021г. на РПУ Варна докладва, че
посоката на движение на пешеходката е била от ляво на дясно за движението
на л.а. „**“ с рег. № **, и при липса на категорични данни за хода й на
придвижване, поради което за целите на експертизата е използвана средна
скорост на движение, съобразена с пола и възрастовата група на пострадалата
пешеходка. Докладвано е, че липсват данни за пресичане по диагонал на
пътното платно. Пътния участък в зоната на видимост е бил прав, с
10
многобройни пресечки в ляво и дясно. Процесният автомобил е подминал
автобусна спирка на около 100 метра преди точката на ПТП. Диагоналната
видимост на пешеходката намираща се в лявата част на пътното платно и
автомобила, намиращ се в дясна пътна лента е била категорична. Инцидента
настъпва в светлата част от денонощието, при сухо пътно платно. Няма данни
за мъгла, нехарактерна за сезона от годината и часа на ПТП. Установено е, че
точката на ПТП е била на около 1.2 метра преди десен край на пътното платно
и на около 69 метра преди пътни знаци - забранено изпреварването и
следващи завои. Непосредствено при точката на ПТП разделителната
маркировка за пътните ленти е била единична прекъсната бяла линия, а след
позицията на описаната предна част на автомобила е била единична
непрекъсната бяла линия. На мястото на ПТП няма положена хоризонтална
или вертикална маркировка за пешеходна пътека. Няма обособени тротоари,
няма наличен банкет в дясно от автомобила, а в ляво от изходната точка на
пешеходката е налично чакалирано уширение за включване на второстепенен
път към главното пътно платно. Няма данни за естествени или изкуствени
прегради намаляващи видимостта двустранно. В ДП липсват данни за
конкретните действия на водача и пешеходката преди настъпване на ПТП-то.
Пешеходката е пресичала пътното платно от ляво на дясно за движението на
МПС-то, поради което, тя е преминала почти цялата ширина на пътното
платно преди достигане точката на удара. Ударът за тялото на пострадалата е
било в дясната й част, в зоната на десен крак и дясна предмишница. Вещото
лице разглежда два основни варианта на ПТП и един спомагателен, според
които, пешеходката попада категорично в опасната зона на автомобила при
реакция на водача, единствено при ход на пешеходката от осевата линия към
точката на ПТП. По делото няма данни поради каква причина, пешеходката
може да е забелязана едва при осевата линия от водача.
Вещото лице докладва, че няма входни данни според, които да се
определи началния момент на видимост между участниците, момента на
разграничение на действията на пострадалата като намерение за пресичане на
пътното платно на необозначено за целта място и началния момент на
аварийна реакция от страна на водача на МПС. Автомобилът е спрял без
данни за аварийно спиране или маневра, но в същия момент пешеходката не е
била прегазена, тъй като ударът е бил с ниска интензивност.
Вещото лице изчислява, че средната възможна скорост на удара е бил
11
23 км/ч като опасната зона в този случай, при липса на данни автомобилът да
е реагирал аварийно е била 10.9 метра за време от 1.7 секунди.
Доколкото по делото няма категорични данни кога е била забелязана
пешеходката, но последната не е била прегазена от автомобила, което
означава, че той е спрял макар и служебно, вещото лице разглежда две
възможности: -видимост и реакция на водача при стъпване на пешеходката на
пътното платно, до точката на ПТП -видимост и реакция на водача при
движение на пешеходката от осевата линия до точката на ПТП.
Ширината на пътното платно е била 5.9 метра, дясната пътна лента е
била с ширина 2.9 метра, а автомобилната предна лява част е била на 0.51 м в
дясно от осевата линия, от където следва, че пешеходката се е движила е
единия случай разстояние от 4.7 метра , а в другия случай разстояние от
осевата линия до точката на ПТП от 1.7 метра. Към датата на ПТП
пешеходката е била на възраст от 80 години, със среден ход от (3.2+4.1+5.5)/3
(спокоен ход/бърз ход/спокойно бягане) = 4.3 км/ч или 1.2 м/с (по делото има
данни, че пострадалата е била жизнена и енергична преди ПТП-то). При
разглеждане на първия случай на цялостно пресичане на пътното платно до
мястото на ПТП - 4.7 метра, пострадалата е била видима на пътното платно
4.7/1.2=3.9 секунди, което време е по-голямо от двете разгледани опасни зони
на автомобила (1.7- 1.83 секунди), от където може да се заключи, че в този
случай пешеходката категорично не е попадала в опасната зона на
автомобила. При разглеждане на втория случай, пресичане на пешеходката от
осевата линия до точката на ПТП - 1.7 метра, при определения й ход, тя е била
видима за водача време от 1.7/1.2 = 1.41 секунди, в който случай пешеходката
е попадала в опасната зона на автомобила, независимо от разглежданата
скорост на движение в диапазона 23-30 км/ч. По делото няма категорични
входни данни, за момента на забелязване на пешеходката от водача на
автомобила, а само данни за прав пътен участък с отлична видимост, при
пресичане на пешеходката отляво на дясно за автомобила. При трети
спомагателен вариант, дори и да се предположи, че пешеходката е станала
видима като опасност за водача при разположение около средата на лява
насрещна пътна лента, времето за движение на пешеходката от тази точка до
точката на ПТП е било - (1.5+1.7)/1.2 = 2.66 секунди, т.е. категорично не е
попадала в опасната зона на автомобила. С оглед техническите входни данни
12
по делото, пешеходката е била видима от голямо разстояние за водача, като
няма точни данни в кой момент и на какво разстояние той я е възприел като
опасност на пътното платно.
Вещото лице е установило, че по делото няма категорични данни за
началната скорост на движение на автомобила към началото на развилата се
пътна ситуация, от където е невъзможно да се определи точката на начална
реакция на водача на автомобила. В обобщение експертът е категоричен, че
развилата се ситуация кореспондира с късна реакция на водача на МПС да
намали скоростта си на движение и пропусне пешеходец, спрямо появата на
пешеходката, независимо от началните и действия - да се движи по пътното
платно или да го пресича.
В съдебно заседание след изслушване на показанията на двамата
свидетели, разпитани по искане на ответника, вещото лице пояснява, че и
двете хипотези на ситуиране на ищцата на пътното платно, които се въвеждат
с показанията на двамата свидетели, са предмет на изследване на
експертизата, съответно е докладван вариант на поведение на водача на МПС
в съответната хипотеза.
Приетите по делото писмени доказателства за извършени разходи за
медицински изделия в размер на 2 350 лева, съдът приема за относими и
необходими за провеждането на лечебния процес.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на
ищцовата страна - Г. И.ов Т., син на ищцата.
Св. Т. научава за ПТП след обаждане от приятелка на майка си, която й
гостувала на вилата. В Спешно отделение на болницата ищцата била
настанена в количка, с бинтована ръка; не говорела. Пролежала в болницата
за около седмица, тъй като била извършена операция на дясната ръка над
китката под лакътя. Били поставени шини, които не следвало да се
отстраняват поради възрастта на жената. В продължение на около 4-5 месеца
имало кризисен период на лечение и адаптация. Свидетелят я водил при
психолог, психиатър, невролог. След ПТП тя напуснала вилата и се
установила за постоянно в дома на свидетеля, тъй като вече не можела да се
обслужва качествено.
Към настоящия момент свидетелят изнася, че майка му си служи трудно
с дясната ръка, има болки дори когато я ползва, за да отреже нещо. Страхува
13
се да пресича сама пътното платно; почти винаги излиза навън с приятелка.
Особено засилен по време на оздравителния период е бил страха й да
пристъпи с крака, дори стъпало или бордюр. Станала мълчалива „нито
вървеше, нито говореше“. Понастоящем станала по-спокойна, но страха й да
стъпва останал.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на осн. чл.557, ал.1, т.2
б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, във вр. вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на Гаранционен фонд за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Както се посочи по-горе с решението по чл. 78а НК фактическият
състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от
наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК
за гражданския съд. С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения
по нахд № 1944/2022г. по описа на РС Варна съдебен акт се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищцата доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – настъпилите за нея болки и страдания от
причинените травми, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ. Доказва се липсата
на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП за
собственика на причинилия увреждането мотоциклет.
Не се спори, че ответникът не е платил по заявената от пострадалото
лице извънсъдебна претенция в срока по чл. 496 от КЗ, съотв. не е извършено
плащане и към настоящия момент.
Задължението на Гаранционния фонд да обезщети за причинените на
ищцата неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е
приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията
14
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата е възрастна жена, на 80 години; жизнена и
работоспособна; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на
вредите – здрава; придружаващо заболяване – хипертонична болест. Липсват
данни за наличие на тежки заболявания преди инцидента. Ищцата е живеела
самостоятелно; грижила се е за домакинството си; обслужвала се е сама.
Претърпяното ПТП внася в живота й рязка и неочаквана промяна, както
на физическо, така и на психическо ниво – налага се да напусне
самостоятелния си дом и да се установи трайно в жилището на сина си, при
неговото семейство. Претърпява спешна операция на увредения десен горен
крайник. Поставени са й метални импланти за фиксиране на счупените
кости, които, предвид възрастта на ищцата, не е препоръчително да бъде
изваждани. В продължение на повече от четири месеца самостоятелното й
обслужване е било затруднено; наложителна е била необходимостта от чужда
15
помощ; ограничени са били социалните й контакти.
Доказа се наличието на травми на психиката, които пречат на ищцата да
участва по нормален и адекватен начин в живота както на близките си, така и
да организира личното си пространство, тъй като се страхува да се движи в
града самостоятелно; да пресича улицата сама и без придружител. В първите
месеци след инцидента изпитвала страх дори да пристъпи крачка, макар и у
дома. Станала затворена в себе си; започнала непрекъснато да се притеснява
за близките си; влошило се качеството на съня й. Понастоящем ищцата е по-
спокойна, но болките, макар и с по-слаб интензитет, не са отшумели напълно,
включително и при слабо натоварване като носене на покупки или
домакинстване.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 32 000 лева. Съгласно заключението
на вещото лице разходите за медицински изделия са относими към лечебния
процес на пострадалата, поради което следва да бъдат възстановени в
заявения размер от 2 350 лева.
Ответникът и третото лице-помагач на ответника релевират възражение
за съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните
правила за пресичане на пешеходци, установени в чл.113, ал.1 и в чл.114, т.1
и т.2 от ЗДвП. Настоява се, че за настъпване на ПТП основна причина,
евентуално е допринесла в голяма степен самата ищца, която внезапно е
изскочила на пътното платно, предприемайки пресичане нерегламентирано за
пешеходци място, като при така създалата се ситуация ударът е бил
непредотвратим по отношение на водача.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
16
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; 3. да спазват С.ните сигнали и сигналите на
регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съгласно ал.2 извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища
в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека,
те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
При съвкупна преценка на събраните гласни доказателства и
заключението на вещото лице по приетата САТЕ следва да се приеме, че
ищцата е пресичала междуградски път при липса на пешеходна пътека.
Не се установи пешеходката да е излязла внезапно на пътното платно.
Тя е преминала почти цялата ширина на пътното платно преди точката на
удара, като за делинквента тя е била видима, макар и като силует, зад
автомобила на св. К., съгласно показанията на св. И. Й.. В показанията си,
дадени в досъдебното производство, ищцата сочи, че е видяла автомобил,
идващ в посока от * за Варна. Не се установява да е вървяла по платното
бавно или по диагонал. Не се опровергават твърденията на ищцата, че е
огледала пътното платно преди да премине по него. Същевременно
преминаването на пешеходката на необозначено място не променя
императивното изискване на закона по отношение на водача на ППС.
Възражението на ответника и третото лице помагач на ответника за
съпричиняване на вредите от пострадалата остава недоказано.
17
Лихвата за забава върху присъдените обезщетения се дължи, считано от
датата на постановения от ГФ отказ за изплащане на обезщетение –
15.12.2022г., доколкото същият е извършен преди изтичане на тримесечния
срок по чл. 496, ал.1 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната
претенция по чл.380 от КЗ (12.09.2019г.), а именно – 16.09.2022г.
По отношение на разноските:
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищицът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. С оглед изхода на иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в размер на 1739 лева, от които за държавна
такса за образуване и водене на делото и за възнаграждение на вещото лице
по СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски, които се свеждат до определяне на
възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената част на исковите
претенции и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 3276 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответното дружество разноски в размер на 173
лева, от които за възнаграждения на вещите лица по СМЕ и САТЕ, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
На третото лице-помагач на ответника не се следват разноски, на
осн.чл.78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, ДА ЗАПЛАТИ на З. Т. Т. с ЕГН ********** от ****, следните суми
1. Сумата от 32 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
18
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2021г. в гр.Варна по
вина на П. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. * като водач на МПС – л.а.
„**“ с рег. № **, изразяващи се във фрактури на двете кости на дясната
предмишница в долния отдел (към китката) с разместване, довело до
трайно затруднение на движението на горния десен крайник за период от
около 3,5-4 месеца при правилно протичане на възстановителния период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г. до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 32 000 лева до предявения размер от 40 000 лева и за
законната лихва за забава за периода от 16.09.2022г. до 14.12.2022г.
2. Сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди, произтичащи от разходи за лечение по
фактура № 45414 от 16.08.2021г. за заключваща плака и табуларна
плака, ведно със законната лихва върху главницата, считано 15.12.2022г.
до окончателното плащане на задължението, като отхвърля искането за
законната лихва за забава за периода от 16.09.2022г. до 14.12.2022г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, да заплати на адвокат С. Б. С. – Адвокатска колегия Варна
адвокатско възнаграждение в размер на 3276 лева, на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА З. Т. Т. с ЕГН ********** от **** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф Игнатиев,
разноски в размер на 173 лева, от които за възнаграждения на вещите лица по
СМЕ и САТЕ, свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК ********* гр.София, ул.Граф
Игнатиев, да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер
на 1739 лева, от които за държавна такса за образуване и водене на делото и
за възнаграждение на вещото лице по СПЕ.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковите претенции е *** с титуляр адв.С. С.
ВАК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П. Й. Б. с ЕГН
19
********** в качеството му на трето лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните и на трето лице-помагач на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
20