О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр.Асеновград,
21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕДАЧЕВ
след като се запозна с докладваното от съдията
ЧНД 912/20 г. по описа на АРС, втори наказателен
състав, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243 ал.4
от НПК.
Постъпила е жалба от Д.М.А. в качеството му на пострадал против Постановление
за прекратяване на наказателното производство на РП-Асеновград от 20.10.2020 г.,
с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно
производство № 362/2020 г. по описа на РУ на МВР- Асеновград водено за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството
е прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно възприемане
и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен
правен извод за наличието на прекратително основание поради липса на
престъпление. Твърдят се различни фактически положения от приетите от прокурора, а именно, че
процесните автомобили не са били продадени на свидетеля Р.Т. и не е получена от
пострадалия А. продажната им цена, а са
оставени с уговорката да бъдат предлагани за продажба в управлявания от него
автосалон. Искането към съда е за отмяна
на обжалваното постановление и връщане
на делото с указания относно правилното
прилагане на закона и извършване на допълнителни процесуално –следствени
действия с оглед разкриването на обективната истина.
Съдът, след като се запозна с
изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.
243 ал.3 от НПК , от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма. Разгледана по същество същата e основателна.
Досъдебното
производство е водено за престъпление по
чл. 206 ал.1 от НК, касаещо обсебване на три автомобила – два бр. Марка „Шкода
Румстър“ и 1 бр. Марка „БМВ“, собственост на Д.А. от лицето Р.Т.. В хода на разследването не е било
привлечено лице в качеството на обвиняем.
В
прекратителното постановление, след като е изложил фактическата обстановка и
анализирал доказателствата, прокурорът е приел,
че не е реализиран състава на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, от лицето Р.Т. и липсват данни за
извършено друго престъпление от общ характер, поради което е прекратил
наказателното производство. За да достигне до този извод от правна страна,
прокурорът е приел, че автомобилите на практика вече са били продадени на
свидетеля Р.Т. от пострадалия Д.А., като продажната им цена е била платена.
Затова и според прокурора, свидетелят Р.Т., като собственик на автомобили, не е
годен субект на престъплението обсебване и няма как да го е извършил.
Съдът, след преценка на доказателствата
събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод
от РП –Асеновград е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е направен при непълнота на доказателствата и
при непълно изясняване и установяване на всички правно релевантни факти,
необходими за разкриване на обективната истина. На първо място, ясно е че в
настоящия казус от гледна точка на наличието на съставомерно деяние спорът е чисто фактологически, дали
действително твърдените от свидетелите Р.Т.,
Р.Т. и М.К. суми представляващи продажна цена на автомобилите действително са
били заплатени от Р.Т. на свидетеля Д.А.. В тази насока, показанията на горните
трима свидетели са еднопосочни и прокурорът ги е кредитирал в пълна степен. В
юридически аспект обаче, събраните доказателства в рамките на досъдебното
производство не са достатъчни, за да се направи категоричен извод, кой в крайна
сметка е бил собственик на автомобилите, към момента на разпореждането с тях. В
тази връзка, следва да се има в предвид, че по нашето законодателство,
договорът за покупко-продажба на МПС е консенсуален, а не реален, а освен това
е и формален, т.е. за да настъпи транслативния ефект на договора по отношение
на собствеността е необходимо да се спази определената форма за действителност,
а тя винаги е писмена съгласно чл. 144 ал.1 от ЗДвП, като за настъпване на
вещнопрехвърлителния ефект е необходимо подписването на договора от двете
страни. Следва да се направи и разграничението, че за регистрирани вече
автомобили в Р.България продажбата се извършва с писмен договор с нотариална
заверка на подписите, а при автомобилите нов внос прехвърлянето се реализира само
с писмен договор. При това положението звучи наивно твърдението на свидетеля Р.Т.,
че след като свидетелят А. фактически му
предал автомобилите и документите за тях, а той му дал уговорената цена, без
обаче да изготвят никакви документи за това още по-малко пък писмен договор, нито
дори разписка за значителните суми, представляващи цена на автомобилите, той
станал собственик. Още повече, че свидетелят Р.Т. по занятие се занимава с
покупко-продажба на автомобили и би следвало да е наясно за реда, по който се
извършват сделките с тях.
Ето защо за изясняване на
действителните отношения между страните следва да се съберат допълнителни
доказателства, като се извърши допълнителен разпит на свидетелите Д.А. и Р.Т., в който да се установят следните
факти. Кой е вносител и съответно собственик на двата автомобила „Шкода
Румстър“ и кой е бил вписан в като такъв в документите, с които е извършен вносът
като такъв. Притежавал ли е писмен договор за покупко-продажба на двата
автомобила Р.Т. с физическо или юридическо лице в Р.Германия и ако не, как е
закупил автомобилите на негово име в Р.Германия и как е извършил вноса. Какви
документи за автомобилите „Шкода“ е получил при фактическото им предаване свидетелят
Р.Т. и каква е била действителната им уговорка с Д.А.. Кой е бил юридически
собственик на двата автомобила – нов внос, към момент на предаването им и от
какъв документ е следвало това обстоятелство. След като свидетелят Р.Т. твърди,
че е платил цялата цена и закупил
автомобилите, защо сделката не е облечена в писмен договор – форма за
действителност. След това, като автомобилите не са били внесени на негово име,
как ги е продал на трети лица и с какъв договор е станало това. За проверка на
това обстоятелство да се установят и лицата, на които са продадени
автомобилите, както и договорите и фактурите, с които са реализирани продажбите.
Да се установи, кой е вписан като
продавач по тези договори – съответно Р.Т. като физическо лице, или фирмата
„Вип Ауто“ като юридическо лице. Ако пък продажбите са станали от името на Д.А.,
имал ли е пълномощно Р.Т. да ги извърши от негово име и за негова сметка.
Същите обстоятелства да се изяснят и по отношение на лекия автомобил марка
„БМВ“, като отново се изследва обстоятелството, защо след като автомобилът е
бил с немска регистрация на името на Д.А., а се твърди от Т., че е бил заплатен
изцяло на стойност 10 000 лв., в крайна сметка не е бил сключен писмен договор
за продажба. Ако това действително е така, на какво основание и в какво
качество същият е изпратил документите и регистрационните номера в Р.Германия
за неговата дерегистрация. Имал ли е пълномощно за това и от името на кого го
предлага за продажба в автосалона. Да се установи и кой е неговия собственик
към настоящия момент от юридическа гледна точка. При необходимост следва между
двамата да се проведат и очни ставки, както и да се приложат необходимите документи.
Такива следва да се съхраняват от продавача – Р.Т. или „Вип ауто“. Следва да се
укаже, че за да са годни за използване като писмени доказателства, документите
които са на чужд език, следва да се преведат на български език - тези от тях които са относими
към предмета на доказване.
Изясняването на тези обстоятелства е от ключово значение
за правилното решаване на делото, тъй като те директно касаят главния факт, а
именно в какво юридическо качество Р.Т. е извършил разпоредителни сделки с
автомобилите, както и факта, дали има
реализиран състав на престъпление - при наличие на всички елементи от състава,
или е налице гражданско правен спор между страните, вследствие на неправилно
оформени облигационни отношения между тях.
Ето
защо с оглед на изложените съображения съдът
намира, че изводите на прокурора , вследствие на които е прекратил
наказателното производство са неправилни
и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде
отменено, а делото върнато на РП-Асеновград за продължаване на разследването и
извършване на процесуалните действия, указани в мотивната част на определението,
с цел събиране на всички доказателства необходими за разкриване на обективната
истина, след което следва да се извърши нова
преценка по същество от решаващия прокурор.
Поради
горните съображения и на основание чл.243
ал.5 т.3, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП-Асеновград от 20.10.2020 г., с което същата е
прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 362/2020 г. по описа
на РУ на МВР- Асеновград водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
ВРЪЩА
делото на РП-Асеновград за изпълнение на
указанията в мотивната част на
определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Асеновград и на пострадалия Д.М.А..
Определението подлежи на обжалване и
протест пред Пловдивски окръжен съд в 7- мо
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: