№ 1151
гр. Варна , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501169 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, ЕИК *********, представлявано от Пл.Ст.Ст.,
Я.М.Д. и Г.К. срещу Решение №260848/13.03.2021г., постановено по гр. дело
№14763/2020г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което са отхвърлени
предявените от дружеството срещу М. СТ. КР., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 791,63 лева,
представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия,
начислена като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018
г., за обект с абонатен номер **********, клиентски № ********, с адрес на
потребление: село Т., за която сума е издадена Фактура №
ФП0284396716/26.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на
1
задължението; сумата от 62,23 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане горното задължение, начислено за периода от 04.10.2017г. до
03.10.2018г., за които суми е издадена Заповед № 4769/08.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9658/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, 53-ти състав. Според изложеното в жалбата,
решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в разрез с процесуалните и
съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.
Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на
корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура.
Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като
процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, което не е било отчетено поради неизправност на
СТИ, но се дължи на осн. ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице
всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че
при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ
на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение
и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че
електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване от
средството за търговско измерване и преминаването през точката на
присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата
електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил
чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на
ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е
правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи
стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока
е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ
на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. Моли искът да
бъде уважен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се
2
дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по
покупко-продажба на ел. енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране
на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за
възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли
решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а
на негово място постановено друго, с което предявеният иск установителен
иск по чл. 422 вр. 415 ГПК бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната
страна да му заплати разноски за двете инстанции. В ос.з. жалбата се
поддържа.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
особения си представител излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци.
Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение,
като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното
решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството е образувано по предявени от „Енерго-про продажби”
АД, ЕИК ************* срещу М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: с. Т.,
Област Варна, обективно кумулативно съединени положителни
3
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 791,63 лева, представляваща дължима главница за незаплатена
електрическа енергия, начислена като корекция на сметка, за периода от
04.10.2017 г. до 03.10.2018 г., за обект с абонатен номер **********,
клиентски № ********, с адрес на потребление: село Т., за която сума е
издадена Фактура № ФП0284396716/26.08.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 62,23 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане горното задължение,
начислено за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018 г.; за които суми е
издадена Заповед № 4769/08.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9658/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53
състав. Ищецът излага, че с ответника се намират в облигационни отношения,
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия
на „Енерго-про продажби” АД за обект с абонатен №**********, клиентски
№ ********, с адрес на потребление: село Т.. Излага, че в изпълнение на свое
законово право и договорно задължение дружеството оператор на
електроразпределителната мрежа- „Електроразпределение Север“ АД на
03.10.2018г. извършило контролна проверка на измервателната система
обслужваща процесния обект на потребление, при която са отчетени
показания в регистър 1.8.4, а съгласно констативен протокол от извършена
експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Русе е налице
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 4 – 004187,1 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, не
е отчетена и заплатена от абоната. На тази основа, „Електроразпределение
Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия,
което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след
прочитане на регистър 1.8.4. Ищцовото дружество заявява, че процесната
сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана
в скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите
претенции с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за процесните суми, като по повод на издадена такава ответникът е
подал възражение, обусловило сезирането на съда за същите суми. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, като му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор, чрез който ответникът
оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск. Не оспорва, че е
клиент на ищцовото дружество и собственик на електроснабдения процесен
обект на потребление. Оспорва обаче изцяло дължимостта на сумата по
корекцията. Оспорва наличието на основание за извършването . Оспорва
наличието на техническа възможност коригираното количество ел. енергия да
4
се достави за процесния период. Оспорва констативния протокол както и
методиката и начина, по който е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не
се е съгласявал на едностранно преизчисляване на сметката му за минал
период. По изложените в отговора съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ************* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.В.
срещу М. СТ. КР. е образувано ч. гр. дело №9658/2020г. по описа на ВРС за
сумата 791,63 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена
ел. енергия по фактура № *********/ 26.08.2019 г., за периода от 04.10.2017 г.
до 03.10.2018 г. за обект с абонатен номер **********, клиентски №
********, с адрес на потребление: село Т., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.08.2020 г. до окончателното изплащане и 62.23 лева, представляваща
мораторната лихва върху главницата, за периода от 04.10.2017 г. до
03.10.2018 г., разноски в размер на 75 лв.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №4769/
08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено длъжникът М. Ст. К. да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ************* претендираните суми.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта,
като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в
съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Констативен протокол №1104806/03.10.2018
г., се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се в село Т.,
абонатен номер **********, клиентски № ********, като процесното СТИ с
констатирани показания в тарифа 1.8.4. е демонтирано, изпратено за
експертиза в БИМ и подменено с ново. Констативният протокол е подписан
от служители на „Електроразпределение Север“ АД и от двама свидетели.
От приетия по делото Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1634/16.08.2019 г. на БИМ е видно, че
при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
5
електромера, наличие на преминала електрическа енергия на тарифа 4 –
4 187,1 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Последният съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. Електромерът не съответства на
техническите характеристики.
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа
енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 04.10.2017 г. до
03.10.2018г., е начислило допълнително количество електроенергия в размер
на 4187 кВТч., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при
който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена фактура №
ФП0284396716/26.08.2019 г. на стойност 791,63 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 26.02.2021г.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Показанието от 4 187 кВтч,
прочетено в регистър 1.8.4., не е визуализирано на дисплея и съответно не е
регистрирано при редовните отчети. Според в.л. това се дължи на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по-точно – в тарифната схема, а не е резултат на
неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема. Схемата
на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. Според
вещото лице, направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане електрическа енергия са математически точни. В о.с.з. вещото
лице- инж. Л. Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало
натрупването на електрическа енергия в невизуализирания регистър, нито в
кой часови диапазон е отчетено потреблението.
С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав
стигна до следните правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като
корекция в цената, дължима според ответника за доставена и консумирана от
ищеца енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на
17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в които е
предвидена възможността за извършване на корекции на сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани
отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от
дружеството и потребена от абонатите ел. енергия, в случая са приложими,
доколкото процесните правоотношения с които е извършена корекцията са се
осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
6
Във връзка с изложеното в писмения отговор, следва да се отбележи, че
на съда е служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради
допуснати съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с
изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР),
която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Доколкото към момента
на проверката Комисията не е била приела нови Правила на мястото на
отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото с нормата на чл. 195, ал.
2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия
нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва
приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително нормата на
чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на
СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия
с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно
със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът
в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва
да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните
Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от собственото
си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на решението на
Петчленния състав на ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на
средството за търговско измерване- 03.10.2018г., не е съществувал приложим
материален закон за извършването . Следователно правото на ответника –
въззивник да начисли исковата сума въз основа на констатациите от
проверката извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
7
В заключение следва да се отбележи, че към дата на извършване на
проверката липсват действащи ПИКЕЕ, съответно основание и процедура
които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Извършените
от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично
регламентирани, поради което и не са основани на закона. Въпреки, че
законовият текст, който предвижда коригирането на сметката по определена
методика не е отменен, то след отмяната на ПИКЕЕ, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е
изключена възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е
предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши
проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да
извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност.
Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над
енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Съобразно изложените по-горе мотиви, настоящият състав намира, че в
случая сумата не се дължи на осн. чл. чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), поради което
следва да се произнесе по заявеното в условие на евентуалност основание за
дължимост, а именно по чл. 183 вр. чл. 200 от ЗЗД, доколкото реално
доставеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за
техническо измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за
продажба на стоки.
В тази връзка, съдът съобрази следното:
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е сключеният при
общи условия договор за продажба на ел. енергия и предвид обстоятелството,
че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В
тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно
доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото обаче не дава основание да се
изведе извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през
конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в
8
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не се установи, при монтажа на електромера на обекта на
ищеца на дата 11.05.2015 г., регистър 1.8.4 да е бил с нулеви показания,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от
доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди
дата на монтажа на средството за търговско измерване. Както се изяснява от
обясненията на в.л., дадени в о.с.з. не може да се установи кога точно е
извършено претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да
се отчита количество ел. енергия в невизуализирания регистър. Следва да се
посочи, че в Протокола за монтаж №11133795/стр. 22 от първ. дело/
действително са посочени нулеви показания, но само по нощна и дневна
тарифа, но вещото лице в о.с.з. завява, че не може да се отговори
категорично дали електромерът е бил с нулеви показания по всички тарифи.
Предвид така установените технически характеристики на процесното
СТИ, не би могло да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия
в регистър 1.8.4 е преминало през електромера след дата на монтажа на му на
адреса на потребление на ищеца. Това обстоятелство не може да се установи
и от протокола за монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на
визуализираните тарифи – дневна и нощна. Без данни за показанията на
електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола
за монтаж от служителите на "Електроразпределение – Север" АД-Варна или
в протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди
пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на
обекта) подобен извод е необоснован. Тоест, по делото липсват безспорни
доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване,
какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.4 при
монтажа му. Очевидно ответното дружество е разполагало с необходимия
софтуер за прочитане показанията на всички тарифи на СТИ при
монтираното, след като в последващия/към датата на проверката/ момент
показанията на тези т. нар. "скрити" или неактивирани за търговски отчет
отчетни регистри да били "прочетени" от служителите на
"Електроразпределение Север" АД-Варна. Това обстоятелство се установява
поради факта, че именно така са процедирали служителите на ЕРП.
При това положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и
показанията по тях не са посочени в протокола от 2015г., което обстоятелство
в още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането
на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във всички
тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го монтирали, но не са
посочили показанията на тарифа 1.8.4.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не се установява по
9
безспорен начин, че допълнително начисленото количество ел. енергия е било
реално доставено в обекта на ответника, поради което и според настоящият
състав за последния не е възникнало задължение да заплати нейната цена на
осн. чл. 189 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че към датата на проверката и
коригирането на сметката на ответника, за ищеца не е съществувало законово
основание за това.
Предвид изложеното, съдът приема, че сумата от 791,63 лева,
представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия,
начислена като корекция на сметка, за периода от 04.10.2017 г. до 03.10.2018
г. и сумата от 62,23 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане
горното задължение, начислено за периода от 04.10.2017г. до 03.10.2018г. са
недължими от абоната, с оглед на което намира, че предявеният от „Енерго –
Про Продажби“ АД положителен установителен иск с правно осн. чл. 422
ГПК, че ответникът му дължи същата следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете
инстанции, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата
страна направените разноски по делото, които с оглед представения списък,
доказателства за заплащане и направеното възражение, съдът определя в
размер на 300.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260848/10.03.2021г., постановено по гр.
дело №14763/2020г. по описа на ВРС, 53-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление: град В., ДА ЗАПЛАТИ на М. СТ. КР., ЕГН
**********, с адрес: село Г., сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11