Решение по дело №4508/2018 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 07.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 19 април Две хиляди и деветнадесета год., в състав:

 

                          Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря Цв.Банинска като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 4508 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация – Враца” ЕАД гр.Враца против А.Т.К. *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 120.00 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 30.04.2012г. до 30.04.2017г. Ищецът поддържа, че съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. и чл.139в, ал.1 от ЗЕ считано от отоплителен сезон 2007/2008г. топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца, извършващ дялово разпределение и заплаща вместо потребителите цената на услугата дялово разпределение. Твърди, че ответникът, като потребител, въпреки отправените му покани за доброволно уреждане на отношенията не е заплатил на топлопреносното предприятие, платената от последното цена за извършената услуга дялово разпределение. Търсеното съдебно установяване обосновава с подадено от длъжника възражение срещу издадената по ч.гр.дело № 1748/2018г. на ВРС заповед за изпълнение.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете и дължимостта на претендираните суми. Позовава се и на изтекла погасителна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД сочейки, че задълженията му за главница и лихви са частично обхванати от тригодишна такава.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
     Не се спори по делото, че ответникът е абонат на ищцовото дружество. По заявление на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1748/2018г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на заявителя сумата 120,00 лв. – незаплатена сума за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 20,00 лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. -20,00 лв.. за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. -20,00 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. -20,00 лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 20.00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 20,00 за жилище с адрес: гр. Враца, ***********ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г., както и разноски по делото заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и сумата 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

     Съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Представена е по делото справка за неплатени фактури, в която е посочено, че ответникът за периода от 30.04.2012г. до 30.04.2017г. дължи на ищцовото дружество за имот на адрес гр.Враца, ***********сумата 120.00 лв., представляваща такса топлинно счетоводство. Представени са също протокол без дата за проведено общо събрание на етажните собственици на същия адрес и договор № ТС-33/13.09.2002г., сключен между упълномощен представител на етажните собственици и „Бруната България” ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство, а също и договор за сътрудничество и лиценз от 30.06.2006г., сключен между „Бруната България” ООД и „Топлофикация-Враца” с предмет доставка на специализиран софтуер за дялово разпределение, поддръжка и актуализация на софтуера, както и утвърдени от зам.изп.директор на „Топлофикация-Враца” ЕАД такси за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по годишни периоди, считано от 01.05.2013г. до 30.04.2017г.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа и икономическа експертиза се установява, че през процесния период 30.04.2012г. до 30.04.2017г. етажните собственици в сградата гр.Враца, ***********са ползвали топлинна енергия, а имотите са топлоснабдявани от АС 563. Извършвани са отчети от „Топлофикация-Враца” ЕАД на средствата за дялово разпределение един път годишно и е изготвяна изравнителна сметка на потребителите. За имота в гр.Враца, , ***********на „Топлофикация-Враца” ЕАД са дължими суми за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за налични в имота пет отоплителни уреда сумата от общо 120.00 лв. за периода 30.04.2012г. до 30.04.2017г., а за периода 24.04.2015г. до 30.04.2017г. конкретизиран с определение на съда по повод възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно част от претендираното вземане дължимата сума е 40.60 лв. Според експерта към датата на изготвяне на заключението дължимите такси за осъществяване на услугата дялово разпределение за процесния имот и период не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за частично основателни и доказани.

Страните не спорят, а това се установява и от събраните в производството доказателства, че имотът на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, а разпределението на топлинната енергия съгласно нормата на чл.139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово разпределение.

Предмет на спора е претендирано от ищеца срещу ответника заплащане на цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която цена ищецът твърди, че е заплатил на търговеца, извършващ дялово разпределение. Като основание, от което произтича претендираното материално право ищецът се позовава на пар.5 от Наредба № 16-334/06.04.2001г. за топлоснабдяването, съгласно който договорните отношения между клиентите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, по чл. 147 ЗЕ (отм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 8.09.2006 г.), се считат прекратени със сключване на договор между топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в ЗЕ. Търговците, извършващи услугата дялово разпределение на топлинната енергия, нямат право да събират от клиентите авансови плащания за отчетения период, следващ отоплителния сезон 2006/2007г.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване правопораждащите го факти – основание от което произтича паричното притезание, период и размер. По делото е представено доказателство за съществуване на сключен на основание пар.5 от Наредба № 16-334 между ищцовото дружество и търговец, извършващ услугата дялово разпределение договор, по който „Топлофикация-Враца” е възложител и в това си качество дължи, респ. е заплатило на изпълнителя /топлинен счетоводител/ цена за извършена от последния услуга. Коментирания в заключението на СТЕ и приложен по делото договор за сътрудничество и лиценз от 30.06.2006г., сключен между „Бруната България” ООД и „Топлофикация-Враца” е от тази категория, тъй като по него „Топлофикация-Враца” ЕАД е възложител и дължи на изпълнителя цена за извършена услуга. От събраните по делото доказателства се установи, че „Топлофикация-Враца” ЕАД е заплатило вместо абоната – ответник на топлинния счетоводител цена за извършена услуга в размер на исковата стойност, съгласно заключението на експертизата.

   От друга страна, съобразно трайната съдебна практика, вземането на топлофикационното дружество за стойността на предоставена топлинна енергия, в т.ч. и за осъществяване на услугата дялово разпределение, представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. "в" от ЗЗД и като такова се погасява с кратка тригодишна погасителна давност. Съображението за това е, че се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, какъвто е настоящия случай. Установи се, че отчета на средствата за дялово разпределение се извършва един път в годината и изготвяне на изравнителната сметка на абонатите е един път в годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни. Това означава, че процесните вземания на „Топлофикация” са годишни, т.е. периодични и за тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Същата обаче се прекъсва, съгласно разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая такова е предприето с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 24.04.2018г., по което е образувано ч.гр.дело № 1748/2018г. на ВРС. Следователно вземанията на ищеца за период три години назад от посочената дата – т.е. от 24.04.2015г. до 30.04.2018г. не са обхванати от погасителна давност, а за периода, предхождащ тези три години вземанията са погасени.

При това положение съгласно приложената справка за начислени суми за услуга дялово разпределение и заключението на експертизата, от дължимата от ответника глобална сума следва да отпаднат стойностите за периода, обхванат от погасителна давност. С оглед на това дължима е сумата 40.60 лева, относима към необхванатия от погасителна давност период, в който размер иска е основателен и доказан и следва да се уважи. В останалия претендиран размер, вземанията на ищеца са погасени по давност и следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете и съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, като се редуцират и разноските на ищеца в заповедното производство.

На ответника такива не се дължат, тъй като не са претендирани, а освен това няма и доказателства да са направени.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Т.К. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВРАЦА" ЕАД, гр.Враца с ЕИК ********* сумата 40.60 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 30.04.2012г. до 30.04.2017г. за жилище на адрес: гр.Враца, ***********ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1748/2018г. на ВРС.

 ОТХВЪРЛЯ иска на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВРАЦА" ЕАД, гр.Враца в останалата част до пълния претендиран размер, като погасен по давност.

ОСЪЖДА А.Т.К. с ЕГН ********** *** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВРАЦА” ЕАД гр. Враца, ЕИК ********* сумата 25.38 лв. съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1748/2018г. на Районен съд Враца, както и сумата 211.46 лв. разноски по настоящото дело.

     Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                   

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………