№ 4253
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следН. състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110143561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД
срещу Д. А. П., В. Р. П. и А. Р. П., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите
както следва: 2183,32 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 540,20 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
12.07.2023 г.; 28,38 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 7,56 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. –
12.07.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както
следва:
Д. А. П. – 2/4 или сумата от 1091,66 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 270,10 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 14,19 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. –
12.07.2023 г.,
1
В. Р. П. – ¼ или сумата 545,83 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 135,05 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 7,09 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 1,89 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. –
12.07.2023 г.,
А. Р. П. – ¼ или сумата 545,83 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 135,05 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 7,09 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 1,89 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. –
12.07.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент,
находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл. **,вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабдеН.т имот се намирал в сграда
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. с.“ ЕООД, съобразно сключеН. между посоченото
дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил
за процесН. период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. П. чрез назначеН. от съда
особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
наличието на облигационни отношеН. и развИ. подробни съображеН. в тази
насока. Сочи, че претенциите на ищеца са в разрез с ДиректИ.2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 11.05.2005 г. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. А. П. и В. Р. П. са
депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание.
Ответниците оспорват да са собственици или ползватели на имота. Релевират
2
възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че ищецът не е
легитимиран да претендира стойността на услугата дялово разпределение. Не
оспорват количеството потребена ТЕ, както и че не е налице плащане досежно
просецните задължеН., като в тази връзка правят искане да не се допускат
поисканите от ищеца експертизи. Молят съда да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главница за топлинна енергия и лихва за забава - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношеН. между страните за
доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е
възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с
оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху имота през
исковия период, обема на реално доставената до имота на ответниците
топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната
сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение; по иска за
главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия - че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през исковия период,
както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане и
неговия размер и изпадането в забава на ответниците.
Ответниците следва да докажат възражеН.та си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземаН.та,
респективно срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно на първо място е дали ответниците са клиенти на топлинна
енергия за исковия период, като в тази връзка съдът приема следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153,
ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснеН. на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
3
2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване
върху топлоснабдеН. имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая от приетия по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че
на 02.06.1970 г. ИК на Ленински РНС, действащ като представител на Ик на
СГНС е продал на А. П. М. и Р. Ж. М. описаН. в исковата молба апартамент №
8, на втори етаж, кв. „И.", ул. "Т. П." № **, вх. *.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1393/21.10.2015 г.,
издадено от Столична община, район "И.", А. П. М. е починал на 07.10.2001 г.,
като е оставил за свои наследници по закон Р. Ж. М. /съпруга/, Д. А. П. /син/ и
Р. А. П. /син, починал на 23.04.2014 г./, който от своя страна е наследен от
децата си В. Р. П. и А. Р. П..
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1394/21.10.2015 г.,
издадено от Столична община, район "И.", Р. Ж. М. е починала на 11.10.2013
г., като е оставила за свои наследници по закон Д. А. П. /син/ и Р. А. П. /син,
починал на 23.04.2014 г./, който от своя страна е наследен от децата си В. Р. П.
и А. Р. П..
Не се твърди и не се установява някой от наследниците да е извършил
отказ от наследство. Напротив, от представената Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 07.09.2017 г. се
установява, че ответниците са декларирали описаН. в исковата молба имот
като собствен, т.е. признали са приемането на наследството на своите
4
наследодатели-собственици.
С оглед разяснеН.та на посоченото тълкувателно решение съдът приема,
че именно ответниците в качеството си на собственици на имота през
процесН. период (придобит по наследство от А. П. М. и Р. Ж. М.) са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да заплаща стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, доколкото по делото не се
твърди и не се установява правото на собственост, възникнало в полза на
ответниците да е било прехвърлено през процесН. период или да е било
учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, или сключен
изричен писмен договор между "Т. С." ЕАД и трето за спора лице.
Настоящият състав достига до извод, че ответникът Д. А. П. се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесН. имот, а ответниците В. Р.
П. и А. Р. П. – на по ¼ ид.ч. При тези квоти ответниците дължат и
заплащането на задължеН. за ТЕ.
Както се посочи, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивН.т неформален договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед
притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на
ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.,
както и сключването на писмен договор с топлофикационното предприятие.
С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни
по спора за процесН. период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г.,
в сила от 11.08.2016 г., които са представени по делото, което правоотношение
е възникнало по силата на закона предвид качеството на ответниците на
собственици на имота през исковия период, поради което именно те се явяват
задължени лица за заплащането на стойността на доставяната до жилището
топлинна енергия при доказана реална доставка на същата.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.
139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.
5
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношеН.та
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която
се намира процесН.т имот е топлоснабдена.
Установява се, че на проведено на 08.06.2002 г. общо събрание на
етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с "Т. с." ЕООД, какъвто е
представен по делото – договор № ****/12.08.2002 г., както и че през исковия
период "Т. с." ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесН.т апартамент и е съставяло изравнителните сметки след края на
всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети индивидуални справки за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както и
документи за годишен отчет на измервателните уреди.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и
прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), което съдът
кредитира като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи.
От заключението настоящата инстанция приема, че за процесН. период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабдеН.т имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от "Т. с." ЕООД.
За процесН. период за имота е начислена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. За процесН. период не е осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало три броя
отоплителни тела /радиатори/, с монтирани разпределители на ТЕ с
дистанционен отчет. В банята има отоплително тяло с монтиран уред, който не
е с дистанционен отчет. За двата отчетни периода не е осигурен достъп, за
което са представени протоколи за отчет от 15.06.2020 г., 18.06.2020 г.,
30.05.2021 г. и 05.06.2021 г. ПоказаН.та на уредите с дистанционен отчет не се
нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки. За
двата отчетни периода има служебно изчислена ТЕ за отоплителното тяло в
банята на база инсталираната мощност, умножена по максималН. специфичен
разход на сградата. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 159 м3. За
имота е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база един
брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на
6
денонощие за един потребител. Според вещото лице дяловото разпределение
за процесН. период е извършено съобразно нормативната уредба.
След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на
ТЕ за процесН. период възлиза на 2225,50 лв. Вещото лице е подчертало, че
тази сума не включва предишни неплатени и просрочени суми извън периода,
както и лихви по тях. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е
прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи през процесН. период. Посочено
е, че общият топломер е преминавал метрологични проверки на 23.08.2018 г. и
на 17.03.2022 г., като не са констатирани отклонеН..
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (ССчЕ), която
съдът кредитира като компетентно изготвена и неопровергана от други
доказателства по делото, се установява, че няма данни за извършени плащаН.
на сумите, предмет на процеса. Общата стойност на изравнителните сметки за
периода м. 05.2019 г. – м. 04. 2021 г. е в размер на 2211,70 лв. и представлява
разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното
задължение на абоната за процесН. период. Има и неплатени месечни такси за
дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. на обща стойност
172,37 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през исковия
период до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 2225,50 лв. Тази
енергия е начислена при условията на установеН. по делото неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение (за което са
представени доказателства от третото лице - помагач),
В заключението на СТЕ е посочено, че стойностите на топлинната
енергия са изчислени на база действащите цени, както и че изчислеН.та са
направени при спазване на нормативната уредба. Вещото лице е работило не
само по представените от ищеца доказателства, но и въз основа на
допълнително изискани от топлофикационН. район и от фирмата,
извършваща услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като няма
данни, които да внасят съмнение в извода на експерта. Установено е, че
общият топломер е преминавал периодични проверки и не са констатирани
отклонеН., т. е. съдът приема, че същият е бил годно измервателно средство
на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия.
Дължимата сума за ТЕ за процесН. период възлиза на 2225,50 лв. общо,
или 1112,75 лв. – дължими от Д. А. П., 556,38 лв. – дължими от В. Р. П., 556,38
лв. – дължими от А. Р. П..
Ищецът претендира по-ниски размери, а именно – 1091,66 лв. – дължими
от Д. А. П., 545,83 лв. – дължими от В. Р. П., 545,83 лв. – дължими от А. Р. П..
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, са направили възражение за
погасяване на вземаН.та по давност, по което съдът приема следното:
ЗадължеН.та на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такИ. за периодични плащаН., тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължеН., чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащаН.та да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
7
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностН.т срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата молба –
03.08.2023 г., от която дата давността е прекъсната.
Ето защо, вземаН.та на ищеца, станали изискуеми преди 03.08.2020 г. са
погасени по давност.
В случая това са вземаН.та за периода м. 05.2019 г. - м. 05.2020 г.
включително, тъй като вземането за м. 05.2020 г. е станало изискуемо на
15.07.2020 г., или непогасени са вземаН.та за периода м. 06.2020 г. – м. 04.2021
г.
Въз основа на заключението по ССчЕ, за изготвяне на което вещото лице
е ползвало заключението по СТЕ съдът приема, че непогасена по давност е
сумата от общо 1102,90 лв. за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., или –
551,45 лева – за Д. А. П., 275,72 лева – за В. Р. П. и 275,72 лева – за А. Р. П..
До тези размери исковете за главница са основателни и следва да бъдат
уважени, при липса на данни за извършено плащане, съответно отхвърлени за
разликата до пълните предявени размери от 1091,66 лева – за Д. А. П., 545,83
лева – за В. Р. П. и 545,83 лева – за А. Р. П..
Като законна последица от уважаването на исковете, върху главниците
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 03.08.2023 г. до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището на ответницата, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства
е установено, че услугата е извършвана през процесН. период от "Т. с." ЕООД.
В отношеН.та между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на
заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение.
Според чл. 22 ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача –
"Т. С." ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесН. период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
8
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание и по размер за сумата от 28,38
лв., която се доказва от експертните заключеН..
Най-старото процесно вземане за м. 06.2020 г. е възникнало на 01.07.2020
г. /тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за него е
изтеклa на 01.07.2023 г. До предявяване на иска е изтекла давността и за
вземането за м. 07.2020 г., т.е. дължима е цената за такси на ФДР за м. 08.2020
г. – 04.2021 г., която съдът определя в размер на 23,22 лева, от които Д. А. П.
дължи 11,61 лева, В. Р. П. – 5,80 лева, и А. Р. П. – 5,80 лева. До тези размери
исковете следва да се уважат, а за разликите съответно до 14,19 лева, 7,09 лева
и 7,09 лева, както и за периода 06.2020 г. - 07.2020 г. – да се отхвърлят.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3
от общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителН.
сезон.
Предвижда се лихва да се дължи след установяване окончателН. размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада
в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Следователно, задължеН.та за заплащане стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя
в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
Лихва за забава се дължи само върху непогасената по давност главница –
чл. 119 ЗЗД.
Съдът прие, че дължимата главница за топлинна енергия е в размер на
1102,90 лв. за периода м. 06. 2020 г. – м. 04. 2021 г. Лихва се дължи от
15.09.2021 г. до 12.07.2023 г.
Съобразявайки погасената по давност част от главницата, момента на
изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от изравнителните
сметки и ССчЕ, съдът изчисли че искът за лихва за забава е основателен за
сумата от 218,78 лв. общо или 109,39 лева за Д. А. П., 54,69 лева за В. Р. П. и
54,69 лева за А. Р. П., до които размери следва да бъдат уважени, при липса на
9
данни за извършено плащане, съответно отхвърлени за разликата до пълН.
предявен размер и период.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради
което акцесорните претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за
двете страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 1235 лв., както следва: 315
лв. държавна такса, 600 лв. - депозити за експертизи, 20 лв. – такси за
удостовереН., 200 лв. - депозит за особен представител на ответника А. П. и
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът Д. А. П. следва да заплати на ищеца сумата от 253,58 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът В. Р. П. следва да заплати на ищеца сумата от 126,79 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът А. Р. П. следва да заплати на ищеца сумата от 224,79 лв.
От страна на Д. А. П. се претендират разноски в размер на 400 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от
претенциите ищецът следва да заплати на този ответник на основани чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 204 лева.
От страна на В. Р. П. се претендират разноски в размер на 400 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Този ответник не е представил
доказателство за сключен договор с адвокат и за заплатено възнаграждение,
поради което не следва да му се присъждат разноски.
От страна на А. Р. П. не се претендират разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 551,45 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл.
10
**,вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за периода 01.06.2020 г.- 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 11,61 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за същия имот за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 109,39 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, срещу Д. А. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Д. А. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С."
ЕАД, ЕИК *********, сумата над 551,45 лв. до пълН. предявен размер от
1091,66 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот имот, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл. **,вх. *, ет. *,
ап. **, аб. № *****, и за периода 01.05.2019 г. 31.05.2020 г.; сумата над 11,61
лв. до пълН. предявен размер от 14,19 лв. - цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот и за периода 01.06.2020 г.
– 31.07.2020 г.; сумата над 109,39 лв. до пълН. предявен размер от 270,10
лв. - мораторна лихва и за периода 15.09.2020 г. – 14.09.2021 г. върху
главницата за топлинна енергия, както и сумата от 3,78 лв. - мораторна лихва
за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023 г. върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 275,72 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл.
**,вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за периода 01.06.2020 г.- 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 5,80 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за същия имот за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 54,69 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, срещу В. Р. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на В. Р. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С."
ЕАД, ЕИК *********, сумата над 275,72 лв. до пълН. предявен размер от
545,83 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот имот, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл. **,вх. *, ет. *,
ап. **, аб. № *****, и за периода 01.05.2019 г. 31.05.2020 г.; сумата над 5,80
лв. до пълН. предявен размер от 7,09 лв. - цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот и за периода 01.06.2020 г.
– 31.07.2020 г.; сумата над 54,69 лв. до пълН. предявен размер от 135,05 лв.
- мораторна лихва и за периода 15.09.2020 г. – 14.09.2021 г. върху главницата
11
за топлинна енергия, както и сумата от 1,89 лв. - мораторна лихва за периода
15.08.2020 г. – 12.07.2023 г. върху цената на услугата за дялово разпределение
на топлинна енергия.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 275,72 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл.
**,вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за периода 01.06.2020 г.- 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 5,80 лв. - цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за същия имот за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното плащане на
главницата; сумата от 54,69 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, срещу А. Р. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А. Р. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С."
ЕАД, ЕИК *********, сумата над 275,72 лв. до пълН. предявен размер от
545,83 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот имот, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл. **,вх. *, ет. *,
ап. **, аб. № *****, и за периода 01.05.2019 г. 31.05.2020 г.; сумата над 5,80
лв. до пълН. предявен размер от 7,09 лв. - цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот и за периода 01.06.2020 г.
– 31.07.2020 г.; сумата над 54,69 лв. до пълН. предявен размер от 135,05 лв.
- мораторна лихва и за периода 15.09.2020 г. – 14.09.2021 г. върху главницата
за топлинна енергия, както и сумата от 1,89 лв. - мораторна лихва за периода
15.08.2020 г. – 12.07.2023 г. върху цената на услугата за дялово разпределение
на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 253,58 лв. - разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 126,79 лв. - разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 224,79 лв. - разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Я." № ***, да заплати на Д. А. П., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 204,00 лв. - разноски по делото
12
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач "Т. с."
ЕООД на страната на ищеца "Гоплофикация С." ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13