РЕШЕНИЕ
№ 10129
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110167599 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С ЕАД срещу Е.
О. Б. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество сумата от 1501,18 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2020
г. за имот с адрес гр. София, район Илинден, бл. 78, вх. Б, ет. 1, ап. 13 ведно
със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 351,67 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г., сумата от 34,15 лева – цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 8,42 лева – мораторна лихва върху тази
сума за периода от 01.12.2019 г. до 21.11.2022 г. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът в срока по чл. 131
ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва размера на исковете. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните, са редовно призовани, не се
1
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
2
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство от
08.10.2020 г. (л. 9 и л. 10 от делото) с който О. Андреев Андреев е бил
признат за собственик на процесния имот. Представена е и справка по реда на
Наредба № 14 (л. 79 от делото) от която се установява, че същият е починал
на 21.07.2021 г., както и че ответницата е единствен негов наследник. От така
представените доказателства се установява, че О. Андреев е бил собственик
на имота, т.е. потребител по смисъла на ЗЕ след 08.10.2020 г. Поради това
съдът намира, че за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. същият не е имал
това качество, респективно в неговия патримониум не е възниквало
задължение, което да е било прието от ответницата. За периода от 01.11.2020
г. до 31.12.2020 г. това качество е доказано. Задълженията за топлинна
енергия и дялово разпределение са възникнали в неговия патримониум и са
били наследени от ответницата. Исковете за главници са основателни
единствено за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., а в останалата им част
на неоснователни и следва да се отхвърлят.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
3
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1501,16
лева, а за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г. – на 448,14 лева.
С оглед на разпредЕ.та доказателствена тежест, ответникът следваше да
докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема, че
задължението не е погасено.
По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга
дялово разпределение възлиза на 52,40 лева а за периода от 01.11.2020 г. до
31.12.2020 г. – на 4,64 лева.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира неоснователно. По изложените
по-горе съображения единствено основателен е периодът от 01.11.2020 г. до
31.12.2020 г. за който тригодишната погасителна давност е била прекъсната с
подаването на исковата молба на 12.12.2022 г.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: задължението за първия период е
станало изискуемо на 15.01.2021 г., т.е. от този ден ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва върху тази главница. Съдът изчисли служебно размера
на мораторната лихва върху сумата от 448,14 лева за периода от 15.01.2021 г.
до 21.11.2022 г. и установи, че той е 84,28 лева. До тази сума този иск е
основателен и следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен
размер.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 75,82 лева –
държавна такса производството, 520 лева – депозити за експертизи, 300 лева –
депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение в
4
производството, което съдът определя на 100 лева. Пълният размер на
интереса на ищеца възлиза на 1895,42 лева, а общата стойност на уважената
част от него – на сумата от 537,06 лева. Т.е. размерът на дължащите се на
ищеца разноски съобразно уважената част от иска е 282,16 лева. Ответницата
не е била сторила разноски, тъй като е била представлявана от особен
представител.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. О. Б., ЕГН: **********, със служебен адрес да заплати
на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: г на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 448,14
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., за имот с адрес г ведно със
законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 1053,02 лева и за периода
от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. като недоказан.
ОСЪЖДА Е. О. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: , на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 84,28 лева – мораторна лихва върху тази
главница за периода от 15.01.2021 г. до 21.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата от 267,39 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Е. О. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: , на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
сумата от 4,64 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2020 г., за имот с адрес
ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 29,51 лева и за
периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2020 г. като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Е. О. Б., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 8,42 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ст Й Д ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 282,16 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5