№ 26754
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. С.
като разгледа докладваното от Б. С. Частно гражданско дело №
20241110133430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК и чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 210628/26.06.2024г., на „М. П.“ ЕООД с която се иска
допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за разноските и поправка на
очевидна фактическа грешка по отношение на името на длъжника.
По отношение на искането по чл. 247, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че в заявлението заявителят е посочил длъжник К. Ж. Н. в качеството
му на „ЕТ Х. К.-2001 - К. Н.“. Същевременно заповедта за изпълнение е издадена срещу ЕТ
Х. К.-2001 - К. Н.. Доколкото не са налице два различни правни субекта от физическо лице и
едноличен търговец то съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка в заповедта
за изпълнение, която следва да бъде поправена.
По отношение на искането по чл. 248, ал.1 ГПК.
Въпреки че молбата по отношение на искането за присъждане на разноски заявителят
е квалифицирал като такава по чл. 250 ГПК то същата има характер на молба по чл. 248, ал.1
ГПК, тъй като касае непълнота на заповедта за изпълнение в частта за разноските
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от „М. П.“ ЕООД срещу К. Ж. Н. в качеството му на ЕТ Х. К.-2001 -
К. Н..
На 20.06.2024г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в полза на
„М. П.“ ЕООД срещу ЕТ Х. К.-2001 - К. Н..
В заповедта за изпълнение съдът се е произнесъл освен по исканията за присъждане
на главница, лихви и такси, но и по отношение на разноските като е присъдил разноски в
размер на 126,84 лева.
По въпроса за приложението на чл. 248, ал.1 ГПК в заповедното производство е
постановена т.7 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 по Тълкувателно дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС според която следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която
произнасянето му е погрешно т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително
когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на
такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в
чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е
1
непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.
В настоящият случай е налице първата хипотеза доколкото съдът се е произнесъл по
разноските в заповедта. Ето защо съдът намира, че не е налице непълнота на заповедта за
изпълнение и молбата в тази част следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение издадена по
реда на чл. 410 ГПК с № 18929/20.06.2024г., по ч.гр.д. № 33430/2024г. по описа на СРС 168
състав, като навсякъде в заповедта името на длъжника следва ДА СЕ ЧЕТЕ К. Ж. Н. в
качеството му на „ЕТ Х. К.-2001 - К. Н.“ ВМЕСТО „ЕТ Х. К.-2001 - К. Н.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с 210628/26.06.2024г., на „М. П.“ ЕООД с която
се иска допълване на заповед за изпълнение с № 18929/20.06.2024г., по ч.гр.д. №
33430/2024г в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2