РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело №
20231880100705 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ц. К. М., ЕГН ********** против
Община - ..., с която е предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ...., находящ се в с. ...,
общ. ..., ...област, м. „...“, с площ ... кв.м., при граници: урбанизирана
територия на ОП „...“; имот с идентификатор № ... – земеделска територия на
... . .... и имот с идентификатор № ... – земеделска територия на Община - ....
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на гореописания
поземлен имот, представляващ земеделска територия, който е отразен като
собственост на Община- ... по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ..../27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. Посочва се, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на
ищеца – неговият баща К. М. Т., бивш жител на с. ..., ... област, който го е
владял явно, спокойно и непрекъснато повече от 50 години. Твърди се също,
че през 1960 г. К. Т. предал процесния имот на ищеца. Ищецът поддържа, че от
1960 г. до настоящия момент единствено той владее имота необезпокоявано.
Сочи се, че горепосоченият поземлен имот не е одържавяван, не е включван в
ТКЗС или държавни земеделски стопанства, не е одържавяван по реда на чл.
12 /отм/ от ЗСГ и не е отнеман. С оглед гореизложеното моли се исковата
претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
1
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Не съществува спор между страните, а и от представените и приети по
делото комбинирана ситуационна скица № ... от 03.11.2023 г., която
съответства на скица на поземлен имот № .... от 08.01.2024 г., издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – ... област и удостоверение за
характеристики на поземления имот в земеделска територия, изх. № ... от
08.01.2024 г., издадено от Агенция по геодезия, картография и кадастър, се
установява, че процесният поземлен имот попада изцяло в поземлен имот с
идентификатор ...., находящ се в с. ..., общ. ..., обл. ..., м. „...“, с площ ... кв.м.,
земеделска територия, отразен като собственост на Община С. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .... г.
на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: имот с идентификатор ...,
имот с идентификатор № ...., имот с идентификатор № ... и урбанизирана
територия на ОП „...“. Трайното предназначение на процесния имот е
земеделска територия, с начин на трайно ползване – пасище.
От показанията на свидетеля В. Б. се установява, че тя притежава имот в
местност „...“ и е съсед на ищеца. Сочи, че го познава от 1990 г., откогато и
посещава процесния имот. Излага твърдения, че имотът е с площ около ...
кв.м. и че същият е ограден. Братята и сестрите на ищеца си поделили имоти,
като процесният имот се паднал в дял на ищеца Ц. М.. Твърди, че от 1990 г.
често посещава имота, като при посещенията си вижда единствено ищеца М.,
който обработва имота и се грижи за намиращите се там дървета и градина.
Посочва, че не й е известно да е имало спорове и претенции за собственост по
отношение на имота от други лица.
От показанията на свидетеля П. М. се установява, че процесният имот се
намира в м. ..., с. ..., общ. .... Свидетелят М.а сочи, че имотът е ограден и
представлява ливада и овощни дървета, за които се грижат ищецът М. и
неговата съпруга. Посочва, че познава ищеца от 1970 г., като считано оттогава
до настоящия момент преминава покрай имота почти всеки ден. Твърди, че от
1970 г. досега единствено ищецът се е грижел за имота и не й е известно някой
да е оспорвал това. Св. М. твърди също, че съседни на имота са от едната
страна имотът на сестрата на ищеца – Ц., а от другата страна, имотът на
неговия брат, както и че процесният имот е получен от ищеца по наследство от
неговия баща.
Съдът кредитира изложеното от свидетелите, доколкото поднесената от
тях информация възпроизвежда непосредствените им възприятия.
Свидетелските показания са обективни, логически последователни и между
тях не се наблюдават съществени различия.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема следното от правна страна:
2
По допустимостта на предявения положителен установителен иск:
Тъй като предявеният иск е установителен за собственост, предпоставка
за неговата допустимост е установяване от страна на ищеца на конкретен
правен интерес. Правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск е налице когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно или деривативно правно основание ако докаже
твърденията си спрямо ответната страна. Въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката
на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска
като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част
от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат.
В конкретиката на настоящия случай, ищецът навежда твърдения, че е
придобил имота на оригинерно основание въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност, във връзка с което е инициирал и процедура за
неговото геодезическо заснемане, при която е констатирал, че процесният
имот, находящ се в село ..., общ. ..., обл. ..., е отразен по КККР, одобрени със
Заповед № .../27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК като
собственост на Община - С. С оглед последното и предвид твърденията на
ищцовата страна за осъществено по отношение на процесния имот давностно
владение, ищецът би имал възможност да придобие имота на визираното
оригинерно основание, респективно за него съществува правен интерес от
предявяване на положителен установителен иск за собствеността върху имота
спрямо ответната страна. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията
е допустима, доколкото към момента на предявяване на иска именно Община
– С. се легитимира като собственик на имота. С оглед гореизложеното, искът е
предявен срещу надлежен ответник при наличие на правен интерес за ищеца
от търсената защита.
По правните аспекти на спора:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Следователно материалноправната
легитимация на ищеца по предявената от него установителна собственическа
претенция на поддържаното основание се обуславя от положителното
установяване, че е осъществявал фактическа власт върху процесния имот в
продължение на 10 години с намерение да го свои, като това е било
несъмнено, явно, непрекъснато и по такъв начин, че да може да се
противопостави на лица със самостоятелни претенции по отношение на
имота. Съгласно мотивите на Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №
603/2012 г., I г. о., ГК - без да се установи, че владението е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, упражняването на фактическа
3
власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнено и да се
осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното
владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във
всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на
намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване
на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава
и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее
неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на
собствеността си. Владелецът трябва да осъществява владението
непрекъснато. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който
докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на
имота или извършване на отделни епизодични действия през значително
отдалечени във времето периоди.
В настоящия случай от описаните по-горе доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, с категоричност се установява, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху имота, лично от момента на неговото
придобиване през 1960 г., или най-късно от 1970 г. до предявяването на иска
по чл. 124, ал. 1 ГПК през 2023 г. От свидетелските показания се установи, че
ищецът е осъществявал явно, спокойно и непрекъснато владение през
горепосочения период. По делото се установи, че ищецът е имал намерение да
свои имота, което е обективирал чрез действията по неговото стопанисване.
Няма доказателства собственическото отношение към имота да се е
променило или да е имало инцидентен характер. За този период не се
установява да са се осъществили обстоятелства довели до спирането или
прекъсването на придобивната давност. Предвид гореизложеното, за периода
от 1970 г. до подаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК през 2023 г. е изминал
период повече от 10 години и съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС ищецът е придобил
правото на собственост върху имота.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване установи, че е придобил имота на
оригинерно правно основание – придобивна давност. Предвид изложеното
предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
4
ГПК следва да бъдат уважен като основателен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. Ищцовата страна не претендира
и не представя доказателства за сторени разноски, предвид което съдът не
дължи по-нататъшно обсъждане по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. К. М., ЕГН
********** против Община - ..., БУЛСТАТ: ..., положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ц. К. М., ЕГН ********** е
собственик на основание изтекла придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор ..., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № .../27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в с. ..., общ. ...., обл. ...., м. „....“, с площ ... кв.м., при граници: имот с
идентификатор ...., имот с идентификатор № ...., имот с идентификатор № .... и
урбанизирана територия на ОП „....“.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5