№ 332
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000502286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 54 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д. № 234/2021 г. от
Окръжен съд Видин, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.12.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2021 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Й. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., в размер на сумата от 1 130 лева;
- по сметка на Окръжен съд Видин, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на сумата от 800 лева, разноски за възнаграждение
на вещи лица, в размер на сумата от 300 лева, както сумата общо от 10 /десет/
лева за служебно издаване на изпълнителни листа;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Д. В.
В., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 300 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. В. В.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /20 000 лева/ до размер на сумата от 30 000 лева и в
частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на
действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, за разликата над сумата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е определил
обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства
на действително претърпените вреди от ищеца, тъй като е проведено само
домашно амбулаторно лечение с мека имобилизация за срок около 30 дни.
В хода на съдебното дирене не е установено ищецът да е получил
другото твърдяното увреждане - мозъчно сътресение. Ключицата е зараснала
много добре, не е имало размествания и няма натрупване на груб калус.
Движението на ръката е напълно възстановено.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и и вместо това да отхвърли прекия иск, за разликата над
сумата от 10 000 до 20 000 лева.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба, подадена от ответника е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен
акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
Ищецът с подадената въззивна атакува решението в отхвърлителната
част, каквато отсъства, т.е. решението няма отхвърлителен диспозитив и
ищецът не е поискал в срока по чл. 250 от ГПК да се постанови допълнително
решение, с което първоинстанционният съд да се произнесе по всичките му
искания.
Евентуално, ищецът може да поиска или първоинстанционният съд
служебно може да се постанови отхвърлителен диспозитив по реда на чл. 247
от ГПК, за което производство не е предвиден преклузивен срок в ГПК.
При преценката за основателността на жалбите, съдът установи:
Ищецът – Д. В. В., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
06.12.2020 г., около 16:00 часа, на път ІI – 11 между село Добри дол и с.
Арчар е настъпило ПТП, при което Д. Б. А., ЕГН **********, като водач на
лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № *** загубил контрол върху
управлението, вследствие на което автомобилът започнал странично плъзгане
напред и наляво по пътното платно, преминал косо през лентата за насрещно
движение, навлязъл в левия банкет, напуснал платното за движение и след
пропадане с левите си колела в левия отводнителен канал се преобърнал по
таван.
Ищецът твърди още, че:
- пътувал в лекия автомобил и вследствие на ПТП е получил средна
телесна повреда по смисъла на 129 от НК – фрактура на дясна ключица и
мозъчно сътресение;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и
Констативен протокол за ПТП.
- образувано е досъдебно производство, което е прекратено с постановление на
3
наблюдаващия прокурор;
- лекият автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ***, управляван от Д. Б. А.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 17.02.2021 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за
обезщетяване на вредите, по която е заведена щета и е получил писмени
указания да представи допълнителни документи за досъдебното
производство;
Ищецът с предявените искове поискал ответникът да заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от
40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както
и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 45/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените
доказателства не установяват поведението на застрахования водач да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, както и ищецът в пряка
причинна връзка с ПТП да е претърпял телесни увреждания.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че:
- ищецът и водачът на застрахования автомобил са напуснали
местопроизшествието, не са уведомили и не изчакали полицията да извърши
оглед;
- телесно увреждане е преодоляно без оперативна интервенция в кратък
срок и без негативни последици за здравето;
- пострадалият, като пътник не е ползвал обезопасителния колан, с
който е бил оборудван лекия автомобил и с това си поведение пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника като подпомагаща страна е конституиран водача
на застрахования лек автомобил Д. Б. А., ЕГН **********, което се основава
на обстоятелството, че последният след настъпване на ПТП е напуснал
местопроизшествието без да е имало необходимост от оказване на спешна
медицинска помощ.
Подпомагащата страна не е изразила становище по основателността на
иска.
4
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.12.2020
г., около 15:15 часа, на път ІI – 11 между село Добри дол и с. Арчар е
настъпило ПТП, при което Д. Б. А., ЕГН **********, като водач на лек
автомобил „Киа Соренто“ с рег. № *** при навлизане в ляв завой загубил
контрол върху управлението, вследствие на което автомобилът започнал
странично плъзгане напред и наляво по пътното платно, преминал косо през
лентата за насрещно движение, навлязъл в левия банкет, напуснал платното
за движение и след пропадане с левите си колела в левия отводнителен канал
се преобърнал по таван.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на извършената в първата инстанция автотехническа
експертиза – л. 69.
Заключението на вещото лице, което е подписано от него е прикачено
към първоинстанционното производство, а е подшит неподписания
екземпляр.
Посоченият час на настъпване на ПТП - 15:15 часа е различен от
твърденията на ищеца в исковата молба, че ПТП е настъпило в 16:00 часа.
По делото е приложено образуваното досъдебно производство, в което
са приложени докладните на пътните полицаи, а след това са и разпитани
като свидетели с разясняване на последиците по чл.290 от НК.
Установява се, че ищецът, като пътник и водачът, с който са роднини по
сватовство са излезли от лекия автомобил и са напуснали
местопроизшествието.
Пътните полицаи са пристигнали на местопроизшествието около 16:7
часа, но дори и катастрофиралият лек автомобил, по точно джип, с тегло
надхвърлящо това не леките автомобил не е бил намерен на произшествието.
Водачът, който е собственик на джипа не е подал жалба в полицията да
е противозаконно отнет, но изтеглянето на джипа от мястото произшествието
свидетелства за една много добра и експедитивна организация на хора с
технически ресурс.
Пътните полицаи са посетили ЦСМП в гр. Видин, където са установили
5
ищеца и водача, а проверката за употреба на алкохол е дали отрицателен
резултат.
Извършен е преглед на ищеца в ЦСПМ от доктор А. А..
Листа за преглед на пациента в КБД/СО с № 0114994 е приложен на л.
37 от досъдебното производство и установява начало на прегледа в 17:05 часа
и край в 19:40 часа.
В листа е описано добро общо състояние на ищеца, адекватен,
ориентиран за време и място. Описани са болки в дясното рамо и главата без
загуба на съзнание по анамнеза.
В графите от листа за преглед няма никакви отбелязвания за проведени
изследвания и терапия, а само насочване към личен лекар.
Ищецът към исковата молба не е представил този лист за преглед, а е
представил допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно
отделение, издаден от друг лекар, а именно д-р А..
В този допълнителен лист не е посочена датата и часа на издаване,
както и часа на изпълнение. Този допълнителен лист няма
индивидуализиращите белези за номер и УИН на лекаря д-р А..
Приложен е резултат от рентгенография, в която е посочена фрактура
на дясна клавикула и без данни за травматични промени на кости и черепния
покрив.
В този резултат е посочен амб. № 7176 от 06.12.2020 г., който номер не
съответства на листа за преглед на ищеца в ЦСМП.
Пътните полицаи са били информирани, че водачът и пътникът в
катастрофиралия автомобил не е претърпели увреждания, което
обстоятелство са отразили в съставения Констативен протокол за ПТП и в
докладните до началника на РУ на МВР.
Посоченият час в Констативния протокол за ПТП /16:00 часа/ не
съответства на часа на съставянето му.
Огледът на местопроизшествието и протоколът за оглед са извършени
не на 06.12.2020 г., а на 03.02.2021 г.
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице,
извършило медицинска експертиза по писмени данни – л. 82.
6
Вещото лице не коментира различията в медицинската документация за
неустановените контузии от лекаря в ЦСМП.
Съгласно вещото лице, ищецът вследствие на ПТП е получил счупване
на дясната ключица - неразместено и без данни за травматични изменения на
черепа и без данни за нарушаване на функциите на рамото и ръката, дори без
натрупване на груб калус.
Поставена е мека имобилизация за срок около 30 дни и предписан
допълнителен покой за още 10 дни.
При прегледа,извършен в ЦСМП и втория преглед от д-р А. не са
описани травми, които да установяват ползването на обезопасителния колан.
Така описания срок на меката имобилизация около 30 дни очертава
повече медико-биологичните характеристики на претърпяна лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 от НК, а не на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК.
Наказателното производство е било прекратено на 16.04.2021 г. с
постановление на наблюдаващия по причина, че ищецът, като пострадал е
поискал да не се реализира наказателната отговорност по отношение на Д. А..
Ищецът е подал писмената претенция за обезщетяване на 17.02.2021 г.
без да представи доказателства за обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП и доказателства за претърпяното увреждане, за което е получил писмени
указания от застрахователя с писмо от 02.03.2021 г.
В първата инстанция е разпитана съпругата на ищеца, относно
претърпените вреди и проведеното лечение – л. 95.
Въззивният съд не кредитира показанията на този свидетел, който пряко
и непосредствено е заинтересован от осъждането на ответника да заплати
обезщетение в по-висок размер.
Това е така, защото за продължителността на меката имобилизация в
краткия разпит, материализиран на по-малко от една страница първо е
посочила срок от два месеца, а само след две изречения е посочила проведена
имобилизация с продължителност от три месеца.
Свидетелят е дал показания, че ищецът преди ПТП е изкарвал „хубави
пари“, което пък е в противоречие с приложената и подписана от ищеца
декларация /л. 34 от първоинст. п-во/ за отсъствие на доходи.
Въззивният съд не кредитира показанията на този свидетел за
обстоятелството, че претърпяното от ищеца увреждане е било пречка, дори и
7
след като се е възстановил напълно / без функционални промени на разгъване
и движение на дясната ръка, дори без натрупване на калус/ да не може да
изкарва вече тези „хубави пари“.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като жалбата на ищеца е лишена от
предмет, предвид отсъствието на отхвърлителен диспозитив в решението на
първоинстанционния съд, но независимо от това обстоятелство, спорът се
концентрира до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди.
ПТП е настъпило на 06.12.2020 г., поради което приложими са
разпоредбите и Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Киа Соренто“ /джип/ с рег. № ***,
управляван от Д. Б. А., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
8
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на Д. Б. А., ЕГН ********** не
е осъществена с влязъл в сила съден акт на наказания съд, имащ последиците
на осъдителна присъда, която да е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото няма данни да е осъществена административно наказателната
отговорност на водача с влязло в сила наказателно постановление по реда на
ЗАНН.
Независимо от това обстоятелство, събраните по делото доказателства
обосновават извод, че водачът на джипа при неговото управление е допуснал
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, относно постоянния контрол върху управляваното МПС и максимално
разрешената скорост за движение в участъка от пътя, в който е настъпило
ПТП.
Поведението на застрахования водач е противоправно, виновно и е в
пряка причинна връзка с полученото от ищеца увреждане, доколкото не е
оборена презумцията за вина., т.е. осъществява деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; едно
9
травматично увреждане, което е най-леката проява на средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК; продължителността на общия лечебен и
възстановител период е около 30 дни; болките и страданията не са били
интензивни; не е извършено оперативно лечение е поставена само мека
имобилизация за срок около 30 дни; настъпило е пълно възстановяване и
отсъстват каквито и да е било негативни последици за здравето на
пострадалия; обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 10 000 лв. и подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 40 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
10
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът с подал заявлението по чл. 380 от КЗ на 17.02.2021 г. и не е
представил необходимите писмени доказателства за да стане възможно по
заведената щета да се определи и изплати обезщетение.
Законната лихва се дължи, считано от 17.05.2021 г.
С оглед на изложеното от двете въззивни жалби изцяло основателна е
подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г., за
разликата над сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева до размер на сумата от
20 000 лева и вместо това да се отхвърли прекия иск в тази част;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Видин държавна
такса, за разликата над сумата от 400 лева до размер на сумата от 800 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение, за разликата над
сумата от 565 лева до размер на сумата от 1 130 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати деловодните разноски и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски, в размер
на сумата от 300 лева.
11
Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до размер
на сумата от 10 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
При посочените фактически констатации и правни изводи на въззивния
съд за размера на пълното обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ищеца, дори и при формиран и материализиран отхвърлителен
диспозитив на първоинстанционното решение, жалбата би била
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
деловодни разноски, в размер на сумата от 200 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 300 лева, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д. №
234/2021 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Д. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 06.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г., за
разликата над сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева до сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предявен от Д. В. В., ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.12.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2021 г., за разликата над сумата от 10 000
/десет хиляди/ лева до сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
12
ОТМЕНЯ решение № 54 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д. №
234/2021 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Й. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., за разликата над сумата от 565 лева до размер на сумата от 1 130 лева;
- по сметка на Окръжен съд Видин, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса, за разликата над сумата от 400 лева до размер на сумата от
800 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 234/2021 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
разноски за възнаграждение на вещи лица, в размер на сумата от 300 лева,
както сумата общо от 10 /десет/ лева за служебно издаване на изпълнителни
листа;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 234/2021 г. от Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която е осъдил ищеца - Д.
В. В., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 300 лева.
Решение № 54 от 29.03.2022 г., постановено по гр.д. № 234/2021 г. от
Окръжен съд Видин в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Д. В. В., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 17.05.2021 г., до размер на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева не
е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - Д. В. В., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените деловодни разноски във въззивното
производство, в размер на сумата от 200 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 300 лева.
Решението е постановено при участието Д. Б. А., ЕГН **********,
конституиран по молба на ответника като подпомагаща страна.
13
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14