О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна, .01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №51 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на В.А.Х. *** против определение №4425/16.12.2019 г.,
постановено по т.д.N 1824/2019 г. по описа на ВОС, с което е оставен
без разглеждане предявения от жалбоподателката иск с правно
основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ,
за приемане за установено съществуването на неприетото от
синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в н./ със седалище гр.Варна, вземане
в размер
на 13 653 лева, представляващо
дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
на ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които:
8 466 лв., възнаграждение по т.д. № 1517/2017 г., по описа на ВОС и
5 187 лева по т.д. № 1536/2017 г., по описа на ВОС, КАТО процесуално
недопустим и е прекратено производството по
т.д.№ 1824/2019 година по описа на
Окръжен съд град Варна.
Жалбоподателят излага, че
определението е незаконосъобразно, тъй като съдът по несъстоятелността неправилно
е приел, че определението с което е оставил без уважение възражението срещу
неприетото вземане, не подлежи на обявяване в Търговския регистър, като срокът
за предявяване на иска по чл.694 от ТЗ, започва да тече именно от момента на
обявяването.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
определението за прекратяване и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по
чл.275 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради
следните съображения:
Производството
пред ВОС е образувано по иск на В.А.Х.
*** срещу „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в н./ със седалище
гр.Варна с правно основание чл.694,
ал.2, т.1 от ТЗ, за приемане за установено
съществуването на неприетото от синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“
АД /в н./ със седалище гр.Варна, вземане в размер
на 13 653 лева, представляващо
дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
на ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които:
8 466 лв., възнаграждение по т.д. № 1517/2017 г., по описа на ВОС и
5 187 лева по т.д. № 1536/2017 г., по описа на ВОС, КАТО процесуално
недопустим и е прекратено производството по
т.д.№ 1824/2019 година по описа на
Окръжен съд град Варна.
Установява се, че вземането
е предявено в производството по несъстоятелност с молба вх. № 18389/17.06.2019 г., не е прието
от синдика на „МОСССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в н./ и е
включено в допълнителен списък
№8/21.06.2019 г. за неприети вземания на
кредиторите по чл.688, ал.3 от ТЗ. Срещу
неприемането в срокапо чл.690 от ТЗ е подадено
възражение, разгледано от съда по несъстоятелността в о.с.з. на
21.08.2019 г. и е оставено без уважение
с определение от 23.08.2019 г.
За
да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че след като възражението срещу
неприемане на вземането е оставено без уважение, то списъкът
на неприетите от синдика вземания не подлежи на отделно одобряване от съда,
съответно на обявяване в Търговския
регистър, тъй като в конкретния случай липсва списък на приети от
синдика вземания, за одобряването на който съдът да дължи произнасяне с нарочен
акт по чл.692, ал.4 от ТЗ. Отделно от това е посочил,
че определение
№3039 от 23.08.2019 г., с което е било оставено
без уважение възражението на кредитора Х. срещу
списъка на неприетите от синдика вземания, също не подлежи на
обяваване в Търговския регистър. Според съда, в този
случай срокът за предявяване на
установителния иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ е започнал да тече от обявяването
на определението в книгата по чл.634в от ТЗ – 23.08.2019г.
и е изтекъл на 09.09.2019 г., поради което подадената на 01.11.2019 г. искова
молба е след преклузивния 14-дневен срок, и производството по нея е
недопустимо.
Този
извод на съда е в противоречие с прнципа за равнопоставеност на страните в
процеса, прогласен в чл.9 от ГПК.
Възможността за
защита на кредиторите с неприети вземания, на кредиторите, които считат, че
неоснователно са приети вземания, и на длъжника е чрез
водене на отделен установителен иск по чл. 694 от ТЗ.
Предявяването на този иск е ограничено със срок предвиден в разпоредбата на
чл.694, ал.6 от ТЗ, а именно 14 дни от датата на обявяване в Търговския
регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ и се отнася за всички
посочени по-горе кредитори.
Действително
определенията по чл.692 от ТЗ
са необжалваеми,
като ТЗ не предвижда самостоятелно обявяване на определенията, с които съдът се
произнася по подадените по чл.690 от ТЗ възражения, в случаите когато след
произнасяне по възраженията, съдът одобрява списък на приети от синдика
вземания.
Когато
не е налице списък на приети от синдика вземания, определението за приемане на
който подлежи на обявяване по реда на чл.692, ал.5 от ТЗ, на обявяване в
Търговския регистър по аргумент от разпоредбата на чл.694, ал.6 вр. чл.692,
ал.4, изр.2 от ТЗ, ще подлежи определението на съда, с което възражението е
оставено без уважение, като едва от момента на обявяване, за кредитора с неприето
вземане, ще започне да тече срока за предявяване на иска по чл.694 от ТЗ.
Безспорно
в конкретния случай, към датата на подаване на исковата молба, в Търговския
регистър не е било обявено определение на съда, с което възражението по чл.690
от ТЗ е оставено без уважение, поради което следва да се приеме, че искът е
допустим.
С
оглед на гореизложеното, съдът
намира, че определението на ВОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №4425/16.12.2019
г., постановено по т.д.N 1824/2019 г. по описа на ВОС, с което е оставен
без разглеждане предявения от В.А.Х. *** иск с правно основание
чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, за приемане за
установено съществуването на неприетото от синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“
АД /в н./ със седалище гр.Варна, вземане в размер
на 13 653 лева, представляващо
дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
на ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които:
8 466 лв., възнаграждение по т.д. № 1517/2017 г., по описа на ВОС и
5 187 лева по т.д. № 1536/2017 г., по описа на ВОС, КАТО процесуално
недопустим и е прекратено производството по
т.д.№ 1824/2019 година по описа на
Окръжен съд град Варна и
ВРЪЩА
делото на Окръжен съд - Варна, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: