РЕШЕНИЕ № 139
Гр. Бургас, 16 декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
С участието на секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдията Христина Марева в.т.д. № 278 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на „А“ О. срещу решение № 344 от 23-ти юли 2019 година, постановено по т.д. № 389/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „В“ ЕАД сумата от 69 973.20 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода, определена по централен неразпределяем водомер, поставен в началото на уличен водопровод, съгласно издадени фактури за периода от 23.07.2015г. до 21.12.2015г., с отчетен период от 18.06.2015г. до 08.12.2015г., както и сумата от 20 169.34 лева - мораторна лихва върху задълженията по посочените фактури, дължима общо за периода от 24-ти август 2015година до 25-ти юли 2018 година.
Във въззивната жалба се оспорва качеството на „А“ О. като длъжник за разликата между стойността на количеството вода на централния водомер и общия сбор от отчетеното количество вода по всички подотчетни водомери на централния неразпределен водомер с номер ********** "60 55/ 90 централен водомер - СО " Ч. Твърдението е, че не се претендират предоставените услуги към отделните подотчетни водомери, от които само един е на „А“ О. за комплекс „С“, за чието захранване първоначално е било изградено водопроводното отклонение. Не се оспорва качеството на „А“ О. като потребител на * услуги с оглед собствеността върху недвижимия имот, но се твърди, че такова качество имат всички останали потребители по подотчетни водомери в същия имот по същото водопроводно отклонение.
Твърди се, че така нареченият неразпределяем, централен водомер, записан на „А“ О. по партида за абонатен № 2* е открит в нарушение на Наредба № 4 от 14 септември 2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /по-долу за краткост наредба Наредбата/. Съгласно Наредбата видовете водомери са индивидуални и общи като в чл. 11 от Наредбата са посочени общите централни водомери, като неразпределяеми са индивидуалните водомери. Твърди се, че в случая се касае за централен водомер, който захранва водопроводно отклонение до няколко имота, първоначалният от които е бил имотът на „А“ О. за ваканционно селище С. Н. По-късно към него са включени и други потребители описани в исковата молба и много други, които все още не са установени от оператора „*“ ЕАД, град Б.. Т. се, че неправилно първоинстанционния съд е намерил за доказано наличието на съгласие от страна на „А“ О. за присъединяване на обекти, които са отчетени от * Б. и включени в неексплоатираното водопроводно отклонение без съгласието на инвеститора. Поддържа се наличието на нарушения и при отчитането на подотчетните водомери без представител на „А“ О. , като адресат на задължението за тези подотчетни водомери не е „А“ ООД.
Като цяло се поддържа тезата, че „А“ О. не следва да носи отговорност за задълженията на неправомерно присъединени към централния водомер потребители и е в тежест на * оператора да ги установи и съответно да приспадне техните задължения от размера на отчетеното по централният водомер задължение на „А“ ООД. Направено е позоваване на чл. 32, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата. Неправилното определяне от ВиК оператора на централният водомер по партидата на „А“ О. като неразпределяем, дължащо се на неправилното свързване и отчитане на нови абонати, за които липсва договор за надлежното присъединяване и отчитане на водомерите, е довело и до неправилното отчитане на задълженията в тежест само на „А“ ООД“. С оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Н. се поддържа, че * – операторът следва да стопанисква и поддържа довеждащите водопроводи, поради което неправилно е прието, че въззивникът носи отговорността за нерегламентирани присъединявания. Съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, като с оглед данните от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се поддържа, че „А“ О. не дължи заплащане на количеството от 54 446 куб. м. питейна вода, явяващо се разлика между отчетеното количество от 74 530 кубика питейна вода и отчетеното по монтираните подотчетни водомери включително този на въззивника за ваканционно селище С. Н. от общо 20 0894 кубика питейна вода.
Поддържа се, че след като шахтата и отклонението се намират в имот общинска собственост, при липсата на договор с „А“ О. длъжник за заплащане на разликата е О. С..
К. неправилен се оспорва извода на съда, че предвид осчетоводяването на фактурите е налице признание от страна на „А“ О. за пълния размер на дължимите по тях суми и се поддържа твърдение за осчетоводяване на фактурите единствено поради липсата на друга възможност за отчитане на реално дължимите от „А“ О. суми, представляващи част от пълния размер на задълженията по тези фактури.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговора от „*“ ЕАД – Б. , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че като изключителен
собственик на УПИ *- ***в землището на град Ч., общ. С, м. А въззивникът изградил и
придобил в собственост вилно селище „С“ за водоснабдяването на което и в
съответствие с договор от 14 юли 2005 година е поел задължение да инвестира
изграждането на проект за външни * връзки,
подобект уличен водопровод до магистрален водопровод Я. поляна.
Непосредствената цел, за която водопроводът е бил проектиран изграден и
надлежно въведен в експлоатация, е именно водоснабдяването на този обект, а
като негов изключителен собственик „А“ О. е потребител на * услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл.
3, ал. 1 Наредбата. Оспорено е възражението за недължимост
поради потребяване на вода от трети лица, присъединени нерегламентирано с оглед
отговорността на * – оператора
съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка се изтъква, че изграденият
уличен водопровод не е бил предаден за стопанисване и експлоатация на * - оператора по предвидения в Закона за водите ред,
нито от община С. преди 1-ви март 2016, нито от А. по * след
1-ви март 2016. Сочи се, че липсва законов механизъм *
- операторът служебно да разкрива партиди за нерегламентирано ползване на вода
за чужд актив, тъй като собственикът е следвало да извършва контрол по
евентуални незаконни свързвания, а при неосъществяването му - да заплаща
разликата по централния водомер монтиран в началото на водопровода.
Твърди се, че въззивникът не е изпълнил възложената с доклада по делото доказателства на тежест относно липсата на възможност за изразходване на отчетените количества вода и евентуалното им изразходване от незаконно присъединени към водопроводното отклонение потребители. Оспорени са твърденията за допуснати нарушения при отчитане на измервателните устройства, в която връзка се позовава на събраните по делото гласни доказателства и обстоятелството, че до момента задълженията по партидата на „А“ с абонатен № 2* и заплащана от това дружество. В тази връзка са осчетоводени процесните фактури, като се твърди, че счетоводният запис съгласно чл. 182 ГПК следва да се цени като признание за неизгоден за страната факт.
В случай,че съдът приеме за основателни възраженията на въззивника, то се поддържа, че съгласно доказателствата по делото и по аргумент от чл. 64, ал. 3 от ЗУТ водопроводното отклонение е собственост на О. С., в което й качество е нейна отговорността за заплащане на изразходената вода за незаконните свързвания към водопроводното отклонение, съответно и за заплащане на разликата по централния водомер монтира в началото на водопровода.
От О. С. е подаден отговор, в който обобщено се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалваното решение на първоинстанционния съд.
В с..з. за въззивника не се явява представител.
За въззиваемия – „*“ ЕАД – Б. се явява пълномощника – адв. П. , която поддържа възраженията в отговора на въззивната жалба. Позовава се на СПН на влезли в сила решения относно правопораждащите факти между страните за същото вземане, но за друг период, като не са наведени новонастъпили правопогасяващи или правоизключващи факти.
За О. С. се явява пълномощника – адв. В. Х. , която при евентуален извод за основателност на въззивната жалба, поддържа възраженията срещу предявения иск изложени в отговора на исковата молба. Подчертава, че цялата водопроводна мрежа е собственост на общините по закон, от което не може да се изведе качество за публичния собственик като потребител и длъжник за заплащане на задълженията от предоставените *– услуги. Поддържа твърдение, че длъжник за водопроводните услуги е потребителят, чийто имот е водоснабден.
С оглед правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаски апелативен съд извърши проверка за валидност и допустимост и намира, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи извод прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.
По правилността на решението, във връзка с поставените от страните въпроси пред въззивната инстанция Бургаски апелативен съд съобрази следното:
Производството е образувано по предявените от „В“ ЕАД – Б. искове против „А“ О. , за заплащане на сумата от 69 973.20 лв., представляваща цената за предоставени * – услуги, отчетени по централен водомер, с карнет***, в началото на уличен водопровод в м. „А“, в. землището на гр. Ч., общ. С, за което са издадени 6 бр. фактури за периода от 23-ти юли 2015г. до 21.12.201г. за отчетен период : от 18-ти юни 2015г. до 8-ми декември 2015 година, като в условията на евентуалност претенцията е предявена спрямо О. С..
П. искове са основани на твърдения, че „А“ О. е абонат на „*“ ЕАД – Б. и потребител на *– услуги по партида с абонатен № 2* като собственик на обекти във вилно селище „С“, находящо се в УПИ * - ***в землището на град Ч., общ. С м. А. . За водоснабдяване на имота съгласно предварителен договор от 11-ти юли 2005г сключен с дружеството. и договор с О. С. от 14-ти юли 2005г. „А“ О. е инвестирало и изградило водопровод***, който до момента не е предаден на * – оператора.
Сумата, която се претендира се твърди, че представлява част от общата стойност по всяка една от издадени за процесния период фактури – на обща стойност 77 543.88 лв. по централния водомер, намалена със стойността на всички подотчетни водомери – за абонати: „А“ О. , „К“ ЕО. , „Д“ ЕО. , „К“ ЕО. , „Д“ АД, ЕТ „К“, С. А. И. , „ЕСО“ ЕАД и М. С. С. и увеличена с дължимия ДДС. След отчитане на стойността по централния водомер са били отчетени стойностите по подотчетните водомери съгласно всички изисквания на наредба № 4/14-ти септември 2004г. (Наредбата).
Претендира се и мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа – 30 дневен срок от издаване на фактурата, като за периода от 24-ти юли 2015 година до 25-ти юли 2018г. се претендира сумата от 20 169.34 лв.
В условията на евентуалност, същите суми се претендират от О. С., въз основа на същите обстоятелства, като се твърди, че има качеството на потребител с оглед собствеността върху уличния водопровод, захранващ включените по партидата на „А“ О. имоти, който не е предаден на „*“ ЕАД. Напарвено е позоваване на договор № *ти февруари 2012г. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, сключен между „*“ ЕАД – Б. “ и О. С. и договора от 14-ти юли 2004г. сключен между О. въззивника.
В отговора на исковата молба от „А“ О. предявените искове са оспорени като неоснователни. Въззивникът е оспорил качеството си на потребител на * услуги, изтъквайки, че уличният водопровод е собственост на О. С. от което следвало, че има качеството на потребител. Посочено е, че централен водомер с абонатен № 2* е разположен в началото на водопровода и обхваща цялата консумация от всички включени към водопровода имоти и потребители като „А“ О. ползва * услуги само за обектите си във ваканционно селище „С“. Въведено е твърдение, че освен посочените в исковата молба потребители, без надлежно открити партиди и незаконно са присъединени и други потребители, чиито задължения, се твърди, че не могат да бъдат инкасирани в тежест на „А“ ООД. Изтъкната е липсата на окончателен договор между въззивника и „*“ ЕАД - град Б. като такъв имало сключен с О. С., на чиито клаузи се позовава. Твърди се, че водопроводът е публична общинска собственост, от което се прави извод, че О. С. следва да заплаща предоставената и пречистена вода по целия водопровод като без правно основание и погрешно партидата била заведена на името на „А“ ООД.
В отговора на исковата молба, подаден от О. С. подробно са развити доводи за неоснователност, като се поддържа, че като титуляр на публичната собственост на водопровода, общината няма качеството на потребител и задължено лице, както и на „абонат“ според клаузите в договора от 17-ти февруари 2012 година
Бургаски апелативен съд, разглеждайки исковете на посочените в исковата молба основание и съобразно въпросите, поставени от страните във въззивното производство, констатира, че въз основа на обстоен и задълбочен анализ на доказателствата, Бургаски окръжен съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Във връзка с това, намира са необходимо да посочи следното:
Безспорно е, че между въззивника и О. С. е бил сключен договор от 14-ти юли 2005
г. за изграждане на обект "*. "А.
", в землището на гр. Ч., общ. С, въз основа на който въззивникът
е финансирал и изградил и е бил въведен в експлоатация водопровод ПЕВП***, който до момента не е предаден на * – оператора. Въз основа на сключен между * – ЕАД и „А“ – О. от 11.07.2005г. предварителен
договор на осн. чл.84 ЗУТ, е извършено включване към
водоснабдителната и канализационна мрежа на обект външни * връзки за***,. За
възстановяване на инвестицията по договора от 14-ти юли 2005г., сключен с О. С.
е било договорено – чл. 1, т. 3, предоставянето в полза на „А“ О. на правото за
срок от 5 години, продължен до 2016г., възмездно да дава съгласие за
присъединяване към *-връзката на
трети лица по цени, договорени между страните, а О. С. е следвало да оказва
„необходимото“ съдействие за възстановяване на инвестицията по описани в
договора начин. Няма спор, че съоръжението е било изградено, като с оглед
уговореното, в началото на водопроводната връзка е бил поставен водомер с аб. № 2* с партида на името на „А“ ООД.
По повод претенция на „А“ О. спрямо О. С., отхвърлена с влязло в решение № 72 от 10.07.2017 г. на БАС по в. т. д. № 162/2017 г., като правоизключващ факт е прието, че така сключеният договор има невъзможен предмет и като такъв е нищожен.
Междувременно към водопроводното отклонение, с поставени индивидуални водомери – т.н. подотчетни водомери, са били присъединени посочените в исковата молба потребители: „А“ О. – в.с. „С“, „К“ ЕО. – х-л „К“, „Д“ ЕО. , „К“ ЕО. (Г. ), „Д“ АД, ЕТ „К“, С. А. И. , „ЕСО“ ЕАД и М. С. С. за водоснабдяване на притежавани от тях обекти (хотели) на собственост. Съгласно заключението на вещото лице – т. 1.3, всички са с монтирани измервателни устройства, намиращи се във водомерни шахти, като за всеки от тях е открита партида
И. и въведен в експлоатация уличен водопровод за УПИ ХІІІ-8039,8040, м. "А. ", в землището на гр. Ч., общ. Созопол не е бил предаден за стопанисване, поддържане и експлоатация на „*“ ЕАД – Б. , като от страна на водния оператор отчитането на използваната вода е извършвано чрез електронни устройства, възпроизвеждащи дадни за съответния абонат, деня и часа, като служители на „*“ ЕАД – Б. визуално са отчитали скалата на водомера. По този начин за отчетния период 18-ти юни 2015 година – 8-ми декември 2015г. по всеки един от водомерите – централен и 9 бр. индивидуални е било извършено отчитането, като след отчетено общо количество питейна вода – 74 530 куб.м. за централен водомер ***по карнет*, е приспаднато заедно с 1 436 куб.м. – техническа грешка отчетеното по индивидуалните водомери – 21 520 куб. м. на стойност 28 406.40 лв. с ДДС, а остатъка от 53 010 куб.м. на стойност 1.10 лв. е начислено по партидата на „А“ О. със стойност 69 973.20 лв. с ДДС.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от „ВиК“ ЕАД се отчитат само потреблението по водомерите за надлежно заведени при „ВиК“ – оператора партиди.
Размерът на задължението за мораторна лихва, считано от падежа на задълженията по отделните фактури, съгласно заключението на в.л., е в размер на 20 169.40 лв. В счетоводството на „*“ ЕАД – Б. , същите задължения са осчетоводени като вземания по пратидата на потребител с аб. № 2* на името на „А“ ООД. От страна на „А“ О. към края на 2015г. са осчетоводени задължения за периода от 23-ти април 2015г. до 23-ти юли 2015г. на обща стойност 52 672.32 лв.
Заключенията и по двете експертизи са приети като доказателство без оспорването им страните.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налага правният извод, че предявените от „* ЕАД – Б. искове спрямо въззивника „А“ О. са основателни.
Като собственик на имот УПИ ХІІІ-8039,8040, м. "А. " и изградените в него обекти от в.с. „С“, в землището на гр. Ч., общ. С., въззивникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14-ти септември 2004г. За водоснабдяване на обект "Външни ВиК връзки за ****"А. ", в землището на гр. Ч., общ. С. въззивникът е изградил по договор от 14-ти юли 2005г. сключен с О. С. и е бил въведен в експлоатация водопровод***, представляващ водопроводното отклонение, като елемент на техническата инфраструктура съгласно чл. 64 ЗУТ. Така изграденото водопроводно отклонение, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗВ представлява публична общинска собственост, като в нарушение на чл. 12 и чл. 14 ЗРВКУ с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от сключения договор между О. С. и „А“ О. на последния е било предоставено възмездно правото, съответстващо на правомощията по чл. 13 от Наредбата за присъединяване и събирането на такси за това към „В“ от трети лица, по цени, договорени между страните.
По реда на чл. 13 от Наредбата, след водопроводното и поставения общ водомер са били присъединени към водоснабдителната мрежа нови потребители, с поставени индивидуални водомери по смисъла на чл. 11, ал. 4 от Наредбата и разкрита при * – оператора партида и самостоятелен абонатен номер за 9 обекта – установени и посочени в заключението по СТЕ.
При тези данни, спорът между страните е свързан с начина на определяне на задълженията на потребителя, на чието име се води партидата на общия водомер в началото на водното отклонение и възможността в негова тежест да бъде начисляван пълния размер на разликата, след приспадане потреблението на поставените индивидуални водомери след общия, без да се разпределя между тях.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ, водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но съгласно чл. 198о, ал. 1 ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на * системите и съоръженията, както и предоставянето на * услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от * оператори по реда на ЗВ и ЗРВКУ като в границите на една обособена територия тези дейности може да се извършва само от един * оператор. Свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обектите, поради което § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ предвижда, че "потребители" по смисъла на този закон са юридическите и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят * услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които по силата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди.
Така изведената и определена от закона дефиниция изключва общината като потребител и задължено лице по смисъла на § 1, ал. 1 т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата и макар, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУТ, присъединяването да се извършва въз основа на договор, отношенията с * – оператора не се основават на принципа на договорна автономия, с оглед задължението на последния да достави услугите, за които се явява монополист, а на принципа на реално изпълнение на задължгенията по предоставяне на * – услугите.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗУТ предвижда, че условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като на това основание е приета Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.) Според чл. 11, ал. 1 от Наредбата, водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите, като според разпоредбата на ал. 4 при сгради – етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация, респ. на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Съгласно чл. 37 (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 от същата наредба, като подаването и отвеждането на водата се спира за целия имот. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора, а съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредбата довеждащите водопроводи и съоръжения се стопанисват и поддържат от операторите на водоснабдителните системи, които упражняват и правомощията по чл. 13 от Наредбата, за което начисляват и предвидените в ЗУТ, ЗРВКУ и Наредба № 4 – такси.
След изграждането и въвеждането на процесното водопроводно отклонение, обаче, с оглед сключения между О. С. и „А“ О. договор от 14-ти юли 2005 г. договор, преценен като нищожен с решение № 72 от 10-ти юли 2017 г. на БАС по в. т. д. № 162/2017 г., и неправомерно уговорената престация по чл. 1, ал. 3 като възможност за възстановяване на инвестицията, водопроводната система за изграденото водопроводно отклонение за обект "* връзки за***, м. "А. ", в землището на гр. Ч., общ. С., и въведения в експлоатация водопровод***, вкл. към процесния отчетен период – от 18-ти юнеи 2015г. до 8-ми декември 2015г., не е бил предаден за стопанисване на „*“ ЕАД в качеството му на * – оператор.
Нищожният договор само по себе си, не е „правно нищо“ и по същността си е правоизключващ факт, който сочи на липсата на основание за получаване на престацията. Макар и без основание – предвид нищожността на договора от 14-ти юли 2005г., през процесния отчетен период дейностите, а също и събирането на такси за присъединяване на нови потребители по реда на чл. 13 от Наредбата, е било предоставено от О. С. на въззивника, а не на * – оператора.
По делото въззивникът не е провел по надлежния ред доказване на твърдението за незаконно присъединяване на ползватели на * – услуги по водопроводното отклонение, поради което и съгласно представените по делото общо 6 броя фактури за посочения отчетен период, издадени от 23-ти юли 2015 година до 21-ви декември 2015 година, съответстващи на данните за потребени количества вода в приложените 6 броя електронни карнети за отчитане на показанията на водомер, длъжник на задължението в размер на 69 973.20 лв. за подадената питейна вода и отведени канални води е въззивникът „А“ О. , като абонат на по партидата при „*“ ЕАД – Б. за поставения общ водомер. Включително при евентуално наличие на „незаконно присъединени“ по смисъла на чл. 37 от Наредбата потребители след общия водомер, както и при поставени индивидуални водомери по смисъла на чл. 11, ал. 4 от Наредбата, при липсата на партида в експлоатационното * - предприятие, разпределянето и плащането на ползваната вода каса вътрешните отношения на ползвателите на такива обекти. Поради това и с оглед уговорената в полза на въззивника престация по чл. 1, ал. 3 по договора от 14-ти юли 2005г. с О. С., възраженията му за липса на контрол и изпълнение на задълженията по чл. 20, ал. 2 и чл. 37 от Наредбата не са противопоставими на * – оператора, комуто водопроводното отклонение не е било предоставено за експлоатация.
По делото се установява, че изразходваното количество вода е било отчетено по електронен път, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл. 32 ал. 2 и 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Общият и подотчетните – индивидуалин водомери, са отчитани регулярно и ежемесечно като показанията са отразявани в издаваните електронни карнети, напълно съответстващи с данните за потребена вода по съставените фактури за абонатен № 2* като разлика, получена след приспадане на отчетеното количество вода по отчетените количества за индивидуалните водомери, присъединени към водопровода.
Предвид основателността на предявения главен иск следва да бъде уважен и акцесорния за определената чрез заключението по ССЕ сума от 20 169.34 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.08.2015г.-25.07.2018г.
Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд по основателността на предявените искове, обжалваното решение следва да се потвърди, като с огледи изхода на делото, претенцията на въззивника за заплащане на деловодните разноски не следва да се уважава.
В полза на въззиваемия „*“ ЕАД – Б. , с оглед изготвения от гл. юриск. отговор на въззивната жалба и при липсата на други доказателства за платени разноски, следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 344 от 23-ти юли 2019 година, постановено по т.д. № 389/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „А“ О. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Ч., ул. „М“ №*, да заплати на „В“ ЕАД, ЕИК**: СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: гр. *, кв. „П“, ул. „.. В. В. “ № 3* лв. (петстотин лева) разноски за настоящата нистанция
П.
Членове: