Р Е Ш Е Н И Е
№ 1681
гр.
Русе, 23.10.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 974 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД и иск с правно основание чл.219, ал.3 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С.Ф. ***, в която се твърди, че 15.01.2019г. след 9:00 часа вървяла по
бул. „Придунавски“ в гр. Русе от хотел Рига в посока към работното си място на ул.
„Никола Палаузов“ № 6. Първоначално се движела по
десният тротоар. Валял обилен сняг и било ветровито, а пътят и тротоара не били
почистени, а силно заледени. Решила да пресече на отсрещния тротоар пред музей
„Баба Тонка“. Едва се задържала на пътното платно, поради леда по него и при
опита да се качи на тротоара при паметника на Баба Тонка се подхлъзнала,
паднала и се ударила в бордюра. Чула силен шум от хрущене в дясната ръка. Въпреки
силните болки, които почувствала успяла да се изправи и продължила пътя си към работа.
На кръстовището на бул. „Придунавски“ с ул. „Никола Палаузов“
отново се подхлъзнала на пътното платно в опит да се качи на тротоара и
паднала, като при падането чула пращене в лявата си ръка и изпитала огромни
болки. Въпреки това успяла да стигне до работа, където с помощта на управителя на
фирмата и колежка била откарана в Спешно отделение и й била оказана медицинска
помощ. Установени били травми и в двете гривнени стави. Под обща анестезия й
била извършена репозиция на двата крайника, както и поставяне на циркулярна
гипсова имобилизация на ляв горен крайник, както и имобилизация с гипсова шина
на десен горен крайник. Настанена била за 24 часа в Отделение на УМБАЛ „Канев“,
за което й била издадена епикриза от 16.01.2019г. За периода от 15.01.2019г. до
17.03.2019г. ищцата била в отпуск по болест. В продължение на два месеца се
възстановявала от нанесените увреждания. След изписването си от болницата тя не
можела да се грижи за себе си. От датата на инцидента, за период от около 20
дни денонощно за нея грижи полагала дъщеря й А.Т., а след това била обгрижвана от
своя приятелка И.П.. След 10.02.2019г. се наложило ищцата да живее при друга
своя приятелка – З.С., тъй като все още била гипсирана и не можела да се грижи
сама за себе си.
Ищцата твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди в резултат на получените средни телесни повреди
и на двете ръце, причинена от падане на два пъти по заледен терен, находящ се
по бул. „Придунавски“ в гр. Русе, изразяващи си в силни болки и страдания в
продължение на повече от един месец, невъзможност да полага необходими
ежедневни и физиологични нужди, засегнато било и самочувствието й. Все още не била
изцяло възстановена от получените увреждания. Поради тази причина претендира овъзмездяване
на причинените й болки и страдания от ответната община, която отговаряла за
поддържането на пътищата в района на гр.Русе. Оценява стойността на обезщетението
за причинените й неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
По изложените съображения ищцата претендира
ответната Община Русе да бъде осъдена да й заплати сумата от 10 000лв., предявена
частично от 20 000лв. представляващи дължимо й обезщетение за претърпяното
увреждане на 15.01.2019г., ведно със законната лихва от тази дата върху сумата
до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Русе изразява становище за недоказаност на предявеният
иск. Счита, че не са налице доказателства, които да потвърждават изложената в
исковата молба фактическа обстановка. На следващо място ответникът твърди, че е
изпълнил задълженията си във връзка с поддържането на пътната настилка в гр.
Русе, като е сключил договор с трето лице за снегопочистване и зимно поддържане
на територията, за която отговаряла Община Русе. В условията на евентуалност се
счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишено.
По искане на
ответника Община Русе, по делото като трето лице помагач е конституирано „РПС -
Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД,
срещу което е предявен обратен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство, с който на основание, чл. 15, ал.2 от сключения договор между
дружеството и Община Русе се претендира в случай на уважаване на първоначално
предявения по делото иск, дружеството да бъде осъдено да заплати на Община Русе
сумата от 5000лв. частично претендирана от 23000лв. представляващи дължимото на
ищцата обезщетение, лихви и разноски. Претендират се направените по обратния
иск разноски.
В срока за отговор
по обратния иск и за становище по първоначалния, третото лице "РПС Русе Пъблик Сървисиз" ЕООД е
депозирало писмен отговор, с който оспорва тяхната основателност. Твърди се, че
дружеството е изпълнило задълженията си, поети с договора за снегопочистване и
зимно поддържане на улиците в гр. Русе, като на конкретната дата също било
извършено почистване на улиците, по които се е движела ищцата. В условията на
евентуалност третото лице оспорва първоначалният иск и по размер. Възразява, че
е налице съпричиняване от страна на ищцата, която не е положила дължимите грижи
за безопасно придвижване по улиците при зимни условия.
По искане на
ответника по обратния иск, по него е конституирано трето лице помагач на страната
на ответника - ЗАД "Армеец" АД.
Третото лице по
обратния иск изразява становище за неоснователност на исковете предмет на
производството, както и оспорва да са налице предпоставки за ангажиране на
неговата отговорност спрямо ответника по обратния иск, основана на сключения
между тях застрахователен договор.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна по първоначално предявеният иск следното:
От представените по
делото писмени доказателства (медицински документи – епикризи, болнични
листи и пр.) и от заключението на
приетата по съдебномедицинска експертиза се установява, че на 15.01.2019г.
ищцата С.Ф. е получила следните увреждания: счупване на далечния край на лява
лъчева кост, счупване на далечния край на дясна лъчева кост, контрактура на
двете гривнени стави. Според заключението на вещото лице, тези травматични
увреждания добре отговарят да бъдат получени при падане от собствен ръст по
начина описан в исковата молба. По отношение на счупванията и свързаните с тях
усложнения, на ищцата е проведено двудневно болнично лечение, с имобилизация на
счупванията и около шест месечно домашно-амбулаторно лечение с провеждане на
три курса физикална и рехабилитационна
терапия. Непосредствено след счупванията ищцата е почувствала силни болки, а
след имобилизацията на крайниците болките постепенно
са намалели и отшумели в рамките на няколко денонощия. Болки със значителен
интензитет тя е изпитвала и след снемане на имобилизациите,
в процеса на раздвижване. Болки с по-нисък интензитет, но с по-голяма
продължителност, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните
условия ищцата е продължила и продължава да изпитва, коте би могло да продължи
и години според вещото лице.
От представената по
делото медицинска документация и заключението на вещото лице, включително и от
разясненията дадени в съдебно заседание е видно, че ищцата не се е възстановила
напълно от получените травми, като към месец август 2019г. продължава да има
значително ограничение във възможността за движение на двете си китки (около
50%), мускулна хипотрофия двустранно, по-изразена в
ляво, нарушена сила на захвата и финната
моторика.
Свидетелят А.Д.А.установява,
че познава ищцата като член на ****, на която той бил председател преди няколко
години. В деня на инцидента свидетелят пътувал с колата си по бул.
„Придунавски“. Карал бавно защото било хлъзгаво и валяло сняг. Видял как една
жена пресича булеварда до „Баба Тонка“. В момента в който тя стъпила на
тротоара се хлъзнала и паднала, след което се изправила. Първоначално
свидетелят не познал жената, но след като спрял автомобила си малко по-нататък по
булеварда, видял, въпросната жена да идва към него и я познал – била колежката
му С. Т.. Изчакал я и я попитал какво е станало, а тя му отговорила, че се е
подхлъзнала и паднала. Свидетелят придружил ищцата до кръстовището на бул.
„Придунавски“ и ул. „Л. Каравелов“, след което тя продължила към офисът в който
работела в близост. Била облечена със зимно палто и ботуши с равна подметка. Според
свидетеля, както мястото където е паднала ищцата, така и тротоара по който
вървели и пътя около тях не били чистени и били хлъзгави, нямало видими следи
от почистване.
Свидетелката А.В.Ц.установява,
че познава ищцата, с която работели заедно. В деня на инцидента, 15-януари,
свидетелката излязла от офиса да хвърли боклук. Към него момент валяло сняг и
имало поледица, пътят бил „подледен“, нямало следи от
почистване и насипване на пясък. След като изхвърлила боклука в контейнера до
„Ирландска тераса“ се обърнала и видяла ищцата, която се задавала по улицата.
Свидетелката решила да я изчака, за да вървят заедно към офиса. В този момент
видяла как ищцата от улицата стъпва на тротоара, подхлъзва се и пада.
Свидетелката била на около 20 метра от нея и се запътила да й помогне. Ищцата
стояла на колене и се оплаквала, че много я болят ръцете и ги държала напред.
Започнала и да плаче. Свидетелката й помогнала да се придвижат до офиса, като
по пътя ищцата й споделила, че първоначално е паднала до паметника на Баба
Тонка, когато ударила едната си ръка, а после паднала за втори път и ударила и
другата ръка, случаят, който и свидетелката видяла. Тъй като ищцата не можела
да движи ръцете си, които се и подули, изпитвала силна болка и стенела,
свидетелката и шефът им я откарали в Спешно отделение. Там имало много чакащи
болни, поради което позвънили на личната лекарка на ищцата, която ги отпратила
при ортопед. Ищцата не можела с ръцете си нито да извади телефона си, нито да
набере от него, не можела да отвори и портмонето си. Наложило се да я оставят
за едно денонощие в болницата, тъй като се оказало, че и двете й китки са
счупени. На следващия ден свидетелката и шефът им придружили ищцата до вкъщи,
където я предали на дъщеря й, която специално пристигнала от София, за да се
грижи за майка си. Докато свидетелката помагала на ищцата да се съблича и облича
й направило впечатление, че тя е обута с хубави зимни ботуши, равни, с грайфер.
Докато ищцата си била в къщи,
свидетелката често я посещавала и видяла, че състоянието й било много
„особено“, оплаквала се от силни болки, не можела да използва ръцете си, дори
да вдигне чаша с вода, поради което дъщеря й я хранела и обгрижвала. Ищцата се
върнала на работа през месец юли, но се оплаквала, че бързо й се уморявала
ръката при работа с мишката на компютъра, поради което се налагало да спира да
си почива. Продължавала да изпитва болки, поради което слагала магнитни гривни
на ръцете си.
Свидетелката З.П.С.установява,
че е приятелка на ищцата и след като дъщеря й се обадила и съобщила за
инцидента, тя отишла да я види. Ищцата й разказала, че на 15-ти имало поледица
и паднала на два пъти и счупила двете си ръце. Била в „окаяно състояние“, много
бледа, притеснена, ръцете й гипсирани, пръстите й подути, оплаквала се от
болки. Не можела нищо да държи в ръцете си, пиела със сламка. Тъй като дъщеря й
се налагало да се прибере в С. на 06.02.2019г., една седмица за ищцата полагала
грижи приятелката им И., след което свидетелката я взела в тях, където се
грижела за нея – хранела я, къпела и пр. С. през цялото време употребявала
болкоуспокоителни. Около 23-ти февруари й махнали гипса, но едва след още
десетина дни ищцата започнала да използва ръцете си. Тогава се прибрала в къщи,
но се налагало постоянно някой да й помага, тъй като ръцете я болели, били
някак усукани, не можела с тях да отвори пералнята си, да си сготви. След като
се върнала на работа, ищцата споделяла със свидетелката, че й е много трудно с
чертежите, тъй като трудно върти китките си.
Свидетелката М.Т.Н.установява,
че работи като „инспектор по чистотата“ към Община Русе, в чиито район на
проверки се включвала улица „Баба Тонка“ и бул. „Придунавски“. На 15.01.2019г.
тя била на работа. Около 8.30-9.30 часа завалял
сняг, за много кратко време натрупал и не била създадена необходимата
организация за почистването му. Поради тази причина свидетелката “отрязала
цялата сума на почистващата фирма“.
Въпреки, че бул. „Придунавски“ не бил включен в изготвения от
свидетелката констативен протокол за деня (на непочистени улици и тротоари), тя
добре си спомняла, че той не бил почистен и това се установявало от няколко
проверки за деня.
Свидетелката Н.Д.Д. установява, че
работи като контрольор в "РПС Русе Пъблик Сървисиз" ЕООД. След като се запознала със съставените
документи за 15.01.2019г. установила, че на този ден сутринта имало извършено
метене и уборка по бул. „Придунваски“, ул. „Баба
Тонка и „Никола Палаузов“, което означавало, че сняг
е завалял по-късно. Според изготвения за
деня отчет по тези улици през този ден
било правено и снегопочистване и осоляване, включително и на тротоарите, но
това било извършено след 11 часа, тъй като имало други улици, които следвало да
се чистят с приоритет.
Според изготвения
от свидетелката М.Н. констативен протокол (стр. 49 от делото) и приложените към
него снимки, на 15.01.2019г. няколко посочени в документа улици не са били
почистени от сняг и не са обработени. Към протокола са приложени и снимки.
Според приложената
по делото метеорологична справка от НИМХ, на 15.01.2019г. от сутринта до 14.,25
часа на територията на гр. Русе са регистрирани предимно умерени до силни
снеговалежи, съпроводени и от обилна суграшица. Общата височина на снежната
покривка е достигнала 12-14 см. след приключване на снеговалежа.
С договор от
01.06.2015г., сключен на основание чл. 41, ал.1 ЗОП, Община Русе е възложила на „РПС – Русе Пълбик Сървисиз“ ЕООД
поддържането чистотата и проводимостта на дъждоприемните шахти, в.т.ч. и
снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.
Русе, в съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата.
Срокът на договора е определен на 5 години считано от датата на която е
подписан.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 31 ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
От представения по делото договор за обществена поръчка се доказва, че
ответната страна е възложила на третото лице помагач, подпомагащо я в
производството по делото, дейността по снегопочистване и зимно поддържане на
териториите за обществено ползване на гр. Русе, по повод изпълнението, респ.
неизпълнението на която са причинени неимуществените вреди на ищцата. Съгласно
чл. 49 ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, поради което и
Община Русе следва да отговаря за тези вреди.
Съвкупната преценка
на доказателствата по делото обосновава извод, че ищцата е паднала на два пъти
върху тротоари, върху които е имало сняг и лед, не са били почистени и
обработени по начин, позволяващ нормалното придвижване по тях на пешеходци (прим. опесъчаване, поставяне на
сол или други препарати за разтопяване на леда). Свидетелите А. и Ц. виждат
самото падане на ищцата и установяват причината за него – подхлъзване. Тези
свидетели (а и останалите) пряко са възприели състоянието на пътните платна и
тротоарите в мястото на двата инцидента (двете падания на ищцата). Техните
показания се подкрепят и от приложената справка от НИМХ, установяваща
снеговалеж и заледяване към датата и часа на улиците по които се е движила
ищцата. Разпитаните свидетели на ответника и третото лице помагач – М.Н. и Н.Д.
също установяват, че към момента на инцидента с ищцата улиците и тротоари в
района не са били почистени от сняг и лед. Такова почистване според Н. Д. е извършено
едва след падането на ищцата - след 11:00 часа, тъй като имало други улици,
които следвало да се чистят с приоритет. Установеното заледяване и непочистване
на уличните платна и тротоарите води до извод, че ответникът или лицето на
което той е възложил това, не ги е почистило и обработило по подходящ начин, т.
е. налице е бездействие, чиято пряка последица се явява подхлъзването и
падането на два пъти на ищцата и настъпилите в резултат на това телесни
увреждания. Този извод следва от съвкупната преценка на събраните
по делото
доказателства, налице е причинна връзка между увреждането и виновното бездействие
на ответната община. Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че
настъпилите в резултат на падането телесни увреждания са пряка последица от
виновното бездействие на ответника, свързано с вмененото му от закона задължение
за поддържане на улиците.
Предвид изложеното,
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В този смисъл, понятието справедливост няма
абстрактен характер, то е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като
съобразява начина на получаване на увреждането, възрастта на пострадалата, вида
и характера на телесните увреждания (едновременното счупване на двата горни
крайника), значителния интензитет на причинените болки и страдания, промяната в
начина й на живот за продължителен период от време, продължаващите болки и към
момента, обстоятелството, че не е настъпило пълното възстановяване на
движението на двете китки, както и предвид упражняваната от ищцата професия,
свързана с необходимостта да използва ръцете си при продължителна работа с
компютър и изготвяне на чертежи, приема, че справедливият размер за обезщетяване
на причинените й неимуществени вреди е 16 000лв.
По делото не е
доказано направеното от трето лице помагач възражение за съпричиняване от
ищцата на причинените неимуществени вреди, чрез „неполагане на дължимата грижа
за безопасно придвижване по улиците при зимни условия“. Не се установява при
движението си ищцата да е нарушила регламентирани норми и правила. Също така
няма доказателства да е била облечена (обута) неподходящо за сезона начин, а
точно обратното. Свидетелите установяват, че е носила хубави, равни, с грайфер
зимни ботуши. Няма данни и да се е придвижвала по начин, поставящ я в по -висок
риск от настъпване на инцидент като процесния с оглед климатичните условия, прим. бягане, бързо вървене и пр. Поради това направеното
възражение за съпричиняване е неоснователно и горепосоченото обезщетение за
неимуществените вреди на ищцата не следва да бъде намалено.
Предвид изложеното,
предявеният частичен иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 10 000лв., ведно със
законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане следва да бъде
изцяло уважен. В полза на ищцата следва да се присъдят и направените от нея
разноски за настоящото производство в размер на 1650лв., включващи заплатена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
По обратни иск:
Ответникът Община Русе
е предявил в условия на евентуалност обратен иск срещу третото подпомагащо лице
„РПС – Русе Пълбик Сървисиз“
ЕООД, в случай на уважаване на първоначалния иск. При това положение, съдът
дължи произнасяне по обратния иск, предявен частично в размер на 5 000 лв.
от общо дължимата от Община Русе сума за обезщетяване неимуществените вреди на
увреденото лице, дължимото му върху тази сума обезщетение за забава, и
дължимите му разноски по делото, които ищецът по обратния иск е определил общо
на 23 000лв.
Установено е от
фактическа страна и не се спори, че с договор № ЗОП -21 от 01.06.2015г.,
сключен между Община Русе и „РПС – Русе Пълбик Сървисиз“ ЕООД на дружеството е възложено срещу заплащане
поддържането чистотата и проводимостта на дъждоприемните шахти, в т. ч. снегопочистване и зимно поддържане на
териториите за обществено ползване на гр. Русе. По конкретно в чл. 7, ал. 1, т.
2.2. са вменени задължения на дружеството, свързани с
дейностите по снегопочистване и зимно поддържане, които включват пътната настилка и
прилежащите участъци от сервитута на пътя – площади, тротоари, велоалеи, отбивки и др. Снегопочистването следва да е съчетано с третиране
/обработване/ на пътната настилка с различни по химичен състав препарати в
зависимост от температурата, предвидено е и ръчно снегопочистване, в т. ч. почистване от лед и
ръчно третиране с материали и смеси на тротоари, подходи към пешеходни пътеки и
подлези.
Третото лице
помагач и ответник по обратния иск е представило по делото списък с маршрутите
и разпечатка от GPS система за датата 15.01.2019г., видно от които по бул. „Придунвски“ в гр. Русе, в района на паметника Баба Тонка е
минал автомобил на ответното дружество на четири пъти, в 03:36ч, 10:31ч.,
10:45ч и 13:42 часа. Съпоставено с представената по делото метрологична
справка, дори и реално преминалите автомобили да са извършвали почистване на
пътното платно, то към момента на двете падания, около 09:00 часа би могло да е
налице заснежаване и заледяване, още повече, че инцидентите са станали на
тротоари, за които няма данни да са почиствани на 15.01.2019г. Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не е доказано и качеството на извършеното
почистване с отразените като преминали машини. Точно обратното, установено е по
категоричен начин от свидетелите че, към момента на инцидента, улиците и
тротоарите не са били почистени с необходимото качество, което да позволи
тяхното безпрепятствено използване при зимни условия. Очевидно пътната
повърхност е била заледена, а ответното по обратния иск дружество не е
изпълнило качествено договорните си задължения. Щом участъкът от пътя, на който
ищцата се е подхлъзнала и паднала, не е почистен от лед и именно непочистването
е довело до настъпване на вредоносния резултат, то отговорен за това е
привлеченият като подпомагаща страна и ответник по обратния иск. Тази
отговорност не отпада и поради обстоятелството, че „приоритетно“ е следвало да
бъдат почистени други улици на територията на Община Русе, според одобрената от
кмета програма за работата на Община Русе през зимния период 2018/2019г.,
потвърдено и от разпитаните по делото свидетели на страните по обратния иск.
Изрично в сключения договор между тях (чл. 15, ал.2) е предвидено, че в
резултат от неизпълнение на задължения по договора от страна на изпълнителя, ако
бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови
на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи. В самия
договор не е изключена отговорността на изпълнителя при непочистване на улици,
които не са „с приоритет“.
По изложените
съображения, предявеният от Община Русе обратен иск срещу „РПС – Русе Пълбик Сървисиз“ ЕООД е
основателен и следва да бъде уважен, така както е предявен частично за 5 000
лв., тъй като присъдените на ищцата по първоначалния иск обезщетение и разноски
са в по-висок размер от тази сума. В полза на ищеца по обратния иск следва да
се присъдят направените по него разноски в размер на 150лв. юрисконсултско
възнаграждение и 200лв. държавна такса или общо 350лв. За уважаване на
регресната претенция не е необходимо възложителят да е платил исковата сума на
увредения, но диспозитивът, с който обратният иск се
уважава изцяло или частично е под условие – да е извършено плащане на
увреденото лице.
С оглед направените възражения от
конституираното по обратния иск трето лице помагач на страната на ответника –
ЗАД „Армеец“ и исканията на подпомаганата страна „РПС – Русе Пълбик Сървисиз“ ЕООД за
обсъждане от съда на отношенията между тях породени от застрахователна полица
от 20.11.2018г., следва да бъде отбелязано следното: Наличието на
застрахователен договор по застраховка гражданска отговорност на юридически
лица, който според подпомаганото лице би довел до възможност да предяви иск
срещу подпомагащата страна при неблагоприятен резултат от обратния иск, е
основание единствено за участие на застрахователното дружество като трето лице
помагач, но само по обратния иск. Това трето лице не е страна по първоначалния
иск и съдът не следва да съобразява и обсъжда направените от него възражения и
доказателствени искания, които имат отношения към първоначалната исковата
претенция по която е образувано настоящото съдебно производство. Също така
неотносими към предмета на настоящото производство, както по първоначалния иск,
така и по обратния са правата и задълженията на страните по застрахователния
договор. Дали би била основателна претенция на „РПС – Русе Пълбик
Сървисиз“ ЕООД срещу застрахователя за сумите, които
е осъдено да заплати на Община Русе по обратния иск би бил въпрос относим към
бъдещ процес между страните основан на застрахователния договор и съдът не
следва да го обсъжда в мотивите на настоящото съдебно решение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Русе,
Булстат: *********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №6, представлявана от кмета
П. Стоилов да заплати на С.Ф.Т. ЕГН********** със съдебен адрес ***
сумата от 10 000лв., претендирана частично от 20000лв. обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, следствие на счупване на двата
горни крайника, причинени от инцидент на 15.01.2019г. – подхлъзване и падане на
непочистени улици в гр. Русе на два пъти, ведно със законната лихва върху
присъдената сума считано от 15.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община
Русе, Булстат:
*********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №6, представлявана от кмета П.
Стоилов да заплати на С.Ф.Т. ЕГН**********
със съдебен адрес *** сумата от 1650лв.
разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „РПС – Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД, ЕИК827219300, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Липник” №133А, като трето лице помагач на страната
на ответника Община Русе.
ОСЪЖДА „РПС – Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД,
ЕИК827219300, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник” №133А,
представлявано от управителя Адриан Валериев Лазаров да заплати на Община Русе, Булстат: *********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №
6, представлявана от кмета П. Стоилов сумата
5 000 лв., частично предявена
като обратен иск от сумата 23 000лв.
– представляваща присъдено обезщетение на С.Ф.Т.
ЕГН********** за претърпените от нея неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 15.01.2019г. в гр. Русе, обезщетение за забава и
разноски по делото, ПРИ УСЛОВИЕ, че
Община Русе е изплатило тази или по-голяма сума на увреденото лице.
ОСЪЖДА „РПС – Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД,
ЕИК827219300, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник” №133А,
представлявано от управителя Адриан Валериев Лазаров да заплати на Община Русе, Булстат: *********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №
6, представлявана от кмета П. Стоилов сумата от 350лв. разноски по обратния иск.
Решението по
обратния иск е постановено при участието на ЗАД „Армеец” с ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа” №2, в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника „РПС-Русе Пъблик Сървисиз” ЕООД
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: