№ 6981
гр. *, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110108803 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.04.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осми април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 8803 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „**” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. ”*” № *, с ЕИК ** представлявано от изпълнителния директор *,
исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против А.
А. К., с ЕГН **********, и против А. А. К., с ЕГН **********, двамата от гр. *, ж.к. „*“, *
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 16.05.2023 г. дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата от
общо 1 49*45 лв., от която: сумата от 1 269,78 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата
от 142,14 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 68,10 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 1*43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 112 находящ се в гр. * ж.к. „*“, бл. *
с абонатен № * за периода от месец май 2020 г. до месец април 2020 г., но са останали
задължени за дължимата цена за посочения период за сумата от 1 49*45 лв. Излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „**” ЕООД за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на А. А. К. и А. А. К., че
ответниците дължат разделно на „**” ЕАД – гр. * по 1/2 идеална част от сумата от общо 1
49*45 лв., от която: сумата от 1 269,78 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата
от 142,14 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 68,10 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 1*43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
назначения на ответницата А. А. К. особен представител, с който оспорват исковите
претенции като неоснователни. Оспорва качеството на ответницата на потребител на
топлинна енергия за процесния недвижим имот, както и качеството на собственик или
ползвател на имота. Оспорва претендираната сума за доставена топлинна енергия, като
твърди, че същата не е за реално потребена топлинна енергия. Оспорва наличието на
валидно облигационно отношение между страните. Оспорва съответствието на уредите за
измерване с нормативните изисквания, в която насока излага подробни съображения.
Оспорва претенциите за лихви за забава върху главницата и сумата за дялово разпределение,
като твърди липса на отправена покана за плащане на дължимите суми. Моли съда да
отхвърли исковите претенции.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител оспорва
исковите претенции, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника А. А. К. особен представител, с който оспорват исковите претенции
като неоснователни. Оспорва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия.
Прави изявление за извършен отказ от наследството на родителите си А. * К. и *.. Оспорва
доставката на топлинна енергия за процесния период в твърдяното количество и на
твърдяната стойност. Оспорва издадените общи фактури като противоречащи на закона.
Оспорва претендираната лихва за забава, за което излага подробни съображения. Моли съда
да отхвърли исковите претенции.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител оспорва
исковите претенции, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
С определение от 09.12.2024 г. „**” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „**” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 26380/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
26.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която А. А. К. и А. А. К. са осъдени да заплатят разделно на „**” ЕАД по 1/2
част от следните суми: сумата от 1 269,78 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. *, ж.к. „*“,
3
бл. *, абонатен № * за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 142,14
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., сумата от 68,10 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г.,
сумата от 1*43 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
16.05.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 79,87 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 29,87 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения
едномесечен срок заявителят “**” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “**” ЕАД на потребители в гр. *, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „**” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „**” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “**” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № * от 27.02.2004 г.,
сключен между „**” * е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите
за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „**”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Договор за продажба на
държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд от 09.03.1972 г. се установява, че А. * К. и *. са придобили чрез покупко-
продажба собствеността върху апартамент № 112, находящ се в гр. *, ж.к. „*“, бл. *, а от
представения заверен препис от Удостоверение за наследници № 452 от 14.03.2014 г.,
издадено от *, район „**“, се установява, че А. * К. е починал на 03.09.2010 г. и е оставил за
свои законни наследници децата – ответниците в настоящото производство, както и че
съпругата му *. е починала на 04.03.2014 г.
От приетата по делото справка за вписване в особената книга на СРС за приемане и
отказ от наследство, изготвена на 24.03.2025 г., се установява, че липсва вписан отказ/прием
4
на наследството на А. * К. и *. от страна на ответника.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „**” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 300,22 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 1 286,42 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 1*80 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 06.11.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на 1 269,78
лв. – за главница с включени изравнителни сметки и с отразени плащания и 142,14 лв. –
лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки.
Вещото лице също така установява, че на 09.11.2023 г. по банков път е била заплатена
сумата от 5,20 лв., с които са били погасени съдебни разноски.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “**” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 112, находящ се на адрес: гр.
*, ж.к. „*“, бл. * ет. 4, на който адрес е открита партида на абонатен № *. По делото не се
спори, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство при равни квоти. Спори се за размера на доставената
топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
5
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 15* ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява
задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат
топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 300,22 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 286,42 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 1*80 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 1 269,78 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена. Всеки от
ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с квотата си.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че задължението за лихва за забава за процесния период върху
главницата възлиза на 142,14 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана,
поради което следва да бъде изцяло уважена. Всеки от ответниците следва да плати по 1/2
6
част от сумата съобразно с квотата си.
Относно претендираната главница в размер на 68,10 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „**” ЕООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „**” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 1*43 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до
27.04.2023 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
75,51 лв. от общо направените разноски в размер на 79,87 лв., от които: сумата от 29,87 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Всеки от
ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с квотата си.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 782,22 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 885,13 лв., от които: сумата от 185,13 лв. – платени държавни такси,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумата от 800 лв. – платено
възнаграждение за особени представители и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Всеки от ответниците следва да плати по 1/2 част от сумата съобразно с
квотата си.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „**” ЕАД, с ЕИК
** със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*”, ул.”*” № *, представлявано от
изпълнителния директор *, против А. А. К., с ЕГН **********, и против А. А. К., с ЕГН
**********, двамата от гр. *, ж.к. „*“, * с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. А. К. и А. А. К.
дължат разделно на „**” ЕАД по 1/2 /една втора/ част от следните суми: сумата от 1 269,78
лв. /хиляда двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г.
до месец април 2022 г., сумата от 142,14 лв. /сто четиридесети два лева и четиринадесет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 16.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от
сумата от 68,10 лв. /шестдесет и осем лева и десет стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 1*43 лв.
/тринадесет лева и четиридесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. А. К., с ЕГН **********, и А. А. К., с ЕГН **********, двамата от гр.
*, ж.к. „*“, * ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „**” ЕАД, с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр. *, район „*”, ул.”*” № *, представлявано от изпълнителния директор *, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 1 782,22 лв.
/хиляда седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А. А. К., с ЕГН **********, и А. А. К., с ЕГН **********, двамата от гр.
*, ж.к. „*“, * ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „**” ЕАД, с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр. *, район „*”, ул.”*” № *, представлявано от изпълнителния директор *, на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата
от 75,51 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направени
по делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 18380 от 26.06.2023 г. по гр.д. № 26380/2023 г. по описа на
СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „**” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. *, район „*.”, ул. ”*” № * с ЕИК *, представлявано от управителя * в
качеството му на трето лице помагач на страната на „**” ЕАД, с ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9