РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Велико Търново, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102936 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
24.03.2021г. на републикански път *, водачът * при управление на собствения си лек
автомобил *, преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което на
превозното средство са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреда на предна и
задна десни гуми, предна броня и десен подкалник. Ищецът изтъква, че в качеството си на
застраховател по договор за застраховка „Каско” с*по отношение на горепосочения
автомобил, е образувал застрахователна преписка *за причинените вреди. Навеждат се
твърдение, че след извършен оглед на автомобила е оценил щетите на 425,28 лв., които на
16.04.2021г. е изплатил за отстраняването им на доверен сервиз. Твърди се, че отговорността
за причинените вреди е на ответника, който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата
следва да ремонтира и поддържа републиканските пътища и с оглед неизпълнение на
задълженията си е създал предпоставка за настъпване на произшествието от 24.03.2021г.
Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за
него е възникнало правото да претендира от ответника платеното застрахователно
обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 425,28 лв., ведно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че липсват
1
доказателства пътнотранспортното произшествие да е станало на републикански път и да е
причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на
недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск или за уважаването му в
намален размер поради съпричиняване, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между ищеца и * е сключен договор за застраховка „Каско” с * по отношение на
притежавания от последния лек автомобил *, със срок на действие от 15.11.2020г. до
14.11.2021г. На 24.03.2021г. около 19:00 часа автомобилът се управлявал от собственика по
републикански път*при условията на силен снеговалеж и намалена видимост. В пътния
участък намиращ се непосредствено след табелата за начало на населеното място на *
автомобилът преминал с десните си колела през запълнена с вода дупка с дължина над 1
метър, ширина около 0,4 метра и дълбочина над 0,3 метра. Дупката била образувана след
отчупване на парче асфалт от крайната дясна част на пътното платно, обхващащо и част от
надлъжната пътна маркировка на полагащата се лента за движение на автомобила. От удара
двете гуми се спукали като настъпили повреди по джантите, предната броня и десния
подкалник. Последвало уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка * като след оглед на
превозното средство са констатирани горепосочените вреди. Същите са отстранени след
ремонт в доверен сервиз от * като сумата от 425,28 лв. по издадената за това фактура е
платена на 16.04.2021г. от ищеца. На 21.06.2021г. той връчил регресна покана на ответника
за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение като в определения срок
последвало неизпълнение. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че причина за настъпване на произшествието е липсата на сигнализиращи
средства, които да провокират своевременна и съответна реакция от водача на увредения
автомобил за наличие на дупка, представляваща препятствие върху платното за движение.
Вещото лице е констатирало, че мястото на произшествието представлява прав пътен
участък от републикански път*, намиращ се на територията на*, по който са налице
разрушения по асфалтовата настилка в източната пътна лента, непосредствено до източния
банкет. Установено е, че при движение в тъмната част на денонощието по заснежена пътна
настилка с максимално допустима скорост от 50 км/ч., при опасна зона на спиране от 44,1
метра, водачът не е имал възможност да прецени реално пътната обстановка, да възприеме
вида и размера на препятствието и да вземе адекватно решение за недопускане на
произшествието. В заключението е посочено, че констатираните от застрахователя повреди
по автомобила е възможно да бъдат получени при преминаването му през дупка с
2
дълбочина от 0,3 метра. Пазарната стойност на причинените имуществени щети на
застрахованото имущество е определена на 422,40 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняването на вредите, както и
изпълнение от страна на застрахователя на задължението му по договора за изплащане на
обезщетение на застрахования за настъпилото събитие. Вредите на процесния лек
автомобил са причинени от преминаване през дупка, образувала се върху участъци от
източната пътна лента и от източния пътен банкет на републикански път *, на около 50
метра от табелата за начало на населеното място. С оглед гореизложеното, на основание чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от Закона за пътищата, за причинените
вреди отговорност носи ответникът, на когото е поверено управлението на републиканските
пътища, включващо извършване на дейности по тяхното изграждане, ремонт и поддържане.
Тази дейност ответникът е бил задължен да извършва и по отношение на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до 100000
души. Последният не е изпълнил задължението си да извърши текущ ремонт на процесния
пътен участък по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата, като отстрани локалните повреди по настилката, причинени от нормалната
експлоатация на пътя, и със своето бездействие е създал предпоставки за увреждане на
процесния автомобил. Изложените съображения водят до извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. „б” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, тъй
като под ремонт на пътя като ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци, следва да се разбира дейност по
възстановяване на всички елементи на пътното платно, а не само на тези на платното за
движение. В случай, че ответникът беше сигнализирал неравността на пътното платно,
водачът при конкретната пътна ситуация щеше да има обективната възможност да
възприеме правилно възникналата опасност и да изпълни задълженията си по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. След като в конкретната ситуация водачът не може да възприеме условията на пътя
той няма как да съобрази своето поведение с тях, да изпълни вменените му от закона
задължения и да носи отговорност за причинените неблагоприятни последици.
С оглед гореизложеното, исковата претенция за заплащане на сумата от 425,28 лв.,
представляваща стойността на заплатеното застрахователно обезщетение, която минимално
надхвърля оценката на вещото лице, е основателна и следва да бъде уважена. От забавата за
изпълнение на главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в
размер на законната лихва за периода от подаване на исковата молба - 12.10.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
3
направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждения и за
възнаграждения за вещо лице и свидетел в размер на 780 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 425,28 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и двадесет
и осем стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с *за причинени щети на
лек автомобил *от пътнотранспортно произшествие на 24.03.2021г. на републикански път *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4