№ 5511
гр. София, 01.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110170314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По заявление на Столична община съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК от 08.03.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу ***, Л. А. П. и А. А.
П. за солидарно заплащане на сумата от 7 261,64 лв., представляваща стойността на сторени
разходи по извършено принудително премахване на опасен за здравето и живота на
гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване строеж, а именно: „***,
находяща се в УПИ XIV-21, за офис - сграда и ЖС, кв. 109, м. ***, съгласно ПУП, одобрен
със Заповед № ***/26.05.2009 г. на ***, с административен адрес: ***, за премахването на
който е издадена заповед № ***/24.04.2017 г. на Директора на дирекция „Общински
строителен контрол“, ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането,
както и държавна такса в размер на 145,29 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника ***, чрез адв. Е.н П., са постъпили:
- възражение по чл. 414 ГПК;
- искане за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК на изпълнението по изп. дело №
20247900402857 по описа на *** на КЧСИ;
- частна жалба по реда на чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение
от 08.03.2023 г., обективирано в заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
същата дата;
Искането си за спиране молителят обосновава с довода, че разпоредбите на чл. 195 и
чл. 196 ЗУТ, на основание на които е издадена Заповед № ***/24.04.2014 г., послужила като
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, не предвижда
основание за ангажиране на отговорността на своите адресати при условията на
солидарност. Сочи, че е собственик на 10/36 идеални части от постройка в процесното УПИ
XIV-21 от кв. 109 по плана на гр. София, които обаче не съответстват на строежа, описан в
Заповед № ***/24.04.2017 г., позовавайки се на представен от него АДС, от който черпи
правата си, както и скица от СГКК – гр. София. Допълва, че представеният протокол от
20.12.2017 г. за извършени разходи за премахване на строеж не съдържа индивидуализиращи
белези на сградата, поради което не може да се направи извод за нейната идентичност, а
освен това счита отразените в него цени за значително завишени. Заявява, че в рамките на
изпълнителното дяло от дружеството е събрана сума в размер 9 100 лв., поради което счита,
че почти изцяло процесното вземане е погасено от него, като към настоящия момент
банковата му сметка продължава да бъде запорирана, вследствие на което търпи вреди.
1
Искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, но по същество неоснователно по
следните съображения.
Целта на производството по чл. 420 от ГПК е без да се решава същинския
материалноправен спор относно съществуването или не на претендираното вземане, да се
предотврати усложняване на правоотношението, в случай на вече проведено принудително
изпълнение, ако впоследствие бъде отречено по съдебен ред съществуването на вземането,
което би довело до необходимост от премахване на последиците от станалото вече
неоснователно принудително изпълнение. Съдът преценява вероятната основателност на
предявеното вземане, при непроведено още спорно исково производство, само въз основа на
твърдените от страните факти и сочените доказателства, но без да решава спора по
същество. Предмет на производството по чл. 420 ГПК е единствено да се установи от съда
налице ли са предвидените в закона предпоставки за спиране на изпълнението, като в тежест
на длъжника е да докаже тяхното наличие.
Съгласно разпоредбата на чл. 420 ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се
дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая, длъжникът *** надлежно е упражнил предоставената му по чл. 420, ал. 2
ГПК процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението, предвид
заявеното оспорване дължимостта на вземането по заповедта. Независимо от това обаче,
съдът намира, че не се установява да са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, на
която хипотеза се позовава длъжникът, тъй като въз основа на представените с искането за
спиране писмени доказателства - скица от СГКК – гр. София на поземлен имот с
идентификатор 68134.300.55 с номер по предходен план: 21 от кв. 109, парцел XIV и АДС не
може да се направи предположение за вероятна основателност на твърдението, че
претендирано от заявителя вземане не се дължи. Действително административният адрес на
поземления имот, за който се отнася скицата, съвпада с този, в който се е намирал строежът,
описан в процесната заповед № ***/24.04.2017 г., а именно: гр. София, *** но това
обстоятелство не изключва възможността длъжникът да е имал права върху построената в
него сграда, поради което на това основание да дължи разходите за премахване на същата.
По същите съображения липсата на вписване на ответното дружество като собственик на
поземления имот в представената скица не опровергава евентуален извод, че *** е
притежавало права върху находяща се в него сграда, още повече, че с искането си за спиране
дружеството признава, че постройките в него са били повече от една. На следващо място
само въз основа на данните, удостоверени в представения АДС също не се опровергава
твърдението на заявителя за притежавани от *** права върху процесната постройка, тъй като
не е изключена възможността правата му върху нея да произтича от друго основание,
различно от АДС. Нещо повече, така изложените твърдения за изначална липса на права в
процесната постройка, както и за завишеност на размера на разходите за нейното
премахване не са относими към извършване на преценката за дължимо спиране на
изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като се отнасят за проверка по
същество, която заповедният съд в рамките на това производство не следва да извършва.
Това е така и по отношение на възражението за недължимост на вземането при условията на
солидарност, тъй като формалната проверка на документа по чл. 417 ГПК подлежи на
изследване в рамките на производството по реда на чл. 419 ГПК, от която възможност
длъжникът се е възползвал с оглед подадената от него частна жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение.
В случая, не се представят други писмени доказателства, които да разколебават
2
формалната удостоверителна сила на процесната заповед № ***/24.04.2017 г., послужила
като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
08.03.2023 г., поради което искането на длъжника *** за спиране следва да се остави без
уважение като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 10531/13.01.2025 г. на
длъжника *** искане на за спиране на незабавното изпълнение на издадените на 08.03.2023
г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 70314/2022 г. по описа на СРС, 79 състав,
както и изпълнението по изп. дело № 20247900402857 по описа на *** на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3