ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1514
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Съдия:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20222120106796 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.118, ал.2 ГПК, във вр. чл.119, ал.3 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД от ЗЕАД
„Б****“ АД срещу Агенция „П**“ за заплащане на сумата от 415.90 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“
за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 24.06.2022г. в Дюлинския проход, на
републикански път III-906, в посока от юг на север (Бургас- Варна), на около 1 км преди с.
Паницово, общ. Несебър, обл. Бургас, ведно със законната лихва от 24.10.2022г. до
окончателното изплащане.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и при извършване на служебна
проверка за редовност и допустимост на производството, намира следното:
Ответникът по иска – Агенция „П***“, представлява държавно учреждение съгласно
чл. 21 Закон на пътищата и чл. 54 Закон за администрацията.
Местната подсъдност по исковете срещу държавните учреждения се определя по
силата на специалното правило на чл.108, ал.2 ГПК, дерогиращо правилата за общата
местна подсъдност, съгласно което искове срещу държавата и държавни
учреждения,включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд
в София. Проверката за местна подсъдност в хипотезата на чл.108, ал.2 ГПК може да се
извършва служебно от съда на основание чл.119, ал.3 ГПК (в този смисъл например
Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4946/2021 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС,
Определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019г., ІІІ г.о, Определение №
48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г.о., Определение №52/18.10.2019 г. по гр. д. №
29/2019 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС).
В случая посредством предявения осъдителен иск ищецът ангажира регресната
отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ. При упражняване на предоставеното по закон право на регрес правоотношението
възниква въз основа на специално уредената в закона отговорност, а не произтича въз
основа на сключен застрахователен договор. Спорът произтича от противоправни действия
и бездействия на служителите на ответното учреждение, изразяващи се в неподдържане на
конкретния участък от републиканската пътна мрежа, където е настъпило процесното ПТП.
1
Въз основа на горното съдът намира, че правоотношението е възникнало на мястото, където
е настъпило процесното ПТП, което в случая попада в териториалната компетентност на
Районен съд – Несебър.
Доколкото искът с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, предмет на делото, не е
предявен пред местно компетентния съд, а пред Бургаският районен съд, то производството
по делото пред БРС следва да се прекрати, и делото следва да се изпрати по местна
подсъдност на РС –Несебър.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6796/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на РС – Несебър.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаският окръжен съд в 1 -
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2