Р Е Ш Е Н И Е
№ R-38/25.1.2017г. 25.01.2017 година град Я.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Я.ският районен съд, ХІV граждански състав
На единадесети януари две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при секретаря Т. К.,
като разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 1146 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ *** г. и вх.№ *** г., предявена от Д.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ст.*** – адв.Ил. Д., против „Пивоимпекс» АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. «***» № ***, представлявано от З. Д., със съдебен адрес ***«***» № ***, ет.***, п.к. ***, с която се иска постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 31 021,12 – дължимо нетно трудово възнаграждение за периода м.май 2013 г. – м.април 2016 г. вкл., ведно с лихва за забава в общ размер на 4 860,48 лв. за периода от 01.06.2013 г. до датата на исковата молба – 28.04.2016 г.; сумата от 552,38 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни; сумата от 1 227,52 лв. – обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ /съгласно приетите в с.з. на 11.01.2017 г. изменения на исковете/.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника в периода от 01.09.2003 г. до 11.04.2016 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплащане на дължимото възнаграждение. Сочи, че работодателят му дължи неизплатени трудови възнаграждения в общ нетен размер на 31 021,12 лв. за периода от м.май 2013 г. до м.април 2016 г., уточнени по размер и месеци в молба-уточнение, както и че не му е изплатил полагащото се обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в брутен размер на 1 227,52 лв. и обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск в брутен размер на 552,38 лв. Претендира и лихва за забава върху забавените възнаграждения в общ размер на 4 860,48 лв. за периоди и в размери, посочен в молбата-уточнение. Ето защо, претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми.
В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа исковата молба, сочи доказателства и претендира разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.128 от КТ, чл. 224 от КТ, чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва исковете, като сочи, че на ищеца са изплатени всички дължими възнаграждения за процесните месеци, както и че не му се дължи обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ. Оспорват се претенциите и по размер, както и искът за лихва за забава. Сочи се, че при напускането си ищецът, заедно с *** на предприятието, не са предали счетоводната документация – касови ордери и платежни ведомости за изплащаните им заплати за процесния период от време, както и че към момента тези документи се намират у тях, а не у ответника.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат, който сочи доказателства, моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е сключил с ответника трудов договор за неопределен срок, по силата на който е бил в трудово правоотношение с ответника през периода от 01.09.2003 г. до 11.04.2016 г., заемайки длъжността „***” в предприятието, като правоотношението му е било прекратено с акт на работодателя на 11.04.2016 г. на осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение. Със същия акт е разпоредено изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни и на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 1 брутна работна заплата. По делото няма събрани доказателства за изплащането на тези суми.
От назначената по делото СИЕ става ясно, че дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение за процесните месеци /от 1 май 2013 г. 11 до април 2016 г./ е в общ размер на 31 021,12 лв., а лихвата за забава върху тези възнаграждения за периода от първо число на следващия месец, за който е дължимо възнаграждението, до датата на исковата молба е в размер на общо 4 860,48 лв.; дължимото на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ е в брутен размер от 1 227,52 лв., а на обезщетението за неизползван отпуск в размер за девет работни дни – в брутен размер от 552,38 лв. Вещото лице е работило по справки-извлечения от компютърната счетоводна система в ответното предприятие, тъй като не са му били предоставени ведомости за заплати или друга счетоводна документация на хартиен носител. В с.з. на 11.01.2017 г. вещото лице уточнява, че тази счетоводна програма е отражение на ведомостите за заплати, които всъщност са разпечатвани от нея. С определение в с.з. на 07.09.2016 г. ответникът е бил задължен от съда да представи на вещото лице необходимата информация за изготвяне на експертизата, като в противен случай е предупреден за евентуалното прилагане на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Въпреки това, ответникът не е изпълнил задължението си и не е предоставил на вещото лице платежните ведомости, с които твърди, че не разполага. Тъй като задължение на ответника е да съхранява и да представя за справка собствената си счетоводна документация, както и предвид събраните по делото писмени доказателства, извършената справка в базата счетоводни данни на ответника, вкл. изготвеното заключение на експертизата, съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да се приемат за доказани твърдяните от ищеца в исковата молба факти.
Наред с това, ответникът не е представил и доказателства, от които да е видно, че ищецът е използвал пълния размер на полагаемия му се годишен отпуск, поради което съдът приема, че искът по чл. 224 от КТ е доказан по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, а съгласно чл. 326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочно ТПО, ако не е уговорено друго, е 30 дни. Ето защо, на работника в случая се дължи обезщетение в размер на 1 брутна работна заплата, тъй като правоотношението му, което е било безсрочно, е прекратено на посоченото основание.
Що се отнася до предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на изтекли лихви за забава за минало време, тъй като става въпрос за погасяване на парично задължение с определен падеж /първо число на месеца, следващ този, за който се отнася възнаграждението/, то с настъпването на този срок ответникът изпада в забава и не е нужна покана от кредитора. Поради това, искът по чл. 86 от ЗЗД се явява доказан по основание и размер.
Доколкото вещото лице не е открило данни процесните суми да са били заплатени на ищеца, а ответникът носи тежестта да установи факта на плащане, то съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, като ответникът се осъди да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 31 021,12 – дължимо нетно трудово възнаграждение за периода м. май 2013 г. – м. април 2016 г. вкл., сумата от 552,38 лв. – брутно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни; сумата от 1 227,52 лв. – брутно обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, както и сумата от 4 860,48 лв. – лихви за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода от първо число на следващия месец, за който е дължимо възнаграждението /01.06.2016 г./, до датата на исковата молба – 28.04.2016 г.
С оглед изхода на делото и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от същия разноски за адвокатски хонорар. Тези разноски са в размер на 2 000 лв. В с.з. на 11.01.2017 г. процесуалният представител на ответника е възразил против прекомерността на този хонорар и е поискал съдът да го намали по реда чл. 78, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 вр.ал.1 от тази наредба, минималният хонорар на адвоката на ищеца по настоящото дело е в размер на 1 659,85 лв., изчислен на база общ материален интерес от 37 661,50 лв. /сборът на исковите претенции/. Делото не е с фактическа и правна сложност, изходът по същото е изцяло в зависимост от приетото заключение на СИЕ, а ищецът е заплатил на адвоката си повече от минималния размер хонорар. Поради това, основателно се явява възражението на ответника за прекомерност на хонорара на адвоката на ищеца и същото следва да се уважи, като на осн.чл.78, ал.5 от ГПК се намали възнаграждението от 2 000 лв. на 1 659,85 лв., като на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът се осъди да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в този намален размер.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 1 535,26 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по уважените искове /1 240,84 лв. по иска по чл. 128 от КТ, 50 лв. по иска по чл. 224, ал.1 от КТ, 50 лв. по иска по чл. 221, ал.1 от КТ и 194,42 лв. по иска по чл. 86 от ЗЗД/, сумата от 120 лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Пивоимпекс» АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. «Обходен път Запад» № 33, представлявано от З. Д., със съдебен адрес ***«***» № ***, ет.***, п.к. ***, да заплати на Д.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ст.*** – адв.Ил. Д., сумата от 31 021,12 – дължимо нетно трудово възнаграждение за периода м. май 2013 г. – м. април 2016 г. вкл., ведно с лихва за забава в общ размер на 4 860,48 лв. за периода от 01.06.2013 г. до датата на исковата молба – 28.04.2016 г.; сумата от 552,38 лв. – брутно обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни, както и сумата от 1 227,52 лв. – брутно обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ
ОСЪЖДА „Пивоимпекс» АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. «Обходен път Запад» № 33, представлявано от З. Д., със съдебен адрес ***«***» №***, ет.***, п.к. ***, да заплати на Д.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ст.5 – адв. Ил. Д., сумата от 1 659,85 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Пивоимпекс» АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. «Обходен път Запад» № 33, представлявано от З. Д., със съдебен адрес ***«***» № ***, ет.***, п.к. ***, да заплати по сметка на ЯРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 1 535,26 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството, сумата от 120 лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: