№ 565
гр. Дупница, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
в присъствието на прокурора М. Ем. А.
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102138 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Ц. Ц. срещу Прокуратурата на
Република България.
Ищцата твърди, че на 11.07.2023г., в 22:44 ч. управлявала личния си автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № *** в посока от с. Джерман към гр. Дупница, когато била спряна
от служители на МВР за извършване на проверка. При проверката бил извършен тест за
употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000,
което отчело положителна проба за употреба на амфетамин. В резултат на това били иззети
свидетелството й за управление, контролния тарлон, регистрационните табели на
автомобила, а ищцата била задържана за срок от 24 часа въз основа заповед за задържане.
Бил извършен обиск на ищцата и била отведена в РУ Дупница. Във връзка със случая имало
образувано досъдебно производство № 347/23г., което било прекратено въз основа
постановление на прокурора от 06.03.2024г., вследствие на установена липса на наркотични
вещества в дадената от ищцата кръвна проба. След прекратяване на производството, на
08.03.2024г. книжката на ищцата била върната, като за да възстанови регистрацията на
автомобила си извършила разходи на стойност 58,04 лв. Поддържа, че в резултат на
наказателното производство понесла и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, разочарование, стрес, накърнено било доброто й име и репутация на
успешен спортист. Изтъква, че ограниченията, които е търпяла по време на висящността на
наказателното производство са оказали сериозно влияние върху личния й и професионален
живот и съществено се отразили на спортната й кариера. Моли съда да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща
1
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, ведно със
законната лихва от 11.07.2023г. до окончателното плащане, както и 58,04 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
възстановяване регистрацията на автомобила, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 20.05.2024г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Оспорва наличието на влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство. Смята, че не било установено нарушение на закона. Поддържа,
че наказателното производство не било образувано срещу ищцата и последната нямала
качеството „обвиняем“. Счита, че прокуратурата не била легитимирана да отговаря, тъй като
вредите били резултат от действията на органите на МВР, които постановили задържането
на лицата по ЗМВР и постановили принудителна административна мярка. Поддържа, че
твърдените от ищцата имуществени вреди били в резултат на постановената
административна мярка, а не били последица от образуваното наказателно производство.
Отрича ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Възразява вредите да са претърпени в резултат на процесното обвинение, съотв. счита
претендирания размер на обезщетението за завишен. Оспорва датата, от която се претендира
законна лихва, като счита, че такава би се дължава от прекратяване на наказателното
производство, а не от образуването му. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приложените писмени доказателства (л. 11-12 от делото на РС-Дупница) е видно, че на
11.07.2023г., при условията на чл. 356, ал. 3 НПК - със съставяне на първото действие по
разследването, било образувано досъдебно производство затова, че на 11.07.2023г., около
22:35 часа на ПП1 Е-79, 334+500, с посока на движение към гр. Дупница е управлявано
МПС – л.а., модел и марка „*** ***“, с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество
„амфетамин“, установено по надлежния ред – с техническо средство – тестова система „Drug
test 5000”, с фабр. № ARMF 0082, съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, влязла в законна сила на 29.09.2017г. (загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018г.) –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
От приложената преписка по образуваното досъдебно производство е видно, че поводът за
образуването му е извършена на 11.07.2023г. проверка от органите на МВР по отношение на
И. Ц. Ц., при която след извършена проверка е констатирано, че същата управлява МПС след
употреба на наркотично вещество „амфетамин“ (л. 43 от делото на РС-Дупница). След като
е оспорила резултата от извършения на мястото на проверката тест, същата е насочена към
вземане на биологична проба (л. 26-27, л. 41 от делото на РС-Дупница), за изследването на
която органите на досъдебното производство са назначили токсикохимична експертиза (л.
2
24, л. 33 от делото на РС-Дупница). В изготвената експертиза на досъдебното производство
(л. 31-32 от делото на РС-Дупница) е прието, че в представените биологични проби не се
установява наличие на наркотични/токсични вещества или психоактивни медикаменти.
От приложените писмени доказателства (акт № 999873 - л. 39 от делото на РС-Дупница и
справка – л. 42 от делото на РС-Дупница, заповеди – л. 11-12 от делото на СРС) е видно, че
във връзка с извършената проверка на 11.07.2023г. са иззети регистрационните табели на
автомобила, управляван от ищцата, както и свидетелството й за управление на МПС и
контролния талон към него.
От приложената заповед за задържане на лице (л. 9 от делото на СРС) е видно, че по
отношение на ищцата И. Ц. Ц. е разпоредено задържане за срок от 24 часа, считано от
22:44ч. на 11.07.2023г., като същата е освободена в 00:30ч. на 12.07.2023г.
От приложения протокол за личен обиск на лице (л. 10 от делото на СРС) е видно, че на
12.07.2023г., в 00:10 часа е извършен и личен обиск на ищцата, при който не са намерени
вещи и предмети.
От приложеното постановление на Районна прокуратура – Кюстендил, ТО-Дупница от
06.03.2024г. (л. 8 от делото на СРС) е видно, че образуваното досъдебно производство с вх.
№ 2665/2023г. по описа на РП-Кюстендил, ДП-437/2023г. по описа на РУ гр. Дупница е
прекратено поради липса на извършено престъпление (чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1
НПК).
От приложената квитанция (л. 7 от делото на СРС) е видно, че на 22.01.2024г. ищцата е
заплатила сумата от 58,04 лв. за снабдяване с нови регистрационни табели на автомобила.
От приложената справка за съдимост (л. 38 от делото на РС-Дупница) е видно, че по време
на воденото наказателно производство, ищцата И. Ц. Ц. е била неосъждана.
От показанията на свид. А А и свид. Е Д се установява, че в резултат на извършената
проверка ищцата И. Ц. Ц. била задържана за няколко часа, а след приключването й била
видимо притеснена. Същата се срамувала да излиза навън, за да не й се подиграват. Нямала
възможност да кара кола, а за придвижването й се наложило да се ползва от помощта на
приятели. Притеснявала се за репутацията си на спортист, а за участието в тренировки се
придвижвала с помощта на свид. Д. Съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели относно това, че за овладяване на състоянието на ищцата е било наложително
приемането на лекарства. От една страна, двамата свидетели поддържат противоречиви
показания за това дали такива са били предписани от лекар или са самоназначени от ищцата,
а от друга страна, не са посочени вида и характера на приеманите медикаменти, за да бъде
преценено дали същите въобще имат отношение към процесното наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За възникване на вземането
3
за обезщетение е необходимо да се установят следните факти: че срещу ищцата е имало
обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение наказателното производство
е било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване; че е претърпяла
описаните в исковата молба неимуществен вреди; причинната връзка между вредите и
повдигнатото обвинение.
В съдебната практика няма съмнение, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в по-широк смисъл за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл.
Поддържа се последователно и това, че отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ може да се ангажира и за водено досъдебно производство, по което ищецът не е
имал качеството обвиняем. Когато досъдебното наказателно производство е образувано
срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно
деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото
лице, което е могло да извърши престъпното деяние. В този смисъл Определение № 277 от
09.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 880/2020 г., III г. о., Решение № 187 от 13.06.2012г. на ВКС
по гр.д. 1215/2011г., III г.о., Решение № 353 от 06.11.2015г. на ВКС по гр.д. № 892/2015г., IV
г.о., Решение № 35 от 16.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015г., III г.о. и мн. др.
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено
по несъмнен начин, че по образуваното с първото действие по разследването наказателно
производство ищцата е била единственото лице, което е могло да извърши престъпното
деяние, за което е било образувано производството, поради което същата е и лицето, което
непосредствено търпи вреди от него.
От приложеното постановление на Районна прокуратура – Кюстендил, ТО-Дупница от
06.03.2024г. (л. 8 от делото на СРС) е видно, че образуваното досъдебно производство с вх.
№ 2665/2023г. по описа на РП-Кюстендил, ДП-437/2023г. по описа на РУ гр. Дупница е
прекратено поради липса на извършено престъпление. Неоснователно е възражението на
ответника, че постановлението не било влязло в сила, тъй като стабилитета на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 ТР № 3 от
22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква единствено да е съобщено по
реда на чл. 243, ал. 4 (предишна ал. 3) НПК. Съгласно цитираната разпоредба препис от
постановлението се връчва на обвиняемия по смисъла на НПК, а в случая не се спори по
въпроса, че ищцата не е имала такова наказателнопроцесуално качество. Отделно от това,
съдът намира, че изисканата от ответника преписка по процесното наказателно
производство не е представена по настоящото дело в пълен обем, доколкото в нея не се
съдържа постановлението за прекратяване, поради което поведението на ответника и по
отношение на съобщаването на постановлението следва да се цени при условията на чл. 190,
ал. 2 вр. чл. 161 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице „обвинение в извършване на
престъпление“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
4
Неоснователни са възраженията на ответника, че прокуратурата не била легитимирана да
отговаря, тъй като вредите били резултат от действията на органите на МВР, които
постановили задържането на лицата по ЗМВР и постановили принудителна
административна мярка. Тези въпроси също са изяснени по непротиворечив начин в
съдебната практика, в която се приема, че когато наказателната репресия се проявява като
съчетание от действията и актовете на органите прокуратурата и на досъдебното
производство, поведението на тези органи е взаимосвързано и в своята съвкупност
причинява вредите на пострадалото лице (Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2788/2016 г., III г.о.). В частност по отношение на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК
изрично се приема, че при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което
е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
обвинение, прокуратурата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди,
причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП (вж. напр. Решение № 50084 от
30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г.о.).
От обсъдените по-горе доказателства става ясно и това, че обвинението срещу ищцата е
повлияло на социалния й и личен живот, като същата е била принудена да промени част от
ежедневните си навици. Предвид изложеното, съдът намира, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на
разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши
при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки
отделен случай. В съдебната практика (вж. напр. Решение № 60221 от 16.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 909/2021 г., III г. о., Решение № 115 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011
г., IV г. о., Решение № 9 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о., Решение №
299 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о., Решение № 49/2011 г. на ВКС
по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о., Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2407/2015 г. на IV г. о. и мн. др.) се приема, че по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, характерът и тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението (дали то е за едно или за няколко престъпления – умишлени или по
непредпазливост), продължителността на наказателното производство (включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му), взетата мярка за
неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот (т.е. цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.), разгласа и публичност, причиняването
5
на здравословни увреждания (в т.ч. в каква степен, от какъв вид и с каква продължитеност),
икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната практика при
аналогични случаи.
Съотнесени към настоящия случай горните принципни положения означават, че при
определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетено обстоятелството, че
обвинението е повдигнато по отношение на млад човек (около 20-годишна по време на
наказателното производство), студент и активен спортист, при когото разгласяването и
публичността на обвинението са в състояние да породят негативни последици още в
началото на професионалния, обществен и личен живот. Следва да се съобрази и това, че се
касае за неосъждано лице, при което негативните изживявания от повдигането на незаконно
обвинение обяснимо са с по-голям интензитет. От значение за размера на обезщетението е и
това, че по отношение на ищцата е било осъществено задържане в периода от 22:44ч. на
11.07.2023г. до 00:30ч. на 12.07.2023г., както и е извършен личен обиск на ищцата, които
действия сами по себе си представляват допълнителна неблагоприятна последица от
повдигнатото незаконно обвинение. Несъмнено важни са и настъпилите промени в личния и
социален живот на ищцата, обсъдени по-горе (чувство за срам от околните, отбягване от
част от приятелите и разколебана репутация на активен спортист, настъпили промени в
ежедневното придвижване и някои битови навици). Следва да бъдат отчетени още характера
и тежестта на престъплението, по което е повдигнато обвинението - чл. 343б, ал. 3 НК
(управление на МПС след употреба на наркотични вещества, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1500 лв., както и
отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство или присъждане на
равностойността му, както и лишаване от права при условията на чл. 343г НК вр. чл. 37, ал.
1, т. 6 и т. 7 НК), както и продължителността на наказателното производство (около 8
месеца), което в случая е приключило в сравнително разумен срок. Следва да бъдат
съобразени и наложените принудителни административни мерки, както и изпитаните от
ищцата неудобства, притеснение и несигурност, които житейски логично съпътстват
образуваното срещу нея наказателно производство. В същото време не са ангажирани
убедителни доказателства, които да налагат извод, че личността на ищцата или нейната
обичайна среда и обществено положение се характеризират с особености, които да
предполагат значително по-големи вреди от обичайните за подобен случай.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на
справедливото обезщетение в случая се равнява на 2000 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалата (около 20-годишна по време на незаконното
обвинение), икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната
практика при аналогични случаи. От една страна, определянето на по-нисък размер на
обезщетението би било несъвместимо с възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от осъществена незаконна наказателна принуда. От друга страна,
осъждането на държавата (в лицето на процесуалния й субституент ПРБ), само по себе си
6
също има ефект на репарация за ищцата (Решение № 60289 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 837/2021 г., IV г. о. и др.), поради което присъждането на по-голямо обезщетение за
конретното обвинение би могло да превърне обезщетението в източник на неоснователно
обогатяване.
По изложените съображения, претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да
се уважи като основателна до сумата от 2000 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 5000 лв., искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се отхвърли като
неоснователен. Съгласно т. 4. ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС
отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, като от
този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение. В случая постановлението за прекратяване на наказателното
производство е от 06.03.2024г., поради което следва да се приеме за основателно искането за
присъждане на законната лихва от посочената дата до окончателното плащане, като за
периода от 11.07.2023г. до 06.03.2024г. претенцията за законна лихва подлежи на отхвърляне.
В допълнение на горното, в полза на ищцата следва да се присъди и претендираното от нея
обезщетение за имуществени вреди в размер на 58,04 лв. изразяващи се в сторени разходи за
възстановяване регистрацията на автомобила, а съображенията за този извод са следните:
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че във връзка с извършената проверка
на 11.07.2023г. са иззети регистрационните табели на автомобила, управляван от ищцата,
поради наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. От
приложените доказателства е видно, че за възстановяване на регистрацията при условията на
чл. 21, ал. 4, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи,
ищцата е извършила разходи в размер на 58,04 лв. Несъмнено заплатените такси за
възстановяване на регистрацията на автомобила съставляват вреди, които се явяват
непосредствена последица от наказателното производство, тъй като именно то е станало
причина за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“
ЗДвП. Както бе посочено по-горе, прокуратурата е легитимирана да отговаря за всички
вреди, които търпи уличеното лице, в т.ч. вредите от наложените принудителни мерки,
каквито се явяват и сторените разходи за възстановяване на регистрацията на МПС.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на ищцата
следва да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса, както и
325,50 лв. – адвокатско възнаграждение, определено съразмерно на уважената част от иска.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е адекватно на фактическата и правна сложност на настоящото
производство и цената на предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на И. Ц. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. Дупница, ж.к. *** следните суми: 2000
ЛЕВА - обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК, за което е образувано досъдебно производство (ДП) с вх. № 2665/2023г. по описа на
РП-Кюстендил, ДП-437/2023г. по описа на РУ гр. Дупница, по което наказателното
производство е прекратено с постановление за прекратяване от 06.03.2024г. на Районна
прокуратура – Кюстендил, ТО-Дупница, ВЕДНО със законната лихва от 06.03.2024г. до
изплащане на вземането, 58,04 ЛЕВА - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за възстановяване регистрация на МПС, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.05.2024г. до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски, а именно: 10 ЛЕВА – държавна такса и 325,50 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.,
както и претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 11.07.2023г. до 06.03.2024г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8