Решение по адм. дело №587/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от С. С. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.-пълномощник Д. Т. при АК - Русе, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно отнемане на СУМПС за периода 23.02.2023 г. до 08.04.2024 г., в общ размер на 26 793, 11 лева, ведно със законна лихва.

Претърпените имуществени вреди се изразявали в загуби и пропуснати ползи от липсата на трудово възнаграждение през първия месец и осем дни от февруари 2023 г. до 01 април 2023 г. и от намаленото трудово възнаграждение от по-ниско платена работа за периода 01 април 2023 г. до 08 април 2024 г. като последица от неправомерното отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

Претърпените неимуществени вреди се изразявали в претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа и прехрана, поради незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно отнемане на СУМПС за периода 23.02.2023 г. до 08.04.2024 г. в общ размер на 26 793, 11 лева, ведно със законна лихва, от които обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 13 793, 11 лева и обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 13 000, 00 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът в производството в депозиран писмен отговор на искова молба с приложени към него писмени доказателства вх. № 3906 от 16.08.2024 г. по описа на съда (л. л. 42 – 55 от делото) и в хода на устните състезания по делото, чрез процесуален представител излага подробни съображения за недоказаност и неоснователност на предявения иск като го оспорва както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като моли да бъдат присъдени разноските на ищеца в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че предявеният иск е доказан по основание, но не и по размер, като по отношение на неимуществените вреди решението следва да се постанови по справедливост.

След обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните писмени и гласни доказателства АдмС – Русе приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

На 23.02.2023 г. ищецът С. И. от [населено място] управлявал л.а. марка и модел „Дачия Сандеро“ с рег. № [рег. номер], с който извършвал таксиметров превоз на пътници. В следобедните часове на същия ден той се движел по [улица]в [населено място], обл. Русе. По същото време срещу него по тази улица с велосипед се движел и малолетният И. Г. (род. 25.09.2010 г.). При срещата им последвал сблъсък между предната дясна част на автомобила и велосипеда, в следствие на което последният паднал на земята и се наранил. Налице са данни, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалото малолетно лице получило счупване на носни кости, две рани на лицето, с което му било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК.

По повод на настъпилото ПТП постъпил сигнал на ЕНН 112, при което на мястото пристигнали полицейски служители и екип на „Спешна помощ“.

За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали (л. 52 от делото).

Срещу ищеца бил съставен и АУАН и впоследствие издадено НП за нарушения по чл. 20, ал. 2 и по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП (л. 53 от делото).

На ищеца била извършена проверка като бил тестван за употреба на алкохол като уреда отчел 0‰ алкохол. Веднага след получаване на отрицателния резултат, И. бил тестван с DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARNJ-0003 и за употреба на наркотични вещества, при която бил отчетен положителен резултат за употребата на наркотичните вещества - амфетамин.

Ищецът твърди, че тъй като той не употребява наркотични вещества и дори не знае как изглежда отчетеното наркотично вещество, останал много изненадан от резултата от теста при извършената му проверка, поради което го оспорил.

Бил му съставен протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и АУАН, серия GA № 926955 от 23.02.2023 г., подписан от него без възражения (л. 3 от делото). Незабавно му било иззето СУМПС.

Бил му издаден и талон за медицинско изследване № 137477. Бил е откаран с полицейския автомобил в „УМБАЛ К.“ Русе, където дал биологични проби за кръв и урина.

Преди това бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и обискиран на основание чл. 80 от ЗМВР, за което е била издадена заповед за задържане на лице рег. № 31 от същата дата и съставен протокол за полицейски обиск на лице (л. л. 5 и 6 от делото).

След приключване с изследванията, ищецът бил отведен отново с полицейския автомобил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, където останал задържан до 18:30 часа на същия ден.

По случая било образувано и досъдебно наказателно производство пр.пр. № 1186/2023 г. по описа на РП – Русе (ДП № 58/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе) за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

На следващия ден - 24.02.2023 г., от началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000111, с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца (л. 4 от делото). Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила на 15.03.2023 г.

Една година по-късно, на 15.02.2024 г., съгласно протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-36/15.02.2024 г. се установило, че в представените от И. за изследване проби за кръв и урина не е установено наличие на наркотични вещества.

С постановление от 13.03.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Русе (РП – Русе) е прекратено досъдебното наказателно производство по преписка № 1186/2023 г. по описа на РП - Русе, ДП № 58/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе (л. л. 54 и 55 от делото).

След излизане на резултата от кръвната проба на лицето, ищецът е подал искане вх. № 108500-4862 от 29.02.2024 г. за възобновяване на производството по горепосочената ЗППАМ (л. 47 от делото). Видно е, че в тази връзка е проведена и среща със ст. инспектор С. Й. в сектор ПП при ОД на МВР – Русе на 07.03.2024 г. (от отбелязването върху искането).

На 11.03.2024 г. е изпратено писмо до РП - Русе, с което е искано предоставяне на препис от изготвената СХЕ от Н. София по ДП № 58/2023 г. по описа на ОД на МВР - Русе (пр.пр. № 1186/2023 г.). С писмо вх. № 108500-6378 от 19.03.2024 г. от РП - Русе е изпратен препис от токсико-химичната експертиза и административният орган е уведомен, че досъдебното наказателно производство е прекратено с постановление на РП - Русе от 13.03.2024 г. (л. л.48 и 49 от делото).

На 03.04.2024 г., с решение № 1085р-3155 началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Русе е възобновил производството по издаване на ЗППАМ и същата е отменена (л. л. 50 и 51 от делото).

СУМПС е върнато на ищеца на 08.04.2024 г. (видно от саморъчното отбелязване върху ЗППАМ на л. 46 от делото) или след тринадесет месеца и петнадесет дни след като му е било отнето.

Видно от представените с исковата молба писма до И. от Националния институт по криминалистика към МВР, ищецът многократно е отправял запитвания кога ще бъде изготвено заключението по назначената в образуваното досъдебно наказателно производство токсико-химична експертиза (л. л. 16 – 19 от делото).

Ищецът твърди, че е бил в невъзможност да управлява МПС за срок от тринадесет месеца и петнадесет дни.

Твърди още, че от много години работи като водач на таксиметров автомобил, във връзка с което твърдение представя заверени копия на удостоверения за водач на лек таксиметров автомобил – 2 бр. като първото е за периода 01.06.2018 г. – 01.06.2023 г., а второто – 26.04.2024 г. – 26.04.2029 г. на л. л. 20 – 21 от делото. Последно и към момента на отнемане на СУМПС работел към таксиметрова фирма „Саваж“ ЕООД, [населено място].

Твърди, че след отнемане на СУМПС останал без работа като оставил и семейството си без прехрана. Сочи, че докато си намери друга работа, за която да не му е необходимо СУМПС минали два месеца. Освен, че започнал тази нова работа едва на 01.04.2023 г., получавал и много по-малко пари от това, което изкарвал като водач на таксиметров автомобил. Твърди, че като водач на таксиметров автомобил за последния месец, преди отнемане на СУМПС за периода 11.01.2023 г. - 10.02.2023 г. от общия брой приходи за периода по пътни листи е получил 2 905 лева. Във връзка с това твърдение към исковата молба прилага заверени копия на пътни листи за сочения период (л. л. 9 – 15 от делото). От тази сума, сочи, че е похарчил разходи, идентични във всеки месец, общо в размер на 830 лева, както следва: за гориво за автомобила - 300 лева; такса за централен диспечерски пункт - 250 лева; такса за фирмата-превозвач - 80 лева; амортизация на автомобила - 200 лева. Според ищеца, след приспадане на тези ежемесечни разходи за последния месец, е получил възнаграждение за себе си, в размер на 2 075 лева. Твърди, че обичайното му възнаграждение, след приспадане на разходите му за месец варирало между 2 000 и 3 200 лева. Така, ако се определяло възнаграждението му по най-ниския доход, получен от него, а именно в размер на 2 000 лева на месец и се изчисли за една година, същото възлизало на 24 000 лева или за целия период - тринадесет месеца и петнадесет дни, през който е бил без СУМПС, изчислено на база двадесет и два работни дни, същото възлизало на 27 363, 64 лева. Сочи, че на новото му работно място в ИАППД-Русе, брутният му трудов доход за процесната година, за периода - април 2023 г. до март 2024 г. възлизал общо на 13 570, 53 лева, във връзка с което твърдение към исковата молба представя заверено копие на удостоверение рег. № 111-166 от 09.07.2024 г. за брутно трудово възнаграждение, получавано в ИАППД-Русе на л. 8 от делото. Така, според ищеца, имуществените вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, претърпени от липсата на трудово възнаграждение през първия месец и осем дни от 23.02.2023 г. до 01.04.2023 г. и от намаленото трудово възнаграждение от по-ниско платена работа за периода 01.04.2023 г. до 08.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС възлизало на 13 793, 11 лева.

Ищецът твърди още, че вследствие на причинените вреди от наличието на незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица на ОД на МВР - Русе при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на тези актове и действия вреди, както и причинно-следствената връзка между тях, малко след това му се влошило здравословното състояние - физическото и психическото здраве. Твърди, че в началото се опитвал сам да се справи със състоянието, в което бил изпаднал. Бил тревожен за всичко, което се случвало около него - не знаел колко време ще стои без СУМПС, респ. без работа, дали ще може на тези години да си намери друга работа, от която да преживява, унижението и срама, че тестовете са положителни за амфетамин, въпреки че дотогава не бил запознат с видовете наркотични вещества. Б. се сам с всички тези мисли, с тази тревожност и състояние до 26.04.2023 г., когато постъпил за лечение в Център за психично здраве - Русе. Там го лекували почти един месец и го изписали на 16.05.2023 г. с продължаваща в домашни условия, терапия. Действително с предявената искова молба ищецът представя и заверено копие на епикриза от Център за психично здраве – Русе ЕООД, в която е отбелязано, че е хоспитализиран на 26.04.2023 г. с диагноза генерализирана тревожност като оплакванията му били от 20 дни и че при пациента е установено повишено съзнание за соматично и социално неблагополучие, има тревожен лицеизраз и е вътрешно напрегнат, емоционално-волевото му състояние е определено като лабилен, тревожен, дистимен, хипобуличен, споделял е мисли за неразрешимост на ситуацията, в която се намира (л. 7 от делото). Следва да се отбележи обаче, че като отключващ фактор за състоянието е посочено преживяно ПТП, преживяна психотравма – ПТП и последващи конфликтни ситуации с това, с оглед на което развива тревожно-хипохондрични оплаквания. Споделил е с лекаря специалист, че се чувства напрегнат, тревожен, с променливо настроение, нарушени сън и апетит, постоянно мислел за преживяната травма, трудно се организирал в ежедневните си дейности, с упорити мисли за безнадежност, нелечимост. Не е конкретизирано обаче какви са били тези конфликтни ситуации, с какво са били свързани – дали конкретно с отнетото СУМПС или с някакви други обстоятелства. Сочи, че това състояние, което било с диагноза генерализирана тревожност, продължило и през 2024 г., когато отново потърсил лекарска помощ. Твърди, че посещавал психотерапевт за сеанси, за да може поне от малко да съществува нормално. Твърди, че това състояние го тормози и до ден днешен, че живее със страха, че всичко това може да се повтори и отново да му вземат СУМПС, да остане без работа и прехрана, без да е употребявал наркотични вещества и техни аналози.

Трудно му било да опише и претърпяното нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, когато трябвало да съобщи на работното му място, че няма да работи известно време като шофьор на таксиметров автомобил, защото са му отнели СУМПС. Възприемал като присмех в погледите на колегите му, иронични усмивки, недоверие, което, според него, показвали след като разбрали какво се било случило. Чувствал също така недоверието и срама пред децата му, семейството и близките му.

Така, според ищеца, претърпените от него вреди, били причинени от незаконосъобразни действия на администрацията, алтернативно на нищожни актове, издадени от страна на ОД на МВР - Русе – АУАН, серия СА № 926955 от 23.02.2023 г.; ЗППАМ № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г. /само по отношение на която действително са събрани данни по делото, че е отменена като незаконосъобразна по надлежен ред – с решение № 1085р-3155/03.04.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Русе/; протокол за обиск от 23.02.2023 г. и заповед за задържане peг. № 31/Екз. 4 от 23.02.2023 г., били в общ размер на 26 793, 11 лева.

С цел да докаже твърдяните от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконосъобразно отнетото му СУМПС, по искане на ищеца в хода на съдебното дирене са разпитани и свидетелите К. В. К. – колега и приятел на ищеца и Ф. Н. И. – съпруга на ищеца (л. л. 56 – 59 от делото).

Свидетелят К. заявява, че познава ищеца от 2014 г., приятели и колеги са, т.е. и двамата работят като таксиметрови шофьори, но към различни таксиметрови фирми. На първо място свидетелят описва какъв е редът, при който един шофьор работи към една таксиметрова фирма – че обикновено работели без трудови договори, че може да работят с личен или чужд автомобил, че заплащат определени такси всеки месец към таксиметровата фирма, че дневният оборот предават на фирмата-превозвач, че имат пътна книжка, която е на автомобила, че касовият апарат е на фирмата-превозвач и т.н. На следващо място досежно ищеца свидетелят знае, че приблизително от около 20 години работи като таксиметров шофьор. Знае и за случая с отнетото му през февруари 2023 г. СУМПС - че по повод на инцидент с дете, което се блъснало с велосипеда си в автомобила на ищеца, докато той бил спрял, му бил правен полеви тест за употреба на наркотици, който излязъл положителен. Свидетелят заявява, че има преки впечатления какво било състоянието на ищеца след този случай – че останал на първо място без работа за около два месеца, тогава И. си стоял у дома, не искал да контактува, че едва когато си намерил работа се почувствал малко по-добре. Знае, че е бил на стационар около месец, че е ходел на психопреглед, пиел е някакви лекарства. Твърди, че в техните среди /на таксиметровите шофьори/ за такива инциденти се разбирало, говорело се. Твърди, че ищецът има две деца, които през този период били студенти, като основно И. подпомагал обучението им. По мнение на свидетеля, инцидентът с детето не се бил отразил стресово на ищеца, тъй като той не се чувствал виновен за него.

Свидетелката И. – съпруга на ищеца свидетелства за това, че съпругът й работел като таксиметров шофьор от 16-17 години. През 2023 г., когато му било отнето СУМПС, също работел като таксиметров шофьор, но не бил на трудов договор. Свидетелката твърди, че тогава се променило на първо място финансовото състояние на семейството като нямали достатъчно средства, двете им деца били студенти и т.н., а на новата работа съпругът й получавал по-ниско възнаграждение. СУМПС му било отнето за периода февруари 2023 г. – април 2024 г. От друга страна, свидетелката сочи и че много се променило състоянието – емоционално, физическо, психическо на ищеца. Свидетелства за това, че ищецът станал много депресивен, бил лекуван в стационар, приемал медикаменти, като лечението му повлияло добре, но съпругът й все разпитвал, пращал запитвания до клиники кога ще излязат резултатите от кръвните му изследвания, чувствал напрежение, натиск, искал по-бързо да се изчисти името му. Според свидетелката той изпитвал срам и пред нея и децата, пред колегите си също. Твърди, че когато получили резултатите малко се поуспокоил. Посочва, че докато ищецът бил с отнето СУМПС, се налагало да ангажират децата, които били правоспособни водачи, с различни дейности, свързани с дома и семейството им. Според свидетелката съпругът й не преживявал случая с детето, повече преживявал това, че го набеждават, че е нещо, което не е. Според нея, нямало други ситуации, които да провокират състоянието му. Твърди, че към настоящия момент съпругът й се страхувал, че тази ситуация би могла отново да се повтори, това, според нея, го провокирало понякога отново да избухва, а преди този случай бил спокоен човек.

Според обяснения на ищеца, дадени в проведените открити съдебни заседания по делото, той твърди, че не е преживял травма по повод инцидента с детето, тъй като то се блъснало в автомобила му, докато той бил спрял. По време на инцидента не бил със собствен автомобил. Заявява, че не пази каквито и да било документи, свързани с разходите, които се приспадат от ежедневния оборот при извършване на таксиметрова дейност, свързани с поддръжка на автомобил, прегледи на автомобила, гориво и т.н. Не представя каквито и да било писмени доказателства, установяващи някакво правоотношение – трудово или друго /например наемно/ между него и „Саваж“ ЕООД, към което дружество твърди, че е работел като таксиметров шофьор към момента на отнемане на СУМПС и преди това.

По искане на ищеца и с цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно тези, свързани с претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, която в последствие е заличил, тъй като според изявлението на вещото лице предвид липсата на каквито и да било документи не би могъл да бъде установен доходът на лицето.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковата молба е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Русе са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като ищецът е физическо лице, което твърди, че е претърпяло вреди в резултат от незаконосъобразен/нищожен акт/действия на административен орган и длъжностни лица, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Русе, която съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Още с определение от 01.08.2024 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест относно установяването на основанието за завеждане на спора – наличие на незаконосъобразен акт, който е бил отменен по надлежния ред или действия, предмет на административна дейност, понасяне на вреда и нейния размер чрез представяне на доказателства за направата им, респ. доказване на начина на извършването им, както и причинно-следствена връзка между тях, в т.ч. доказателства за размера на обичайното и последващото възнаграждение, влошаване на здравословно физическо и психическо състояние в следствие на вредата, лечение в център, унижение и присмех, обида, уронване на престижа, както и че следва да посочи и представи всички доказателства за претърпените имуществени вреди, с които разполага (л. 24 от делото). Доказателствената тежест е указана допълнително и конкретно с определение от 15.08.2024 г. (л. 37) и протоколно определение от 23.01.2025 г.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК гласи, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, а тази на ал. 3 – че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

На първо място неоснователни и недоказани останаха твърденията на ищеца, чрез процесуалния му представител, че на И. е била извършена незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, проверка на водача се извършва, когато съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /в приложимата редакция/ в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие /а такъв е случаят когато при произшествието има пострадали хора по арг. от чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол в производството по ЗОДОВ.

При извършване на проверката на ищеца, са спазени административнопроизводствените правила като същата е проведена от дежурни полицейски служители при упражняване на предвидено в закон правомощие при посещение на настъпило ПТП с пострадал - малолетно лице.

Законността на извършената проверка не води до извод, че в резултат на нея, И. е претърпял неимуществени вреди. Дори той да е изпитал твърдените в исковата молба негативни изживявания, същият е възприел неправилно, че контролът от полицейските служители е незаконен. След като установеното от назначената в хода на досъдебното наказателно производство химико-токсикологична експертиза за липса на употреба на наркотици в конкретния случай доказва твърденията на И., че не е употребил наркотици като водач на МПС на процесната дата, не би следвало той да е имал негативни преживявания, свързани с доказване на твърденията му.

Неоснователно се твърди, че срещу ищеца е бил съставен незаконосъобразно АУАН, серия GA № 926955 от 23.02.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбите на ЗДвП (чл. 165 и чл. 189 от ЗДвП) и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 6, ал. 2), длъжностните лица при службите за контрол по ЗДвП задължително съставят АУАН, в случай че резултатът при извършена проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози е положителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл законосъобразни се явяват и действията на полицейския орган по конвоиране/съпровождане на лицето до „УМБАЛ К.“ Русе, където ищецът е дал проби за лабораторно изследване.

На следващо място заповед за задържане на лице рег. № 31 от 23.02.2023 г., издадена от орган в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, не се явява нищожна, каквито твърдения навежда процесуалният представител на ищеца.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му по чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, доколкото тестът за наркотици на ищеца, непосредствено след настъпване на ПТП, е бил положителен. Положителният тест, в случая, представлява индиция, че лицето е употребило наркотици, което, от своя страна, представлява престъпление. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да задържат лице при наличието на данни, че то е извършило престъпление, без да е доказано извършването на това престъпление с доказателствените средства, предвидени в НПК. Конкретният случай касае задържане на лице, поради съмнение за извършено престъпление в процес на установяване. Съмнението за шофиране след употреба на наркотици представлява тежко престъпление, което създава значителна опасност за участниците в движението по пътищата. Задържането на ищеца не е несъразмерно и в противоречие с целта на закона. Проверката за обоснованост на мотивите на заповедта следва да се извърши в производството по оспорването й с искане за отмяна като незаконосъобразен (унищожаем) административен акт, какъвто процесният случай не е.

След като ищецът е участвал в изследването за употреба на наркотични вещества с техническо средство, той е узнал за резултата от него. Според съда, след като ищецът е бил наясно с последиците от резултата от теста, той доброволно се е подложил на изследване в „УМБАЛ К.“ Русе с цел да опровергае и докаже обратното. Не е налице нарушаване на чл. 6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство.

Липса неправомерно административно поведение на национална институция, респ. липсват основания за прогласяване на нищожността на заповед за задържане на лице рег. № 31 от 23.02.2023 г., издадена от орган в сектор ПП при ОД на МВР – Русе.

Именно във връзка със /както вече беше обсъдено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт/ законосъобразно задържане на лицето при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, законосъобразно и на основание разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи са извършили обиск на ищеца, които действия са обективирани в съставения по реда на чл. 82 от ЗМВР протокол за полицейски обиск на лице.

С оглед изложеното се явява безпредметно обсъждането дали са налице останалите две условия за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - претърпени вреди в пряка причинно-следствена връзка с твърдения за незаконосъобразни действия или нищожен акт.

В този смисъл е например решение № 6775 от 04.06.2024 г. по адм. д. № 9536/2023 г., ІІІ отд. на ВАС.

На следващо място условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е и наличието на административен акт, който да бъде отменен по съответния ред.

Респ. предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че с решение № 1085р-3155 от 03.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена ЗППАМ № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от събраните доказателства, претърпени имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

Досежно претендираните имуществени вреди съдът намира следното:

Ищецът твърди, че претърпените имуществени вреди се изразявали в загуби и пропуснати ползи от липсата на трудово възнаграждение като водач на лек таксиметров автомобил през първия месец и осем дни от февруари 2023 г. до 01 април 2023 г. и от намаленото трудово възнаграждение от по-ниско платена работа за периода 01 април 2023 г. до 08 април 2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС.

Според обяснения на ищеца, дадени в проведените открити съдебни заседания по делото, той заявява обаче, че не пази каквито и да било документи, свързани с разходите, които се приспадат от ежедневния оборот при извършване на таксиметрова дейност, свързани с поддръжка на автомобил, прегледи на автомобила, гориво и т.н.

На следващо място ищецът не представя и каквито и да било писмени доказателства, установяващи съществуването на някакво правоотношение – трудово или друго /например наемно/ между него и „Саваж“ ЕООД, към което дружество твърди, че е работел като таксиметров шофьор към момента на отнемане на СУМПС и преди това.

По искане на ищеца и с цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно тези, свързани с претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, която в последствие е заличил, тъй като според изявлението на вещото лице предвид липсата на каквито и да било документи не би могъл да бъде установен доходът на лицето.

И в последното проведено по делото открито съдебно заседание съдът отново е указал на ищеца, че във връзка с разпределената доказателствена тежест не представя доказателства, че има сключен трудов договор или е в други правоотношения със „Саваж“ ЕООД.

Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При условие, че липсват каквито и да е доказателства за настъпването на вредите, искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, поради незаконосъобразно отнетото му СУМПС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.

Ищецът не е доказал, че в причинна връзка с отменената ЗППАМ № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе е бил лишен от възможността да получи твърдяните от него суми като водач на лек таксиметров автомобил.

В хода на съдебното дирене И. не доказа успешно, че е понесъл загуби, под формата на пропуснати ползи, поради незаконосъобразно отнетото му СУМПС.

На обезщетяване подлежат само реалните вреди, но не и предполагаемите и хипотетични такива, поради което искането за присъждане на имуществени вреди се явява недоказано и неоснователно.

В този смисъл са например решение № 5644 от 09.05.2024 г. по адм. д. № 1717/2024 г., ІІІ отд. на ВАС, решение № 1786 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2022 г., III о. и др.

Досежно претендираните неимуществени вреди съдът намира следното:

Според ищеца претърпените неимуществени вреди се изразявали в претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа и прехрана, поради незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменения по съответния ред административен акт - ЗППАМ № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе.

Следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните в настоящия процес неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства и психичните му преживявания.

Самият факт на незаконосъобразно отнемане на СУМПС неминуемо води до определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди.

Следва да се съобрази, че при извършената проверка от полицейски служители на 23.02.2023 г. е съставен АУАН, серия GA № 926955/23.02.2023 г., с който фактически е отнето СУМПС; на следващия ден е издадена ЗППАМ № 23-1085-000111 от началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе (отм. с решение № 1085р-3155 от 03.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на ищеца е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца; на дата 23.02.2023 г. е била издадена и заповед за задържане на лице за 24 часа в поделенията на МВР на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР; бил е извършен обиск на лицето, било е образувано и досъдебно наказателно производство.

В този смисъл и доколкото в един период от време ищецът е бил адресат на няколко административни акта, в това число и досъдебно производство № 58/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе/1186/2023 г. по описа на РП - Русе, не може да се приеме, че претърпените вреди са били в резултат единствено и само от действието на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ.

Съдът, в настоящия съдебен състав, приема, че ищецът е преживял стрес и смущение, тревожност, понижена самооценка, срам, позор и обида, потиснатост и необщителност, установени със събраните гласни доказателства в най-голям интензитет за периода от 23.02.2023 г., когато му е била извършена полицейската проверка и му е било фактически отнето СУМПС до 08.04.2024 г., когато реално незаконосъобразно отнетото СУМПС му е било върнато.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства. От събраните гласни доказателства се установиха посочените обстоятелства. Вредите, които са причинени на ищеца са по повод и във връзка със ЗППАМ № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г., издадена от началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе.

Доказаните неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Причинените вреди са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. От свидетелските показания са установени твърдяните неимуществени вреди – психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка именно от отменената като незаконосъобразна заповед.

Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временна принудителна административна мярка с определен срок на действие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При установените по делото данни безспорно се установи, че в конкретния случай СУМПС незаконосъобразно е било отнето за срок от тринадесет месеца и петнадесет дни.

Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца е съответен на това, което е нормално всеки един човек да преживее. Действително са налице данни, че ищецът многократно се е интересувал кога ще излязат резултатите му от кръвните изследвания, но това също е напълно нормално от житейска гледна точка предвид твърденията му, че е шофьор на лек таксиметров автомобил и именно така изкарва прехраната си. Доказани са и твърденията във връзка с това, че с оглед отнетото му СУМПС му се е наложило да си търси друга работа, която не изисквала СУМПС. Доказаха се и твърденията, че по повод на отнетото му СУМПС и по-скоро поради причина, че чувствал, че е обвинен за нещо, което не е извършил, станал напрегнат, тревожен, депресивен, налице са данни, че е потърсил и специализирана медицинска помощ, че е приемал медикаменти, че е бил на стационар, но от представената епикриза не става ясно на какви конкретни обстоятелства се дължи преживяната психотравма, сочи се ПТП и последващи конфликтни ситуации, без да се конкретизират същите, не се сочи отнето СУМПС. Действително нито от обясненията на ищеца, нито от събраните гласни доказателства се установява тази психотравма да е свързана с настъпилия инцидент с пострадалото при ПТП-то малолетно дете, но все пак според съда е напълно нормално това събитие също да е дало отражение върху психо-емоционалното състояние на ищеца. Според св. И. – съпруга на ищеца, след оказаното му лечение състоянието му се подобрило, след като му било върнато СУМПС ищецът се успокоил, макар и до момента понякога да ставал нервен и неспокоен, че отново може да попадне в същата ситуация – при полеви тест, техническото средство да отчете положителен резултат за употреба на наркотици, без ищецът да е употребявал такива.

При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид периодът на преживените негативни емоции по отношение на ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – 13 месеца и 15 дни, интензитетът на засягане и видът на негативните последици.

По изложените съображения съдът на основание чл. 52 от ЗЗД намира, че следва да се осъди ОД на МВР – Русе да изплати в полза на ищеца С. С. И. сумата от 1 350 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за времето от 23.02.2023 г. до 08.04.2024 г., причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск над тази сума до претендираната сума от 13 000, 00 лева и лихва върху тази сума, считано от 10.07.2024 г., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Действително е трудно да се разграничат причинените неимуществени вреди, във връзка с съставения срещу водача АУАН, с който фактически е отнето СУМПС, двата издадени административни акта, разпореждащи различни по вид принудителни административни мерки, които са издадени по отношение на ищеца, както и образуваното срещу него досъдебно наказателно производство, именно с оглед съобразяване и на това обстоятелство следва да бъде присъдена само част от претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск.

В този смисъл са например решение № 12814 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2024 г., III о., решение № 13319 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2024 г., III о. и др.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат направените разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса, деловодни разноски на експерта – 88 лв. и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 788, 32 лева (л. л. 22 и 23 от делото), съобразно уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 144,32 лева.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото се явява на минимума по чл. 8, ал. 1 вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора – съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба възлиза на 190 лева.

По компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 45, 68 лева - разноски.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. С. И. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на отменения незаконосъобразен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе за периода 23.02.2023 г. до 08.04.2024 г. в общ размер на 13 793, 11 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на С. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. 1 сумата от 1 350 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за времето от 23.02.2023 г. до 08.04.2024 г., причинени вследствие отменения незаконосъобразен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000111 от 24.02.2023 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 13 000, 00 лева и лихва върху тази сума, считано от 10.07.2024 г.

ОСЪЖДА С. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. 1 да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата от 45, 68 лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.