№ 596
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-000269 от
21.01.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Т. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно,
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие със закона. Оспорва извършването на твърдените нарушения,
1
както и както и сочи, че дадената правна квалификация е неправилна и не
съответства на фактическите констатации. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя,
нарушението е установено. Още посочва, че в административната преписка се
съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които
доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 04.02.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 10.02.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.01.2021г., около 13:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Княгиня Мария
Луиза“ до № 8, свидетелят П.Й. Д. в качеството му на *** в сектор „СПС“,
група „Сигма“ на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал служебните си
задължения на същото място, когато забелязал МПС – лек автомобил „Волво
С 80“ с рег.№ „***“ движещ се на същото място, водачът на който автомобил
не бил с поставен обезопасителен колан. След като спрял за проверка МПС с
2
рег.№ „***“ свидетелят Д. установил, че същото било управлявано от
жалбоподателя Т. Ц. П., ЕГН: **********, както и че последното не било
представено на технически преглед. Също така свидетелят Д. установил, че
на МПС с рег.№ „***“ липсвал залепен валиден стикер за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на предно
обзорно стъкло.
С оглед на горното, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков
№ 978600 от 07.01.2021г. срещу жалбоподателя П. за нарушение на чл.137А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, чл.147, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, както и на чл.100, ал.3 от Закона за движението по
пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел П.Й. Д.. Последният помнят случая и
подробно описват констатираната фактическа обстановка, включително
липсата на поставен предпазен колан, на доказателства, че МПС не е не било
представено на технически преглед, както и на залепен стикер за заплатена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Съдът намира показанията на свидетеля П.Й. Д. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
3
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят Т. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил:
I.разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 07.01.2021г., около 13:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Княгиня
Мария Луиза“ до № 8, като водач на МПС – лек автомобил„Волво С 80“ с рег.
№ „***“, в движение не е използвал обезопасителения колан, с което МПС е
оборудвано.
II. разпоредбата на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата–
за това, че на 07.01.2021г., около 13:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Княгиня
Мария Луиза“ до № 8, е управлявал МПС – лек автомобил„Волво С 80“ с рег.
№ „***“ – негова собственост, без същото да е представено на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
III.разпоредбата на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 07.01.2021г., около 13:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Княгиня
Мария Луиза“ до № 8, е управлявал МПС – лек автомобил„Волво С 80“ с рег.
№ „***“, на който липсвал залепен валиден стикер за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на предно
4
обзорно стъкло.
В този смисъл и предвид вече изложената като установена фактическа
обстановка, в светлината на коментираните доказателства, съдът намери за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е извършил твърдените
нарушения.
Възраженията в смисъл, че дадената правна квалификация е неправилна
и не съответства на фактическите констатации са бланкетни, липсва
конкретика и като такива не могат да бъдат коментирано от съда.
Установените нарушения, както и обстоятелствата по същите, разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и на
чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата. Същите нарушения са
такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Също съгласно чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата – за
нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Съгласно чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата, за
нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
5
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-000269 от
21.01.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Т. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
3. на основание чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.3 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6