Решение по адм. дело №1373/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. С. Б., [ЕГН], [населено място], [улица], против ЗППАМ № 25-0239-000054/11.06.2025 г. на началника на РУ Асеновград към ОДМВР Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи,че жалбоподателят не е предоставил автомобила си на неправоспособно лице, напротив внукът му е взел ключовете на автомобила без неговото знание.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, в придружаващото административната преписка писмо, взема становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 25.06.2025 г., а самата жалба е подадена на 01.07.2025 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0239-000054 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 11.06.2025 г., издадена от Д. Й. К., началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със заповед № 312з-3162 от 15.04.2022 г., с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят допуска/предоставя управлението на личното си МПС - опел астра рег. № [рег. номер] на лицето С. А. Х., който управлява посоченото МПС без да притежава СУМПС – неправоспособен водач.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена и в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят е собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – в конкретния случай в хипотезата собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН (л.35) е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Предвид неангажирането на доказателства за оборването на доказателствената сила на АУАН от страна на жалбоподателя, съдът е длъжен да се съобрази с установените в него факти. В конкретния случай, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесния автомобил, е предоставил собственото си МПС на лице, което не е правоспособен водач – АУАН на л.35 по делото. Настоящият състав намира, че след като по делото са безспорно установени управлението на процесното МПС от водач без СУМПС за територията на РБългария и кой е собственик на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" на собственика. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. На административния орган е предоставена възможността да прецени само срока на наложната мярка и той е наложил минималния срок от 6 месеца.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При липсата на заявени претенции за разноски за ответната страна, съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Б., [ЕГН], [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0239-000054 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 11.06.2025 г., издадена от Д. Й. К., началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Асеновград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.