Решение по дело №1107/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от О. Н. С. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Решение № 457/05.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1102/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0439-001690/20.11.2023 г., издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, с което на О. Н. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата и „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 от същия закон.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. По-конкретно твърди, че в качеството си на водач, но не собственик, неправилно е санкциониран по чл. 185 от ЗДвП, тъй като за нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП се прилагало наказанието по специалния състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП за собственика на МПС. Счита, че предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е собственик, да го представя на технически преглед, е недопустимо на същия да се налага наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. По отношение на нарушението по чл. 104а от ЗДвП сочи, че фактите и обстоятелствата не са били изяснени от административнонаказващият орган в хода на административното производство, като нарушителят се е защитавал по обвинение, което не му е било предявено по съответния ред. Моли решението на районния съд да бъде отменено като неправилно, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство, Началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 23-0439-001690, издадено от Началник на Трето РУ при ОД на МВР- Варна, с което на О. С. за нарушение по чл.104а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, и за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.

От събраните в административнонаказателното и във въззивното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.10.2023 г. около 08,21 часа в района на МОЛ „Варна“ полицейски служители от Трето РУ при ОД на МВР – Варна установили, че С. управлява л.а. с рег. №[рег. номер] по [улица]в посока към [улица], като използва мобилен телефон по време на управлението, без наличие на специално устройство, позволяващо използването на телефона без помощта на ръцете. Горното било възприето от полицейските служители визуално, след което те подали сигнал за спиране. При извършената проверка било установено още и че С. управлява лекия автомобил без той да е представен на технически преглед. За установените нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за това, че водачът на МПС е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, както и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за това, че водачът управлява лек автомобил, който не е представен на технически преглед. Възражения срещу акта не постъпили. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което административнонаказващият орган наложил на С. предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер 50 лева за нарушението по чл. 104а от ЗДвП и предвиденото в чл. 185 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на установените факти, от правна страна районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган със законоустановената форма и съдържание, при съответствие по съдържание със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, без допуснати съществени процесуални нарушения и при спазване на преклузивните срокове. По материалната законосъобразност съдът е посочил, че от доказателствата по делото безспорно се установяват фактите, изложени в акта и наказателното постановление, които са квалифицирани правилно като нарушения и са санкционирани в съответствие с приложимите норми на чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл. 185 от ЗДвП. С оглед императивно определения размер на всяко наказание, правилно е било определено и наказанието за всяко нарушение. По тези съображения е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в предвидения срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

По отношение на нарушението по чл. 104а от ЗДвП настоящата инстанция намира, че районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство О. С. е следвало да опровергае фактите, изложени от проверяващите в акта за установяване на административно нарушение. Районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, и в този смисъл е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти. Макар в тежест на нарушителя да е било да обори констатациите на контролните органи, такова насрещно доказване не е било проведено. Районният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е кредитирал свидетелските показания на актосъставителката, която е била пряк очевидец на нарушението и като такъв е изложила непротиворечиво възприетия от нея факт на управление на лекия автомобил от О., който е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. В касационната жалба са изложени общи и неподкрепени с конкретни факти твърдения за съществено нарушение в административнонаказателното производство, изразяващо се в това, че нарушителят е бил принуден да се защитава по обвинение, което не му е предявено по съответния ред. При служебната проверка съдът констатира, че тези твърдения не съответстват на действителното съдържание на акта и постановлението.

В резултат на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно районният съд е приел за установено по делото, че от касатора е осъществено нарушение по смисъла на чл.104а от ЗДвП, за което му е определено наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и е потвърдил оспореното наказателно постановление в тази част.

Касационният състав намира, че по отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, районният съд неправилно е приел за приложена правилната санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП.

В случая общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП е приложима в случаите на нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Неизпълнението на това задължение обаче се наказва със санкцията по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, като наказателно отговорни са единствено собственикът или длъжностно лице, представител на собственика, каквото качество О. С. не е имал. Същият е бил водач на лек автомобил, собственост на друго лице, което обстоятелство не спорно между страните и което изрично е записано в съдържанието на акта и наказателното постановление. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Осъществяването на административнонаказателната отговорност по този ред е субсидиарно, т.е. разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП се прилага, само когато за съответното нарушение няма изрично установена санкционна норма, каквато в случая е налице – чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Като е достигнал до противоположни правни изводи и е потвърдил наказателното постановление по т. 2, районният съд е постановил неправилно решение в тази част.

По тези съображения съдът намира, че касационната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена в частта относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В тази част решението на районния съд е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон, и подлежи на отмяна, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.

На ответника по касация съобразно отхвърлената част от жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 57,14 лева, определено като общото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева по чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, е умножено по 50 лева (материалния интерес от оставената в сила част от наказателното постановление), и е разделено на общия интерес от 70 лева. На касатора съразмерно с уважената част на жалбата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение в размер на 600 лева е основателно с оглед незначителния материален интерес, минимума по Наредба № 1/09.07.2003 г. и обстоятелството, че обемът на извършените действия по защитата се ограничава до изготвянето на жалба. Предвид това съдът намира за справедлив размер на възнаграждението този по чл. 18, ал. 1 от наредбата, или 100 лева, от които пропорционално на уважената част следва да бъде присъдена сумата 28,57 лева. След компенсация, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 28,57 лева за разноски по делото.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд – Варна, Шести тричленен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 457/05.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1102/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0439-001690/20.11.2023 г. на Началник на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, с което на О. Н. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0439-001690/20.11.2023 г. на Началник на Трето РУ при ОД на МВР - Варна, в частта, в която на О. Н. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 457/05.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1102/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в останалата му част.

ОСЪЖДА О. Н. С. от гр. Варна, [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 28,57 (Двадесет и осем цяло и петдесет и седем ст.) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.