Р Е Ш Е Н И
Е
гр.К., 19.07.20** година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 16.07.20** година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 428 по
описа за 20** година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от ищеца Р.Т.Р., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: ***, чрез упълномощения адв. С.Г. – Ч. ***, иск за
разпределение правото на ползване на недвижим имот с правно основание чл. 32,
ал. 2 от Закона за собствеността.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са собственици на дворно място цялото с площ от *** кв.м., находящо се в гр. К., за което е отреден УПИ № 2-****,в квартал ***, кадастрален район *** с административен адрес: гр. К., ул. „*******“ № ** А по плана на същия град. Ищецът сочи, че неговата собственост произтича от покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус К. К. – номер *** от регистъра на НК, а правото на собственост на ответниците произтичала от наследяване на общия им наследодател К.Е.. Квотите на съсобственост на описаното дворно място били ½ ид.част за ищеца Р.Т.Р. и ½ за наследниците на К.Е..
Ищецът твърди, че с ответниците не могат да постигнат съгласие относно ползването на дворното място.
Моли
съда да постанови решение, с което да разпредели правото на съсобствения им
имот съобразно квотите: ½ идеална част за Р.Т.Р. и ½ ид. част за
наследниците на К.И.Е..
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответниците
М.К.Е. и К.П.Е. е депозиран писмен отговор, чрез процесуалния им представител
адв. И.Д. ***.
Сочи, че исковата молба е допустима и редовна с
изключение на обстоятелството, че не е посочена цена на иска. Твърди, че
предявеният иск е неоснователен, като излага съображенията си:
Твърди, че съгласно Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № ***, том I, дело № ***/****г., К. И.Е.
(наследодател на ответниците) купил от А. Д. Р. правото на собственост и
владение върху следния недвижим имот: „2/3 идеални части от дворно място от ***
кв. м и построените в него първи етаж от масивна къща, състояща се от…….,
находящо се в гр. К., съставляващо парцел 1-**** в кв. *** по плана на
града...., с правото на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно
място…..."
При продажбата била представена декларация по чл. 33 от Закона за
собствеността от Д. Х. К., съсобственик на продавачката, че бил поканен да
закупи описания по - горе имот, но същият отказал.
С
протоколно определение от 10.06.****г. К.ят народен съд одобрил постигната
между страните по гр.д. ***/****г. спогодба, съгласно която се
разпределило правото на ползване върху
общия недвижим имот между Д.Х.К. и М. П. К. от една страна и К. И.Е. от друга
страна. С него се разпределило реалното право на ползване върху обшия недвижим
имот, а именно: в дял на Д.Х.К. и М. П. *** се дало правото на изключително
ползване на 1/3 от цялото дворно място от *** кв.м, ул. „Г.******" № **, което право се упражнявало реално върху ***
кв. м от източната част на описания по - горе имот; в дял на К. И.Е. *** се
дало правото на изключително ползване върху 2/3 върху описания по - горе описан
имот и това право на ползване се
упражнявало реално върху пространство от *** кв.м.
Въз основа на така постигнатата спогодба,
наследодателят на двете ответници - съпруг на едната и баща на втората,
изградил ограда, описана /както било описано в протокола/ и разделяща двата
отделни дяла. Сочи, че от момента на изграждане на оградата през ****г. до
настоящия момент ползването се осъществявало реално и продължавало да се
осъществява съобразно постигнатата спогодба, както от К. И.Е., така и от двете
ответници по предявената искова молба. Сочи, че от купуването на къщата и
изграждането на оградата за разделяне на общото дворно място до настоящия
момент и К.Е. и М.Е. - нейна дъщеря,
живеели в къщата, находяща се в него и
ползвали тяхната част от двора така,
както била разпределена. За претенцията на ищеца за 1/2 идеална част от
дворното място, която същият купил
съобразно представения от него нотариален акт, ответниците научили с получаването на исковата молба.
Сочи, че предявеният иск е неоснователен и
необоснован. Твърди, че съгласно посочения по-горе нотариален акт, ответниците
са владели и ползвали 2/3 идеални части от дворното място повече от 50 години и
същите се легитимирали като техни
собственици, заедно с първия етаж от построената в него жилищна сграда, не само
въз основа на наследствено правоприемство, но и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Сочи, че през тези повече от 50 години, през
които ответниците са владели и ползвали
мястото, същите са го обработвали и продължавали да го обработват. В мястото
имало посадени дръвчета, цветя и друга насаждения, част от него било
циментирано и била изградена асма, т.е. били вложени много средства за облагородяване на мястото и
едно ново разпределение било немислимо без съответното обезщетение.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Моли съда
в задачата на експерта да бъде включено освен да даде варианти за
разпределение на ползването, да посочи при всеки един от тези варианти каква е
стойността на направените подобрения, която трябва да бъде заплатена на двете
ответници.
Претендира за разноски.
Ответниците
по делото М.К.Е. и К.П.Е. предявяват и насрещен иск съгласно чл. 211, ал. 1 във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на иска 8 786,70 лева.
Сочат,
че същите се легитимират като
собственици на 2/3 идеални части от
общия недвижим имот или реално на *** кв. м от него на основание не само на
наследствено правоприемство на придобития от наследодателя им недвижим имот, но
и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Сочат,
че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. По отношение на тях този срок е изтекъл отдавна и многократно надхвърлял изискуемия от закона
размер, К.Е. живеела в имота непосредствено след закупуването му, когато
сключила брак с К. И.Е., и ползвала ***
кв.м от него съобразно цитирания разделителен протокол от момента на изграждане
на телената ограда между двата дяла в края на ****г. Другата ответница живеела
и ползвала имота в този му вид от раждането си и през целия си съзнателен
живот.
Сочат,
че от данъчната оценка на имота, издадена на М.К.Е., е видно, че същата е декларирала по -голяма площ, а именно ***
кв.м. Това било така, тъй като след смъртта на баща й, когато е предекларирала
имота тя е мислела, че цялото място е
1000 кв.м и е декларирала като тяхно 2/3 от него, без да знае, че всъщност
имотът е *** кв.м. и плаща данък върху тази по - голяма площ. Уточнява, че изчислявайки цената на иска е ползвала данъчната оценка, представена от
ищеца по първоначалния иск, тъй като в нея коректно била посочена площта на дворното място и
изчислила, че цената на иска е в размер на 2/3 от данъчната оценка на цялото
дворно място.
Моли
съда да приеме да съвместно разглеждане насрещния
иск, заедно с предявения първоначален такъв, по който е образувано гр.д. №
428/20**г. по описа на Районен съд-К..
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците са
собственици на *** кв. м., съответстващи на 2/3 идеални части от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ *** кв.м., находящо се в град К., за
което е отреден УПИ II-**** в кв. ***, кадастрален
район *** по плана на града.
Претендира
за разноски.
Постъпил е
отговор на насрещната искова молба. Ищецът по първоначалния иск и ответник по
насрещния чрез процесуалния си представител сочи, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че исковата молба била нередовна, нямало приложение към нея на описаните
доказателства, а именно: Нотариален акт за покупко - продажба №*** , том 1,
дело №***/ от ****г. Сочи, че с Протоколно определение от 10.06.****г. на
наследодателя К. И.Е. се дало правото на изключително ползване върху 2/3 ид.
части от процесният имот, а не правото
на собственост върху същият. Правото на ползване било ограничено вещно
право, в случая, учредено в полза на физическо лице, което право можело да се
сключи за определен срок или пожизнено. Правото на ползване не можело да бъде
наследявано, поради което след смъртта на К. И.Е. през ****г., учреденото му
право на ползване върху 2/3 ид.ч. от
процесният имот се било прекратило. Сочи, че през ****г., когато Р.Р.
закупил недвижимия имот, правилно Н.К. записала, че собствеността му е върху 1/2 идеална част , като тези
права черпила от Нотариален акт № ***, том 7, дело №****/****г. и Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот и за учредяване на суперфиция № ***,
том 2, дело №*** от ****г. и двата акта на РС К., представени с настоящият
отговор. Твърди, че още със закупуването
на недвижимият имот през ****г., Р.Р. любезно
помолил съсобственичките си, да освободят полагащата му се част от
двора, но те категорично му заявили, че няма да го освободят, позовавайки се
единствено на правото на ползване, което било учредено в полза на наследодателя
им К.Е. през ****г. Твърди, че
неправилно наследниците на К.Е. се позовавали на изтекла погасителна
давност, относно придобиването на имота, тъй като такава започвала да тече след
смъртта на К.Е., а именно от ****г., поради обстоятелството, че до този
момент последният необезпокоявано
ползвал предоставените му 2/3 ид.части от процесният имот и давността
относно придобиването на имота започвала да тече от прекратяване на ползването,
а към настоящият момент били изминали четири години от предвидения в закона
срок, относно придобивната давност. Твърдението на ищците по насрещния иск, че
от момента на закупуване на къщата през ****г. до настоящият момент същите
живели и обитавали същата, категорично не
отговаряло на фактическата действителност. От съседи на Р.Р. разбрал, че
К.Е. живяла дълги години в с. Шейново, като се преместила в гр.К., в процесният
имот, след смъртта на К. Е. - през ****г. Твърди, че спорната част от имота, собственост по
нотариален акт на Р.Р., към настоящият момент била занемарена и превърната в
бунище, лишена от възможността реалният и собственик да я ползва и преведе в
нормален за обитаване и ползване вид. Сочи,
че в скицата на имота, издадена от СГКК - гр.Стара Загора, нямало данни за идеалните части на К. Е., а Р.Р.
бил с ½ ид.ч. от процесният имот,
било достатъчно доказателство, че Р.Р. добросъвестно е закупил, декларирал и
притежавал описаните в нотариален акт №45, том 2, рег.№ ****, дело №*** от ****г.
на нотариус К.К. идеални части от процесният имот. Моли съда да отхвърли
предявения от ищците насрещен иск, като недопустим, неоснователен и неправилен
и му присъди сторените разноски, обективирани в договора за правна защита и
съдействие и адвокатско пълномощно.
В дадения от съда срок са постъпили
писмени защити както от пълномощника на ищеца, така и от този на ответниците М.К.Е.
и К.К.Е..
Пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск, оспорва насрещния такъв като неоснователен и недоказан и моли съда да
постанови решение, с което да разпредели ползването на общото между страните
дворно място съобразно първоначално изготвената и приета по делото съдебно –
техническа експертиза.
В своята защита пълномощникът на
ответниците поддържа становището си, подробно изложено в отговора на исковата
молба и в предявения насрещен иск. Подробно са обсъдени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обосноваващи наличието и на изтекла в полза на
ответниците придобивна давност по отношение на претендираната част от процесния
имот.
Съдът, като взе предвид характера на
предявените искове – първоначалния и насрещния такъв, както и вида на търсената
с тях правна защита, счете, че е налице преюдициалност на предявения насрещен
иск спрямо първоначалния такъв, доколкото с него се претендира установяване
право на собственост върху част от общата вещ и се оспорва претендираното от
ищеца по първоначалния иск право на собственост в неговия размер. В този смисъл
от решението по насрещия иск ще зависи разглеждането, респективно уважаването
или не на предявения първоначален иск, поради което съдът следва да разгледа
първо предявения от М.К.Е. и К.К.Е. насрещен иск.
Съдът, като обсъди всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, изложени в насрещната
искова молба, отговора по нея и представените от пълномощниците на страните
писмени защити, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.04.****г. К.
И.Е. (наследодател на ответниците) купува от А. Д. Р. правото на собственост и
владение върху 2/3 идеални части от дворно място от *** кв.м и построените в
него първи етаж от масивна къща, находящо се в гр. К., съставляващо парцел I-**** в кв. *** по плана на града, заедно с правото
на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно място, съгласно
представения и приет по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № ***, том I, дело № ***/****г.
Съгласно
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение № ***, том
VII, дело № 201/****г., на 22.12.****г. П.Н. – К
народен съдия, признава Д.Х.К. и М. П. К. за собственици на ½ идеална
част от дворно място, цялото с площ от *** кв.м, находящо се в гр. К., ул.
„Гавраил Г.“ № ** – имот № **** в кв. ***.
С протоколно
определение от 10.06.****г. Кят народен съд е одобрил постигната между страните
по гр.д. ***/****г. спогодба, съгласно която се разпределя правото на ползване
върху общия недвижим имот между Д.Х.К. и М. П. К. от една страна и К. И.Е. от
друга страна, по следния начин:
В дял на Д.Х.К.
и М. П. К. се дава правото на изключително ползване на 1/3 от цялото дворно
място от *** кв.м, ул. „Г.******“ № **, съставляващо имот пл. № **** в кв. ***
по плана на същия град, което право се упражнява реално върху *** кв. м от
източната част на описания по – горе имот при граници на ползването: изток М.
Ат. М., запад- К. Е., юг – Р-К., със самостоятелен вход за влизане към улица
„Г. Г.“ с ширина на входа 1 метър, измерен откъм източния съсед М.М., който
вход върви по цялата дължина на регулационната линия откъм М.М. като дължината
на входа – ивица от 1 метър е 17 метра.
В дял на К. И.Е.
се дава правото на изключително ползване върху 2/3 върху описания по – горе
описан имот, упражнявано реално върху пространство от *** кв.м при граници на
ползването: изток – К., юг – К.и запад – С. Я. и север – сградата като същите ползват
самостоятелен вход за влизане откъм ул. „Г. Г.“ със сега съществуваща там пътна
врата, който вход продължава 17 метра с ширина между жилищната сграда до един метър
на запад от граничната линия откъм съседа М.М..
Не се спори от
страните по делото, че оградата между двете части на така разпределения общ имот е построена непосредствено след
постигане и одобряване на съдебната спогодба, който факт кореспондира и с
показанията на свидетелката В. М., която посочва, че живее в съседен на
процесния имот от 1972г., познавала е ответницата К.Е. и К. Е. още от тогава и
твърди, че няма промяна в двора оттогава досега. В този смисъл са и показанията
на свидетелката П. Л., която твърди, че от 10-годишна (понастоящем на 60
години) има преки впечатления, че семейството на ответниците владее двора си,
който е ограден с телена ограда и бетонова основа.
Въз основа на
свидетелските показания на свидетелите В.М. и П. Л. съдът намира за установено
и доказано обстоятелството, посочено в насрещната искова молба, че М.Е. и К.Е.,
първоначално заедно с К. Е., а след неговата смърт и самостоятелно, са владели
реално разпределената им и предоставена част от общото дворно място в размер на
*** кв.м., като са обработвали и ползвали същата от момента на разпределението
до настоящия такъв. И двете свидетелки сочат в показанията си, че М. и К. Е. са
обработвали мястото и са го ползвали като тяхно, както и че не знаят друг да е
ползвал имота. Тъй като показанията на свидетелката Б.. Генова свидетелстват за
факти и обстоятелства, настъпили след закупуването на имота от ищеца по
първоначалния иск, т.е. след ****г., то съдът не може да ги ползва за
преценката на факти и обстоятелства настъпили преди този момент. Посочените по
– горе показания и твърденията в насрещната искова молба кореспондират и със
събраните по делото писмени доказателства, а именно – Удостоверение за данъчна
оценка на имота изх № **************г., видно от което имотът е деклариран от М.К.Е.
с площ от *** кв.м; Данъчна декларация вх. № ******************.19**г., видно
от която наследодателят на ответниците К. И.Е. *** с площ от *** кв.м; копие от
личната карта на К.Е., видно от която към датата на издаването й на *******.
същата е имала постоянен адрес ***, какъвто е административния адрес на
процесния имот.
Въз основа на
така събраните и непротиворечиви помежду си, а и необорени от страна на ищеца
по първоначания иск, доказателства, съдът намира, че К.Е. и М.Е. са владяли
дворното място с площ от *** кв.м. реално, спокойто и необезпокоявано със
съзнанието за собственост върху него от момента на поставяне на оградата между
двете части на общия двор съобразно одобрената от съда спогодба между
собствениците. Тъй като по делото липсват категорични данни за момента на
поставяне на оградата, съдът счита, че началният момент на владението следва да
се приеме за 1972г., за която конкретна година свидетелстват показанията на
свидетелката В. М.. Съдът приема, че от 1972г. К.Е. и М.Е., първоначално заедно
със своя наследодател, а след неговата смърт само те, са ползвали тяхната част
от двора със съзнанието, че са собственици на същия, владяли са го
необезпокоявано и спокойно, като това е било видно не само за съседи и
приятели, но е било заявено и пред компетентните държавни и общински органи, а
данъците и таксите върху имота са плащани върху тази по – голяма площ. Всички
тези факти свидетелстват за собственическо отношение и поведение от страна на
ищците по насрещния иск от 1972г. до настоящия момент.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният
от ищците насрещен иск е допустим – предявен от надлежно активно легитимирани
страни, имащи правен интерес от предяваване на иска и получаване на търсената с
него правна защита. Доколкото с първоначалния иск се претендира право на
собственост върху ½ идеална част от общото между страните дворно място,
то за ответниците по него е налице правен интерес да поискат от съда
установяване със сила на присъдено нещо на правото им на собственост върху
претендираните *** кв.м от този имот, съответстващи на 2/3 от него.
Разгледан
по същество искът е основателен.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателсва се установи, че ищците по насрещния иск, първоначално
заедно със своя наследодател, а след неговата смърт и сами, са владяли реално,
споконо и необезпокоявано *** кв. м от имота, оградени с телена мережа с
бетонова постамент в продължение на 46 години – от 1972г. до настоящия момент.
Съгласно чл. 77 от
Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от ЗС сочи, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението от
своя страна е упражняването на фактическа власт върху вещта, която владелецът
държи като своя. Т.е. за да е налице фактическия елемент на придобивната
давност като правен институт, то следва да са изпълнени и двата елемента, от
които е съставен, а именно – да бъде упражнявана фактическа власт върху вещта в
продължение на 10 и повече години – corpus, и от друга страна
следва да бъде налице намерението за своене на тази вещ - animus.
От събраните по делото
доказателсва се установява по несъмнен начин, че ищците по насрещния иск са
упражнявали фактическа власт върху претендираните *** кв.м от имота в
продължение на повече от 10 години, както и че са правили това с намерението за
неговото своене. Т.е. в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 79,
ал. 1 от ЗС по отношение на М.Е. и К.Е., поради което и следва да се приеме, че
същите са придобили процесния имот не само на основание на наследствено
правоприемство от наследодателя К. И.Е., но и на основание на изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца по
първоначалния иск, че давността за М.Е. и К.Е. е започнала да тече едва през ****г.
след смъртта на техният наследодател, който дотогава е ползвал имота просто
като ползвател. По делото безспорно се установи от свидетелските показания, че
и двете ищци по насрещния иск владеят процесния имот от момента на заграждането
му (за който най – ранен момент съдът приема 1972г.), а не от момента на
смъртта на общия им наследодател. Неоснователно и недоказано съдът намира и
твърдението в отговора на насрещната искова молба, че имотът не е владян
непрекъснато през този период от време от страна на К.Е., която е живяла в с. Ш.
до ****г. На първо място, за да е налице владение като елемент от фактическия
състав на придобивната давност, законът не поставя изискване фактическата власт
върху вещта да е ежедневна и непрекъсната. Съгласно чл. 80 от ЗС давността се
прекъсва, ако владението бъде изгубено в продължение на повече от 6 месеца. За
да бъде изгубено владението върху една вещ от дадено лице, то следва друго лице
да е завладяло същата – явно, споконо и необезпокоявано с намерение за нейното
своене. Такива данни по делото липсват, напротив - усанови се, че дори през
периодите, през които К.Е. и съпругът й са пребивавали на село, те са
предоставяли тяхната част от двора на техен роднина, който я е обработвал,
който факт отново свидетелства за собственическо намерение към имота.
Поради това и на
основание изложените съображения съдът счита предявения насрещен установителен
иск за основателен и следва да уважи същия като такъв.
Доколкото решението на съда по този иск обуславя решението по първоначално
предявения такъв, съдът в слуая счита същия за недопустим поради липса на
правен интерес. Предвид приетото за установено от съда, че К.Е. и М.Е. са
придобили в изключителна собственост владяната по давност част от общото дворно
място с площ от *** кв.м, то в този случай предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от
ЗС за спорна съдебна администрация на отношенията между съсобствениците на
общата вещ и разпределението на ползването й съобразно дяловете им в нея, се оказва
безпредметно.
По
разноските в производството:
До
приключване на устните състезания страните са направили искане за присъждане на
разноски, като от страна на процесуалния представител на ищеца по първоначалния
иск е направено възражение за прекомерност на заплатения от М.К.Е. и К.К.Е.
адвокатски хонорар.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът счита, че следва да остави без
уважение направеното от адв. Г. – Ч. и посочено по – горе възражение за
прекомерност на заплатения от М.К.Е. и К.К.Е.
адвокатски хонорар и следва да уважи искането на последните, направено
чрез адв. И.Д., за заплащане на направените от същите разноски както по предявения
насрещен иск в качеството им на ищци, така и по първоначално предявения иск в
качеството им на ответници.
Съгласно
приложения към насрещната искова молба Договор за правна защита и съдействие от
16.04.20**г., за изготвянето на насрещната искова молба и осъществяване на
процесуално представителство по него, М.К.Е. и К.К.Е. дължат на адвокат И.Д.
сумата от 770лв. Същата е платена изцяло и в брой авансово към момента на
подписване на договора. Чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5000 до
10 000 лв. адвокатският хонорар е 580
лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. При цена на иска в размер на
8 786,70лв., изчислен според посочената разпоредба адвокатският хонорар е
в размер на 769,
35 лв., т.е. не е налице твърдяната от пълномощника на ответника по този иск
прекомерност.
Съдът счита, че
не е налице такава и по отношение на адвокатския хонорар, заплатен от М.Е. и К.Е.
по първоначалния предявен иск, който съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 16.04.20**г., приложен към отговора на исковата молба, е в размер
на 400лв. Чл. 7, ал. 1, т. 4 от
посочената по – горе наредба предвижда, че минималният адвокатски хонорар за
неоценяеми искове е в размер на 300 лв. Предвид факта, че посочените суми в
наредбата са минимални такива, както и че определянето на адвокатския хонорар
зависи и от сложността и характера на предоставената правна помощ, времевата
ангажираност на адвоката и сложността на делото, то съдът приема, че
определеното от адв. Д. възнаграждение в размер на 400 лв. за този иск не е
прекомерно. По делото бяха назначени и изслушани две съдебно – технически
експертизи, бяха събрани други доказателства - гласни и писмени, поради което и
съдът намира размера на адвокатския хонорар за справедлив.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.Е., с ЕГН: **********,*** и М.К.Е., с ЕГН: **********,***, са собственици на основание на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на *** кв. м. от недвижим имот, представляващ дворно място,
цялото с площ от *** кв.м, находящо се в гр. К., за което е отреден УПИ II-**** в кв. ***, кадастрален район *** по плана на
града.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като недопустим предявения от Р.Т.Р., с ЕГН: **********,
с настоящ адрес: *** А срещу К.К.Е.,
с ЕГН: **********,***, М.К.Е., с
ЕГН: **********,*** и И.К.И., с ЕГН:
**********,***, извън регулация № 1, иск
за разпределяне ползването на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от *** кв.м, находящо се
в гр. К., за което е отреден УПИ II-**** в кв. ***,
кадастрален район *** по плана на града.
ОСЪЖДА Р.Т.Р., с
ЕГН: *******, с настоящ адрес: *** А да
заплати общо на К.К.Е., с ЕГН: **********,***
и М.К.Е., с ЕГН: **********,***,
направените по делото разноски в размер на
1 490,26 лева /хиляда четиристотин
и деветдесет лема и двадесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: