№ 13088
гр. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110152351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца "ТТ.Ся" ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците М. Г. И. и Д. Л. И., че дължат
на ищеца следните суми: 74,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2019. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва за период
от 14.09.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 27,03 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020г. до 23.08.2023г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51031/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, при
квоти както следва:
За М. Г. И. - ¾, а именно, 55,68 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период 01.05.2019. до 31.07.2019г. ведно със законната
лихва за период от 14.09.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 20,27 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.;
За Д. Л. И. – ¼, а именно, 18,56 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период 01.05.2019. до 31.07.2019г. ведно със законната
лихва за период от 14.09.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 6,76 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 23.08.2023г.
Ищецът "ТТ.Ся" ЕАД твърди, че между него и ответниците като съсобственици на
процесния имот с аб. №..., находящ се в гр. С., ж. к. „О. -1“, бл.... вх, ет ап, било налице
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставяна за процесния
период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогрозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата
фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца процесните суми като претендира и разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. Г. И.
и Д. Л. И., чрез назначения им особен представител, с който предявените искове се оспорват
като недопустими и неоснователни. Оспорват наличието на облигационна връзка между
1
страните. Оспорват ищецът през процесния период да е доставял ТЕ на претендираната
стойност. Релевират възражение за изтекла давност. Отправят искане за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач „Д.“ ООД /правоприемник на „Б. Б“ ООД/, конституирано на
страна на ищцовото дружеството, не представя становище по основателността на
предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 51031/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците да заплатят разделно
(3/4 М. Г. И. и ¼ Д. Л. И.) на ищеца следните суми: 74,25 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2019. до 31.07.2019г. ведно със
законната лихва за период от 14.09.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 27,03, лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 23.08.2023г. Заповедта е
връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени
от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба нотариален акт за продажба на недвижим имот
№... том VI, дело №592/1919г. по описа на нотариус С. Т. се установява, че М. Г. И. и Д. Л. И.
се легитимират като съсобственици на апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к. О. -1, бл....
вх, ет, както следва - М. Г. И. на ¾ идеални части и Д. Л. И. на ¼ идеални части от правото
на собственост върху имота. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или
вещното право на ползване върху имота.
Представен е протокол от Общо събрание на е. собственост с адрес гр. С., ж. к. О. -1,
бл.... вх, в който е обективирано взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС да
сключи договор с „Б. Б“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
По делото е представен и приет като доказателство договор 2029/24.09.2002 г., с който
Е. собственост с адрес гр. С., ж. к. О. -1, бл.... вх, и „Б. Б“ ООД са постигнали съгласие
дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределителни, както и
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата е. собственост.
По делото са приети общи условия на "ТТ.Ся" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани
от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникът е
осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. Фирмата за
дялово разпределение е посещавала имота по време на годишния отчет, като по време на
отчетите са попълнени документи. По данни на ФДР в имота се използва топла вода и има
водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка
съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от
отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не са начислявани.
Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и
ТЕ за топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. е в размер на 242,19 лева.
Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
2
топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия е в размер на 74,25
лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закон за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - е. собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - е. собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през процесния период ответникът е притежавал собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТТ.Ся” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща
цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - е. собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - е.
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - е. собственост, се извършва от
3
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Е.та собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Б. Б“ ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - е. собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - е. собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и
топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ да
отопление на имот, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода, като
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 242,19 лева. Предвид това,
възраженията на ответника по отношение на реалното доставяне на ТЕ се явяват
неоснователни.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата от 74,25 лева, от която съразмерно с установените дялове в
съсобствеността М. Г. И. следва да заплати 55,68 лева, а Д. Л. И. следва да заплати 18,56
лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „ТТ.Ся”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. "в" ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„ТТ.Ся” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „ТТ.Ся” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 14.09.2023 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 14.09.2020 г. Заявеният исков
период на дължимост на вземането за главница обхваща периода от 01.05.2019г. до
31.07.2019г. от което следва, че процесните вземания за погасени поради изтекъл давностен
срок, доколкото последното вземане за потребена топлинна енергия за м. 07.2019 е станало
изискуемо на 15.09.2019г.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради недължимост на
претендираните суми, представляващи неплатена цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 31.07.2019г., вследствие изтекъл срок на погасителна давност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците не дължат на ищеца цена за топлинна
енергия за периода от периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г. поради което претенцията за
4
присъждане на суми за начислена мораторна лихва се явява неоснователна предвид
акцесорния характер на вземането за лихва за забава.
Вземането на “ТТ.Ся” ЕАД за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цената на потребената от ответника топлинна енергия, е акцесорно и се погасява, в
случай че главното вземане се погаси. Ето защо, съдът намира за неснователни исковете да
присъждане на сумите за начислени мораторни лихви върху погасеното по давност вземане
за главница, за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., поради което установителните искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Изходът на делото предпоставя право на разноски само за ответниците – чл.78, ал.3 от
ГПК. Ответниците са представлявани от особен представител в настоящото производство и
заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ.Ся” ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. „Я..“ № .. срещу
М. Г. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ж. к. О.-1, бл.... вх, ет, ап, обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к.
О.-1, бл.... вх, ет, ап, с аб. № ...: сумата от 55,68 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период 01.05.2019. до 31.07.2019г. ведно със законната
лихва за период от 14.09.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 20,27 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 23.08.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51031/2023 г. по описа на СРС,
I ГО, 36 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяване на задълженията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ.Ся” ЕАД, ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. „Я..“ № .. срещу
Д. Л. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. О. -1 бл.... вх, ет, ап, обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к.
О. -1 бл.... вх, ет, ап, с аб. № ...: сумата от 18,56 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период 01.05.2019. до 31.07.2019г. ведно със законната
лихва за период от 14.09.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 6,76 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 23.08.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51031/2023 г. по описа на СРС,
I ГО, 36 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяване на задълженията по давност.
Решението е постановено при участието на "Д.“ ООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5