Определение по дело №314/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№  557/  20.06.2019 год.    град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

   Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 20.06.2019год.  /двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година /  в следния състав:

 

                                                                                               Председател: Рени Ковачка   

                                                                                              Членове: Кристиян Петров      

                                                                                                                    мл.с. Кристина Костадинова  

 

Секретар 

Прокурор

                      Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело № 314 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

        Производството по делото е по чл. 274  и следв. от ГПК.

        Образувано е по частна жалба № 35226/28.12.2018год., подадена от „ Премиум Билд“ ЕАД гр.София срещу Определение № 5900/14.11.2018год., постановено по гр.дело № 5993/2018год.по описа на ПРС, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че неправилно районния съд е приел, че искът по чл.90 от ЗКИР е неприложим в конкретния случай, тъй като конкретното вписване е извършено по реда на Правилника за вписване, поради липса на влязъл в сила Имотен регистър, както и че липсва правен интерес от неговото предявяване. Счита, че липсата на имотен регистър за даден район не е пречка за предявяване на иск с правно основание чл.90 от ЗКИР, както и че правният интерес за предявяване на иска е налице, доколкото с вписването на възбраната върху имоти- негова собственост са засегнати правата му, тъй като не може да разполага със собствените си имоти и да извършва действия на разпореждане с тях. Твърди, че правният му интерес произтича и от обстоятелството, че не е страна в охранителното производство, поради което е лишен от възможността да иска заличаването му. Твърди също така, че предявеният иск не е подсъден на окръжен съд, както е приел районния съд, а и дори да е подсъден на окръжен съд, това не е основание за прекратяване на делото, а основание за повдигане на препирня за подсъдност. Счита, че неправилно районния съд е приел, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, тъй като възбраната върху имотите е наложена в полза на това дружество. По изложените доводи жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с присъждане на направените по делото разноски. 

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от  „Конкорд-Секюрити“ ООД гр.Перник, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената частна жалба и се прави искане да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените в настоящото производство разноски. Поддържа се, че правилно районният съд е прекратил производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.90 от ЗКИР, тъй като същият е недопустим на няколко основания: като неподведомствен на съдилищата, като предявен при липса на правен интерес за ищеца и поради липса на пасивна легитимация на ответника. Излага се, че искът по чл.90 от ЗКИР е установителен и че за неговото предявяване следва да е налице правен интерес, какъвто в случая липсва. Счита се, че в конкретния случай не са вписани обстоятелствата, за които ищецът твърди в процесната искова молба, че е налице вписване. Тоест липсва валидно вписано обстоятелство, че процесната възбрана касае конкретни имоти,което обстоятелство ищецът желае да установи чрез предявяване на иска по чл.90, ал.1 от ЗКИР. Твърди се също така, че ответникът не е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като нито с поведението, нито с действията си е дал повод за завеждане на иска. Счита, че ищецът е имал друг път на защита и че е реализирал същия, като отказа на Съдията по вписванията да заличи вписаната възбрана е потвърден от СГС.  Твърди се също така, че искът по чл.90,ал.1 от ЗКИР е недопустим и поради липсата на нормативно предвидена възможност за предявяване на иск за установяване на порок на вписването в имотния регистър по персоналната система на вписване на актовете относно недвижими имоти. В тази връзка се поддържа, че искът по чл.90, ал.1 от ЗКИР би могъл да се предяви единствено по отношение на вписванията в имотния регистър, е уреден в ЗКИР, а към днешна дата, имотен регистър в населеното място,където е извършено процесното вписване/ гр.София/ не е въведен. В подкрепа на този довод се цитира Определение № 228 / 30.03.2015 год. по ч.гр.дело № 846/2015год. на ВКС. По изложените съображения  се счита че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което се прави искане за неговото потвърждаване.

„Премиум билд“ ЕАД гр.София е депозирал частна жалба и против Определение от 04.02.2019год., с което Определение № 5900/14.11.2018год. е допълнено в частта му за разностите, като в полза на адв. И. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС и „Премиум Билд“ ЕАД гр.София е осъдено да заплати на „Конкорд-Секюрити“ ООД гр.Перник разноски в размер на 1 200 лева. В жалбата се поддържа, че  искането за присъждане на разноски е направено несвоевременно, без да е представен списък за разноските и при липса на доказателства за тяхното реално заплащане на адв. И.. Направено е възражение и за тяхната прекомреност. По изложените съображения жалбоподателя  моли обжалваното определение да бъде отменено и искането по чл.248 от ГПК да се остави без уважение и при условията на евентуалност- да се намали претендираното адвокатско възнаграждение  като прекомерно и да се присъди друго в нисък размер. При уважаване на частната жалба жарлбоподателят претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. чл. 276, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „Конкорд-Секюрити“ ООД гр.Перник, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената частна  и се прави искане същата да бъде оставена без уважение. Поддържа се че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, че са налице доказателства за тяхното реално извършване,както и че уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и същото се дължи с начислен ДДС, тъй като адвокат пълномощника на ответника е регистриран по ЗДДС.

     Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

     Частна жалба вх.№ 35226/28.12.2018год. е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

      Жалбоподателят в настоящото производство е депозирал пред Пернишкия районен съд искова молба против „Конкорд-Секюрити“ ООД гр.Перник, с искане да бъде признато за установено, че е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно извършено вписване под № 7100, дв. вх.рег.№ 7027, акт том 3, книга Възбрани, тип акт Възбрана върху недвижими имоти, акт № 212 от 2017год. в СВ-София и да укаже заличаване на същите и при условията на евентуалност- да бъде признато за установено, че вписване извършено под № 7100, дв.вх. рег.№ 7027, акт том-3, книга възбрани, тип акт възбрана върху недвижими имоти, акт № 212 от 2017год. в СВ- София е недопустимо и да се укаже заличаване на същото. В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.02.2017год. в Службата по вписванията гр.София е извършено вписване на възбрана върху  имоти, собственост на ищеца, че възбраната е наложена по искане на ЧСИ Е.Д. по изпълн. дело № 20177510400129/2017год., в което е посочено че изпълнителното дело е образувано по молба на „Конкорд Секюрити“ ООД гр.Перник и изпълнителен лист от 08.02.2017год., издаден по гр.дело № 973/2016год. по описа на ПРС за заплащане на парично задължение в размер на 21 592.41лева. Твърди се, че ищцовото дружество не е страна по цитираното гр.дело № 973/2016год. по описа на ПРС, че не е длъжник по образуваното изпълнително дело, че против него няма образувани изпълнителни дела и че съдебният изпълнител е отказал да заличи възбраната с твърдения, че не е налагал такава. Ищецът твърди също така, че с налагането на възбраната върху собствените му имоти се засягат негови законни права и интереси и че по този начин е под заплаха да претърпи принудително изпълнение за несъществуващи задължения. Сочи, че ответното дружество е лицето, ползващо се от възбраната  и че вписването е незаконосъобразно, доколкото самият съдебен изпълнител твърди, че не е налагал такава. Доколкото не е страна в охранителното производство и не е легитимирано лице да иска заличаването й, поддържа че няма друг способ, освен предявяването на иска по чл.90, ал.1 от ЗКИР  за да защити интересите си. Сочи, че в случая не е възникнало право на ответника, в чиято полза е наложена възбраната да иска налагането й, тъй като ищецът не е длъжник  по изпълнителното дело, респ. ответното дружество не е взискател по изпълнителното дело. Сочи, че вписването е недопустимо, тъй като ЧСИ Д. не е била легитимирана да иска налагане на възбрана върху недвижим имот на лице, което не е длъжник по изпълнителното дело  и няма нищо общо с образуваното изпълнителното дело. Определя го и като недействително тъй като съдебният изпълнител не е имал основание за налагането и вписването на възбраната.

Видно от гореизложеното районният съд е сезиран с искове с правно основание чл.90, ал.1 от ЗКИР, които са предявени в условията на евентуалност по реда, посочен в исковата молба. Нормата на чл.90, ал.1 от ЗКИР предоставя възможност на третите лица  със засегнати от вписването права да могат по исков ред да установят недопустимост, недействителност или несъществуване на вписването. Последица от успешно проведеният по чл.90, ал.1 от ГПК иск е заличаване на  оспореното вписване, искане в който смисъл е направено  и от ищеца в първоинстанционното производство.

Искът по чл.90, ал.1 от ЗКИР е установителен, поради което  и както е посочено в Определение № 304/27.06.2013год. на ВКС по ч.гр.дело № 2821/2013год. на ВКС, за  предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Противно на възприетото от районния съд, на база наведените от страните твърдения и представените от тях доказателства, настоящият състав намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването им, защото с процесното вписване  на възбраната са засегнати права, които той не може да реализира. Наличието на вписана възбрана, което обстоятелство  се установява от събраните на етапа, на който се намира производството по делото доказателства, лишава ищеца, като собственик на имотите, от възможността да извършва разпоредителни сделки с тях. Не се твърди, а и не се представят доказателства, установяващи заличаване на възбраната, което да е довело до отпадане на правния интерес от иска по чл.90, ал.1 от ЗКИР. Допустимостта на исковете се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца,но и от наличието на възможността да бъде постигната преследваната с тях цел, а именно заличаване на вписването. Липсата на един от тези елементи води до недопустимост на предявения иск с правно основание чл.90, ал.1 от ЗКИР. В случая, ищецът не е страна в охранителното производство по вписването,поради което не е легитимиран да иска заличаването му. Въпреки това  по делото са налице данни, че ищецът е направил искане за заличаване на вписаната възбрана, което искане е отказано от Съдията по вписванията и отказът му е потвърден от СГС. Тоест, с акта на съдията по вписванията и СГС е отречена възможността на ищеца да се защити срещу извършеното вписване по друг ред, поради което единствената негова възможност да стори това е да атакува вписването по реда на чл.90 от ЗКИР. В този смисъл отречената му по съдебен ред възможността да иска заличаване на вписването не е пречка, а основание да реализира защита правата си чрез предявяване на иска по чл.90,ал.1 от ЗКИР.

Освен горното, исковете са насочени против надлежен ответник- правният субект, по чието искане и в чиято полза е допуснато вписването, тъй като предмет на исковете е самото вписване. В правната теория се приема, че легитимирани /надлежни страни/ в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника като предопределя страните в спора. При преценка относно това дали искът е предявен против надлежна страна или не, съдът следва да изхожда от правото което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.  След като в случая ищецът е посочил, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е ответникът, посочен в исковата молба, то съдът не може да прекрати производството поради липса на надлежна страна, а следва да се съобрази с направеното от ищеца искане и да се произнесе по основателността на предявения иск. Дали лицето, спрямо което е насочен иска следва да отговаря  по предявения против него иск  е въпрос касаещ материалноправната легитимация по ответника, а не процесуалноправната легитимация  и на този въпрос съдът ще даде отговор със съдебното си решение след преценка на събраните по делото доказателства.

Нe e спорно по делото, че в  съдебния район на населеното място / гр.София/ няма  въведен имотен регистър по реда на чл.73 от ЗКИР, поради което и процесното вписване е извършено по реда, предвиден в Правилника по вписванията - по персоналната партида на собственика на възбранения имот. Вписването на възбраната по персоналната система би могло да страда от пороци, водещи на неговата незаконосъобразност или недопустимост, поради което  не може да се отрече възможността за защита от такова вписване чрез предявяване на иска по чл.90, ал.1 от ЗКИР. Предвид на това и аналогично на разпоредбата на чл.29 от Закона за търговския регистър, чрез иска по чл.90,ал.1 от ЗКИР, законодателят е предвидил защита от вписване, което само формално създава права, а е недопустимо или нищожно и това разбиране е възприето и изложено  в Решение № 75/12.05.2016год. по гр.дело № 6307/15год. на ВКС. Предвид на това, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗКИР е приложима по отношение на вписванията, извършвани по Правилника по вписванията и възраженията за противното се явяват несъстоятелни.

Макар и да не го възприема като основание за прекратяване на настоящото производство, настоящият въззивен състав е длъжен да посочи, че предявените искове с правно основание чл.90, ал.1 от ЗКИР са подсъдни на районния съд, а не окръжения съд, както е приел районния съд в обжалваното определение. Нормата на чл.104, т.5 от ГПК се отнася само за спорове по чл.595 и чл.604 от ГПК, касаещи вписвания в регистри за ЮЛ, водени в окръжния съд и в този смисъл е Определение № 282/29.04.2011год. по т.д. 29/2010год. на ВКС.

Предвид на гореизложеното съдът намира, че Определение № 5900/14.11.2018год. е незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Това предпоставя  отмяна  и на Определение от 04.02.2019год., с което в полза на ответника в първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК са присъдени разноски по делото.

Разноските,включително за настоящото производство, следва да бъдат разпределени с оглед крайния резултат по същество на делото.

В този смисъл и на основание чл.278 вр. с чл.271 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

О    П    Р   Е   Д    Е   Л   И :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 5900/14.11.2018год.,  и Определение от 04.02.2019год., постановено по гр.дело № 05993/2018год. по описа на Пернишкия районен съд като

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове: