№ 6699
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100506988 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 19089/21.11.2023 г., постановено по гр.д. № 67430/2021 г.
на СРС, ГО, 151 състав, е отхвърлен предявеният от П. К. К., ЕГН **********,
против И. К. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за връщане на сумата 11 666,66 лева, представляваща 1/3 част от получената
от И. К. сума без правно основание в размер от 35000 лева от банкови преводи
от наследодателя С.И. К.,ЕГН ********** както следва: на 30.04.2018г. в 14.45
часа С.И. К. нарежда по сметка на И. К. К., IBAN BG **** ,сумата от 15000
лева с основание ”захранване на сметка”;на 25.06.2018г.в 11.38 ч. И
31.08.2018г. С.И. К. нарежда по сметка на И. К. К., IBAN BG **** сумата от
15000 лева , респ. 5000 лева с основание ”захранване на сметка”.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство П. К. К.. Въззивникът твърди, че
решението е неправилно и немотивирано. Поддържа, че не били анализирани
показанията на свидетелите К. К. и Я.Т., като не било ясно дали
първоинстанционният съд е приел, че е било налице договор между И. К. К. и
С.И. К.. Във въззивната жалба се сочи, че трите банкови превода /от
30.04.2018 г., 25.06.2018 г. и 31.08.2018 г./ на обща стойност 35 000 лв. били
извършени без основание от починалата С.И. К., като в резултат И. К. К. се е
обогатила неоснователно. Твърди се, че П. К. К. в качеството си на наследник
на 1/3 ид.ч. от имуществото на С.И. К. има право да получи 1/3 от платената
1
без основание сума, т.е. сумата от 11 666,66 лева. Въззивникът сочи, че от
показанията на свид. Я.Т. и свид. К. К. ставало ясно, че същите нямат преки и
непосредствени впечатления за договорни отношения между С.И. К. и И. К. К.
с предмет даряване на сумата от 35 000 лв., нито за обучението на Р.Д..
Навежда, че в решението на СРС липсвало анализ бил ли е налице „нравствен
дълг“, за да извърши процесните три превода през 2018 г. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
Въззиваемата И. К. К. е депозирала отговор на въззъвната жалба, с който
оспорва същата. Поддържа, че твърденията на свид.. К. К. за влошени
отношения между нея и С.И. К. били опровергани от представения
нотариален акт № 148, т. I, рег. № 1921, дело №145/2018 г. на нотариус рег. №
472, която сделка била изповядана с издадено от С.И. К. в нейна полза
нотариално заверено пълномощно с предоставени правомощия да се
разпорежда със собствения й апартамент. Сочи се, че от удостоверение,
издадено от ЦКБ било видно, че в банката нямало депозирани пълномощни за
разпореждане със сметките на С.И. К., с оглед на което и правилно било
прието, че преводите били извършени лично от С.И. К., която искала да
подпомогне семейството на дъщеря си И. К. К.. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. К. К. против
И. К. К. осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 11666,66 лв. представляваща 1/3 част от
получена от ответника сума без правно основание в размер на 35000 лв. от
банкови преводи от наследодателя С.И. К., съответно извършени на 30.04.2018
г. за сумата от 15000 лв., на 25.06.2018 г. за сумата от 15000 лв. и на 31.08.2018
г. сумата от 5000 лв.
Пред първоинстанционния съд е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 30.04.2018г. С.И. К. е извършила банков
превод на сумата от 15 000лв. по сметка на И. К. К. с посочено основание
2
„захранване на сметка“; на 25.06.2018г. е извършила банков превод на сумата
от 15000лв. по сметка на И. К. К. с посочено основание „захранване на
сметка“; а на 31.08.2018г. С.И. К. е извършила банков превод на сумата от
5000лв. по сметка на И. К. К. с посочено основание „захранване на сметка“.
От представено извлечение се установява, че банкова сметка, от която са били
извършени трите превода, е била открита в С.И. К.. В удостоверение изх.
№806-Е-806-********** от 17.02.2022г., издадено от на „Централна
Кооперативна Банка“ АД е посочено, че в банката няма депозирани
пълномощни за разпореждане със сметките на С.И. К.. С оглед
удостовереното от банката и предвид липсата на събрани каквито и да е било
доказателства, че преводите са били извършени от пълномощник, съдът
приема, че преводите са били наредени лично от титуляра на сметката С.И. К..
От представеното удостоверение за наследници изх. №94-00/12.04.2021
г. на Община Хисаря се установява, че С.И. К. е починала на 01.04.2021 г., като
е оставила на основание чл.5,ал.1 ЗН като наследници децата си – ищеца П. К.
К., М. К. К. и ответницата И. К. К..
По делото е представен нотариален акт № 148/04.05.2018 г., т. I, рег. №
1921, дело №145/2018 г. на нотариус К.А., по силата на който С.И. К.,
представлявана от пълномощника И. К. К., е продала именно И. К. К.
апартамент, находяш се в гр. Хисаря, ул. „****” № 42, ****, както и гараж № 5
на същия адрес при уговорена обща продажна цена от 35 000 лв. В
нотариалния акт е посочено, че 15 000 лв. от продажната цена е платена преди
сключването на договора, а остатъкът от 20 000 лв. следва да се плати в срок
до една година.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че
сумата е преведена от С. К. на И. К. при изначална липса на основание. В
отговора на исковата молба ответницата е заявила като основание за
получаване, респ. задържане на платената сума, изпълнение на нравствен дълг
към И. К. и нейното семейство, като С. К. е искала получената сума от
продажбата на собствения й недвижим имот да послужи за образованието на
единствения й внук Р.Р.Д. /син на И. К./ предвид обстоятелството, че от години
майка му И. К. е без работа.
За установяване основанието за извършените плащания е разпитан
свидетелката Я.Т.. Същата твърди, че познава И. К. повече от 20 г., както и
нейната майка. Сочи, че на 18 или 19 април 2018 г. И. й се обадила и я
помолила да я заведе при нотариус, като разбрала, че искат да направят
договор за покупко – продажба, по силата на който С.И. К. да прехвърли на И.
К. собствения си апартамент. Свидетелката поддържа, че И. К. не се разбирала
добре с братята си, затова С.И. К. искала да й прехвърли имота с покупко –
продажба, който държала да остане за внука й Р. /син на И. К./. Сочи, че
понеже И. К. нямала постоянна работа, майка й С. К. искала да й върне парите
от покупко – продажбата, като плащането били уговорено да се извърши на
три пъти предвид липсата на достатъчно средства от страна на И. К..
3
Свидетелката Т. твърди още, че не е ставало въпрос за дарение, като С.И. К.
държала парите от продажбата да отидат за образованието на внука й Р..
Разпита е и свидетелят К. К., племенница на ищеца и ответника по
делото, която твърди, че живяла с баба си С. К. от 2002 г. до 2021 г. в гр.
Хисаря. Сочи, че отношенията между С. К. и И. К. били лоши, като
разправиите тръгнали след като С. К. узнала, че И. К. прехвърлила с
пълномощно собствения на С. К. апартамент в гр. Хисаря, след което С. К.
помолила внучка си К. К. да я заведе при адвокат и за да заведе дело.
Свидетелката сочи, че едва тогава С. К. узнала за постъпилите 35 000 лв. по
нейната банкова сметка, като многократно искала от дъщеря си И. К. да й
върне апартамента, а двете подавали множество жалби една срещу друга в
полицията. В показанията си свидетелката поддържа, че от баба си знае, че И.
К. искала да я постави под запрещение. Сочи, че С. К. виждала внука си – син
на И. К., 7-8 пъти, тъй като той живеел с майка си в гр. София, а тя в гр.
Хисаря. Твърди, че не знае С. К. да е възнамерявала да подпомогне внука си
със сумата от 35 000 лв.
С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата
хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало / в този
смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 2656/2016 г. на ІV
г. о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г. о. /. Според задължителното тълкуване,
обективирано в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВСРБ,
съзнателното изпълнение на нравствения дълг дава основание едно лице да
получи нещо от друго. За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният
съд е приел, че с извършените преводи С. К. е дарила на дъщеря си И. К.
процесната сума от общо 35 000 лв. По отношение разграничението на двата
института, въззивният съд намира следното: дарението е разпоредителна
сделка и титул за придобиване на имуществени права. То е основание за
получаване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Правилото на чл. 55, ал. 2 ЗЗД изпълнява
самостоятелна функция, а именно — да отрече правото на реституция на
даденото в хипотези, в които няма дарение. Изпълнението на нравствен дълг
има по-ограничена роля от дарението - да препятства пораждането на
реституционно задължение. В конкретния случай в отговора на исковата
молба не се твърди процесните суми да са преведени в изпълнение на сключен
договор за дарение, като по делото не са събрани и доказателства за сключен
договор за дарение между И. К. и С. К.. От друга страна, от показанията на
свидетелката Я.Т. се установява, че С. К. е имала желание да подпомогне
образованието на внука си Р. /син на И. К./ с преведените средства, като
чувствала това като свой дълг предвид факта, че И. К. е била без работа.
4
Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Я.Т. като логични,
последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства и при отчитане на обстоятелството, че същата не се явява
заинтересована от изхода на делото. По отношение показанията К. К.,
въззивният съд намира следното: от една страна същите следва да се
преценяват при условията на чл.172 ГПК с оглед близката й семейна връзка с
ищеца /негова дъщеря/, а от друга страна същите противоречат на установени
от въззивния съд фактически положения – а именно, че С. К. лично е
извършила процесните банкови преводи. Показанията на свид. К. К. в частта
относно трайно лошите отношения между С. К. и И. К. противоречат и на
формална житейска логика, доколкото С. К. е упълномощила И. К. да
прехвърли собствения си недвиижим имот на самата нея /което е и сторено с
нотариален акт № 148/04.05.2018 г., т. I, рег. № 1921, дело №145/2018 г./, което
действие предполага изключителна висока степен на доверие и изключва
наличието на влошени отношения между двете. Още повече, личното
извършване на посочените преводи също не кореспондира с изложеното от
свидетелката относно влошените отношения между С. К. и И. К..
По изложените съображения и доколкото процесните преводи са
извършени лично от С. К., въззивният съд приема, че с тях същата е искала да
обезпечи образованието на внука си Р. /син на И. К./. Съзнателното
изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание за
получаване на сумата, като доколкото С. К. е съзнавала при изпълнението
моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно, респ.
предявеният иск се явява неоснователен.
За пълнота на изложението, въпреки липсата на изрично наведени
доводи във въззивната жалба, следва да се посочи, че недоказано се явява
наведеното от ищеца в първото по делото /на 14.12.2022 г./ о.с.з. пред
първоинстанционния съд възражение за това, че договорът за покупко –
продажба, обективитран в нотариален акт № 148/04.05.2018 г., т. I, рег. №
1921, дело №145/2018 г., е относително симулативен и прикрива сключен
договор за дарение. Действително, от представеното извлечение от сметка на
С. К. е видно, че платените суми от И. К. в изпълнение на договора за покупко
- продажба са били връщани обратно от С. К.. Съобразно трайно установена
съдебна практика на ВКС /решение № 50106 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3187/2022 г., IV г. о., ГК, решение № 60197/23.11.2021 по г. д. № 636/2021 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 80/3.05.2018 г. по г. д. № 2560/2017 г. на ІV г. о.;
решение № 50161/24.10.2022 г. на ІІІ г. о.; решение № 226/12.07.2011 г. по г. д.
№ 921/2010 г. на ІV г. о. др,. / пълното доказване на симулация може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, както и
само при косвени доказателства, когато те са несъмнено установени,
достоверни и от тях може да се изведе обоснован извод за наличие на главния
факт. Представеното извлечение от сметката на С. К. създава предположение,
че сключената сделка /покупко-продажба/ може да е привидна, прикриваща
договор за дарение. Това извлечение само по себе си обаче не разкрива
5
симулацията, но от него може да се съди, че е възможно страните по сделката
да не са желали настъпването на последиците й и да са направили изявленията
привидно. Същевременно по делото не са събрани никакви доказателства в
подкрепа на твърдението, че процесният договор за покупко – продажба
прикрива дарение – дори доведения от ищеца свидетел К. К. свидетелства за
силно влошени отношения между С. К. и И. К., което по презумция изключва
намерение за дарение на недвижим имот. Дори при доказване на
възражението, че договорът за покупко – продажба, обективитран в
нотариален акт № 148/04.05.2018 г., т. I, рег. № 1921, дело №145/2018 г., е
относително симулативен и прикрива сключен договор за дарение, крайният
извод на съда досежно предявения в настоящото производство иск би бил
същият – при разкриване, че сключеният договор всъщност е дарение, то с
оглед безвъзмездния характер на дарението не би било налице основание за
извършените от И. К. към С. К. плащания в общ размер на 35 000 лв. по
сключения договор, респ. същата сума подлежи на връщане на ищцата, от
което следва, че от своя страна платената от С. К. към И. К. сума не подлежи
на връщане.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1
ЗЗД се явява изцяло неоснователен. С оглед съвпадането на крайните изводи
на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва
да бъдат присъдени сторените разноски в размер от 900 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19089/21.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 67430/2021 г. на СРС, ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на И. К. К., ЕГН **********, разноски в размер от 900 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7