№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров
в. гр. д. № 15405 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
250774/22.10.2019г., постановено по гр. д. № 4586/2018г., Софийски районен съд
(СРС) е отхвърлил предявените от М.Г.Ч. срещу У.Н.С.С., при условията на обективно
кумулативно съединяване, конститутивен иск по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението, извършено със заповед №
ЧР-3737/16.11.2016г. на ректора на УНСС, длъжност – „старши юрисконсулт” в
„Правно обслужване и обществени поръчки”, и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6000лв. за период от шест
месеца след уволнението.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която
се обжалва първоинстанционното решение. Посочва се, че няма произнасяне със
сила на пресъдено нещо по предявените искове за незаконосъобразност на
уволнението и прекратяване на трудовото правоотношение без основание, при
осъществена измама и неспазване на закона. Твърди се, че са допуснати
процесуални нарушения от районнния съд и няма произнасяне по предявените
искове. Сочи се, че са предявени само искове за възстановяване на предишната
работа и за обезщетение за срок от 6 месеца. Поддържа се, че издадената заповед
за уволнение е недействителна. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника,
в който се излагат съображения за правилност на решението. Поддържа се, че с
влязло в сила решение на СРС е отхвърлен основния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и доколкото исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ имат акцесорен характер,
то правилно са отхвърлени и те. Допълнително се посочва, че по отношение на
исковете е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Съобразно изложеното се
моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение
на императивни материалноправни норми. Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Предявените са за разглеждане при
условията на кумулативност искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на предишната работа и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа за периода от шест
месеца от уволнението.
Основателността на предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е обусловена от признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, тоест от уважаване на конститувния иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Само в случай че такъв самостоятелен иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ не е предявен, съдът следва преюдициално да прецени законността на
извършеното уволнение.
В случая от представените на л.
41-48 от първоинстанционното дело съдебни решения се установява, че с влязло в
сила на 22.04.2019г. решение № 400713/04.05.2018г., постановено по гр. д. №
70798/2017г. по описа на СРС, II ГО, 123-ти състав, e отхвърлен предявеният от М.Ч.
против УНСС иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението, извършено със заповед № ЧР-3737/16.11.2016г. на ректора на УНСС. С
това решение със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за законността на
уволнението. Съдът, разглеждащ предявените в настоящото производство искове, е
обвързан от постановеното решение и е недопустимо да преразглежда законността
на извършеното уволнение. След като е приет за неоснователен обуславящият иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то неоснователни са и обусловените искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, тъй като абсолютна предпоставка за тяхното
уважаване е признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Доводите за недействителност на
издадената заповед за уволнение не следва да бъдат обсъждани, тъй като всички
оспорвания на заповедта е следвало да бъдат направени в производството по иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Но за пълнота следва да се посочи, че позоваването
на ищеца на чл. 17, ал. 2 ГПК и отправеното искане за инцидентен съдебен
контрол за валидност на заповедта за уволение, е несъстоятелно, тъй като тази
разпоредба се отнася до инцидентен контрол за валидност на административните
актове. Издадената заповед за уволнение няма характеристиките на индивидуален
административен акт, а на акт на работодателска власт с гражданскоправни
последици и за него са приложи нормите на КТ, а не на АПК.
По изложените съображения,
предявените искове са неоснователни.
Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на
възстановяване на сторените разноски има въззиваемата страна, която е доказала
направата на такива в размер на 672лв. за платено адвокатско възнаграждение /л.
42/. Ето защо същите следва да й бъдат присъдени. Направеното възражение на
въззивника за недължимост на разноските, тъй като производството по трудови
спорове е безплатно за работника/служителя – чл. 359 КТ, е неоснователно.
Безплатността се отнася само до съдебните такси и разноски – държавни такси по
чл. 71 ГПК, разноски за експертизи, разноски за свидетели и т. н., но не и до
разходите на насрещната страна по организиране на своята защита, каквито са
разходите за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК,
решението подлежи на касационно обжалване.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 250774/22.10.2019г., постановено по
гр. д. № 4586/2018г. по описа на СРС, ГО, 153-ти състав.
ОСЪЖДА М.Г.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на У.Н.С.С.,
БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град”, ул. „********”,
сумата от 672 /шестстотин седемдесет и два/ лева с ДДС сторени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.
1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.