№ 3549
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110103754 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. срещу ******* с която е
предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 2931,53 лв., която се претендирала неоснователно от него съгласно писмо-
справка от ответника от 29.11.2023 г.
Ищецът сочи, че въз основа на депозирано от него заявление се снабдил със
Справка за кредитна задлъжнялост от 11.10.2023 г., издадена от Централния кредитен
регистър на БНБ (ЦКР), според която справка ответникът подал информация до ЦКР,
че по потребителски кредит ищецът му дължи суми в съответно посочен размер за
редовна и просрочена главница, както и за такси и други разходи. Твърди, че няма
задължения към ответника, оспорва, че не е налице валиден договор за кредит между
страните, а в случай че ответникът представи такъв договор, оспорва правния акт или
евентуално множество негови клаузи поради нищожност в резулта на противоречие
със ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
Съдът възприема, че е сезиран с отрицателен установителен иск, че не дължи
суми по договор за потребителски кредит, какъвто иск не е законово предвиден да бъде
предявен. Установителните искове за факти, и то отрицателни, се предявяват само в
законово предвидените случаи.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК ограничава допустимостта на
установителните искове за факти само до случаите, когато изрична законова
разпоредба признава процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск
определен факт с правно значение, релевантен за съществуването на едно право или
правоотношение. В настоящия случай се касае за установяване на факт, който законът
не е въздигнал изрично в предмет на установителен иск, поради което предявения от
ищеца установителен иск за факт е недопустим. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК
ограничава допустимостта на установителните искове за факти само до случаите, в
които изрична законова разпоредба признава процесуална възможност да се установява
със самостоятелен иск определен факт с правно значение, релевантен за
съществуването на едно право или правоотношение. По приложението на чл. 97, ал. 3
ГПК (отм.) и на аналогичния чл. 124, ал. 4 ГПК съществува константна и
непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която последователно се
придържа към становището за ограниченото приложно поле на установителните
искове за факти и за допустимостта им само в изрично визираните в закон случаи
(Определение № 610 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
265485 от 19.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12814/2018 г.).
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
1
твърдения (Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. на ВКС, І г. о.;
Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на ВКС, ІV г. о., които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2
ГПК) съдът е задължен да разреши правния спор относно предявената искова
претенция съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и
коректна интерпретация за фактите.
Обосноваването на правния интерес от предявяването на същия иск ищецът
свързва с нищожност на договор за потребителски кредит, чието съществуване и
действителност - при условията на евентуалност, оспорва, но иск, че не съществува
даден факт с правно значение, е допустим само в законово предвидените случаи (чл.
124, ал. 4 ГПК и Определение № 610 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІ
т. о.), поради което отрицателният установителен иск се явява недопустимо предявен.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Н. Г. срещу ******* с която е предявен отрицателен
установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2931,53 лв.,
която се претендирала неоснователно от него съгласно писмо-справка от ответника от
29.11.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3754/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2