РЕШЕНИЕ
№ 854/29.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска……….....…………...………....................…в
присъствието на
прокурор Цвета Пазитова…………………………………………………………….като разгледа докладваното
от Председателя АНД (К) № 862 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МИКС
- 17“ ЕООД – гр.Х., представлявано от В. Н.Д.- управител, срещу Решение №84/02.07.2020г., постановено по НАХД
№ 19/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 6/10.04.2019г. на Директора на Регионална инспекция по
околна среда и води (РИОСВ) - Хасково.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че е постановено в
нарушение на материалния закон на страната и на Европейския съюз. Съдът не
отговорил на основния по делото въпрос, а именно кой бил крайният момент, в
който калциевият хидроксид подлежал на регистрация и кое било неговото
състояние, в което количеството му се вземало като основа за определяне на
възникването на задължение за регистрация. Като не отговорил на тези въпроси и
не взел предвид различното съдържание на вода във веществото, съдът бил постановил
неправилно решение. Описва се, че веществото калциев хидроксид, като химичен
елемент представлявало прахообразна гасена вар, разговорно хидратна вар.
Нейният обем, съгласно представеното пред РС доказателство (учебник), се
определял като теоретичният разход на вода бил 32.13% от теглото на негасената
вар въз основа на стехиометричното отношение между CaO и
H2O. Според доказателството, през време на гасенето,
най напред се получавало пластично тесто, тъй като водата се намирала в
излишък. След това под въздействието на топлоотделянето в процеса на гасенето
излишната вода се изпарявала. Първоначално полученото тесто се изсушавало и под
въздействие на интензивното пароотделяне се диспергирал на фин прах. Смята се,
че съдът неглижирал това становище с мотива, че не било необходимо да се правят
опити за изчисление на крайният момент на производството като сухо вещество
(сух прах), тъй като произвежданата гасена вар веднага се влагала в разтвор от
пясък и вода. Съдът не взел предвид, че на регистрация подлежал калциевият
хидроксид, а не излишната вода в него, която увеличавала обема и тежестта му.
Така, решението създавало задължения за регистрация на определен химичен
елемент в количество, което не съответствало на реалното, тъй като към него
била добавена вода в пъти по-голяма от теглото му. Според вещото лице по
делото, крайното състояние на калциевия хидроксид и по химичен състав
представлявало калциев хидроксид, като разликата между гасена вар и хидратна
вар била в съотношението на водата във веществото. Поради това, изводът на
съда, че хидратната вар като химичен състав не се различавала от гасената вар и
че това в случая нямало значение, бил неправилен. Неизяснен бил въпросът в кой
момент и кое количество се вземало като база за възникване на задължението за
регистриране на дружеството – това, което било в момента на излизане от
варогасилката и съдържало вода до два, три пъти обема на веществото, това,
което било престояло 25-30 дни и обемът се бил свил повече от половината или
това, което било в изсушено състояние – прах. Счита се, че след като бил
направен погрешният извод, че нямало значение дали калциевият хидроксид
подлежал на регистрация като кристално вещество или сух прах, всички последващи
изводи и изчисления, направени от съда били напълно погрешни. Отбелязва, че в
случая варникът, в който се пълнила сместа съответствал на аморфното състояние
на сместа, при което обемът на водата (следователно и теглото на сместа) бил в
два, три пъти повече от калциевия оксид. Посочената стойност от 5575 килограма
била несъотносима поради това, че изчислена при обем 2.5 куб.м. аморфно
състояние, и след отлежаването на сместа, този обем вече не бил 2.5, а в пъти
по-малко. Факт било обаче, че сместа не се използвала в аморфно състояние, а в
кристална каша. Тъй като експертизата била правена въз основа на приблизителни
данни на обема, следвало да се промени и количественото изчисление спрямо него,
поради което заявените стойности в мотивите на обжалваното решение били
абсолютно погрешни. Погрешни били, защото за да можело да се разбере обема на
произведеното количество химичен елемент, следвало да се направи количествено
изчисление на стойностите на сухото вещество в използваното като суровина от
дружеството каша в кристално състояние. Несъстоятелен бил изводът на районния
съд, че дружеството няма как да е направило по-малко от един тон продукция, тъй
като същият бил направен въз основа на констатациите в констативния протокол и
приетите фактури и не било ясно каква част от това количество представлявало
излишна вода и щяло да бъде изпарено за получаване на химичния елемент. Освен
това административният орган не извършил проверка какво количество от калциевия
оксид, закупен в количество от 1000 кг.
останало неизползвано и непогасено във варогасилката. По този начин станало
невъзможно да се установи и какво количество от крайния продукт калциев
хидроксид било произведено. Акцентира се на твърдението, че с обжалваното
съдебно решение не бил даден отговор на въпроса в кой момент от производствения
процес на калциевия хидроксид (аморфно състояние – течност, кристално вещество
– каша, или дисперсен прах) същият следвало да се смята за произведен.
Отбелязва се, че като прах веществото се пакетирало и продавало, както за
нуждите на строителството, така и за медицински цели. Но моментът на
производство бил далеч от момента на излизането на варовото мляко от
варогасилаката, който момент бил констатиран от контролните органи. В този
случай калциевият хидроксид не бил произведен, което означавало, че наказващият
орган наложил наказание за едно бъдещо несигурно събитие.
По изложените съображения се иска
отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът, РИОСВ – Хасково, чрез процесуален
представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи че, пред районния съд били изяснени
спорните моменти, като се доказало, че „МИКС - 17“ ЕООД било производител на
химично вещество калциев хидроксид (гасена вар). Твърди се, че само в едната от
варовите ями на дружеството имало гасена вар в количество 2,5 куб. м., което било
равно на 5,575 т. гасена вар. Това количество в ямата, събрано с наличните
пакетирани торби на място в центъра било общо 6,396 тона произведена гасена
вар. Счита се, че веществото калциев хидроксид подлежи на регистрация в
първоначалното си произведено състояние – течно, поради което като несъстоятелни
се определят тълкуванията в касационната жалба за прахообразна гасена вар, за
естествено изгасяване на негасената вар и т.н. Административното нарушение било
съставомерно и наказуемо, поради което дружеството се явявало административно-наказателно
отговорно лице. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита
жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 6/10.04.2019г. на Директора на РИОСВ - Хасково, с което на основание чл.35, ал.3, т.1, във връзка с чл.36 ал.2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси /ЗЗВВХВС/ и чл.83 от ЗАНН, на „МИКС - 17“ ЕООД, гр.Х., за нарушение по чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от 3ЗВВХВС, във връзка с чл.6, параграф 1, във вр. с чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд приел от фактическа страна, че общата маса на произведения от дружеството калциев хидроксид (гасена вар),
вложен в производството на варов разтвор за продажба и констатираната маса на
хидроксида готов за употреба в един от варниците на дружеството била 6.296
тона, от които 721.154 кг. били установени като продадени, с оглед фактури за
продажба на 6000 кг. хоросан, в който се съдържала 721.154 кг. гасена вар, и 5575
кг. установено при проверката от контролните органи налично количество гасена
вар във варниците на дружеството. Според
съда, установеното количество гасена вар (калциев хидроксид) представлявало достатъчно
основание дружеството да се определи като производител на повече от един тон
годишно от посоченото химично вещество по смисъла на Регламент (ЕО) 1907/2006
(REACH), поради което следвало да се регистрира в Европейската Агенцията по химикали в Хелзинки.
Съдът приел установеното от експертизата по делото, че калциевият хидроксид бил
в течно агрегатно състояние, като плътността му се увеличавала с времето, но се
използвало преди да се превърне в прах. Дружеството не представило документи,
от които да било видно, че изчаквало изсушаването на произведения калциев
хидроксид, за да го използва и пуска на пазара. В документите към делото нямало
утвърдена технология за производство на хидратна вар, която да била във вид на
прах. Възприел становището на вещото лице, че в случая ставало въпрос за
производство именно на калциев хидроксид, а не на хидратна вар (сух прах). От
правна страна, съдът приел, че наказателното постановление е правилно и
доказано. Посочил, че при проверката
на място се установило, че в дружеството се намирала гасена вар - на каша, а не
на прах. Приел установеното от вещото лице по делото, че нямало как дружеството
да произвело по-малко от един тон гасена вар за година, като възприел изчисленията,
че била произведена гасена вар с маса 5575 кг., повече от пет пъти над
изискуемата. Добивът на хидратна вар
не означавал, че фирмата произвеждала такава като краен продукт. По несъмнен
начин се установило, че в хранилищата дружеството произвеждало и въвеждало гасена
вар – на каша, на пазара. Като краен извод
съдът е приел, че дружеството през 2018г. произвело повече от един тон от
химическо вещество - гасена вар, което било констатирано на 08.11.2018г. Това
представлявало нарушение на чл.35, ал.1, т.33, буква „а“ от ЗЗВВХВС, във връзка с чл.6, § 1, във връзка с
чл.5 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH).
Касационната инстанция счита, че решението е
правилно.
Постановено е при изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил
законосъобразни правни изводи.
Неоснователно е оплакването на касатора за
неяснота относно „крайния“ момент, в който калциевият хидроксид подлежал на
регистрация. Изрично в разпоредбата на чл.6, § 1 от Регламент (ЕО) 1907/2006
(REACH) е посочено, че се следва регистрация, когато произведеното количество вещество е 1 тон или
повече на година.
Доводите на касатора, че при преценката налице ли
е за него задължение за регистрация по
реда на чл.6, § 1 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) следвало да се вземе
предвид произведеното количество хидратна вар (сух прах) правилно не са
възприети от районния съд. Съдът се е позовал на приетото без оспорване от
страните заключение на вещо лице, от което се установява, че произведеното
вещество е в течно агрегатно състояние като плътността му се увеличава с
времето, като в случая се касае за производство именно на калциев хидроксид – в
течно състояние, а не на хидратна вар (сух прах), а произведеното количество
през годината надвишава 1 тон. В тази връзка не могат да бъдат споделени развитите
от касатора съображения, че предвид различните състояния на калциевия хидроксид
(аморфно състояние – течност, кристално вещество – каша или дисперсен прах), е неясно
кога следвало да се счита, че е произведен, а оплакването за неяснота кое е
състоянието на веществото, в което количеството му се вземало като основа за
определяне налице ли е задължение за регистрация ,е неоснователно.
В подкрепа на изводите си
за законосъобразност и правилност на атакуваното НП районният съд е изложил подробни мотиви,
които касационната инстанция изцяло споделя и по аргумент от разпоредбата на
чл.221 ал.2 изр.2
от АПК не е необходимо да преповтаря.
Обжалваното решение е валидно, допустимо,
съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени
процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания,
поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на производството основателна е
претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско
възнагрждение, което съдът определя в размер на 80 лева
за настоящата инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 , предл. 1 от АПК, вр.
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №84/02.07.2020г., постановено по НАХД № 19/2020г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА „МИКС - 17“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Х.****, с ЕИК ***, да заплати на РИОСВ - Хасково сумата от 80.00
(осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение за защита пред
касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.